Top 5 Wednesday: Books You've Felt Betrayed By


На всеки читател му се е случвало поне едно от следните неща: 
а) първата книга оставя високи очаквания у вас за следващата и когато дойде редът на втората и я прочетете не е нищо от това, което сте си представяли (в лошия смисъл);
б) има големи хвалби и позитивни мнения за дадена книга, тя е известна и вие искате колкото се може по-бързо да я прочетете, а накрая се оказва, че тя е поредната, която не се отличава с нищо и си търсите къде сте сгрешили;
в) любим автор, който пише нова книга. Няма как да не се вълнувате да го прочетете, а после се оказва, че искате да си издърпате косата;
г) имаме промяна към лошо в развитието на някои от главните герои или просто героите, които идват в следващите части на книгите не ни харесват.

За други в момента не се сещам, но сте придобили представа, надявам се. 
В днешния пост ще си говорим за петте книги, които са ме разочаровали (предали са ме). Ако искате да научите повече информация за Top 5 Wednesday можете да кликнете ТУК

Така, че нека да видим кои са тези почетни "знаменосци", след чийто край се чувствах като паднала от много високо разстояние. Ще гледам да не съм прекалено критична, но трябва някои неща да си ги кажа с имената им.

П.С. АКО МНЕНИЕТО ВИ НЕ СЪВПАДА С МОЕТО - ДОБРЕ, ДАЖЕ ЧУДЕСНО. ПРИЕМАМ ГО! НЕ СЕ ЧУВСТВАЙТЕ ЗАСЕГНАТИ АКО ХАРЕСВАТЕ ДАДЕНИТЕ КНИГИ/ГЕРОИ! ;) 

1. Двор от рози и бодли - Сара Дж. Маас.
Не ме интересува кой какво казва за госпожа Фейра от първата книга, но за мен тук тя бе изключително слаба, принцеска, която очаква някой винаги да ѝ помага, а да не говорим, че и постоянно в главата ѝ се въртяха плътски мисли, вместо да използва това време да се научи на нещо къде, къде по-ползотворно. Поради това за мен книгата не заслужаваше пет звезди и бях ядосана, защото главната героиня тръгна добре и после имаше 180-градусово завъртане и стана нещо безполезно дето тичаше наляво-надясно като животно, което бяга да не го застрелят. Да не говорим, когато отиде на спасителната мисия - всички знаем, че щеше да е мъртва, ако не беше един друг човек, който не знам какво видя в нея и я хареса. Ако вие сте на друго мнение - добре, няма да ви оборвам и да цитирам с примери от книгата за защита на моята теза. Мога да напиша още много в тази връзка, но мисля, че казах достатъчно. 

2. Вечна любов - Дж. Р Уорд.
Като съм тръгнала да говоря за героини, които са ме изкарвали извън нерви да си продължа. Защо яките момчета по книгите ги събират с такива?!
Мери мисля, че се казваше тук героинята ни или името ѝ почваше с М, но не ме впечатли по никакъв начин. Единствено изкарах до края на книгата заради Бела и Рейдж. Няма какво повече да кажа, защото съм чела книгата отдавна и не си спомням много от нея.

3. Веровещица - Сюзан Денърд.
Разочарована съм от книгата и го казвам без никакъв срам. Дори не я довърших. Четеше се бързо и имаше интересна идея. И нека да спрем до тук, защото:
1) не знам до колко авторката се вдъхновила за героите от тези на Сара Маас, но главната много приличаше на по-млада и скучна версия на Селена Сардотиен, а за Изьолт - първо ми хареса, но като видях как се държеше при майка ѝ и беше послушна като кученце си развалих мнението и за нея. Ветровещерът пък никакво впечатление, никакъв характер не видях. Единствено си заслужаваше Едуан, но пък за него главите бяха прекалено малко и първата дойде много далече от началото. С една дума героите не бяха изградени добре, просто притежаваха някакви нахвърляни на сляпо качества;
2) светът - интересен на пръв поглед, но нямаше никакви обяснения, нито за него и за различните му територии, нито за термините, които се използваха за описване на хората. Също не беше изграден дълбоко.
3) сюжет - отново нахвърляни идеи, използване на много думи и накрая - едно нищо, а само за запълване на страниците. Направо си хвърлен в историята, но няма как да разбереш какво правиш там, защо си там и т.н. Главното нещо, около което се върти историята е Сафи - Веровещицата, гонена и желана от всеки. Край.
4) скучна - прелиствах страниците, четях, опитвах се да навляза в света, но не се получи. Имаше много действие, а по принцип аз обичам, но тук нещо не се е получило.
Единственото, което ми хареса до последното прочетено изречение бяха хапливите реплики на Сафи и малка част от характера ѝ.
Идеята е хубава, но просто нищо нямаше дълбочина и развитие.

4. Без Хоуп - Колийн Хувър.
Тук отново имах проблем с главната героиня, която пак започна много добре и после се превърна в емоционална развалина. Иначе историята ми хареса, но писателката можеше да направи различно развитие на героинята си.

5. Вселената на раменете ми - Дженифър Нивън. 
Ако книгата беше само от името на Джак щях да я прочета, защото беше много интересно и се получаваха доста сконфузни ситуации на места. Със сигурност щеше да ми държи вниманието до край, но тук отново проблема е в характера на героинята Либи. Нямам нищо против хората с наднормено тегло и не ми е там проблемът, а в самото ѝ самочувствие. Сега ще има малък спойлер, така че четете на своя отговорност. Това, което ме издразни супер много и ме спря от допрочитането на книгата е изречението на Либи от сорта на "ще си намеря някое момче, ще правим секс постоянно и така ще отслабна" моля ударете ме с тъп предмет по главата ще боли по-малко!!!! Какво в името на всички, които се стремят към тренировки и по-здравословно хранене в идеята да отслабнат е това ?!?!?! Потресена съм, как може някой да има такава нагласа?! Аз си мислех, че това е просто шега, но героинята го повтори няколко пъти и това ѝ беше част от редовните мисли. Просто не можах да издържа повече, дори и историята на Джак да ми беше интересна, Либи убиваше търпението ми бавно и мъчително.

Това бяха книгите, които са предизвикали най-голяма вълна негативни чувства в мен. Мненията са си изцяло мои и едва ли ще се променят.
Отново ще повторя, че ако имате различни гледни точки се радвам за вас, продължавайте да се наслаждавате на книгите!
В коментарите може да напишете книги, които са разочаровали вас :) 


Comments

  1. Напълно съм съгласна, че Либи беше малко дразнеща на моменти. Сякаш Дженифър нарочно я беше направила такава, че да я мразим поне малко :D

    Ох, а за Веровещица почти само лоши неща съм чувала. Имам я на рафта и вече все по-малко имам желание да я чета :/

    ReplyDelete
    Replies
    1. Не знам дали е нарочно или не, но тази книга няма да я започна отново! Колкото до "Веровещица" е много относително, така че по-добре я почни и виж сама какво ще стане :)

      Delete
  2. Препоръчвам Ви да прочетете втората част на ,,Двор от рози и бодли", а именно ,,Двор от мъгла и ярост", за да разберете онзи... ,,друг човек" какво е видял в нея и защо я е харесал. Всичко е направено с мисъл. Уважавам мнението Ви, въпреки че не съм съгласна с него. Няма да поднасям куп доказателства защо Фейра не е слаб герой (а и който и да е герой в тази книга) . Иначе... Поздравления за публикацията. Малко е рязка откъм изказ, но пък... всичко е кратко, точно и ясно поднесено. :)

    ReplyDelete
    Replies
    1. Благодаря :) Аз съм я прочела и втората книга и съм си изказала положителното мнение за развитието на героинята в ревюто. Колкото за изказа, когато говоря за нещо подобно винаги съм рязка :дд

      Delete

Post a Comment