За да си спомня - Лара Ейвъри/ The Memory Book - Lara Avery

Image result for за да си спомня

Сами Маккой е момиче с ясна цел за бъдещето: да завърши първа във випуска си и да се измъкне по най-бързия начин от малкото градче, в което живее. Нищо няма да застане на пътя й – дори някаква генетична болест, за която докторите казват, че ще заличи спомените и здравето й.

***

Не очаквах от книгата да ми повлияе по такъв начин, но фактът е си факт. Пуснах сълзи на края, защото самата история е толкова добре структурирана и написана. Пълна е с приятелство, любов, следване на мечти и още от хубавите неща от живота, които го правят той да си струва.

В книгата главната героиня е болна от Нимън-Пик Тип C. Заболяване, което засяга паметта и обърква някои от функциите на тялото. Първоначално е като деменция, но в последствие самото тяло започва да линее и симптомите са едва ли не катастрофални. Но не дръжте на това, книгата не  е толкова ревлива и драматична като онези, които са пълни с отчаянието и борбата на героя с болестта. Всъщност тук се обръща повече внимание на важните неща в живота като това да правиш спомени, да имаш верни приятели и т.н., и т.н.

Стилът на писане и начинът, по който се предава историята правят веднага впечатление. Тя е нещо като дневник от главната героиня за нея самата, когато забрави за нещо да може да я отвори и да си спомни. Изключително лека и приятна за четене, пълна със забавни моменти и не чак толкова забавни. Понякога ще ви накара да задържате дъх за момент, друг път - да прелиствате страниците като подивели, за да разберете какво ще се случи, или само да се спускате колкото се може по-бързо по редовете в търсене на кулминацията и последващата я развръзка.

Героите са изградени също на много добро ниво и във всеки от тях има нормалната дълбочина на характера, и различия от останалите. Няма просто един главен герой и друг, който да се окаже любовният интерес - принцът на бял кон.
Не очаквах Саманта да се окаже толкова силна. Напълно разбива представите за героини със заболявания по книгите, защото не ѝ трябваше някой да я кара да живее и да се наслаждава на живот Тя не допускаше болестта да ѝ открадне нито настоящето, нито бъдещето. Тя е една силна личност, която въпреки, че има някои слаби моменти (минимални) след тях се завръща в нова светлина и се учи от грешките ѝ. При нея мелодрамата липсва - има само хъс и смелост.
Мади е най-добрата приятелка на Сами и заедно участват в клуба по дебати, ходят по състезания. Тя беше като стълб, от който Саманта се нуждаеше нищо, че ѝ беше трудно да го възприеме. Тя караше Сами да излиза навън, да прави нови неща.
Купър е "изгубеният" най-добър приятел на Саманта от детството, с който съдбата ги събира отново. Харесах го още от момента, в който се появи. Ролята на истински приятел, която имаше за главната героиня, беше повече от перфектна. Всеки трябва да познава по един такъв тип като него.
И най-накрая няколко думи и за Стюарт Шах, в който Сами се е влюбила от момента, когато очите са ѝ попаднали върху него. Двамата имаха много общи интереси, но първите няколко разговора, когато Стюарт остана без думи са ми любимите и все още ме карат да се смея. Нека да кажем, че Саманта не си губи времето, а има една радикална честност, когато си хареса някого. Разбирайте го в най-добрия смисъл.
Освен на приятелството и любовта в книгата е обърнато внимание и на ролята на семейството. Разбира се родителите на Сам реагират напълно нормално като за такива, но с напредването те се променят и се превръщат в такива за пример. 
Както споменах приятелството и любовта също имат огромна роля в книгата, защото благодарение на тях Сами е това, което е. Единственият, малко невзрачен минус тук е, че съществува любовен триъгълник, но който не стига до никъде и бързо, бързо става отсечка с две точки.

Нямаше как един цитат да не ми направи впечатление и той е: 
"- Трябва да свикнем с мисълта, че на никого не му пука, колкото на нас.И знаеш ли защо - защото наистина е така. Успех или провал, каквото и да стане, никой няма да те потупа по гърба, защото цял ден си залягал над учебниците или си проучвал нещо, или си се отказал от всичко друго, за да пишеш. Така че трябва да го правим само заради нас самите." 

ДА! ДА! ДА! И да искам няма да го кажа по-добре. Ето за това е всичко, това е главната цел, която трябва да имаме. Да не правим неща заради някой друг, защото на него ще му се хареса (ще се разминете с едно "Браво!"), а защото на нас ни харесва. Не трябва да сме роботи, които вървят по някакви утъпкани вече пътеки, защото ние сме хора. Тези, които изобретяват нещата - не обратното. И ако на края не стигнем до заветната цел, винаги можем да поспрем за малко, да се поогледаме и да тръгнем наново. 

"Понякога може просто да бъдеш."

И това е напълно достатъчно! 

В заключение - книгата е страхотна. Начинът на писане отличен, а чувствата - много. Героите бяха забавни, силни, смели, добри. Храната също беше на ниво (няма да пропусна такова важно нещо!) 
"За да си спомня" е книга затова как трябва да се справяме с проблемите си, как да живеем и да бъдем. Със сигурност няма да ви се стори като разходка в парка, но пък ще ви даде храна за размисъл. Ако още не сте го направили - време е! (Освен ако не искате аз да ви я бутна в лицето по най-милия начин, който мога.) 

"Мен не ме бива в мелодрамата. Давай напред."

Comments

  1. Написала си много хубаво ревю, (особено ми хареса заключението) което ме накара отново да поискам да чета тази книга, с която бях далеч от "горещ" старт. Благодаря и дано накрая и аз остана с толкова прекрасни чувства от историята на Саманта.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Благодаря. Силно се надявам втория път нещата да завършат по-добре, но в никакъв случай не се карай на сила да я четеш. :)

      Delete

Post a Comment