Град от кости - Касандра Клеър/City of Bones - Cassandra Clare


Преди хиляда години ангелът Разиел смесил своята кръв с човешка и създал Нефилимите. Полухора, полуангели, те бродят в нашия свят, невидими, но винаги край нас – те са нашите защитници.

Наричат себе си Ловци на сенки.
Освен да ни защитава от съществата, идващи от друг свят - демони, Ловците на сенки имат за задача и да пазят мира сред Долноземците: полухора, полудемони, познати ни като магьосници, вампири, върколаци и феи.
В своята мисия те са подкрепяни от тайнствените Мълчаливи братя, чиито устни и очи са зашити. Мълчаливите братя властват над Града от кости, гробищен град, разположен под улиците на Манхатън, в който се пазят телата на мъртвите ловци на сенки. У тях се намират и Реликвите на смъртните, трите свещени предмета, които ангелът Разиел дал на своите деца: Меч, Огледало и Бокал.
Хиляда години нефилимите са пазили Реликвите на смъртните. Ала това е било преди Въстанието, което за малко не унищожило тайния свят на ловците на сенки. Макар Валънтайн, ловецът на сенки, предизвикал Въстанието, отдавна да е мъртъв, пораженията, които оставил след себе си, така и не се изличили.
Изминали са петнайсет години от Въстанието. Август е. Улиците на Ню Йорк се пукат от палеща жега. Сред Долноземците се носи слух, че Валънтайн се е завърнал и води със себе си армия от Бездушни.
А Бокалът на смъртните е изчезнал..

***

Преди да започна ревюто по същество или опита за това ще кажа, че няма да има ревю на всяка книга по отделно от поредицата. Защото: А) смятам го за ненужно и няма да е толкова интересно; Б) с всяка следваща книга ще се изхабяват моите коментари; В) спойлери.
Така, че ще има ревю само на първата книга, тъй като все пак тя дава началото, а накрая ще направя просто обзор на цялата поредица. Сега нека да преминем към главната част на това ревю...

Едва ли е останал все още някой, който да не е чувал за "Град от кости" или за някоя от другите поредици на Касандра Клеър, само че това, което отличава тази от останалите е, че е първата ѝ за Ловците на сенки и най-подходяща за навлизане в този нов свят. 

След много мислене, обсъждания с хората, реших да ѝ дам шанс. Напук на себе си. В крайна сметка книгата далеч не се оказа това, което очаквах и представях като цяло за всички неща включени в нея и най-вече героите. Големи "благодарности" на Лили Колинс, че съсипа представата ми за Клеъри. Ако не беше тя в главната роля щях да дам шанс на книгата по-рано! Благодарна съм на себе си, че обичам да правя неща напук.

Книгата ми хареса, четеше се лесно и бързо, не ми донасяше излишни нерви или желанието да си бия главата отнякъде. 

Както споменах вече книгата е най-подходяща за запознаване със света на Ловците. Авторката си е направила труда да опише и обясни всяко нещо от този свят, и то по един много приятен и лек начин, който да не пречи на случването на събитията или да ни кара да забравим какво е главното действие. Това прави и по-лесно поставянето ни на мястото на Клеъри, на която животът се преобръща с главата надолу. Но за нея ще пиша повече малко по- надолу. 
Разликата, която открих между тази книга и тези от "Адските устройства" е, че някак си тук самият стил на писане и описанията са по-прости. Моля не ми се нахвърляйте сега! Това си е лично мое мнение и може би го отдавам на факта, че двете поредици са в различни епохи, които изискват различни методи за описване. Едно е да се пише за викторианска Англия и съвсем друго за Ню Йорк през двадесет и първи век. Друго, което може да е фактор е самото развитие на авторката и писането ѝ, което също е много възходящо и приятно да се види. 
В книгата нямаше опасно и бързо действие през цялото време, случваха се някакви неща, но те си вървяха нормално и разпалваха любопитството. Касандра Клеър знае как да държи вниманието на читателя и много ми харесва, когато завършва с неочакван край или обръща нещата в обратна посока по средата на случващото се. 
Наред с описанията, проблемите и новите създания, които искат допълнително обяснение за функционирането им, не бяха забравени забавните моменти. Може да се съдържаха в хапливи и саркастични реплики, или просто малки моменти, както когато оставиш човек без надзор да изпие синя напитка, но те променят цялото чувство и настроение. 

Сега и по няколко думи за героите...

Напълно неочаквано, но харесах Клеъри Фрей(Която аз без срам си наричам Клейри). Странно, нали? Мога да кажа, че тя не се допря хич до моите очаквания за нея. Заедно с нея ние се впускаме в света на Ловците и наравно преживяваме объркването, интереса и се опитваме да свържем всичко в една цяла картина. Тя беше напълно нормално момиче, които не се промени чак толкова, колкото ми се искаше, но пък не си остана и такава, каквато беше в началото. Тръгна по пътя на промяната и ще ми я приятно да видя как ще се развие занапред. Не беше като някои други героини дето като искаха да са на мисия с по-опитните от тях и бяха всъщност допълнително усложнение. Може да се каже, че тя беше последното, но пък разбираше грешките и не се мислеше, че е станала равна с другите. С това спечели одобрението ми. 
Саймън е другият обикновен човек, който благодарение на приятелката си се запознава с този нов свят. На места ми се стори доста пресилен персонаж и създаваше излишна драма, но пък без него нямаше да е такова развитието на историята, така че му отдавам нужното.
Може би от това, което четях по блоговете и слушах да говорят другите за Джейс ми даде прекалено много материал за вълнуване и вдигна очакванията ми. Не казвам, че останах разочарована, все пак това е първата книга, но наистина исках повече дръзки и саркастични негови изявления. Дано това се промени, а и той никак не е за изхвърляне!
Алек ми е новия любимец. Наистина не вярвах, че толкова ще го харесам. Малко, сладко кученце. Харесвам вида му, характера му, всичко в него!
Мислех, че ще има повече от двамата Лайтлууд, тъй като това което видях и от Алек, и от Изабел не ми беше достатъчно. Искам още!
Присъствието на Изабел не ми беше достатъчно да направя изводи за нея, а не искам да говоря според сериала/филма, но мога да кажа, че определено има потенциал в нея и ми хареса.
А за Магнус няма да си правя труда и да пиша. Той е прекалено невероятен, че да го описвам с някакви думи.

Беше ми приятно отново да се потопя в света на ловците на сенки. Сега вече знам и разбирам много повече неща от преди. И наистина стилът на Касандра Клеър прави всичко толкова приятно, да се наслаждаваш на историята.

Радвам се, че дадох шанс на книгата. Ако все още има някой, който се чуди дали да го направи .. Защо пък не?! "Град от кости" има от всичко по малко: различни герои, действие, любов, драма, но най-големият плюс ѝ е, че те откъсва от реалността. В резултат си си прекарал хубаво времето. Сега както споменах в предишния ми пост е време да започна "Град от пепел". :)

Comments