Гондолата на времето - Ева Фьолер

В книгата се разказва за седемнайсетгодишната Ана, която е на почивка с родителите си във Венеция. За разлика от останалите "нормални" туристи тя не е привлечена от историята на града, а от своя телефон.
Един ден, разхождайки се вижда червена гондола, нещо много неествествено. По-късно на един празник Ана бива бутната в Канале Гранде, където отново се натъква на необичайната гондола, но в момента, в който прави опит да се върне на сушата става нещо странно. Когато се осъзнава по-късно разбира, че вече е в XVв. и нейните приключения започват.  

Винаги съм искала да прочета книга за пътуване във времето, така че нямах търпение да започна "Гондолата на времето". Резюмето ми направи доста силно впечатление Останах приятно изненадана от книгата. 
Въпреки че действието се развива в миналото и имаше доста неща, с които не бях запозната, книгата я прочетох много бързо. Нямаше постоянно действие, но историята се развиваше постепенно и по един много интересен и грабващ начин, така че да не можеш да оставиш книгата. Лекият и лесен стил на авторката, която по изключителен начин е пресъздала тази епоха помагат много за попиването на цялата информация, за разбирането на живота през 1499г. във Венеция, а и като цяло за самата историята. Описанията са напълно достатъчни и така докато се разлистват страниците на книгата е лесно да усетиш обстановката и всичко свързано с нея, нищо не се усеща толкова далечно и отделено. Ева Фьолер се е справила чудесно и с изграждането на героите, които са напълно подходящи за времето си. 

Имаме Ана като типичната тинейджърка от XXIв., за която е по-важно да има безжична връзка и да може да се свързва с приятелката си, отколкото някакви забележителности. А, да не забравяме и безценният й айпод! Понеже е направена по такъв начин не е трудно човек да се постави на нейното място. Като всеки нормален тинейджър тя отначало е стъписана и уплашена , когато е пратена толкова назад във времето където от най-малкото нещо човек може да умре, козметичните й любимци още не съществуват, а технологията почти я няма никаква. Може да се види как отричането й за приемане на този свят в началото бавно преминава в адаптирането й към него. С информацията, която й се разкрива постепенно и проблемите, които идват заедно с това тя се променя и става по-здравомислеща и по-решена. Персонажът й не е от напълно лигавите момиченца, които не могат да се грижат за себе си, а е точно обратното и това е причината тя да ми хареса толкова много. 
Себастиано е човекът-виновник за пътуването на Ана във времето. Доста пресметлив и умен, на моменти даже забавен, той е като най-доброто от двата свята(епохи) и то буквално. 
Хареса ми това че връзката между героите не е насилена, а се случва естествено и нормално и още по-добрата новина е, че няма любовен триъгълник съпроводен от излишна драма. 

В заключение останах приятно очарована от историята и от героинята. Ако бях аз сигурно щях напълно да се побъркам. За книга, в която действието се развива във Венеция много ми хареса и с удоволствие бих прочела останалите две книги от поредицата. Като за казали, че книгите са най-евтината ваканция, която можеш да си позволиш не са излъгали и тази книга го доказва. Ако искате разходка до старата Венеция и да се запознаете с интересна история и герои ви препоръчвам книгата.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

Comments