Живота, какъвто го познавахме(Последните оцелели #1) - Сюзан Бет Пфефър/ Life As We Knew It(Last survivors #1) - Susan Beth Pfeffer

В "Живота, какъвто го познаваме" ни е представено ежедневието на едно семейство след като астероид удря Луната и тя се измества от орбитата си. Като последствие от това, цунамита заливат крайбрежията, земетресения разтърсват земята и вулкани изригват, чиято вулканична пепел е толкова гъста че скрива Слънцето. Едно момиче се налага да се научи да живее сред всичко това като записва в дневника си мислите й и действителността.

Не вярвах, че книгата ще ми хареса толкова много. Хвана ме още от първите страници и не ме пусна до последно. За мен тя е една от най-поучителните, които някога съм четяла, а също дава и тонове храна за размисъл. Не знам дали ми има нещо или просто е нормално да мисля, че книги, подобни на тази са много интересни и не само заради катастрофалната обстановка, а самия начин, по който се държат хората в тях и как ни напомнят, че в такива времена всеки ще гледа себе си и ще види колко неща е приемал за даденост.

Първоначално подходих леко предпазливо, но начинът, по който е написана книгата е чудесен. Всичко е описано достатъчно подробно и това че беше от първо лице никак не попречи да се разберат чувствата и характерите на останалите герои. Всичко е толкова ясно описано, че ставаш едно с книгата и минаваш през всичко заедно с героите и дори изпитваш емоции сякаш и ти си един от тях и всичко се случва наистина.
Авторката се е справила изключително добре с пресъздаването на обстановката, а начинът, по който е написано е толкова интересен и грабващ, че нито за миг не откланях поглед от книгата, бях си потънала в нейния свят.

Миранда е героинята, от която ни се представя историята. Шестнайсетгодишно момиче, което като всички останали си има нейни си проблеми и мисли. Първоначално това което се случва идва като шок за нея. Кой да си помисли, че едно леко изместване на Луната може да е причината за толкова много неща?! С напредването на историята ние виждаме едно променено вече момиче, което мисли зряло и е готово на всичко да спаси семейството си. Миранда е напълно реален и истински герой и на моменти се хващах, че и аз бих постъпила по същия начин. И имено това ми хареса най-много в нея.
Отначало не можех да разбера майката на Миранда, но тя има всички качества придъщи на един родител, а именно ще направи всички само и само децата да са му добре.
По-малкият брат - Джони в резултат на случващото се израства много също като сестра си, но запазва невинноста, която носят децата.
По-големият брат - Мат, още от началото мислеше зряло и рационално. Ролята му беше на мъжа в семейството и нито за един момент не се спря да се доказва колко силен характер има и колко е отдаден на семейството си.

Книгата, бих я описала като едно бързоскоростно влакче с всичките му превъртания, изкачвания и спускания. Наистина нямаше момент, в който да не се случва нещо, но през цялото време се усещаше надеждата и колко е важна тя в такива времена.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

Comments