Двор от крила и разруха - Сара Дж. Маас/ A Court of Wings and Ruin - Sarah J. Maas



Най-лошото е, когато втората книга от трилогия ти вдигне дори и малкото очаквания за следващата, и последната разруши всичко.


След много дълги размисли и четене на различни ревюта реших и аз да споделя моето мнение за третата книга от поредицата "Двор от рози и бодли". И с това да приключа с нея веднъж завинаги. 

ВНИМАНИЕ: 
Ако не ви харесват отрицателните ревюта за книга, която ви харесва - по-добре не продължавайте.
Моля, не се опитвайте да ми променяте мнението. Няма да се получи! 

Сега след като се изяснихме да продължим напред с нещата от книгата, които ме доведоха до решението ми да ѝ дам ★★★☆☆ .

  • герои 
    развитието на Фейра като героиня не ми се понрави хич (е, имаше кратък лъч светлина във втората книга), но тук отново става като в първата книга - самочувствие за милиони, поради това, че е получила титла и всички едва ли не я боготворят. Тя нищо не прави отново. В началото имаше един силен момент и после край. Отново да благодарим на  мъжко влияние над действията ѝ. Искаше да се докаже и с това си и остана. В моите очи не я видях като нещо, което си заслужава. 
    Рисанд - Защо Сара ми опропасти по такъв начин героя?! Къде е Рисанд от първата книга, който харесах, който палеше интерес? Имаше мнение и го казваше? Или втората книга, където показа и другата своя страна? Той стана нереален, перфектен, изкуствен. Изгуби си чара. 
    Амрен - може би единственият герой, който си заслужава. Ама, пак този Валиан откъде се появи там при нея. (Няма лошо да оставиш някоя героиня без "другар" - не е проблемно)
    Мор - лъч светлина, интересен образ, който също си струва, но Сара иска да прави хората щастливи и е развалила всичко.
    Касиан и Азриел - първият с много добро изразено присъствие, така както трябва да е и Рисанд. Аз си беше същият, както си го помним от втората книга - мил, тих, скромен, лоялен. 
    Илейн - ползата от това пък същество каква беше?! Тя рева и се тръшка през цялото време, но иначе накрая я представяме като силна героиня...
  • Неста - тя ми беше любимата от трите сестри, но и нейният образ замина на кино. През цялото време се правеше на интересна и не ѝ пукаше за нищо, после пък чувства имаше.
  • Тамлин - този пък! Сара наистина ни кара да го мразим. Всъщност се държа точно както се очаква от един човек, предаден по такъв начин да действа.  
  • сюжет - започва страхотно книгата, така и очаквах да е (сега идва редът на "но-то"), после имаме 400 страници дето просто ни заливат с някакви неща. Информацията от тях можеше да се представи много по-сбито и интересно без да се губи излишно време. Но не, трябваше да гледаме опропастявеното на библиотеката и опитите за секс и романтични сцени. 

  • После като тръгна да придобива развитие, всичко едно по едно се сгромоляса. Естествено, краят е направен по типичния доър начин да ти привлече вниманието с хубаво действие, неочаквани развръзки, но нищо толкова учудващо за "Браво". То се знаеше, че главен герой няма да се остави мъртъв, а ще хвърлим някой, за който дори сме забравили, че съществува и не е от полза за историята изобщо. Прекрасно!
    Безучастието на Фейра не го очаквах, толкова говори, прави и накрая - да благодарим на мъжките образи за пореден път, а и на Амрен! 
  • връзката между героите/романтика - cringey much. Нямаше я емоционалната връзка между Рисанд и Фейра, или поне не я усетих в сцените, където бяха само двамата и "ставаше горещо", всичко беше толкова "ей така" направено. Това, което трябваше да е секси и романтично - пълна боза! При сюриела имаше повече чувства, отколкото между Рисанд и Фейра. А, с използваните думи все едно се четеше за животни, които се чифтосват, или хора, които ще си правят "пир" с тях. Отвратително. 
  • злодей - Някъде бяха ползвали фразата "дисни злодей", заради начина, по който умря. Много лесно, а уж беше толкова силен и бла, бла, бла. Нали се готвихме за тази битка 60% от книгата, а то накрая един нож в гърлото и чао-чао?! 
  • думата "другар" - overused, че и повече от това. Навсякъде "моят другар; другарят ми; друга; другар" и т.н. 
  • разнообразието от герои - идеята е хубава, но начина, по който бяха вкарани в историята не мисля, че беше най.подходящия. Можеш още малкода се потруди за тях, отколкото над сцените между Фейра и Рисанд (колкото по-малко по-добре за очите ми).
Е, това е като цяло мнението ми за третата част от книтата, даже спестих доста отрицателни думи и наречия. Нека да е сбито и ясно. 

Не мисля да продължавам с поредицата занапред. Пожелавам всичко най-хубаво, защото Сара умее да пише и знае как да държи в напрежение, просто не е моята история, нито герои. 

Comments