Monday, March 27, 2017

Хрониките на чародейците (#1-4) - Ками Гарсия, Маргарет Стоъл


През последните месеци няма сигурно човек, на който да не съм вметнала съвсем не по темата на разговора ми с него нещо за тази поредица. Това със сигурност беше по-добрия вариант от другия - да пусна всички книги пред него, да седна и да го чакам да ги прочете. Помисляла съм си и за навиране на книгите в лицето на събеседника ми, но и това не е много морално и нахлувам прекалено много в личното пространство, така че да построя една кула (независимо колко ниска ще е) е най-доброто, което мога да направя. 
А като се замисля, че всичко тръгна от една Бъдни вечер, в която изгледах филма и любопитството ми беше разпалено, всеки може да ви каже, че докато прочета книгите все говорех как трябва да го направя. Истината е, че това се случи една година по-късно. Можете да кажете, че желанията за някой неща в мен не умират толкова бързо. 
Много обичам да пиша под формата на bullets, така че по този начин ще направя обзор на нещата, които ми харесаха в книгите и които - не, ако си спомня дали има такива. 

Нека да започнем с това, което ми направи добро впечатление и харесах: 

  • Гледната точка, от която ние "преживяваме" историята е на момче. В първия момент бях леко "Какво е това сега?", понеже беше първата книга, в която можех да вляза в главата и мислите на тинейджър от мъжки род. Бях малко несигурна за това какво ще излезе от цялото това нещо, но към средата на "Прелестни създания" разбрах, че това е по-добрия избор, защото Итън е невероятен, а Лена на моменти се впускаше в много мелодрама и подобни неща, които не искам и да знам как щях да ги преживея, но за тях после. Та, гледната точка със сигурност добавяше много интересно усещане за цялото развитие и изживяване на историята като цяло. 
  • Стилът на писане беше друго нещо, което ми хареса много. Все пак Итън беше напълно нов в целия свят като нас читателите и ние вървяхме заедно с него по пътя и разбирахме нещата наравно с това. Имаше хубаво равновесие между пряка реч и описания, хубаво беше също, че действията и техните описания много добре бяха добавени към пряката реч. Стилът е изключително лек за четене, не се губи време с даване на ненужна драма и информация, която да служи за запълване на страниците, а ако има тя е минимална Всичко беше много добре съчетано и структурирано. 
  • Светът е следващия плюс на тази поредица с всичките му същества и политики, свързани с него. Разбира се имаме добри и лоши чародейци, които имат най-различни дарби - стихии, четене на мисли, виждане на минало, настояще и бъдеще наведнъж, лечителство, сирена и т.н., но не свършваме до тук ... инкубусите също не са за изпускане, първоначално може ад ги сметнете за най-обикновени вампири, но това са само този вид, които се хранят с вашата кръв, а има и такива, които ви крадат най-любезно сънищата и не ви дават този завършек, който искате да видите в тях. Имаше дълбочина при света, няколко измерения, които преминаваха много плавно едно към друго, а с това и към реалния свят. Границата между реалността и свръхестественото беше много добре изразена и в същото време го имаше чувството, че двете са едно цяло. Не от рода на гардероба и Нарния, но почти е там. 
  • За идеята може всичко да почва като едно обикновено фентъзи тинейджърско романче. Нали разбирате имаме момче, което иска да избяга от малкия си град, защото не вижда бъдеще в него. Новото момиче, живеещо в "къщата на ужасите", което не се доближава по никакъв начин на статуквото на града и разбужда лошите качества на "нормалните" хора, които бягат от всичко, което е написано с розово вместо с черно (или обратното). А за капак притежава и магически сили, а светът ѝ е по-объркан и от уравнение по математика. В последствие с развитието на книгата и заформянето на завръзка, кулминация и развръзка става все по-дълбоко и придобива смисъл. Не е повърхностна история, в която освен за любовна драма между двамата герои да няма друго на преден план. Всяка следваща книга става все по-сериозна и сложно структурирана от предишната.
  • При много книги, особено при поредиците има един тренд, който се повтаря, но по малко по-различен начин. И тук има такъв, но не се чувства по този начин. Във всяка книга има напълно различен модел на развитие на действието, приключението, разбира се, е гарантирано, а изненадите са навсякъде. 
  • И стигаме до любимото ми нещо, които са посланията от поредицата. Като изключим това за истинската любов и как преминава през смърт, живот и разни тунели между световете, отиваме към приятелството. Защото тук всеки беше готов да умре за останалите, даже се доказваха и на моменти, нямаше значение, че целият свят мисли, че най-добрият ти приятел се е забъркал в много гъста каша, ти си до него, независимо от всичко и му помагаш. Друга важна поука, която пак е малко изтъркана, но важна и идва в подходящия момент в поредицата е, че няма значение кой си, какъв си, важното е да се радваш и оценяваш всеки миг от живота ти, да можеш като се обърнеш назад да знаеш, че си дало всичко от себе си в дадения момент. Накрая само това има смисъл и че знаеш какво е да обичаш ...
  • Колко лошо от моя страна да не отдам почит и на храната в четирите книги. Тя заслужава много повече от злато. Не препоръчвам да четете някои глави ако не сте яли или сте гладни, защото ще ви накарат за тичате до кухнята и да се молите един пай да се е появил на масата. Само какви неща се приготвят, а начинът по който са описани е още по-добър, защото можете да се наядете с думи. (Ако можеше това да е възможно!!)

Преди да премина към минусите, които открих ще дам и малка информация за всеки от героите, за да могат тези от вас, които още четат това да прибавят повече към предствата си за книгите. 

  • Итън - ще започна с това, че обича да чете, а това, че бърка понякога имената на някои автори е съвсем отделен въпрос. Не всеки е перфектен, особено когато котката на лелите ти те води на разходки из странни места. Лоялен, смел, добър, не се отказва лесно, вярва, че винаги има начин нещата да се подредят. 
  • Лена - изключваме драмите ѝ и остават едни хубави положителни качества: не ѝ пука за мнението на хората, старае се във всичко, независимо какво е това всичко (Сега няма да ви пиша спойлери, ще ме извинявате), гледа винаги с добро око на хората, силна и смела. 
  • Линк - най-добрият приятел на Итън. Човек, който всеки заслужава за приятел. Неговите налудничави идеи и хапливи реплики правеха историята с една идея по-забавна и по-интересна. Повярвайте ми понякога ще искате той да се появи и да спаси деня, защото проблемите са малко като кюфтетата от филма. (който аз не съм гледала, но ми дойде като хубава метафора). Това, че е човек хич не го прави по-малко интересен или страхливец, нещо мекушаво насред битките. 
  • Ридли - братовчедката на Лена, която е избрана за тъмната страна на чародейците. Също като братовчедка ѝ не ѝ пука за мнението на другите, обича да се облича екстравагантно, държанието ѝ и малко като на котка към стопанин. Много по-нахъсана е и също беше добре дошла в някои случаи.
Естествено, има и още доста герои, за които при желание сами може да си прочетете и опознаете. Характерът на нито един от героите не се повтаря с този на друг, всеки има някаква отличителна черта и нещо само негово. 



Минуси или неща, които не ми се харесаха: 
  • драмата на Лена, която на моменти беше малко в повече и някак изкуствена отстрани. Отначало я разбирах, но в последствие се питах дали това наистина се случва и дали героинята е добре. 
  • трендът, който се повтаряше и беше водещ във всички книги, и караше нещата да се случват, много еднаквост имаше в него, чак в третата книга "Прелестен хаос" се смени малко причината. 
  • Някои от описанията можеха и просто да се пропуснат, нищо че с това щеше да се скъсят около десет реда от цялата книга. Не ми се виждаха толкова ценни. А и на моменти вниманието ви просто ги пропуска, защото тръпне в очакване на това, което идва след тях.
"Хрониките на чародейците" е една страхотна поредица, която събира магия, реалност, любов, приятелство, книги, приключения, храна и чудесни домашни любимци. Ако дадете шанс на първата книга и не ви се стори нещо особено, продължете с втората. С всяка следваща става все по-интересно и сюжета се заплита повече и повече. Като за край ще кажа, че българските корици са прелестни, особено на "Прелестно изкупление" и са ми вече в любими.

Monday, March 20, 2017

ТАГ: Проблемите на читателя/ Reader Problems TAG


Много благодаря на Илияна за тага :) 

Сега сигурно отново някой ще изкоментира, че се почва пак с еднаквите постове (тагове) ма няма да си изказвам мнението в този пост, а ще си има отделен. Единствено ще напиша, че между ревюта на една и съща книга, и таг има огромна разлика, защото при тагът го няма еднообразието в мненията, или са написани в стила и виждането на блогъра, докато при ревютата се върти едно и също, само подредбата е друга.  

И сега нека да започваме по същество ... 

1. Имаш 20 000 книги в списъка ти за четене. Как избираш коя да прочетеш? 
Според това за какво искам да прочета и на какъв език искам да е книгата са двете основни неща, по които се ръководя. Дали искам книгата да е: 1) забавна и пълна с приключение; 2) героите ѝ да се отправят на смъртоносна мисия; 3) криминална загадка; 4) класическо фентъзи .. и обикновено са това нещата, за които обичам да чета, така че всеки път е различно.

2. Прочел си половината книга, но тя не те завладява. Дочиташ я или я оставяш? 
Преди не можех и да си помисля да оставя една книга, дори когато не ми хареса какво се случва в нея, но сега вече е друго. Ще я оставя и първоначално ще имам някакви мисли от сорта на "Ако нещата се обърнат и започва да става по-добре?", но те бързо ще минат. Не мога да си губя времето с нещо, което не ми носи удоволствие и от което не зависи нещо в близкото бъдеще. Щом съм на половината и не ме е хванала, значи има нещо нередно някъде и лампичката светва. Също така при положение, че имам толкова много книги, които само чакат да бъдат прочетени, не ми се струва честно да търпя. 

3. Идва краят на годината и ти си твърде близо и същевременно много далеч от предизвикателството ти в Goodreads. Опитваш ли се да го изпълниш и ако да, как? 
Като всеки читател си поставям някаква цифра, но не е с цел да се карам на сила да чета нещо, за да мога да изпълня в края на годината 100%. Чета си съвсем нормално това, което искам, правя си други неща от ежедневието ми и ако го направя - направя, а ако не - нищо. Примерно миналата година бях с 5 книги по-малко от целта и какво? Земята още се върти, гравитацията още работи ... Разбира се, ако го изпълня в мен ще има чувство на задоволство, но не и ако съм се "измъчила", за да го направя. Съветвам всички, изпълнени от идеята да загубят директна връзка със света около себе си и напълно да се изгубят някъде, с единствената цел да изпълнят целта си в Goodreads, да не го дават толкова сериозно. По-добре 10 прочетени за цялата година книги, но които са дали някакъв резултат във вас и сте ги разбрали, и почувствали, отколкото 100 минати като подплашена кобила. 

4. Кориците на любимата ти поредица не си пасват. Как се справяш? 
Нямам абсолютно никакъв проблем ако кориците са различни. При мен е важно височината на книгите да е еднаква, защото така стоят с една идея по-добре на рафта. Но в последно време това нещо много го нарушавам, тъй като не винаги уцелвам характеристиките на книгите, поръчани от Интернет.

5. Всичките ти приятели харесват дадена, освен теб. Как се справяш със ситуацията? 
"Разни хора, разни идеали"! Пък и съм обградено от такива хора, които приемат мнението на другия по дадения въпрос и не го карат да се чувства различен или жалък, не си изливат злобата върху него, само затова, че нещо не е имало същия отзвук в него като при тях. Няма шанс всички хора да харесват едно и също, дори и да са приятели и да си приличат по други показатели, все има нещо, което ги различава. Аз също нямам никакъв проблем с другото мнение, стига човека да не започне да си изстисква злобата от пръстите, само за да даде неговото. Най-много да ме отблъсне такъв човек, а аз не обичам да оставам и много длъжна след нещо подобно ;)

6. Четеш книга на обществено място и си на път да се разплачеш. Какво правиш? 
Самото място, на което съм ще ме накара да си спра сълзите по някакъв начин. Едва ли ще вляза в ролята на бебе, докато си имам публика. Не съм от хората, които показват такива силни емоции на обществено място. Държа се, някак. 

7. Следващата книга от любимата ти поредица току-що е излязла, но ти си забравил какво се е случило в предишните книги. Какво ще направиш: Препрочиташ книгите, търсиш ревюта на тях или направо преминаваш към новоизлязлата книга?
Четвъртата книга от "Стъкленият трон" я прочетох 6 месеца след третата нищо, че я имах. След една година пък прочетох "Чукът на Тор", това говори, че нямам проблеми да си премина направо към новата, защото няма как напълно да забравя за сюжета на любимата ми поредица. Да, възможно е някои неща да се изгубят и да имам бели платна, но съществените са си складирани добре. 

8. Не искаш да даваш книгите си на никого. Как любезно казваш "не" на хората, когато попитат? 
Както Илияна е отговорила, аз също нямам проблем с това да си давам книгите, стига да са върнати в същото състояние. Също така, това са хора, на които имам доверие и знам, че няма да направят нищо на дадената книга. А как се казва "не" ли? Много труден въпрос, а отговорът му е толкова прост - Не! Това е цялата философия. Като не искате, не давате. Не е нужно и да изпадате в някакви оправдание, все пак става дума за вашата собственост, решението си е ваше. Другият човек ако ви уважава ще го приеме добре, а ако започне да се прави на интересен и да си показва комплексите - виждате какъв човек сте имали около вас и едва ли имате нужда от такова нещо. 

9. Последният месец си започнал и оставил 5 книги. Какво правиш, за да се пребориш с тази ситуация? 
Аз по принцип си чета по три книги наведнъж, та ако се наложи да ги оставя, за да си свърша някакви работи с университета си ги довършвам така както съм ги почнала. Освен ако не се появят други фактори към момента. 

10. Има страшно много нови книги, които искаш да прочетеш, но колко от тях реално си купуваш? 
Преди бих си купила всяка от тези, които са ми хванали окото, но сега е друго. Трябва да проверя мненията за дадената книга, затова Goodreads и чета хем от тези с по 5 звезди, така и тези с 2-3, за да има баланс, а и в повечето случаи като са по-малко звездите са по-искрени хората, така че наблягам на това. А също така гледам и ревюта на любимите ми блогъри и най-вече на PaperFury, която досега никога не ме е подвела! 

11. Купуваш си много книги, които от страшно много време искаш да прочетеш и нямаш търпение да ги започнеш. Колко време стоят в библиотеката ти преди да ги прочетеш? 
Имам книги от септември месец, което си стоят непрочетени на рафта. Наблегнала съм на други в момента и най-вече на такива, които откривам в градската библиотека. На принципа външен вид и резюме, защото си знам, че моите може да си ги прочета винаги, по всяко време. 

Е, това бяха моите отговори на въпросите. Надявам се да ви е било интересно да ги прочетете в коментарите може да отговорите на някои от тях, ако не ви се пише цял пост :) 
Тагвам: Теди и Нора  

Wednesday, March 15, 2017

Top 5 Wednesday: Books You've Felt Betrayed By


На всеки читател му се е случвало поне едно от следните неща: 
а) първата книга оставя високи очаквания у вас за следващата и когато дойде редът на втората и я прочетете не е нищо от това, което сте си представяли (в лошия смисъл);
б) има големи хвалби и позитивни мнения за дадена книга, тя е известна и вие искате колкото се може по-бързо да я прочетете, а накрая се оказва, че тя е поредната, която не се отличава с нищо и си търсите къде сте сгрешили;
в) любим автор, който пише нова книга. Няма как да не се вълнувате да го прочетете, а после се оказва, че искате да си издърпате косата;
г) имаме промяна към лошо в развитието на някои от главните герои или просто героите, които идват в следващите части на книгите не ни харесват.

За други в момента не се сещам, но сте придобили представа, надявам се. 
В днешния пост ще си говорим за петте книги, които са ме разочаровали (предали са ме). Ако искате да научите повече информация за Top 5 Wednesday можете да кликнете ТУК

Така, че нека да видим кои са тези почетни "знаменосци", след чийто край се чувствах като паднала от много високо разстояние. Ще гледам да не съм прекалено критична, но трябва някои неща да си ги кажа с имената им.

П.С. АКО МНЕНИЕТО ВИ НЕ СЪВПАДА С МОЕТО - ДОБРЕ, ДАЖЕ ЧУДЕСНО. ПРИЕМАМ ГО! НЕ СЕ ЧУВСТВАЙТЕ ЗАСЕГНАТИ АКО ХАРЕСВАТЕ ДАДЕНИТЕ КНИГИ/ГЕРОИ! ;) 

1. Двор от рози и бодли - Сара Дж. Маас.
Не ме интересува кой какво казва за госпожа Фейра от първата книга, но за мен тук тя бе изключително слаба, принцеска, която очаква някой винаги да ѝ помага, а да не говорим, че и постоянно в главата ѝ се въртяха плътски мисли, вместо да използва това време да се научи на нещо къде, къде по-ползотворно. Поради това за мен книгата не заслужаваше пет звезди и бях ядосана, защото главната героиня тръгна добре и после имаше 180-градусово завъртане и стана нещо безполезно дето тичаше наляво-надясно като животно, което бяга да не го застрелят. Да не говорим, когато отиде на спасителната мисия - всички знаем, че щеше да е мъртва, ако не беше един друг човек, който не знам какво видя в нея и я хареса. Ако вие сте на друго мнение - добре, няма да ви оборвам и да цитирам с примери от книгата за защита на моята теза. Мога да напиша още много в тази връзка, но мисля, че казах достатъчно. 

2. Вечна любов - Дж. Р Уорд.
Като съм тръгнала да говоря за героини, които са ме изкарвали извън нерви да си продължа. Защо яките момчета по книгите ги събират с такива?!
Мери мисля, че се казваше тук героинята ни или името ѝ почваше с М, но не ме впечатли по никакъв начин. Единствено изкарах до края на книгата заради Бела и Рейдж. Няма какво повече да кажа, защото съм чела книгата отдавна и не си спомням много от нея.

3. Веровещица - Сюзан Денърд.
Разочарована съм от книгата и го казвам без никакъв срам. Дори не я довърших. Четеше се бързо и имаше интересна идея. И нека да спрем до тук, защото:
1) не знам до колко авторката се вдъхновила за героите от тези на Сара Маас, но главната много приличаше на по-млада и скучна версия на Селена Сардотиен, а за Изьолт - първо ми хареса, но като видях как се държеше при майка ѝ и беше послушна като кученце си развалих мнението и за нея. Ветровещерът пък никакво впечатление, никакъв характер не видях. Единствено си заслужаваше Едуан, но пък за него главите бяха прекалено малко и първата дойде много далече от началото. С една дума героите не бяха изградени добре, просто притежаваха някакви нахвърляни на сляпо качества;
2) светът - интересен на пръв поглед, но нямаше никакви обяснения, нито за него и за различните му територии, нито за термините, които се използваха за описване на хората. Също не беше изграден дълбоко.
3) сюжет - отново нахвърляни идеи, използване на много думи и накрая - едно нищо, а само за запълване на страниците. Направо си хвърлен в историята, но няма как да разбереш какво правиш там, защо си там и т.н. Главното нещо, около което се върти историята е Сафи - Веровещицата, гонена и желана от всеки. Край.
4) скучна - прелиствах страниците, четях, опитвах се да навляза в света, но не се получи. Имаше много действие, а по принцип аз обичам, но тук нещо не се е получило.
Единственото, което ми хареса до последното прочетено изречение бяха хапливите реплики на Сафи и малка част от характера ѝ.
Идеята е хубава, но просто нищо нямаше дълбочина и развитие.

4. Без Хоуп - Колийн Хувър.
Тук отново имах проблем с главната героиня, която пак започна много добре и после се превърна в емоционална развалина. Иначе историята ми хареса, но писателката можеше да направи различно развитие на героинята си.

5. Вселената на раменете ми - Дженифър Нивън. 
Ако книгата беше само от името на Джак щях да я прочета, защото беше много интересно и се получаваха доста сконфузни ситуации на места. Със сигурност щеше да ми държи вниманието до край, но тук отново проблема е в характера на героинята Либи. Нямам нищо против хората с наднормено тегло и не ми е там проблемът, а в самото ѝ самочувствие. Сега ще има малък спойлер, така че четете на своя отговорност. Това, което ме издразни супер много и ме спря от допрочитането на книгата е изречението на Либи от сорта на "ще си намеря някое момче, ще правим секс постоянно и така ще отслабна" моля ударете ме с тъп предмет по главата ще боли по-малко!!!! Какво в името на всички, които се стремят към тренировки и по-здравословно хранене в идеята да отслабнат е това ?!?!?! Потресена съм, как може някой да има такава нагласа?! Аз си мислех, че това е просто шега, но героинята го повтори няколко пъти и това ѝ беше част от редовните мисли. Просто не можах да издържа повече, дори и историята на Джак да ми беше интересна, Либи убиваше търпението ми бавно и мъчително.

Това бяха книгите, които са предизвикали най-голяма вълна негативни чувства в мен. Мненията са си изцяло мои и едва ли ще се променят.
Отново ще повторя, че ако имате различни гледни точки се радвам за вас, продължавайте да се наслаждавате на книгите!
В коментарите може да напишете книги, които са разочаровали вас :) 


Monday, March 13, 2017

The Vampire Diaries (It's been a hell of a ride)


Да бъда честна не мислех, че днес като се събудя ще ми дойде желанието най-накрая да напиша този пост посветен на сериала, защото последните два дни трудно мога да чета или гледам нещо свързано с него без водопадът да започне. 


Не мога да проумея как все още обмислям и си въртя в главата отново и отново този край, който ме остави с горчиво-сладко чувство. Е, може би горчивината ми дойде в повече, но не мога да отрека, че беше доста добър край и всичко направи своя пълен кръг. Не обещавам, че този пост няма да стане ревлив по някое време ще се опитам да избягам от това, а за спойлери също, но ако случайно сложа ще предупредя, така че четете спокойно, ако ви е интересно да разберете за цялостното ми мнение за "Дневниците на вампира". Лично се надявам да съм готова да се потопя наново в тези чувства и да изляза без да подпухна. 


За разлика от много други хора аз не започнах сериала, когато излезе, защото ... нека си го кажем направо, че вампирите не ми бяха слабост, а по онова време и вълната за "Здрач" и неговата нашумялост ме отказваха от всичко, свързано с вампири. 
Една моя съученичка по това време(2010-2011) четеше книгите и разказваше колко били интересни, а друга пък беше почнала сериала и вече точеше лиги по двамата братя Салваторе и най-вече Деймън, но тогава бях със смесени чувства и не исках да дам шанс на нито едното от двете. След известно време придобих желание да взема книгите от въпросната ми съученичка и да ги прочета, но пък тя вече ги беше раздала на други хора, така че останах на сухо и се отказах съвсем, дори забравих за това. Останах само със знанието за някакви характеристики за братята и бях виждала как изглеждат героите, разбира се факта, че българка е в главната роля прави голямо впечатление, но това не е причина Юлия да започне да следи нещо. 
И така до 2012 година, когато моя добра приятелка реши да изгълта всичките излезли сезони, а те бяха стигнали до 4-и, за нула време и вече се беше прехласнала по всичко, свързано с Дневниците и Иън Съмърхолдър и бла, бла, бла. Караше ме да дам шанс на сериала или поне да изгледам първия епизод във VBox7 (имаше го целия първи сезон, ако не и останалите, тогава) и да видя какво мисля без да си правя сметки без кръчмар. И аз като едно добро детенце я послушах и .... стана каквото стана. 

И естествено като всеки останал фен слушал за сериала и колко прекрасен е Деймън нямах търпение да го видя и да се "запозная" с героя му, така че първите 10 епизода на 1-ви сезон ги изгледах за две вечери, защото по онова време не исках да се развалям съня и да страдам на сутринта от моето желание да изгледам всичко качено в Интернет. Ще си призная, че Стефан отначалото не ми направи някакво силно впечатление, просто актьора беше страхотен, естествено харесах Керълайн и Бони много повече от Елена, която още не се беше развила толкова много, то не че като я "развиха" после стана чудесен еднорог, но все пак. А за Деймън, е, той си беше - Деймън - саркастичен, дързък, остроумен и т.н. След този маратон направих пауза и продължих с останалата излязла част от сериала с пълна пара (буквално никой не можеше да ме спре). 
Втория сезон го изгледах за 2 дни, като най-смешното е, че единия ден беше отделен само за първия епизод, а на следващия изгледах всички 21 епизода, един след друг. Говорете ми за отдаденост и липса на личен живот, и прекарване на лятната ваканция в гледане на сериали. 
Бях омагьосана от сериала исках още и още, започнах да следя част от актьорите, да изпитвам разни, неприсъщи за мен емоции, казвах си, че когато някога имам нужда от нещо за ми каже ,че животът може да продължи, дори когато не изглежда така, то това ще е именно този сериал. Започнах да харесва и дори обичам някои от героите, да шипвам като луда разни двойки, най-вече Керълайн и всеки, с който я сложеха, защото актрисата има химия с абсолютно всеки. Е, разбира се като се появиха Древните, нещата взеха рязък завой. 


Мразех Клаус и се радвах, когато Бони излезе срещу него и го прати в детската градина (replay-a на тази част беше много.) После естествено се появи Керълайн в картинката на Клаус и идеалите ми за перфектна двойка бяха пред мен. Дори в момента искам да стане нещо на края на Древните с тях двамата да си имат щастливия край, защото иначе ще убия тези продуценти. 
Разбира се няма как да не споделя, че играта на Нина беше невероятна, е, след като Елена стана вампир нещата взеха лош завой, но затова пък Катрин беше невероятна!! Ето защо са важни и качествата на човека, а не само външността, защото по онова време исках Елена да я махнат (много дразнеща), а Катрин да стане главен герой в сериала. 



И така моята привързаност към Дневниците и героите нарастваше все повече и повече. След това дойде момента, когато Нина каза, че напуска сериала, а на мен не ми пукаше, защото самата история не знам какво стана, но ме интересуваха само Стефан и Керълайн. Двамата се превърнаха в най-важните герои. Бони също я развалиха след като се върна от онова измерение, в което беше затворена с Деймън и Кай. Кай беше глътката свеж въздух в сериала след Клаус, Ензо също дойде навреме. Но нещо стана и при Деймън, някъде ми се изгуби между сезоните, не бях заинтригувана хич от него. 
Малко или много сериала след Нина започна да губи онова вълнение, което имаше в началото, защото продуцентите и сценаристите се чудеха от кой кладенец вода да налеят, и накрая стана една пълна суматоха. Продължавах да гледам само заради Керълайн и Стефан, и нервите ми се опъваха все повече и повече. 


Дойде ред и на последния сезон, който вече върна вълнението и любопитството към сериала както беше в първите сезони. Нямах търпение за всеки следваш епизод, защото имаше толкова много неща да се случат, а времето ставаше все по-малко. На ръба бях през цялото време и ако не бяха задачите, които имах да правя за университета не знам как щях да изчакам новите епизоди. Тук вече Деймън също се завърна в първоначалния си характер, а Бони ми падна в очите с едно свое действие, което няма как да ѝ простя, а не знам как останалите го приеха толкова лесно. На мен като цяло не ми пукаше нито за нея, нито за Ензо и без това не правеха нищо кой знае колко важно в целия сюжет. А някъде объркваха и повече нещата, така че - да. Колкото до останалите герои ми хареса как израснаха и станаха вампирите, които бяха в последния епизод всеки разбиращ, даващ всичко за останалите, борещ се докрай. Е, добре де и Ензо си имаше своите силни реплики да вразуми Бони, че не е толкова безпомощна, колкото си мисли, че е. 

Плаках през почти цялото време на последния епизод, защото знаех, че се очаква някой да умре и вътрешно знаех кой е най-големия кандидат, но не исках да повярвам, тъй като сърцето ми се късаше на парчета като си помислех и когато момента дойде бях вулкан от емоции и всичко се преобърна и не можех да се сдържам повече. Беше много горчиво, но ми хареса, че имаше герои от първите сезони и всеки намери своят мир и щастие. Е, естествено братята Салваторе имаха най-важната връзка в целия сериал, обожавам ги, когато работят заедно и се дразнят един друг. В тези моменти се осъзнава как не могат един без друг и мисля, че последния епизод го доказа каква част има единият в живота на другия. Последната сцена беше прекрасна! 


Краят на една ера, която ни даде толкова много уроци, за приятелство, любов, да се изправяш всеки път, когато нещо те повали, да следваш мечтите си, да оползотвориш всеки малък момент от живота ти и никога при никакви обстоятелства да не се предаваш, защото щастието е винаги пред теб някъде и чака, независимо колко дълго си стоял Сериалът беше важна част от моя живот, нещо като второ семейство, което ми даваше друг поглед на нещата и ме промени бавно - епизод по епизод, сезон по сезон. 


Е, получи се по-добре от очакваното, ако сте прочели всичко поздравления, ако не сте - ето сбита информация за мнението ми: 
Любим герой: Стефан, винаги и на първо място; Керълайн; 
OTP: Klaroline
Злодей: Клаус и Кай 
Любим сезон: 2,4,5,8. 
Любима песен: Ed Sheeran - Give Me Love (празненството в къщата на Древните) 

Това беше всичко от мен за сериала и за този пост. Както винаги обичам да завършвам: 

It's been a hell of a ride and I was feeling epic xx

П.С. Керълайн отивай при Древните да им спасяваш ниския рейтинг, въпреки че не го заслужават! 

Wednesday, March 8, 2017

Top 5 Wednesday: Favorite Fantasy Books


English version below :)
Вече официално може да кажете, че ако не са тези постове блогът ще е напълно замрял, но какво да правя като в момента те са ми повече интересни от това да седна и два часа да гледам в бялата страница и да измисля как да си изразя чувствата за последната книга, която съм чела. А в момента стреса от университета ми идва в повече, защото просто имам нечовешко много жени, водещи ми занятията и всички знаем какви са някои. Но няма сега да говоря за преподаватели, а за нещо много по-приятно - книги и то любимците от фентъзи жанра. По принцип темата за Любими книги от фантастиката и фентъзито, но аз не си спомням да съм чела нещо от първото, така че ще мина само с второто. Ако искате да научите повече за Top 5 Wednesday можете да кликнете ТУК
И сега нека да започваме ... 
(Ще се опитам да не слагам някои от книгите, за които постоянно говоря, но всички знаем, че провалът ще бъде направен още в началото, но е важен опитът и все пак)

1. Стъкленият трон - Сара Дж. Маас.
Няма да оставя точно този пост да мине без тази поредица, тъй като тя е въздух за мен. Не знач точно защо я заобичах толкова, дали заради историята, или заради героите и главно Дориан Хавилиард (напоследък фамилията му авски много ми харесва), но е факт, че ако не спомена поне нещо от "Стъкленият трон" през деня значи не е бил ползотворен ден. Въпреки, че всичко в нас съм кръстила Дориан (малко съм като Сестрите от "Прелести създания" и техните харлонджеймсовци). Да не забравяме и създаденият свят, който е един от любимите ми, но единствения и много голям минус е, че с технологиите те са скарани, а телефонът ми е важна част от живота ми. Силно се надявам да имат пица обаче, защото в противен случай си тръгвам. 
Сега малко реклама за книгата за тези, които още не са я чели - приключение, страхотни герои, битки, невероятен свят. Трябва да ѝ дадете шанс!

2. Six of Crows - Leigh Bardugo.
Знам, че в България я няма и не е излязла, но ако има желание - начин ще се намери. 
Точно заради такива книги съм читател. Обожавам смъртоносните мисии, психопатите, герои, които искаш да удушиш понякога и прекрасно предадените чувства. (аз не съм чувствителен човек, но книгите на Лий Бардуго ме правят именно такъв.)
Всяка книга/поредица на авторката е като онова специално камъче, което си намерил при реката и не прилича изобщо на останалите. А тази книга е перфектна, откъдето и да я погледнеш. Все пак положителните ревюта не са напразно. Не мислете, че щом Трилогията Гриша не ви е харесала и тук ще стане същото, защото грешите страшно много. 

3. Прелестни създания - Ками Гарсия, Маргарет Стоъл.
Новата ми любима поредица искам да я пробутвам във всеки удобен случай. 
Тук всичко започна с това, че филмът по първата книга ми хареса и исках да прочета и книгата от любопитство. След това нямаше кой да ме спре да прочета и останалите, защото с всяка следваща става все по-интересно, а героите са толкова милички, забавни и силни, че нямаше как. Второто нещо е, че става дума за магия, чародейци, тъмни създания, които са чудесно измислени и изградени, заедно със този свят, който обитават. Няма как да не останете безразлични към книгите, защото в тях са събрани едни от най-важните уроци за живота - като готовността да направиш всичко за хората, които обичаш и света около теб, да рискуваш, да бъдеш приятел, да цениш всеки момент, да обичаш. И не на последно място храната тук е невероятна, ако можех да си крадя герои от книгите и да си ги ползвам за лични облаги бих издърпала Ама, за да ми готви до края на живота ми.

4. "Окото на света" и "Великият лов" (Колелото на времето #1-2) - Робърт Джордан. 
Класическо фентъзи, едно от най-добрите, които някога ще прочетете.
Като всяко такова започва бавно, докато читателят се запознае с обстановката, героите, кое, къде, и какво става, общо взето трябва да имате търпение докато някои неща започнат да придобият смисъл. Първоначално като видях малко по-големият формат на книгата в сравнение с другите и 700страници мислех, че няма да стигна до края, тъй като ако искаш да задържиш вниманието ми толкова много време, по-добре да имаш неизчерпаеми трикове, които да криеш в ръкавите си. О, колко грешно съм си мислела. Книгите са страхотни, а веднъж вече запознат със света и героите става още по-приятно и лесно за четене. 
Това е една поредица, която е като задължителната литература в училище, но 10 пъти по-интересна. 

5. Dorothy Must Die - Danielle Paige.
Да, знам, още една книга, която я няма в България. И все пак не съм говорила за нея от известно време, така че ще използвам случая. Гледам да съм в крак с всичко свързано под някаква форма с "Магьосникът от Оз", затова нямах и търпение да държа книгата в ръцете си. Вече знаете, че за мен са важни добре изградените героите и  още по-доброто приключението в дадена книга, а тук има и от двете по много. Когато почнах да чета бях отвята, защото всичко е така извъртяно, че със сигурност и с главата надолу звучи прекалено просто за описване на случващото се тук. Хареса ми как авторката е подходила и е развила една оригинална идея. Един от най-добрите преразкази с най-страхотния злодей, които съм чела досега. 

Е, това бяха част от моите любими фентъзи книги. 

В коментарите сте свободни да оставите вашите, заедно с отговор на въпроса "Три неща, които са ви нужни, за да харесате дадена книга?"


ENGLISH

As always you can find more information about Top 5 Wednesday HERE!

Every time I see a topic like this my fingers are getting really impatient to hit those keyboards buttons.
This' week topic is Favorite Sci-Fi and Fantasy Books but I only put the latter.
First thing first ...  Please, hold on!! I need to choose some different books this time ... I already know that I'm gonna fail as always, because I just need everybody to read my favorite babies. Obviously there is something wrong here but anyway. Soooo here I am again writing about my favorite books one more time.

1. Throne of Glass by Sarah J. Mass. 
I mean I cannot even proceed without mentioning this book. I LOVE IT .. forever and ever, to infinity and beyond, and even after that. Still I don't know if I like it because of the story or because of the kickass ladies that are in it and of course KING CINNAMON ROLL aka Dorian Havilliard. Let's not forget about the cool and awesome world that the story is taking place in ... Argh, I want to live in there even though they don't have phones but I'll someway get over that (I hope they have pizza tho because I'll turn my back really fast)
Sooooo basically if you like high fantasy, fight scenes, adventure, cool characters, then this is the book for you. (probably if you are next to me I'll throw it in your face but that's on my good days)

2. Six of Crows by Leigh Bardugo. 
Let's get something straight here every single book by Leigh Bardugo is a precious little rock that you find when you go to that special river and there is no other quite like it. (And still metaphors sometimes are running away from me. Not cute!) 
But this gem right here is the reason why I'm a reader. Deadly heists, psychos, characters you want to strangle sometimes and too many feelings ... Yeah, yeah that book is beautiful from every angle. I don't want to repeat myself but go and read it, and after that we can talk (scream is more like it) about it over a pizza while having the time of our lives. 

3. Beautiful Creatures by Kami Garcia, Margaret Stohl. 
I finished the last book from the series a couple of days ago and still can't get over it that one time I forgot to leave the elevator ... Mhm true story until someone opens the door and we awkwardly was looking at each other. I told you already that there is something not quite normal here ... 
Now let's say some words about this series: 1) I read it only cause I liked the movie and still after that the book felt like something not so different but there was something about it that it made it better. Of course. I love this series and it's probably in my top ten;
2) It's about magic, love, friendship, being a hero, doing everything you have to do to save your most closed to the heart people and risk everything for the same reason. It's like a roller coaster ride that you will enjoy it for sure; and last but not least 3) FOOD - One of the character is the best cook you will ever read about that you'll want to kidnap him and use him for personal benefits. (If I could do that I'll be one of the happiest people on the planet)

4. The Eye of The World and The Great Hunt (Wheel of Time #1-2) by Robert Jordan.
I mean it's a classic liked by many. It's one of the best fantasies you'll ever read.
It's starts a little bit slowly until you are used to the situation and characters and what everybody is doing but after that the real adventure begins. When I saw that the pages were around 700 and the format was bigger than a normal book I didn't think that I'll make it, I mean if you want to keep my attention for so long you better have something up your sleeve. But when I start reading I was amazed .. the adventure was an one I've never been on before. For sure it will hold your attention through the whole time. It's too interesting to put it down that you will read it really fast despite the genre, the pages and the whole information that's on them. If you call yourself a fantasy reader you HAVE to read it it's like the one of those books you need to read for school and without it you can't proceed but 10x times more enjoyable.

5. Dorothy Must Die by Danielle Paige. 
 One of the best retelling ever or at least for me with one of the best villains that exists in the bookish world. As you can tell by now I like my books to be full with amazing characters and even better adventures that take you to many places and make you feel a part of the story.  Like the "Wizard of Oz" 's trash that I am I couldn't wait to hold this book in my hands and read it. When that finally happen you can say that I've dissapeared from the world (not that anything is happening. It's always the same thing over and over again) for a couple of days. For the second time after the Throne of Glass series I ordered the sequels before reading the first book in the series because I just have this gift to tell when I'm going to like some book. I was literally blown away by the idea that everything was upside down. Good was wicked and wicked- good, Dorothy had become the villain that you love to hate and Oz is just not how you remembered it from the original but still beautiful. Now I'm sitting on the edge and impatiently waiting for the last book. It's a bittersweet feeling.


I can go on and on and on about each of these books but I think that I've said enough you don't want my ramblings tho. And I will start to feel too much and nobody likes a person who has feelings in this world so yeah. 
In the comments you can leave your favorite fantasy books and tell me what is important for you to like a book from this genre.

Monday, March 6, 2017

Beauty favorites || 2017


Понеже съм на вълната на разнообразието в постовете, реших да пусна и един за грим. Далеч съм от т.нар. beauty guru-та (може би ако не бях зарязала грима в гимназията сега щях да съм в доста напреднал стадий), но си ползвам достатъчно разкрасяващи продукти и обичам да експериментирам. Благодаря на Pinterest, че ми дава толкова много идеи, на които крайният резултат върху мен не е точно това, което е на картинката.

В днешния пост както сте разбрали от заглавието ще говоря за козметичните ми любимци или продуктите, които ползвам най-често. Нека да започваме...

1. Спирала.
Няма да си кривя душата и ще кажа, че ползвам само спиралите на Essence. Защото: а) има голям избор; б) изгодни са и в) наистина си вършат работата.
Започнах със Спирала за обем Lash princess с ефект изкуствени мигли. Свърши ми чудесна работа през зимата, някъде до пролетта. За лятото реших, че искам нещо по естествено така, че се спрях на Спирала за обем - I love Extreme (розовата). Изключително доволна останах от нея и може би тя е любимата ми засега. Хареса ми колко леко се чувстваше на миглите, не ги сплъстяваше, а и изглеждаше доста естествено. И стигнахме до последната, която ползвам в момента, отново спирала за обем - Forbidden. Обемът, който прави е за аплодисменти, наистина.

2. Очна линия.
Ако някога ме видите излязла без очна линия (вече се престраших да го правя), моля върнете ме обратно. Единствено мога да се отделя от този, божествено направен продукт през лятото, защото си рева без причина. През останалото време, черната ивица на клепача ми е всичко.
И тук имам три основни фаворита, към които прибягвам: 1) Catrice - Очна линия молив Glam and Doll за тънка и дебела линия е тази, която ползвам в момента. Изключително лесно се нанася и може да я направите драматична само с едно докосване; 2) Rimmel London - ScandalEyes micro eyeliner ми е фаворит тук. Ако нямате много опит в слагането на очна линия, то именно тази е добра да се научите, защото е писец. и 3) Maybelline New York - Master Precise Curvy. Докато свикна с тази ми отне доста време, но пък ми беше достатъчно любопитно как да намеря правилен начин, без да заприличам на излязла от страшен филм. Нека да кажа, че с времето задобрявах и последните пъти чудеса стават!

3. Червило/ балсам.
Тук ще обединя двете в една точка. От червилата любимите ми в момента са Golden Rose Longstay Liquid Matte Lipstick (Ползвам №3). По-идеално червило досега не бях виждала. Остава дори след като си ял повече от достатъчно и си пил от чаша. Така, че в момента само се чудя как да се сдобия с повече бройки от него, защото си заслужава.
За балсам си ползвам Baby Lips на Maybelline - (Fruit Punch и Sweet Apple, защото всичко, което е сезонно ми харесва) нямах търпение да се появят в България. Когато разбрах веднага отидох да си взема без да се замислям втори път. Чудесни са ако искате устните ви да са предпазени през зимата и за нещо леко, което да добавя цвят през лятото.

4. ББ крем.
Кожата ми е прекалено капризна за мазилата от този вид така, че когато открия, че нещо ѝ харесва и няма отрицателни реакции съм щастлива. Като тук имам един любимец, който се отличи доста и на който гледах с недоверие, че ще си изпълни всичко от характеристиките, но останах доволна. Това е Dream Pure BB Cream от Maybelline New York, който не знам защо още го няма в България. Препоръчвам го с две ръце! Ако имате проблемна кожа и търсите нещо, което хем да помага, хем да прикрива, то това е продукта за вас, стига да може да си го намерите. Аз си взех две опаковки преди да изляза от Америка, защото знаех, че една няма да е достатъчна. Все пак мисля, че и обикновеният ББ крем на Maybelline New York също ще ви свърши работа. Имаше причина, за да беше един от топ продуктите за 2015г.

5. Пудра.
През миналото лято помагах много пъти хората около мен да си избират пудра така, че ми минаха доста по ръцете. Тук положението е малко относително, зависи от това, което търсите. В момента аз си ползвам Stay Matte Pressed Powder на Rimmel London - №4 SANDSTORM. Матира чудесно и държи достатъчно време, че да не станеш като отразител на слънцето.

6. Лак за нокти.
Тук отново се насочвам към Golden Rose и лаковете им от сериите "Rich Color"(№76,44) и "Color Expert"(№53). Харесва ми богатият асортимент и това, че са издръжливи или поне при мен.

7. Лосион за тяло. 
Обожавам Bath and Body Works, особено есените аромати. Мога да надуша такъв магазин от километри само ми го възложете като задача. Ароматите им са издържливи, а кожата става толкова мека и приятна на допир. Единствено такава мекота съм получавала след продукти на Nivea. Лосионите са Wild Madagaskar Vanilla (най-любимият ми!), Pumpkin Cupcake и Pumpkin Apple Cider.


Е, това са моите козметични любимци, които използвам най-често в ежедневието си. Сега искам да експериментирам отново със сенки за очи, контуриране и хайлайт. Така, че приемам препоръки за последните две неща, тъй като не знам на коя марка да се спра. 
В коментарите можете да оставите също вашите любимци! :)