Wednesday, February 22, 2017

Top 5 Wednesday: Books To Get You Out of a Reading Slump


English version below :)

Ако не сте били в читателски застой, значи сте едни от редките късметлии на този свят.
Аз не познавам такива хора, защото всеки в някакъв момент е бил в това положение - факт! Но както всяко друго нещо и това може да се пребори. Стига да имаш правилния арсенал от "оръжия", чиято роля се изиграва от книгите.
 Тази седмица темата е "Книги, с които може да се излезе от читателски застой". Ако искате да повече информация относно Top 5 Wednesday, кликнете ТУК.

В този списък ще има книги, с които аз се справям със застоя, а в коментарите вие може да дадете ваши предложения! :)

1. "Сърца за разбиване" - Али Новак.
Не съм от хората, които са фенове на истории тип фенфикшъни, но когато нямах друг начин, а исках да чета нещо просто, за да мога да си продължа с моите си книги, то "Сърца за разбиване" се оказа перфектното "лекарство". Много лека и приятна за четене книга, а храната, която присъства в историята е много вкусна, че със сигурност ако не искате да четете все още, то ще искате да отидете до хладилника и да се надявате да има нещо, което харесвате и можете да си "нахраните душата", тъй като знаем, че някои храни са предназначени за душата. Ситуация win-win.

2. "Изборът" - Кийра Кас. 
Отново една книга, която не е в моята комфортна зона, но пък е лекарство за читателски застой. Освен ако не сте фенове на драматичните триъгълници, то със сигурност ви я препоръчвам, защото без тях историята е интересна и се чете бързо.

3. "Мечът на лятото" - Рик Риърдън.
Докато "Чукът на Тор" търпеливо си чака реда, то не доста рядко първата част от поредицата за "Магнус Чейс и боговете на Асгард" ми е запълвала глада за четене, когато нямам желание да се затормозявам с някакви книги. Въпреки, че се случват доста неща в книгата и приключението се простира от първата до последната страница стилът на Рик Риърдън оправя всичко, защото човека си знае работата. Има хумор, приключение, приятелство и се чете на един дъх. Няма да разберете кога сте я завършили.

4. "Дете на пустинята" - Олуин Хамилтън. 
Изключително подходяща за по-топло време или ако искате да се стоплите в студените дни. Отново изключително бърза и приятна за четене. Ще ви остави без дъх с всичките си странни същества, интересния свят и много добри герои.

5. Книга на Агата Кристи.
Нейните книги винаги ги използвам, когато съм в такова положение. Защото просто не се напрягам по никакъв начин, въпреки че винаги се хващам да търся и следя за улики, на края си оставам с отворена уста. Това, което ми харесва е стилът на писане на авторката и че мястото на действие е винаги различно. Може да си изберете къде искате да "отидете", защото има доста богат избор от места.

Е, това бяха моите предложение, с които неведнъж съм се справяла с читателския застой, така че се надявам да са от полза и за някои от вас!

ENGLISH

We've all been there. Reading slump is one of the worst things that can happen to a reader. I haven't met a person that never been there. But as every other "disease" it has a way to turn down. When you don't know what to read the best think is actually to read something. I'm not saying to pick an epic fantasy novel but something that you like and is not so paced-pack or over dramatic. Luckily for you I have some books that always pull me out of a reading slump. Hope they can be of service for you too.

1. "The Heartbreakers" -Ali Novak. 
Sure, the book is not even my type with all this feeling of a fanfiction but it helped me. It's an easy read that doesn't have too many dramatic turns. Maybe the best about this book is the food that's in it. Believe me it will make your stomach grow a billion times while you're reading it. It will either make you read another book or go to the kitchen and check the fridge to see what's in it. And I call this situation a win-win one because your reading slump is "cured" or you're going to eat. Food is precious!

2. The Selection Series - Kiera Cass.
Again not what I'm going to pick on a regular basis but going to read when I wan't something to not make me go too deep in the story but still to enjoy my time while reading it. If you're not a fan of a dramatic love triangles then this is not the right book for you. Otherwise you can give it a chance. It has an amazing food too.

3. The Sword of Summer - Rick Riordan. 
Uncle Rick is one of the best authors of our time. Or at elast for me. It was the first book of him that I've read but it made me want to read all of the rest. Always going for it when I need something to take me to another dimension and to go an adventure. Even if there are many things that are happening in this book Riordan's style is too light and full of sassy characters to be boring.

4. Rebel of the Sands - Alwyn Hamilton. 
I recommend this book probably for warmer days or in the summer time but whenever you choose to read it it will be a good time. Because it's amazing. Here we have a strong female lead, great new world to explore and whole lot of new mythical creatures to entertain with . So why not go and pick it up right now?!

5. A book of Agatha Christie. 
She is the queen of the crime novels. Even if it sounds like a heavy genre it's not. Because the place of the story is always different in her books and you have a plenty of options to choose where you want to go. Also there are really interesting and are a fast read so won't take too much of your time.

So, these were a part of my "cures" for a reading slump. I'm always going for something out of my comfort zone because it always works in the end. And as you can see I'm always for the good food in the books I'm reading. But who can judge me tho?!

Feel free to leave a comment with your bookish army against the reading slump :) 

Saturday, February 18, 2017

За да си спомня - Лара Ейвъри/ The Memory Book - Lara Avery

Image result for за да си спомня

Сами Маккой е момиче с ясна цел за бъдещето: да завърши първа във випуска си и да се измъкне по най-бързия начин от малкото градче, в което живее. Нищо няма да застане на пътя й – дори някаква генетична болест, за която докторите казват, че ще заличи спомените и здравето й.

***

Не очаквах от книгата да ми повлияе по такъв начин, но фактът е си факт. Пуснах сълзи на края, защото самата история е толкова добре структурирана и написана. Пълна е с приятелство, любов, следване на мечти и още от хубавите неща от живота, които го правят той да си струва.

В книгата главната героиня е болна от Нимън-Пик Тип C. Заболяване, което засяга паметта и обърква някои от функциите на тялото. Първоначално е като деменция, но в последствие самото тяло започва да линее и симптомите са едва ли не катастрофални. Но не дръжте на това, книгата не  е толкова ревлива и драматична като онези, които са пълни с отчаянието и борбата на героя с болестта. Всъщност тук се обръща повече внимание на важните неща в живота като това да правиш спомени, да имаш верни приятели и т.н., и т.н.

Стилът на писане и начинът, по който се предава историята правят веднага впечатление. Тя е нещо като дневник от главната героиня за нея самата, когато забрави за нещо да може да я отвори и да си спомни. Изключително лека и приятна за четене, пълна със забавни моменти и не чак толкова забавни. Понякога ще ви накара да задържате дъх за момент, друг път - да прелиствате страниците като подивели, за да разберете какво ще се случи, или само да се спускате колкото се може по-бързо по редовете в търсене на кулминацията и последващата я развръзка.

Героите са изградени също на много добро ниво и във всеки от тях има нормалната дълбочина на характера, и различия от останалите. Няма просто един главен герой и друг, който да се окаже любовният интерес - принцът на бял кон.
Не очаквах Саманта да се окаже толкова силна. Напълно разбива представите за героини със заболявания по книгите, защото не ѝ трябваше някой да я кара да живее и да се наслаждава на живот Тя не допускаше болестта да ѝ открадне нито настоящето, нито бъдещето. Тя е една силна личност, която въпреки, че има някои слаби моменти (минимални) след тях се завръща в нова светлина и се учи от грешките ѝ. При нея мелодрамата липсва - има само хъс и смелост.
Мади е най-добрата приятелка на Сами и заедно участват в клуба по дебати, ходят по състезания. Тя беше като стълб, от който Саманта се нуждаеше нищо, че ѝ беше трудно да го възприеме. Тя караше Сами да излиза навън, да прави нови неща.
Купър е "изгубеният" най-добър приятел на Саманта от детството, с който съдбата ги събира отново. Харесах го още от момента, в който се появи. Ролята на истински приятел, която имаше за главната героиня, беше повече от перфектна. Всеки трябва да познава по един такъв тип като него.
И най-накрая няколко думи и за Стюарт Шах, в който Сами се е влюбила от момента, когато очите са ѝ попаднали върху него. Двамата имаха много общи интереси, но първите няколко разговора, когато Стюарт остана без думи са ми любимите и все още ме карат да се смея. Нека да кажем, че Саманта не си губи времето, а има една радикална честност, когато си хареса някого. Разбирайте го в най-добрия смисъл.
Освен на приятелството и любовта в книгата е обърнато внимание и на ролята на семейството. Разбира се родителите на Сам реагират напълно нормално като за такива, но с напредването те се променят и се превръщат в такива за пример. 
Както споменах приятелството и любовта също имат огромна роля в книгата, защото благодарение на тях Сами е това, което е. Единственият, малко невзрачен минус тук е, че съществува любовен триъгълник, но който не стига до никъде и бързо, бързо става отсечка с две точки.

Нямаше как един цитат да не ми направи впечатление и той е: 
"- Трябва да свикнем с мисълта, че на никого не му пука, колкото на нас.И знаеш ли защо - защото наистина е така. Успех или провал, каквото и да стане, никой няма да те потупа по гърба, защото цял ден си залягал над учебниците или си проучвал нещо, или си се отказал от всичко друго, за да пишеш. Така че трябва да го правим само заради нас самите." 

ДА! ДА! ДА! И да искам няма да го кажа по-добре. Ето за това е всичко, това е главната цел, която трябва да имаме. Да не правим неща заради някой друг, защото на него ще му се хареса (ще се разминете с едно "Браво!"), а защото на нас ни харесва. Не трябва да сме роботи, които вървят по някакви утъпкани вече пътеки, защото ние сме хора. Тези, които изобретяват нещата - не обратното. И ако на края не стигнем до заветната цел, винаги можем да поспрем за малко, да се поогледаме и да тръгнем наново. 

"Понякога може просто да бъдеш."

И това е напълно достатъчно! 

В заключение - книгата е страхотна. Начинът на писане отличен, а чувствата - много. Героите бяха забавни, силни, смели, добри. Храната също беше на ниво (няма да пропусна такова важно нещо!) 
"За да си спомня" е книга затова как трябва да се справяме с проблемите си, как да живеем и да бъдем. Със сигурност няма да ви се стори като разходка в парка, но пък ще ви даде храна за размисъл. Ако още не сте го направили - време е! (Освен ако не искате аз да ви я бутна в лицето по най-милия начин, който мога.) 

"Мен не ме бива в мелодрамата. Давай напред."

Tuesday, February 14, 2017

Top 10 Favorite Couples (TV Series + Books)



Да, вече се появиха много подобни постове по блоговете (Кая, Нора, Ралица), затова и аз ще използвам този празник, който няма да бъде празнуван от мен като извинение да си пробутам и да поговоря за любимите ми двойки. Повечето от тях са ме докарвали до нервен срив и съм чакала следващия епизод само за да разбера дали ще тръгнат по хубавия път. В повечето случаи съм чакала със сезони това да се случи, а пък да не говорим при книгите, където чакам по година за следващата ... Защо винаги трябва да е толкова драматично и трудно, щастливия край да е някъде далече в бъдещето, ако изобщо го има, разбира се. Ако го няма единствено Tumblr може да ме спаси. Но засега да спрем с моите глупости и да преминем към двойките, като ще започна първо с книжните.


1. Алина и Мал.(Трилогията Гриша)
ОБИЧАМ ГИ! Те ме изпълниха с толкова много чувства, някои от които не знаех, че могат да съществуват в мен. Отделни моменти между тях ми бяха толкова мили и сладички, а друг път исках да мога да ги дръпна и двамата, за да се осъзнаят. Сигурно не съм намирала по-интересна двойка, за която да ми е толкова приятно да чета и да чувствам едновременно, затова виня единствено Лий Бардуго, която описва чувствата и емоциите на героите по един уникален начин, чрез който няма как да останеш безразличен.

2. Роуз и Дмитрий.(Академия за вампири)
Нужно ли е да обяснявам?! При тази двойка има толкова много любов, че тя се излива на огромни вълни. Пожелавам на всеки да намери такъв човек, който да го обича както Роуз обича Дмитрий и обратно. Любовта им е невероятна и толкова силна, че няма нищо, което да може да застане на пътя ѝ.

3. Оливия и Джон Брийд. (Прелестен мрак/хаос, Прелестно изкупление)
Харесах Оливия още веднага като се появи в "Прелестен хаос", но за съжаление с Джон трябваше да изчакам следващата книга, за да ми допадне. Той далеч не се оказа това, за което много хора мислехме, че е и това е добре. Имаха само няколко момента, които ми бяха напълно достатъчни, че да ги харесам, защото те са перфектни един за друг и се разбират толкова добре. Изключително приятна двойка.

4. Сесили Херондейл и Гейбриъл Лайтлууд. (Адски устройства)
Нямаше как да не ги включа, защото двамата са просто перфектни. Нямах търпение за момента, в който ще се съберат и се надявах толкова много това да се случи по-скоро. Харесвам ги и двамата още с появата им. Те се допълват толкова добре.

5. Елин и Роуан. (Стъкленият трон)
Въпреки че отначало ми беше странна тази двойка, защото Роуан още беше като дивак пуснат в града с напредването на историята и с неговата промяна си промених мнението. Елин се нуждае точно то такъв човек като него и не мисля, че някой друг щеше да изиграе ролята на мъж до нея по-добре от него. Двамата са преживели толкова много и по отделно, и заедно, така че е напълно нормално да се разбират толкова добре.

И сега дойде времето за любимите ми двойки от сериали. Ето ги и тях:

1. Керълайн и Клаус.
Колкото и да обичам Стефан, и да съм прекарала дни в мисли как ще се развият нещата между него и Керълайн, в сърцето ми Клаус ще е перфектната половинка на блонди. Нека съвсем избягаме от факта, че съм я шипвала с абсолютно всеки, с който е била в шоуто. Но точно Клаус и Керълайн нямаше как да не ги харесам, защото химията между тях и отношенията им са толкова невинни и естествени, че не ти дават право на друго мнение. Прекарала съм прекалено много време в Ютюб и Tumblr да гледам неща на тях двамата, истинска черна дупка си е, защото феновете са толкова креативни, че чак ми става тъжно като знам, че това са само фантазии, а не е реалност. И все пак въпреки всичко, Керълайн и Клаус си ми остават като една от ТОП двойките, която обичам.


2. Хана и Кейлъб.
Кейлъб не беше само глътка свеж въздух в живота на Хана, а и в моя. Особено след като се завърна по-хубав от всякога. Да, пропуснах последните серии и сезон като цяло, но просто някъде магията на сериала изчезна. Това съвсем не означава, че чувствата ми към героите са се изпарили, защото още си спомням колко ентусиазирана бях за всяка следваща серия от сериала. Колкото и да им пробутват разни други хора, няма да се получи нищо красиво, защото Хана и Кейлъб са създадени един за друг.


3. Алисън и Скот. 
Teen Wolf ми е любимия сериал, който не ме е разочаровал досега нито веднъж. Харесах героите още от първия епизод и разбира се нямаше как да не заобичам и двойките по-късно. Алисън ми е любимата женска героиня от сериала, а Скот си го обичам просто и не знам как да го обясня. Беше ми много тъжно на края и плаках заедно със него. Любовта им беше една хубава, тинейджърска и пълна с приключения.


4. Алек и Магнус. 
Единствената гей двойка, която подкрепям и харесвам. Ако гледам сериала то ще е само заради тях, а аз отново го прекъснах, защото не може и не може да ме хване. Не ми е интересен. Ако зависеше от мен бих могла да си гледам само Магнус и Алек, и понякога да ми включват и Саймън, защото те тримата правят сериала, а също и Изабел. Няма сцена с Алек и Магнус, която да не съм превъртяла по няколко пъти, за да я гледам отново. Актьорите са страхотни, сцените също, връзката, която се развива между тях е едно от малкото неща в сериала, което е изградено перфектно.


5. Ани и Лиъм. 
Двойката, която не можех да понасям в началото, а после като се разделиха и почувствах химията помежду им до последно се надявах на чудо. Сигурно на никоя друга двояка не съм отделила толкова много мисли колкото на тази, но все пак бях в гимназията по онова време. Щастливият край се случи на края и всичко се подреди сякаш продуцентите мен слушаха и не можех да съм по-щастлива от това. Те двамата си бяха упора и истински приятели през целия сериал, и доказаха толкова много неща, че нямаше как да не остана безразлична и при тях. 


Е, след като си излеях чувствата мога да продължа и да чакам финалните серии на три от сериалите. 

В коментарите може да напишете вашите любими двойки! 

Wednesday, February 8, 2017

Top 5 Wednesday: Book Trends I'm Tired of


English version below :)

Темите за следващите седмици може да откриете в групата в Goodreads.

Когато четеш постоянно, няма как да не ти правят впечатление дадени неща от книгите. И тук говоря за онези тропи, които ги има навсякъде. Да, няма съмнение, че понякога си заслужават, защото авторите си имат свои собствени светове и стил на разказване, но това не означава, че не идва в повече, а пък да не говорим, когато просто не е направено качествено. Изобщо не се приемам за критик и не гледам нещата от такава точка. Което ми харесва, ми харесва и обратното.

1. Любовни триъгълници и други ъгълни форми. 
Защо ги има навсякъде? Предназначението им е за тинейджърските романи и любовните като цяло, не за фентъзи и другите жанрове, чиито герои притежават достатъчно проблеми на главата, че да се занимават с още един. В някои случай изобщо не ми е до това за любовните пререкания на сърцето на дадения герой, че дори и да ми е фаворит. 
Да не говорим, че някои автори просто си запълват страниците, все едно няма за какво друго да пишат. Не случайно им е дошла идея, защо не си я продължат и да ѝ направят още завръзки, които да държат в напрежение. Много ме интересува дали героинята иска да е с тип А или тип Б, а ако ми я сложат и някоя, която се върти в един кръг между двамата, съм готова и да хвърля книгата, но в повечето случай ми е прекалено интересен в този случай фонът. Вземи едно решение, най-накрая! Щом си харесала втория, след като имаш първия, какво се вайкаш допълнително.
Това само говори, че първият не ти е достатъчно интересен. Остави човека да си живее живота, а да не ти е като утешителна награда и да го съсипеш, ако не си получиш златото!!! 
Когато авторът е с интересна идея и е тръгнал в хубава посока, най-голямата грешка е да ми хвърли едно триъгълниче, да направи така че читателите да не харесат единия избор(НАЙ-ЛЮБИМО), защото разбираш ли, то вече се знае какво ще стане на края, но нека да поддържаме някакво там напрежение. Е, не мерси!  
Не казвам, че няма и хубаво развити ъгълни форми, въпреки че за момента само в "Адски устройства" бях свидетел на това. 

2. Героите, които са "единствени", но направени по много късащ нервите начин. (поне за мен) 
Да, разбирам, че не всеки е готов да скочи с главата напред винаги, но понякога със "стоях и гледах, понеже не знаех как да направя" ми идва в повече. Еми, учи се! Какво друго да кажа, а пък предложат ли ти да те учат, защо пък да не откажеш понеже не е красиво момиче да може да се бие. Стой си тогава отстрани, забърквай другите в проблеми, на края ги спаси по някакъв невероятен начин, дошъл отникъде и си готова - фаворитката на читателите. И къде е цялото развитие? Изгубило се е някъде между хленченето и високото самочувствие. 
Харесва ми, когато може да се види развитието на дадения герой, дори и от начало да е като бебе, но да върви напред, а да не иска само млекце за пиене и да си седи в кошарката. 
Обожавам и когато второстепенните герои са изградени много по-добре от главните, а на такива попадах доста често. 

3. Авторът решава, че трябва изцяло да промени развитието на историята в последваща книга от поредица. 
Става нещо в първата част, тече си нанякъде сюжетът, развива се и има някакъв край. Герои - изградени. И идва моментът на втората книга, и какво получаваме ... напълно нов замисъл. А ако ги няма празните дупки, прикрито поставени в първата, пък изглежда напълно нелепо. Като сме тръгнали в една посока си продължаваме в тази, а не "О, това не ми харесва, ще го направя по друг начин и ще променя това, също и това, и това, и т.н. Защо пък да не променя и характеристиките на героите изцяло? Чудесна идея." Добре, ако авторът си разбира от работата мога и да стигна, че да ми хареса, НО това съвсем не означава, че нещо не ми бърка в здравето през времето на прочита на дадената книга. 

4. "Лошите" герои/момичета. 
Навсякъде ги има. Всички знаем и как завършват на края. Не е нужно да обяснявам как стават едни послушни и мили агънца, или пък умират. Но те са там и в повечето случаи и те като ъгълните форми добавят драма или пък са просто, защото трябва да ги има. 

5. Доброто момиче, лошото момче. Обратното също! (Сега ли да си ударя главата от стената или по-късно?)

Чиста фантастика. Възможност да се случи в реалния живот 3:1000, честито на победителите! Искрено ви поздравявам. 
Отново във всеки т.нар contemporary роман го има. Омраза отначало, но после идва специалният ден, в който "УАУ! Виждам те по нов начин. Искам да съм с тебе!" бла, бла, бла. Разбрахме, понякога ти трябват хиляда погледа, преди да направите един нормален разгоовр и да разберете, че имате нещо общо. Казах, че съществува такава вероятност и дори като се замисля сега в реалността може да е по-голяма, отколкото в книгите. Описанието на т.нар. доброто и невинно създание някак си не мога да възприема да се превърне в това нещо, което излиза от него на края. 
И защо винаги трябва да е зубър и готиния тип, или мажоретка, на който не му пука за нищо? Клиширано отвсякъде. А начините как да продължи се изтъркват с всяка изминала минута. Вече абсолютно всяка възможност откъдето да тръгне и как да се развие такава история я има на пазара, но те си продължават да си пишат.

Забележка: Въпреки, че някои от тези неща са изключително дразнещи, това съвсем не означава, че ми пречат да се наслаждавам на останалото от книгата. Ако авторът е добър и си знае работата те биха попречили с едва една стотна на оценката да бъде 5/5.


ENGLISH

You can check the official group on Goodreads for more information about this weekly meme.

1. Love triangles and other angled figures.
Why there is always have to be one of those?!
And let's be honest at the most of the time they are just adding useless drama to the whole plot. It's like the characters don't have other problems to face, now they have to be in the middle of a triangle. If you have a great, interesting idea that easily grips people you don't need love drama. Believe me.
If I want to read about the latter I'll pick up one of those teen-school-full of drama books. I read fantasy because of the adventure, not to read a whole book based on the girl choosing between plan A and plan B because always she uses the second one if the first doesn't work. When you like a second person more and even though you have your first big love before your eyes choose him and see what is goingbto happened. Don't make your "first big love" stay in one place because you are an indecisive annoying person.

2. Main characters who are "the chosen ones" but are making you to scream and to pull your hair.
Okay, I don't want you to be ready to jump every single time but sometimes the whole "I just stayed in one place and watched because I didn' know what to do/fight" makes me sick. Learn! Nobody is born ready to break noses whenever it's needed. If they offer you to teach you don't refuse because you are born in a world that doesn't like girls to stand up for them self and kicking boys' asses.
Don't get me wrong, I like it when with every next chapter you can see the potential and positive change in the character. But to stay like a baby in the crate and cry whenever you need something or you're in trouble.

3. Author decides to go 180 on his start - up idea in the next book of a series.
Why are you doing this to me? I've read the first one because of the idea and to see how is it going to develop.
We have a book with an interesting plot, characters that are doing good and then comes the second book. What do we get in it, you ask? Something so different that if you missed the wholes in the prequel you'll be lost and it'll sounds like a brand new book.
It's like the author after finishing the first one thought "Maybe I can do it other way. I'll change a couple of the qualities of that character. Will make the other a whole new person, not like supposed to be in the prequel. I'll change this and that, and that and ..." Even if the author knows how to make it good that doesnt mean that there won't be something me to bothering me through the whole time.

4. "Bad" guys/girls.
They are everywhere. You pick up a book and there they go. Everybod knows how they are going to end, either dead or like one of the Marry's lambs. Most of the time they are in the plot just because they have to be. Unnecessary drama.

5. Good girl, bad boy, or the othe way around. 
The most annoying thing ever. The classic fiction. Possibility to happen in the real world - 0,3%. Congratulatiins to the ones who won.
Every second contemporary novel has it. First starts like a hate relationship but then it comes the BIG day of "WOW! You are amazing. Why didn't I see you this way from the beginning? I want to be with you!" Blah, blah, blah. We got it you've got sort of a disease where you can't see the potential in people or the people at the first sight.
Why that is annoying: a) description of the good boy/girl is something like that: glasses, nose in the books, doesn't go to parties, has only one friend, doesn't know how to communicate; b) our bad boy/girl is either the quaterback, basketball star, cheerleader or just a member of the most popular squad in the school; c) did I mention the possibility of happening in the real world? and d) we already know how that is going to end maybe because there a billion stories who starts like this. 

Monday, February 6, 2017

Изборът - Кийра Кас/ The Selection - Kiera Cass (#1-3)


"Изборът"
За 35 момичета Изборът е шансът на живота. Възможност да се измъкнат от съдбата, предопределена им още от раждането. Да бъдат увлечени в свят на блестящи рокли и безценни бижута. Да живеят в дворец и да се състезават за сърцето на прекрасния принц Максън. Но за Америка Сингер да бъде избрана е кошмар. За нея това означава да се раздели с тайната си любов Аспен, който е роден в каста, по-долна от нейната. Да напусне дома си, за да се включи в яростна надпревара за корона, която не желае. И да заживее в дворец, който е под постоянна атака от бунтовници.

"Елитът"
Изборът започна с 35 момичета. От тях останаха само 6 – Елита. Борбата за сърцето на принц Максън става все по-жестока.

"Единствената"

Настъпи времето да бъде избрана победителката.
Когато реши да участва в Избора, Америка Сингър и за миг не си мислеше, че ще се озове близо до спечелването на короната – или пък до сърцето на принц Максън. Но, с наближаването на края на състезанието и връхлитащата пред стените на двореца опасност, младата жена все повече осъзнава какво може да загуби и колко силно трябва да се бори за бъдещето, което така силно желае.



***

Абсолютно неочаквано за мен и за тези, които ме познават да дам шанс точно на тази поредица, защото: А) Америка не се вписва в типа герои, които харесвам; Б) няма толкова екшън, за който да разгръщам с интерес страниците и да съм на ръба и В) има някакъв триъгълник, който е толкова драматичен, че направо не ми се иска и да коментирам по него, но за да е пълно - ще. След като си изясних тези точки и вие може би си мислите, че не ми е харесала тази история и се питате "Защо изобщо си я чела?". И аз нямам отговор, НО поредицата не е лоша и съм сигурна, че на много хора би се харесала. Сега по-нашироко за първите три книги.

Както винаги да започнем със ... 

*Свят
Everything Significant With The Selection<3-----that camera with the film is my favorite!!: Изключителна и интересна идея на Кийра, разбира се, с малки изключения. Историята се развива някъде след Четвъртата Световна война. САЩ си има ново име, народът е разделен на касти (8), като на върха са кралското семейство. Беше ми любопитно да разбера как се е стигнало до всичко това и се радвам, че толкова бързо отговорите ми бяха дадени. Светът си е "най-обикновената" планета Земя с леки промени и няма нищо свръхестествено, което да не е от реалния свят. 

*Стил
Лек и приятен за четене. Дори цялата драма покрай любовния триъгълник минаваше доста бързо или така ми се е сторило, защото бързах да премина по-нататък там където тя липсваше. Имаше достатъчно и ненатрапчиви описания, които не крадяха вниманието на случващото се, а и без тях ще е невъзможно да се усети цялото нещо. Дворецът, цялото управление и всички други неща са перфектно обяснени и могат да се разбират и от човек, който досега не се е сблъсквал с такава форма на управление.Друг плюс е, че е от първо лице, което за първи път вижда нещо толкова красиво, различно и клаустрофобично. 
От страниците на историята се носи усещането на приказките за принцеси, но вече като за по-пораснали деца, тъй като не всичко е розово. И тук е момента да кажа за другото оригинално, или поне според мен е - идеята. Отново авторката е подходила доста интересно за развитието, така че да се запази вниманието и желанието на читателя и през трите книги. Имаше драматичен край, отворен край, край на ръба, както се казва за всеки по малко. 

Perfection<3: *Герои
Да започнем с Америка Сингър, нашата главна героиня, на която замъкът изобщо не ѝ се харесваше в началото, но за това пък храната я спечели. Добавям още един плюс за вкусната храна, която сервираха в този замък, разбирах Америка напълно в това отношение. От едно момиче, което с чист късмет си спечели място в Изборът сред 34 други момичето, до последната книга преживя много. Следователно се и промени. В началото беше нерешителна с тук-там някоя хаплива реплика, незнаеща какво изобщо да прави с положението си, на края се превърна в една дама, която умее да взима правилните, макар и не лесни решения, показа боен дух, не се примири със статуквото. Да, някои от тези неща можехме да видим в малки отрязъци и в началото, но тогава беше просто игра, нищо сериозно. Единственото, което не ми допадна е как се въртеше между план А и план Б, историята тогава щеше да се развие по съвсем друг начин, пък и щяха да са включени други по-интересни неща, а и тя знаеше, че не може да държи единия план, защото не е честно за никой. 
Максън Шрийв - принцът, който трябва да направи избора измежду всички момичета. Той е толкова миличко създание, готово, естествено, на всичко за любимите си хора и винаги да помогне. Понякога може да изглежда като страхливец или някой, който не прави нищо с дадената му сила, но изобщо не е така. Той си имаше собствен начин на справяне с някои неща, които го издигнаха в очите ми. 
Аспен Леджър - първата любов на Америка, а по-късно и страж в двореца. Не разбирам защо толкова хора не го харесват. Може би авторката е виновна, че го е направила по такъв начин, но аз не видях нещо нередно в него. В Америка ми бяха проблемите с героите. Аспен е човек, който до последно се държи за надеждата, но не е мекушав и когато му се отдаде шанс за нещо друго той го грабва. Смел е, прави разлика между работата си и това, което всъщност е правилно, но тази граница често е много тънка, за да не я преминеш. 
За кандидатките от Изборът имаше достатъчно информация, главно за няколко от тях с по-голяма роля. Има лошото момиче в лицето на Селест, която е от втора каста и напълна ѝ прилягаше да се държи по този начин, така че не намирам нещо УАУ!. Има и такива, които са просто там за слава и за короната, а Максън е някъде на дъното на желанията им, сякаш той върви с короната и всичко останало, а не е на първо място. Марли е другото момиче, което пък не се вписва в по-горната категория, тъй като нея вятъра я отвя в съвсем различна посока. Тя показа доста твърдост, лоялност, любов и всички тези качества, които я превърнаха в приятелка на Америка. 

The Selection: Разбира се, че го имаше мотивът за приятелството и разбирателството, малко късно за някои, но е там. Авторката също е отделила достатъчно и внимание на връзките със семейството. Останалите момичета, които остават с Америка до края също се променят в това, което трябва да се - млади, силни и целеустремени дами, за които животът няма да свърши ако Максън не ги избере. 

*Кориците
Вмъквам такава точка, защото трябва да им се отдаде нужното внимание. С всяка следваща стават все по-хубави. На мен лично третата ми е любима. Наполовина желанието за четене ми дойде именно от тях, а и всеки, който ги види е веднага привлечен. Те могат да изиграят огромна роля. 

*Какво харесах: 
- светът и идеята са ми в топ 10, както казах ги приемам за много оригинални и интересни.
+ начинът на писане - лек и лесен за възприемане, на всичката информация, която се появява понякога.
- героите - 35 момичета, които стават 6 и в последствие на финала - 2. Всяка от тях е различна от останалите, нямаше един характер, който да се допира до друг. 
- достатъчно действие за такъв тип история. Е, аз винаги искам повече, но беше задоволителен. 

*Какво не харесах: 
- любовният триъгълник - просто той беше причината всеки път да давам на книгата по 4*. Съжалявам, но можеше да е направен много по-добре. Напълно излишна драма и запълване на страници. Без много щеше да е много по-добре. 
- някои части от качествата на Америка - нерешителността ѝ в любовта и как до последно мълчи и не взима никакво решение. За Бога, действай! Бях щастлива, когато се реши, но то пък тогава стана още по-голяма драма. 

Е, това беше мнението ми за първите 3 книги от "Изборът". Реших да са заедно, защото така ще избегна доста спойлери и ще ви оставя да си ги прочетете ако имате желание да дадете шанс на поредицата. Препоръчвам я на всички, които харесват приказки - любов, принц, драма, замък, корона и най-важното - вкусна храна! :) 

The American flag created out of The Selection Trilogy. I think this is adorable and totally represents America;-) Happy 4th of July, fellow Selection friends!:

Wednesday, February 1, 2017

Basically What I Like Other Than Books (and Food) aka Top 5 Wednesday



I know, I know it's impossible for me to like something that is not fictional or full of carbs but today I'll prove that as much as I can!
This is going to be my first Top 5 Wednesday post for this year and the topic is Current Favorites that Aren't Books. Let's see what I've been loving lately ...

1. And I FAILED!!! Because a new favorite of mine and that is cake(what kind of a creature I'd be if I don't!) in all of its glory, types and flavors. Especially with eclairs. I have to stop myself from going on about this because my heart and soul are ready to cheat every single day because of it. And I'm a person who likes salty things ... 



2. Favorite New Tv Show - Emerald City.
I'm a Wizard of Oz's trash so I if I see something that includes it or is inspired by it, or anything like that I have to watch it, read it, eat it or whatever it needs to. 
Basically is about 20-year old girl named Dorothy Gale who wants to improve her relationship with her mom. While she is looking for her mother she is swept by a tornado and lands in a mystical world. Yeah, nothing new you may say BUT you're wrong. That's just the beginning the more you're walking on the yellow brick road the more interesting it gets. It's a great kind of a retelling that you must check it for yourself! :) 

3. My hat is my new bestfriend. 
I don't know if I can survive this weather without it. When you are a person that wants to get out even when your feeling that may be you are going to freeze somewhere on your way, you need at least a little protection for your ears and head. Not to say that it keeps my thoughts in place as I like to think. And another plus is that my brain doesn't freeze. 
Bless the winter hats! 

4. The newfound wonder or at least new for me is the eyebrow liner
Bless that thing too. Who knew that the difference could be so big . I didn't expect it! I must have lived under a rock or something, or had to try it earlier on me because on the other people it didn't seem to be so drastic.


5. And another new friend of mine is miss Curling Iron
Finally I found something that I'm using almost every other day to do my hair. I know it's not healthy but what in this world really is?! I curled my hair before but not the whole of it just a couple of pieces and for Christmas I did it all and Voila!, can't comeback since then.

So that was my top 5 random favorite things at the moment in the comments you can share your or leave a link to your post! :)


И ето ме отново с един пост, в който не се говори за книги, защото темата за днес е "Пет любими неща, които не са книги". Естествено малко ми е трудно, тъй като по-любими неща от книгите и храната нямам засега, но нека да видим дали ще измисля поне 5.

1. И отново започвам с храна! ПРОВАЛ! Мислех, че ще издържа, но това беше първото, което ми дойде на ум. А най-любимото пълно с въглехидрати, даващо ми щастие в момента е тортата, най-вече еклеровата. Не знам откъде я развих тази любов, но пък с всеки изминал ден тя става все по-голяма.

2. Emerald City.
Нов сериал по NBC, който е вдъхновен от "Магьосникът от ОЗ", така че нямаше как да го пропусна. Въпреки че отначало почва като приближаваща се до класиката версия, идеята и развитието са напълно оригинални. Става дума за Дороти, която е на 20 години и иска да се подобри отношенията с родната ѝ майка, но когато отива в дума ѝ, за да я потърси започва буря и торнадо се появява. С няколко думи Дороти се озовава в Оз, благодарение на торнадото, но си има и придружител - едно полицейско куче. От тук нататък започва нейното приключение, колкото повече върви по жълтия път, толкова повече завръзки се получават. Ако търсите нещо ново, трябва да му дадете шанс.

3. Зимната ми шапка, която се превърна в най-добрия ми приятел. 
Аз съм от хората, които искат да излязат навън независимо, че има възможност да замръзнат. Но поне с една идея гледам да ми е по-топло и да издържа на студа по-дълго. А шапката ми е чудесен партньор, за да го постигна.

4. Молив за вежди.
Редовно си гледам клипове на т.нар. beauty гурута (американски най-вече) и винаги ми е било странно защо се държи толкова на попълването на веждите, докато един ден от чисто любопитство не си взех и аз един молив. Не знам как съм живяла преди без него, но сега ми е трудно и разликата се забелязва толкова ясно.

5. Маша за коса. 
Да, къдрила съм се и преди, но само отделни кичури, защото просто ме мързи (във всеки пост трябва да спомена това нещо), но на Коледа я накъдрих цялата и ми хареса страшно много. Сега гледам да я щадя и за това по-рядко я къдря и всеки път се получава по различен начин. Въпреки това ми харесва.

Е, това бяха моите 5 любими неща, различни от книги. В коментарите може да ми напишете вашите! :)