Tuesday, January 31, 2017

The Secret Life of a Book Blogger Tag


И продължавам с поредния таг. Благодарности на Юли, че ме е тагнала! :)
От своя страна тагвам: Кая, Теодора и Нора.

1. От колко време си блогър? 
Започнах блога си октомври, 2015г. Тайната е, че преди това също е съществувал, но под друго име и не го считам за официален. 

2. Кога мислиш, че ще спреш да публикуваш постове? 
Ако някога това се случи, то ще е единствено, защото съм се пренесла на друга платформа. Прекалено много обичам да си изказвам мнението по различни въпроси и да давам уж добри съвети, за да спра. Няма да се случи в близкото бъдеще.

city, bed, and room image3. Какво е най-доброто нещо в това да пишеш в блога? 
Освобождавам се (колкото е възможно) от натрупаните мисли и чувства. Харесва ми също, че имам място, където аз съм в пълен контрол над всичко и единствено трябва да се съобразявам със себе си. А за плюсовете от това да имаш блог ... много са, но най-същественото е хората, които можеш да срещнеш и нещата, които можете взаимно да научите.

4. А кое е най-лошото? Какво правиш, за да го поправиш? 
Мързелът. Никога не съм имала проблем с посещенията или коментарите, или нещо от този сорт. Радвам се за което! Но просто понякога концентрацията ми се губи или пък не си записвам недоразвитите идеи (много лошо!). Как се справям ли? Когато ми се случи да ме удари гръм в точния момент пиша колкото е възможно повече. Да има! Така си наваксвам с другото ми Аз.

5. Колко дълго ти отнема да намериш снимки, които ти харесват? 
Аз съм от хората, на които ако нещо им хареса от първия път направо го взимат. Така че сравнително бързо, но понякога нямам този късмет. Например: А) когато книгата, която съм прочела няма достатъчно почитатели; Б) има си почитатели, но те не искат да правят колажи и др. подобни и В) просто искам да намеря нещо, което да изглежда по-добро. Резултатът от последното е, че се връщам почти винаги на първия ми избор.

6. Кой е твоят book crush?
Дориан, Едион (Стъкленият трон), Азриел (Двор от мъгла и ярост), Ейдриън Ивашков, Кристиан Озера(Академия за вампири), Каз Брекър (Six of crows), Мал (трилогията Гриша), Итън, Линк (Прелестни създания), Уил Херондейл (Адски устройства) .... 
My mad fat diary ♥

7.Кой автор би желал да бъде в блога ти? (като интервю, например)
Сара Дж, Маас, Ришел Мийд, Лий Бардуго и Лорън ДеСтефано. (мечти, мечти и пърхащи миглички)

8. Какво носиш докато си пишеш поста? 
Най-редовното ми облекло е един голям суитчър и клин.

9. Колко време ти отнема, за да се приготвиш? 
Зависи от това дали искам да ям или не. (Нужно ли е да казвам, че храната побеждава) Не обичам да си пълня с трохички клавиатурата затова ми отнема по-дълго време. Друг път - направо сядам и зяпам белия лист преди да се сетя за какво е трябвало да пиша. 

10. Какво мислиш за book blogger-ската общност? 
В общ план ми харесва. Имах доста добри попадения, които се превърнаха в чудесни приятелства. Хубаво е да знам, че има хора с интереси като моите, с които първият ви разговор ще се чувства като поредния (особено ако критикувате нещо). За другата стена на монетата няма да говоря, защото гледам да не обръщам внимание! 

11.Какво мислиш, че човек трябва да прави, за да има успешен блог?
1) Оригинални или не чак толкова оригинални идеи (и да се копира да не е буквално 1:1)
2) Постоянство. 
3) Просто да му харесва да го прави заради самото нещо, а не - заради облагите от него. 
 Ако нещо ви носи удоволствие, дори и да не е най-известното сред другите подобни, продължавайте. Вие правите повече отколкото си мислите, мнозина могат само да мечтаят само за това. Щом нещо ви харесва, няма да го чувствате като товар. Ако се чувствате длъжни просто го оставете за известно време(няма смисъл да си губите времето), ако си намерите нещо друго, което ви носи радост - Чудесно, а ако размислите и се върнете пак към старото с нови сили и мислене - отново чудесно! Win - win ситуация, няма как да загубите и това не е съвет само за блог, може да се ползва навсякъде! :) 

Е, това беше от мен за днес! Надявам се да ви е било поне малко интересно и до следващия път :)




Sunday, January 22, 2017

The Book Community Tag


Най-накрая да има някакъв различен пост, защото наистина не знам вече как да разнообразявам. Не че нямам идеи, имам и то прекалено много, НО нещото наречено мързел не ми дава да започна. Надявам се да се освободя от него скоро, а до тогава ето ви един таг, за който благодаря на Теди, че се е сетила за мен!
От своя страна тагвам: Илияна и Силвия. :)

1. Герои от две различни книги, които биха били страхотна двойка:
Много обичам тагове, които ме забиват още с първия си въпрос. Из дълбините на мозъка все трябва нещо да се размърда и да отговори ... Лисандра и Рисанд (извинявам се, но мисля, че той ще си живее доста по-интересен живот ако беше с нея. Отговорът ми няма нищо общо с чувствата ми към Фейра! ;) ) Друг вариант с цел да ядосам някои още повече (навик ми е) е Уил Херондейл и Мор - ще са страхотни просто.

2. Вземи броя букви от името си и напиши книгата, която отговаря на техния брой върху рафта. Прочел/а ли си тази книга? Ако да, какво мислиш за нея?
5 букви и от най-дългия рафт, книгата е "Академия за вампири". Невероятна, трябва да се прочете от всеки, а който не иска ще го принуда.

3. Три любими поредици - защо ги харесваш? Защо ги препоръчваш?
"Стъкленият трон" - Сара Дж. Маас
"Six of Crows" duology - Лий Бардуго
"Хрониките на чародейците" - Ками Гарсия, Маргарет Стоъл
Защо ги харесвам:
1) светът в тях;
2) силните героини и интересните герои като цяло;
3) пълни с приключение.
Препоръчвам ги, защото в тях има много повече отколкото среща окото и могат да се извлекат много позитивни неща.

4. Най-добрата книга, която изчете през изминалата година?
"Кралица на сенките" - Сара Дж. Маас

5. Автор, чиято книга би купил/а без дори да си чела резюмето.
Лий Бардуго и Сара Дж. Маас (със затворени очи вече мога да го напиша)

6. Любимо място за четене?
Дивана най-вече и много рядко леглото.

7. Любима книжна сцена - момент, който се е запечатал в съзнанието ти:
"Стъкленият трон" - когато Селена се върна и взе цялата торта за нея, а всъщност трябваше да си я подели с Дориан. (Пиша по спомени)
Смях се прекалено много и може би тогава Селена се превърна в една от любимите ми героини.

8. Любим книжен блогър?
Най-често следя:
Юли, Кая, Теди, Мери, Памела, Илияна и Cait.

9. Любим книжен влогър?
Само при мен ли е или колкото по-дълго ги следя, толкова повече скучни и еднообразни ми стават, но все пак ти пускам от време на време - polandbananasbooks и emmmabooks.

10. Любим книжен профил в инстаграм:
Twirlingpages, paperfury и myfriendsareficton.


Wednesday, January 18, 2017

Прелестни създания (Хроники на чародейците #1) - Ками Гарсия, Маргарет Стоъл/ Beautiful Creatures (Caster Chronicles #1) - Kami Garcia. Margaret Stohl


Понякога любовта е предопределена от съдбата. Друг път е прокълната...


Лена Дюшан се различава от всички други момичета в малкото градче Гатлин. Надарена с чародейни сили, тя се опитва да се слее с останалите и да се пребори с проклятието, което преследва рода й от години. Но дори и сред обраслите с бурени градини, мрачни тресавища и ронещи се надгробни камъни на потъналия в следобедна дрямка град, тайните не могат да останат скрити дълго…
Итън Уейт се опитва да напусне града, в който семейството му е живяло винаги, и брои месеците до заминаването си в колеж. През деня отчаяно се бори със скуката, през нощта обаче започва да сънува един и същ странен сън с тайнствено момиче.
Когато Лена идва да живее в най-старото имение в окръга, обвито със зловеща слава, Итън е привлечен неустоимо от нея и е твърдо решен да открие каква е връзката между тях.
В град без изненади – тъмен и злокобен, една тайна може да промени всичко.
И само любовта може да те изведе от мрака...


***

И така продължавам с поредното съкровище, което и аз прочетох най-накрая. А ако ви каже, че причината за желанието ми да я чета дойде от филма. Мдаа, миналата година някъде около Коледа го даваха заедно с Пърси Джаксън (това нещо някой да го изтрие от паметта на всички устройства, че освен Логан нищо хубаво не видях) и на мен като напълно неочаквано да ми хареса. От тогава само говоря за нея и как ми я в TBR, чийто края вече е някъде отвъд жълтия път... 
Отново ще изразя мнението си по разделения начин, а в коментарите ми напишете, кой начин предпочитате вие ...

*Идея и стил.
Въпреки, че книгата от доста дълго време се подвизава на пазара, аз не намерих някакви допирни точки с това, което съм изчела досега. Така, че за оригиналност на идеята получава пълен брой точки. 
Стилът на писане е лек и наравно изпълнен с пряка реч и описания, но има някои места с повече описания. Не се бойте тази информация ще ви е от голяма полза, когато четете книгата, защото без нея едва ли ще разберете и половината, а пък и те са написани достатъчно семпло и не допускат изгубване на читателя в някаква непотребна информация. Отначало започва доста спокойно, но с всяка следваща глава и заплитането на сюжета напрежението расте и има достатъчно моменти, които ще ви карат да си гризете ноктите или както аз обичам да правя - изправяте се в седнало положение с книга на някакви минимални сантиметри от лицето ви. 
Това не я прави никак тежка и бързо омръзваща, защото неща се случват непрестанно и почват да се трупат, но пък има и много забавни моменти, които правят всичко да изглежда някак по-леко и още по-приятно за четене. 

*Светът.
Намираме се в един обикновен американски град, който естествено е достатъчно скучен, че да предизвика съдбата, за да стане дом на цял свят със странни същества. Самата история за чародейците(Светлина и Мрак), инкубусите (хранят се със страха и сънищата на хората) и други хора, притежаващи свръхсили(да те разбират само като те погледнат, да виждат неща, които се случват едновременно в миналото и бъдещето без да могат да разделят времето или най-очарователни и смъртоносни сирени с любов към близалките) правят книгата още по-интересна. Със сигурност е нещо, което не се среща често, а за мен това беше първата ми среща с такива същества, така че вниманието още повече ми беше привлечено към книгата, благодарение и на тях. 

*Герои.
За първи път чета нещо, което да се разказва от мъжка гледна точка и мога да кажа, че всъщност и доста неочаквано се е получило изключително добре, а и се радвам, че от това име, защото не ми се иска да се впускам толкова много в драмата около главната ни героиня, която на места доста преиграва. Сега по същество по малко за всеки от героите:

Итън - той е такова сладурче, макар и да не мога да го вмъкна в топ 5 с любимите ми герои, то със сигурност е в топ 10. Ако повечето момчета бяха толкова лоялни, разбиращи, смели и готови да пратят всичко по дяволите за човека, когото обичат и при това да дават всичко и за приятелите си, светът на момичетата щеше да е с една идея по-перфектен. Към качествата на Итън мога да добавя и готовността му по всяко време да се впусне напред ако това се изисква към него. И сега ще приключа с рекламата, като просто кажа, че със сигурност авторките са направили най-добрия избор да е от негова гледна точка, защото той не е толкова крайно драматичен, а приема нещата лесно, дори и да не разбира напълно какво точно се случва, което пък му дава шанс да научи повече и да се справи с тях. Казах, че приключих с рекламите!!!! 

Лена - чародейка и при това Самородна, което до колкото е разбрах е свързано с управляването на елементите. Тя не се вписва по никакви параграфи в училището: А) ако изтъкнатите градски особи не харесват семейството ти и смятат, че сте едва ли не очернени отвсякъде и Б) нея не я интересува мнението на другите, местила се е достатъчно, че да е свикнала и приела, че няма да бъде приета, въпреки че малка част от нея се надява. За второто бях напълно съгласна с нея и надявам се, че и вие ако сте я чели, или я прочетете ще сте на същото мнение. Не е перфектната силна героиня, но не е някоя застинала на едно място, която не знае какво да прави. 
Линк - най-добрият приятел на Итън. Смятам, че всеки заслужава такъв като него дали в ролята на момиче или момче няма значение. Хареса ми почти толкова, колкото главния ни герой, но не го имаше достатъчно, че да ми бъде задоволено любопитството. Все пак от това, което видях той е душичка, прие цялата лудница от неща около Итън и Лена, беше готов да им помогне, и на някои места беше като слънчев лъч готов с някоя дивотия. 
Ридли - не знам защо я включвам, но пък тя изиграва малко или не голяма роля и повлиява на края за някои събития. Чародейка - мрак - сирена. Тя също като братовчедка си Лена си има свой път, по който си е поела и не слиза от него. 
Това са малка част от героите, с които се запознаваме, но останалите далеч не са толкова безлични и без роля в книгата. Например чичото на Лена или Ама (още един човек, който бих съживила само за да има кой да ми готви, жената е направо феноменална в това изкуство!!) загадъчната икономка на Итън, която по-скоро можем да приемем като негова баба.А да не говоря и за трите лели на Итън познати още като - Сестрите, които са леко луди. (Леко ли казах?!) И още, и още други ... 

*Какво (не)харесах: 
+ оригиналната идея, съществата и цялата заплетеност на сюжета;
+ героите - отделни и различни личности, някои с доста хаплив и остроумен език, че чак исках да си записвам репликите, но мързела победи;
+ храната - О, да! Има много храна и то описана така хубаво и с такива комплименти, да ти се прииска да влезеш в цялата опасност на историята да можеш да ядеш;
+ напрежението и действието, което както казах са в голяма доза. Доста е излято от тях;
+ връзките между отделните герои бяха изпипани много добре, имаше дълбочина - приятелство и любов, която да ме разчувства също толкова, колкото и тази от Трилогията Гриша.
...
- драмата на Лена и това си е лично мое мнение. На места изглеждаше много пресилена и изкуствена. Ако следите отдавна блога ми знаете колко "харесвам" драмите на героите, че било то и когато не са любовни;
- не е точно минус, но не ми се вижда и като плюс, обаче ще го сложа в тази част. Много бързо се получи любовната връзка между героите. Или на мен така ми се стори, но да за няколко глави и вече край, режима е "готов на всичко".

И така като за финал ще кажа, че съм щастлива, че дадох шанс на книгата и докато я четях се замислих колко далече са някои неща от тези във филма.
Не е изобщо толкова повърхностна или плитка както мислят някои хора, когато ѝ хвърлят един поглед. Книгата е изключително добре написана, идеята е много оригинална и интересна, и държи вниманието от началото до край. Ако обичате заплетеност, интересни същества, които да са направени по лек и приятен начин, то трябва да дадете шанс на книгата. Аз сега съм заела с втората и съм вече на половината от нея, и само мога да кажа, че е в пъти по-интересна от първата!

Wednesday, January 11, 2017

Окото на света (Кн.1 от Колелото на времето) - Робърт Джордан


Колелото на времето се върти и вековете идват и си отиват, оставяйки спомени, които се превръщат в легенда. Легендите заглъхват в мит и дори митът отдавна е забравен, когато породилият го век се върне отново. В Третия век, Века на пророчеството, на косъм висят самият Свят и самото Време. Онова, което е било, което ще бъде и което е, може да падне под властта на Сянката.
***
Най-накрая като един напълно уважаващ (или по-скоро така изглежда) фентъзи фен реших да дам шанс на тази така популярна и обичана от много книга. Само да вметна, че тя изобщо не присъстваше в списъка ми за четене, а единствено в препоръките на другите хора към мен за това какво трябва да прочета.
И така в предпоследния ден от 2016г. при моето посещение на библиотеката погледът ми попадна на поредицата, а вече ръката ме болеше от разнасянето напред-назад на други книги. След половинминутно мислене я издърпах от заобикалящите я книги.
Сега, след като е вече прочетена, дойде време и за мнението ми за нея, което отново няма да е под формата на нормалното си ревю. (не знам защо, но реших да променя структурата на тези постове)

*Малко повече за историята или по-скоро за какво иде реч в първата книга ...
Жителите на Две реки(мястото, от което са героите и от там започва сюжета) са в очакване на пролетта, но тя се бави повече, отколкото е допуснато. Въпреки това жителите му се готвят за празника Бел Тин. Ранд ал-Тор, заедно с баща си пристига в селото, за да могат да доставят обещаното количество ейл. Но с настъпването на една от нощите, армия на Тъмния прави огромни набези и напълно опустошава три ферми и това са тази на Ранд и на приятелите му Мат и Перин. А на фона на цялото това в Две реки са пристигнали Стражник и Айез Седай, които не са толкова желани. Трите момчета осъзнават, че зад това се крие много повече и оцеляването на селото им е в това те да го напуснат заедно с двамата гости.
(За героите има информация по-надолу)

*Стил.
Да си призная от начало ми беше малко мудно, докато навлезем към т.нар. по - сериозно действие. Но това далеч не може да спре читателя, защото има лека мистерия, която въпреки, че още не е дошла при героите може да се усети. Бях хваната още от пролога, от който не можах да разбера много, но затова го намирам за интересен и без който едва ли ще се разбере цялата тази идея в книгата. А класата (може ли да използвам тази дума тук изобщо?!) в писането си личи отдалеч, със сигурност ще се почувствате с една идея по-важни. (?!)
Да, високо фентъзи, по-бавно се случват някои неща, но за това пък вниманието е на 100% в това, което се чете.
Ако ви е за първи път, бих ви предложила да си разделите книгата на страници (аз четях по 100 на ден) и да давате нужното, а не да се карате на сила, защото няма да се получи нищо.

*Идеята. 
Въпреки, че в по-новите книги все повече се наблюдава един повтарящ се мотив, тук не попаднах на нищо такова.
Е, имаше си герои и анти-герои, но главното около, което се върти историята е напълно различно. Идеята за Колелото на Времето и Шарката, в която са втъкани съдбите на хората са чудесно измислени. Като цяло развитието на самия сюжет и герои си личи, че са направени на доста високо ниво.

*Светът е страхотен, защото: А) е изграден с такава дълбочина и на стабилна основа, че понякога насред историята, ми се виждаше като напълно реален; Б) е много обширен и нищо не се повтаря в него, а всяко място си има определен нрав и качества на хората, които го населяват; В) добрите и лошите същества и аналогично това, на което те служат са доста интересно замислени, а е особено важно злодеят да е направен качествено.

*Героите са друго нещо, което заслужава внимание.
Срещнах напълно нови "същества", като например:

Моарейн - Тя е Айез Седай и в най-общ смисъл владее голяма сила, която идва от Извора, благодарение, на който се върти Колелото. На места се държи доста дръпнато и въпреки, че беше права за абсолютно всичко, на моменти тази всезнайност ми идваше в повече.
Лан - Стражник (обвързан с Айез Седай, чиято връзка го дарява с бързо изцеляване, издържливост, както и да усеща, когато наоколо има създания, които не им желаят доброто). Той също е дистанциран, суров и сериозен на моменти, но се разбира, че зад това му лице има и някакви чувства.

И сега останалите, на пръв поглед нормални хора:
Ранд - главният герой, който от обикновено овчарче се оказва нещо много повече и то само защото е срашно отдаден на хората, които обича, а и понякога Шарката си тъче, както тя си знае.
Мат - най-добър приятел на Ранд, който има обичая да се забърква в проблеми и да прави бели.
Перин - както никой не го приемаше насериозно или поне не чак толкова, се показа като много лоялно и смело момче.
Егвийн - тръгна с момчетата уж заради приключението и с едно мислене за себе си и бъдещето си, но в процеса се промени. Оказа се далеч по-силна и храбра от това, което очаквах.
Нинив - Премъдрата на Две реки(селото, от които са тя и горните четирима). Смята се, че има умение да разбира вятъра. Едва ли има човек, който от първия път да я накара да направи нещо, което не иска. (Най-много да отнесе удар по главата) Нищо, че беше инат, това не я спираше да помага на приятелите си или да се опитва да ги защитава.

*Нещата които (не) ми харесаха: 

  • действието се развиваше на много места в пространството. Така самото запознаване със света беше още по-интересно;
  • в допълнение на горното идваше и голямото напрежение, което се усещаше почти навсякъде; 
  • начинът, по който се сливаха някои моменти на края и се появяваше голямата картина (наистина ако следите добре, ще ги забележите)
  • връзките, между героите също са изградени много добре. В най-голяма степен се вижда приятелството, разбира се, но не липсват и по-драматични чувства.
  • Малък минус беше това, че се получава разкъсване в гледните точки на някои места и някои герои не получават толкова внимание, в сравнение с други, но това не изиграва толкова голяма роля.

И все пак като за първа книга от високото, при това класическо фентъзи "Окото на света" ми хареса и със сигурност ще продължа с поредицата нищо, че ще ми отнеме време.
Всеки, който е фен на фентъзито или на класиките от жанровете трябва задължително да прочете книгата, даже и да не завърши поредицата.

Thursday, January 5, 2017

Six things about "Six of Crows" by Leigh Bardugo


Кетердам, място за международна търговия, където всяка стока може да бъде продадена за правилната цена. Никой не знае това по-добре от Каз Брекър. Предложено му е да направи опасен обир, който може да го направи богат, но не може да се впусне в това сам ... 
Затворник, който търси единствено отмъщение
Изкусен стрелец, който обича хазарта
Беглец с привилегировано минало
Шпионин, известен с името Призрака
Сърцеразбивач, използваща магията си, за да оцелее
Крадец, надарен с дарбата да се измъква от невъзможни ситуации

Каз и групата му са може би единствените, които могат да спасят света от разрушение. Ако не се избият помежду си преди това. 

***
Знаете колко харесах Трилогията Гриша и как ми стана близка до сърцето. За това, не губих и секунда за поръчването на тази книга. Книгата обещаваше приключение на живот и смърт, интересни герои и запознаване с друга част от познатия ни свят. Очакванията ми бяха големи и посрещнати, че дори и надхвърлени.
Понеже нямам и идея как да напиша цяло ревю, ще обобщя в 6 точки (напълно неочаквана бройка! Знам.) мнението ми за тази невероятна книга. Така че да започваме...











*Светът.
Забравете за Равка и начина на живот на хората там. Тук навлизаме в изцяло нов континент и се срещаме с неговите проблеми. В резултат мога да кажа, че все още харесвам Новий зем най-много от всички останали.
Запознаваме се с Кетердам - центърът на търговията, който е разделен от различни групировки, всяка имаща си нейни идеали и бореща се за тях. Но ние далеч не оставаме само на едно място, а стигаме и до Фйерда, за която също разбираме повече. Изграденият свят от авторката е изключително добре направен и различен от всичко останало. Точно за това го харесвам толкова!

*Действие, хумор, идея.
Знаете, че съм фен повече на действието, а не на драмите. Така че, тази книга ми предоставя именно това. Обожавам приключенията в търсене на нещо, а когато не се знае дали героите ще завършат живи е още по-привличащо. А пък и положението имаше навика да се влошава все повече и повече, и въпреки това героите не се предаваха. Забавните моменти са добре дошли, защото насред цялата суматоха, кръв и заплетеност, има нужда и от тях.

*180 градуса по средата на частите и по много. (Yes, please!)
Ако не започнете да свързвате авторката с именно това нейно качество, то не знам. Неочакванине обрати могат да се случат навсякъде и по всяко време, но ако си мислите, че са в това с последните действия/реплики от главата - заблуждавате се. Никога не се знае откъде ще дойде, защото вратички колкото искаш.

*Герои.
Тук те са наистина добре изградени. Дадена им е нужната дълбочина и характер. За всеки от тях има история, която дава цялост на картината, защото без нея няма начин да се свържат парчетата.
Каз - е безмилостният, коравосърдечен гении, но който със сигурност ще се хареса още от първите глави. Прекалено е прекрасен! (Добре,дошъл в отбора)
Инеж - ритаща задници наляво и надясно, смела и всеотдайна.
Джаспър - ако може да стреля по всичко, което види - ще го направи. Винаги има чувство за хумор и понякога дразни хората за разнообразие.


Нина - отново една силна героиня, която знае коя е и застава зад действията си. Храната при нея също заема важно място. (YAY!!)
Матиас (въпреки, че ако следвам транскрипцията си е чист Матаяс, но няма шанс да го пиша по този начин!!!) - на няколко пъти ми се искаше да го убия, има доста интересна история, която едвам изчаках да развие, за да мога да разбера защо действа по такъв начин.
Уейлан - странно е, че нямаше глава фокусирана с него, тъй като се повява по странен начин, но той е от тези, които използват повече мозъка си и гледат да си мълчат.

Тук отново авторката с малки жестове и действия представя връзките между героите по един приятен начин. Може да се видят приятелството и любовта (и пак ми стана топло на душата, така че спирам).

* По- малко минало, повече фокус върху настоящето. Много герои и гледни точки.
И все пак можеше историите за миналото на героите да са с една идея по-къси от една страна, и да е обърнато повече внимание на действието, което се случва в момента. Не казвам, че са ненужни, защото - са, пък и не заемат толкова голяма част, а само докато се сглобят парчетата на героите.
По принцип обичам да има много главни герои и гледни точки, но тук това оказваше доста голямо влияние върху опознаването им и самата история.


* В заключение ...
"Six of Crows" е една страхотна книга, която показва голямото развитие на авторката откъм герои, свят и сюжет. Със сигурност е на по-високо ниво от Трилогията Гриша. А пък и този край на ръба само увеличава любопитството и се радвам, че най-накрая пристигна и втората част, защото се нуждая от нея.
Книгата грабва вниманието още в началото и не го пуска до края. А тогава те оставя да искаш още! Препоръчвам я на всеки, който обича епичното фентъзи, добре изградените герои и е готов за приключения.

П.С. Време е някое издателство да я преведе и издаде, и на българския пазар!