As Travars: Ню Йорк



Здравейте!
Ето, че дойде и последната точка от моето пътуване. Няма как да не посетя Ню Йорк всеки път, когато съм в Америка. Има нещо в този град, което те кара да живееш и да бъдеш пълен с енергия, дори когато заспиваш за 5 минути, докато се возиш в метрото от умора. 
За мен това е един от най-хубавите градове в света, а ако вие сте на друго мнение - няма проблеми. Няма нещо, което да не ми харесва, а ето и какво преживях, докато бях там ... 

Единственото, което ми пречеше да се насладя на шума и на всичко наоколо, когато кацнахме в Ню Йорк беше куфарът ми, който тежеше достатъчно, че да залитам по стълбите на метрото. Беше късно вече, но поради една непредвидена случка трябваше да отидем до Times Square, тъй като то е мястото, което никога не спи. Магазините работят поне до 2 часа, а тълпата продължава дори и след това. Така, че нощният шопинг там се превърна в нещо напълно нормално, защото през деня прекалено ме мързеше да пробвам каквото и да било. 

Мислите си сигурно, че вече трябва да съм видяла всичко от този град, понеже съм била няколко пъти и донякъде сте прави. Най-важните забележителности съм ги минала, но остава най-важното за мен нещо, а това е да се почувстваш като нормален човек, който си живее в този град. Е, това беше планът през цялото време там, освен ходенето на мюзикъл, Stand up Comedy и Американският природонаучен музей (American museum of natural history). Да започнем по ред. 

Миналата година гледах мюзикъла "Матилда", който по онова време беше невероятен в моите представи и най-заслужено изхарчените пари. Е, това беше до тази година. Благодарение на българите, с които разговаряхме на какво да отидем, избрахме напълно изненадващо нещо. "Kinky Boots" е най-бляскавият и най-прекрасният мюзикъл, на който съм била, засега!

Ще трябва нещо феноменално да е следващия път, за да го надмине. В него, един мъж наследява фабриката за обувки от баща си, но някак си нещо му липсва, докато не се запознава с една т.нар Drag Queen и нещата започват да се развиват. Имаше история, смисъл, хубава музика, много добро послание и естествено - блясък. Щом щях да се разплача накрая - можете да си представите. Не съм от хората, които обичат да си изразяват чувствата на публично място. Ако някога отидете в Ню Йорк и искате да гледате мюзикъл ви го препоръчвам с ръце и крака. Уникален е и няма да съжалявате, независимо от разбиранията ви за живота.


За малко да забравя, за това го слагам и тук преди да е избягало отново от мислите ми, участвах в улично магическо шоу *facepalm**smh*. Неочаквано и като цяло губене на време, защото никак не ми се занимаваше да бъда асистентка на фокусника. Разговорът по едно време, когато вече нямах търпение да се махна, който проведохме се съдържаше в следното:
- Ако искаш ела ти на нейно място?! - предложи на някакъв видимо въодушевен човек от публиката.
- Да! Нека да се сменим. Може ли? - питам аз, като се надявам да получа положителен отговор, докато си потропвам с крак.
- Не, ти ми харесваш! - отсече ме фокусникът.
Следва едно въртене на очи и по-очевидно показване, че ми писва да стоя по средата на кръга и да държа шише от Кока-Кола, в което трябва да се вкара монета. Последната трябва преди шишето да мине през моята длан. Сигурно. Почти се случи.
Все пак реших да му кажа да побърза.
- А, може ли по-бързо тогава?
- Чакай бе, момиче, трябва да отнема време.
- А, моето време се губи в момента. - той дори не ми обърна внимание, а продължи да си говори и да обладава публиката.

Десет минути по-късно фокусът се случи и "УАУ!" беше толкова удивителен. Дадох шишето, колкото се може по-бързо, намерих моята приятелка, която също беше изгубила търпение и си тръгнахме без никой да ни забележи. Но, докато се приближавах към нея хората ме спираха да ме питат дали съм добре?! Естествено, че съм. Друг въпрос - "Ти да не работиш за него?" Е, почти позна, приятел, само дето не съм от тук. 
Следващите вечери, когато се разхождахме и минех през фокусника бягах надалече, че може пак да ме извика да помагам и да ми губи времето. 


Сега да си продължа с музея, който винаги ми е бил мечта да посетя и то поради филмите "Нощ в музея". Тях мога да ги гледам повторно без да ми омръзват. 


Музеят беше точно такъв, какъвто очаквах. Нищо в Ню Йорк не може да ме разочарова. Музеят е на 4 етажа, а картата му е доста лесна и придвижването става бързо, но залите са много. Най-интересни ми бяха тези с животните, които изглеждаха като истински. Всичко е толкова перфектно изпипано до най-малкия детайл. Радост за окото е!
Разбира се не пропуснах и да потърся някои от участниците във филма. За съжаление открих само Декстър (маймуната) и Дъм-Дъм или както трябва да е на български. Онази великденска глава, сещате се, ако сте гледали. Целият музей го обиколихме за около 2 часа, благодарение на уменията ми да чета карти.

След това се запътихме към Музеят "Гугенхайм", но не влязохме вътре, защото не се разбрахме с госпожата, която продаваше билети. Но пък точно отвън имаше сладоледи, така че си взехме по един и тръгнахме към Сентръл Парк, че трябваше да търся отново място за снимки, видяно в Инстаграм. Успех и на тази мисия, въпреки че в момента, в който застанахме да се снимаме отнякъде се появи цяла тълпа хора, която настоятелно си седеше на мостчето.



Последният ден завършихме със залез на Бруклинският мост и Stand-up Comedy шоу.
Не е нужно да казвам, че залезът беше удивителен и в папката ми за снимки имах над 200 такива, които видимо изглеждат напълно еднакви. Също така и там се спряхме до едно място за снимка и за наш късмет уцелихме сватба. Отново. Винаги, където и да отидехме на известно място, хората се женеха. Не мога да разбера защо?! Комедийното шоу беше най-скучното нещо в живота ми. Сух хумор и американски тип не е изобщо впечатляваш за мен, а плюс това продължи два часа и накрая вече ноктите на ръцете ми ми станаха по-интересни. Като ви се изправят 8 човека с вицове за религия, раси и любов, дори и да е най-забавният човек на света ще ви доскучае. Така че, не ви препоръчвам да ходите на нещо такова, защото е само губене на пари и време. На Times Square се случват по-интересни неща!


И пак забравих да споделя още една красиво нещо, който е едно най-любимите ми неща в цял Ню Йорк, а именно - Публичната библиотека. Специално я посетих и тази година, за да видя залата, която миналият път не можах. Обожавам сградата, а тези, които са чели "Битката" на Матю Райли ще ѝ се насладят още повече! 


Е, това бяха може би най-интересните моменти от престоят ми в Ню Йорк, през останалото време се разхождахме, пазарувахме и ядяхме. Със сигурност имам още за обикаляне и разглеждане. Скоро няма да го пропусна! 
Препоръчвам го на всички да отидат в този град, колкото само да го видят и да усетят енергията му. Или ще ви хареса, или - не. Следно положение няма.

P.S. Отново се справихме благодарение на Google Maps - рекламата, която му правя е напълно заслужена. Не мога да си представя да пътувам някъде и да не го ползвам. Той е задължителен!





Comments