Tuesday, June 27, 2017

Най-добрите книги, които прочетох досега през 2017г. ||



Не знам дали е само при мен, но половината от тази година си отлетя много бързо от тези преди нея, но поне като се обърна назад, мога да видя колко неща са се случили. Дойде и за малка класация на книгите, които съм прочела досега през 2017г. и кои са ми харесали най- много. Постът е свързан с Top Ten Tuesday - повече информация ТУК.

1. Четирите цвята на магията - В. Е. Шуаб.
Може би съм една от малкото, която никак не харесва Лондон и всичко свързано с него и държавата, на която е столица, но дайте ми още да чета за този сътворен свят и ще го направя без проблеми! Желанието ми да прочета книгата дойде от любимата ми блогърка - Cait, толкова много говори за авторката и за книгите ѝ, че нямаше как да не пожелая да видя за какво става въпрос.
"Четирите цвята на магията" е една от най-прекрасните книги, които някога съм чела!!! Сега искам всички възможни книги на В.Е. Шуаб. Стилът, по който пише, света, героите всички са на едно страхотно високо ниво, което ми направи много добро впечатление. Не исках книгата да свършва. За първи път момичето спасява момчето и съм много доволна от това. Злодеите пък бяха също толкова невероятно добре изградени като всичко останало. Със сигурност заеха почетно място в моята класация за любими злодеи! 

2. Poison study - Maria V. Snyder. 
Друга книга, която изключително много ми хареса. Имаше доста положителни неща като това, че нямаше значение пола на човека, а неговите умения, така че жена да оглавява гвардията беше напълно нормално. А самата държава Иксия, в която се развива историята е на принципа на военната диктатура и е разделена на области, всяка с различни цветове на униформата и управлявана от различен ръководител. Главната героиня - Йелена е акробат и е пратена в затвора за убийството на сина на ръководителя на нейната област. Тя трябва да избере дали да умре или да стане следващия дегустатор на Командира.
Стилът на писане на Мария В. Шнайдер е лек и приятен за четене, а странизите минават толкова бързо. Хареса ми, че любовната връзка, която се получи беше оставена на заден план, не се фокусира върху нея, както в много други книги. Идеята е оригинална и развита доста добре. С нетърпение чакам да прочета следващата книга в поредицата. 

3. Прелестен Хаос; Прелестно изкупление.
За цялата поредица имам ревю, където можете да прочетете цялостното ми мнение. Но сега накратко: Историята се разказва от гледната точка на момче - Итън, който е страхотен. Храната, която се приготвя в цялата поредица е уникална, а приключението е вълнуващо и различно всеки път. 

4. Похитителят на мълнии - Рик Риърдън.
Много се чудих дали да си взема тази книга, защото исках много да я прочета, но нещо все ме спираше. Радвам се, че си я поръчах и я прочетох в най-натоварената седмица от семестъра ми, но си заслужаваше. Обичам как Рик Риърдън може да те накара да си любопитен за различните митологии и да ти привлече вниманието независимо на колко си години. Пърси е уникален герой, който по някакъв начин ми се видя много естествен в начина, по който вършеше нещата и говореше.

5. Чукът на Тор - Рик Риърдън.
Както повечето, които ме следят знаят, че съм огромна фенка на Маги. А в тази книга авторът напълно ме отвя с новият герой, който добави към историята. Напоследък много започнах да наблюдавам какви са героите в дадените книги, има ли разнообразие от тях чрез цвета на кожата, сексуална насоченост и т.н. Смятам, че към момента тези неща са доста важни, а много автори, които са популярни не го правят. 

6. Великият лов - Робърт Джордан.
Започнах "Колелото на времето" тази година и неочаквано доста ми хареса. Робърт Джордан е изградил един доста сложен и голям на обем свят, а героите, които поддържа са не малко и са различни един от друг. Харесва ми как всичко се развива последователно и действието въпреки големината на книгите не върви никак мудно. Избрах втората книга от поредицата, тъй като първата беше въвеждаща и не я четох толкова гладко, колкото тази. Тук имаше повече обрати и приключения. Всеки, който нарича себе си фен на фентъзито трябва да я прочете.

7. Кралицата на Тиърлинг - Ерика Йохансен. 
Както споделих в ревюто ми - дайте ми повече политическа драма в книгите, защото в момента и това много ме привлича. Като втори плюс се развива в бъдещето, а третият е силната главна героиня, която има голямо развитие от началото до края на първата книга. Много ми се иска издателството да издаде и втората книга скоро, за да не се налага да я взимам на английски език. 

8. За да си спомня - Лара Ейвъри. 
Избягвам да чета такива книги, защото понякога са доста драматични и ми е трудно да чета, но тази се оказа съвсем обратното. Написана е под формата на дневник, така че е съвсем лесно да преживеем всичко с главната героиня, която е смела, силна и не се спира пред нищо за мечтите си, а това в такива истории е много важно. Дава пример какъв трябва да е един човек винаги и във всичко. 

9. Стоманеното сърце - Брандън Сандерсън.
Първата ми "среща" с автора и мога да кажа, че мина сравнително много по-добре от очакваното. Не знам защо, но очаквах да не е толкова забързано действието, по-скоро да е малко по-бавно. Хареса ми, че стана точно обратното, а за обратът, който се случи хич не бях готова и се почувствах предадена наравно с героите. Със сигурност ще довърша поредицата, защото ми е интересно как ще се развият нещата нататък, а пък и все пак проследяваме нещата от мъжка гледна точка, а това не се случва често или поне при мен.
Ако се чудите с коя поредица на Сандерсън да започнете бих ви я препоръчала тази, защото е сравнително лека, бързо действие и много екшън, а главният герой прави чудесни метафори. 

10. Ще ти дам слънцето - Джанди Нелсън. 
Не съм от най-големите фенове на този жанр и избягвам тинейджърските драми, но нещо ме привлече към тази. Може би възможността да я прочета първа, тъй като беше чисто нова за библиотеката си оказа влияние върху мен, а пък и резюмето е доста интригуващо. Не съжалявам, че ѝ дадох шанс, защото авторката по много интересен начин е представила историята. А читателят доста лесно се поставя на мястото на героите и има толкова много изкуство в нея. Ще е чудесно четиво през летния сезон! 

въпрос:
  • кои са книгите, които сте прочели досега през 2017г. и са ви направили най-голямо впечатление? 
Това беше от мен! Нови постове ще има на есен, а до тогава не спирайте да четете и да се забавлявате. Направете нещо неочаквано за вас през този сезон, излезте от черупката си, защото времето тече - направете го за себе си! Благодаря ви, че следите и четете блога ми! 
Желая ви да имате най-хубавото лято досега! :) 

Saturday, June 17, 2017

Самостоятелна книга или поредица?!



От много време темата за самостоятелни книги и поредици ми се въртеше из кътчетата в главата ми и най-накрая ще види бял свят. 
И двете си имат положителни и отрицателни страни и днес ще се заема именно с това, да си кажа кои са плюсовете и минусите за мен на едните и другите.... 

САМОСТОЯТЕЛНИ КНИГИ
Не знам защо, но тук ми е трудно да се представя някоя книга от жанр фентъзи. По-скоро ако ми каже някой да му дам пример ще кажа веднага някоя от т.нар. contemporary. И докато пиша това осъзнах, че една от най-добрите книги, които съм чела някога "Битката" на Матю Райли е всъщност самостоятелна книга и е трилър. Добре, да приемем, че е твърде относително това с книгите и жанра. Защото криминалните романи на Агата Кристи също са прекрасни сами по себе си и не вярвам, че има нужда такива книги да са част от навързана поредица. 

Положителни страни:
  • когато не искаме да се занимаваме дълго време с едни и същи герои и свят; 
  • чудесни за излизане от читателски застой;
  • по-леки са от поредиците, защото всичко се решава в рамките на книгата;
  • имат край; 
  • спестяват пари от последващи книги в поредицата;
  • спестяват място на рафта, което може да се използва за други книги;
  • действието се развива малко по-бързо;
  • няма ненужни описания и се знае какъв е проблемът, който трябва да се разреши.
Отрицателни страни:
  • някои, ни оставят с желание да четем повече за света, героите, а просто си тръгват от нас #ГРУБО
  • имат край; 
  • развитието на героите е прекалено бързо и изкуствено;
  • понякога са доста тежки и пълни с драма;
  • много неща се случват по едно и също време, дори и такива, които са напълно ненужни;
  • няма равенство между пряка реч, действие и описание. 
ПОРЕДИЦИ


Като погледнете рафтовете ми ще видите изцяло книги, които са част от поредици. Като тук се включват и книги, където са с еднакви герои, но приключенията са различни. Навързани и самостоятелни книги от поредица за по-добро разбиране. Не знам какво толкова ме влече към поредиците и са ми такъв криптонит. Много малко са ми завършените такива, повечето чакат следващата книга да се появи на бял свят, а има и такива, които не могат да бъдат довършени. 
Нужно ли да пояснявам, че всичките са фентъзи или се подразбира?!


Положителни страни: 
  • повече време прекарано в света и приключения с героите;
  • щастието, когато най-после следващата част излезе;
  • възможност героите да се развият и да се променят;
  • поредиците изглеждат по-хубаво на рафта, когато са целите #естетика; 
  • опознаване и по-добра памет относно местата по света от книгата, и на героите;
  • повече мистерии, проблеми за решаване и действие. 
Отрицателни страни:
  • чакане по една година, за да излезе следващата част;
  • когато излезе следващата част има опасност да си забравил наполовина предишната;
  • заемане на повече пространство, но за какво ви е пода?!;
  • авторът да преустанови писането на следващата книга;
  • до излизането на последната книга всички завършват на ръба и те карат да страдаш и да започваш да си представяш всички алтернативи, които могат да се случат;
  • когато всичко свърши не знаеш какво да правиш с живота си;
  • издателството, което я издава да реши да не продължава;
  • много излишна информация и протакване; 
  • със сигурност ще се появи любовен триъгълник; 
  • все някой трябва да умре в някоя книга;
  • не знаеш какво може да се случи до последната книга;
  • героите могат да се деградират вместо обратното; 
  • ненужна драма; 
  • ако се чете на по-късен етап дадена поредица, когато повечето от частите или всички части са издадени има огромна вероятност да се спойлнеш, докато се ровиш за нещо, свързано с първите книги.
Не знам кое предпочитам повече. Понякога една самостоятелна книга може да ме накара да почувствам много повече, отколкото една трилогия, например. В повечето случаи бих избрала поредица, защото това ми дава възможност да съм по-постоянна с нещо и да знам какво ще бъде следващото прочетено от мен. Както се вижда и двете си имат положителни и отрицателни страни. Но всички са книги, които дават от себе си по нещо на читателя, а това е най-важното! 

въпроси:
кое преобладава повече във вашата библиотека? 
какво предпочитате да четете и защо?

Sunday, June 11, 2017

Кажи ми три неща - Джули Бъксбаум/ Tell Me Three Things - Julie Buxbaum


Три неща, които трябва да знаете за тази книга: (1) Историята е романтична, забавна и красива; (2) Тайната, около която се върти всичко, ще ви кара да прелиствате страниците с нетърпение; (3) В крайна сметка, имаме чувството, че страшно ще ви хареса!

***
По принцип не съм фен на този жанр и избягвам да чета такива книги, но понякога обичам сама да изненадвам себе си и си взимам подобни книги. Та, такъв е случаят и с тази книга, но точно нея я бях планирала отдавна да я прочета някой ден от моето бъдеще. Е, бъдещето дойде малко по-бързо за нея. 
Останах приятно изненадана, историята не беше толкова сладникава, колкото мислех, че ще е, героите бяха да кажем добре изградени, а и другият огромен плюс, че се развива в Лос Анджелис.

Естествено, няма да отивам в прекалени, скучни, и дълги обяснения, а ще го направя по начина както е всеки път. Любимите ми точици, защото бълети съвсем не ми звучи хубаво, та нека да започваме. 

КАКВО ХАРЕСАХ: 
  • Този път ще започна с храната, тъй като напоследък доста наблюдавам именно какво ядат героите в книгите. Е, тук имахме сериозно вкусни неща - палачинки и гофрети, а вторите се споменавах толкова много пъти, че дори са на корицата на американското издание на книгата. Книгата получи веднага плюс от мен за храната. Защото кой не обича палачинки, особено ако са направени от някой друг. 
  • Има мистерия, която със сигурност ми помогна да довърша книгата, защото не съм от тези, които четат последните изречения предварително. То, веднага ми стана ясно кой може да е Някой Никойски или Н.Н. за по-кратко, но на места почнах да се съмнявам. Е, оказах се права на края, но ми хареса тази лека мистерия, която малко или много държи в напрежение читателя. 
  • Начинът на представяне на историята също много ми хареса, тъй като напоследък ми се чете нещо по различно от да го наречем правия стил за писане. А, и имейлите са с онзи шрифт, който аз толкова много харесвам, така че очите ми винаги се радваха на имейлите. 
  • Идеята е много интересна, защото самата авторка в чата на живо беше казала, че книгата носи това име,  тъй като всеки ден тя е питала децата си да ѝ кажат три неща, които са им се случили през деня. Първо това е много сладко. Второ нещо оригинално е и показва, че се интересуваш от човека, но не по начин, който се нахвърляш като горила върху него и го измъчваш, докато не ти кажи последното нещо. И трето, ако поискаш само позитивни неща, влияеш на другия човек да се оглежда и да обръща внимание на хубавите неща в живота. Така че идеята, лично на мен ми хареса и чаках да видя кога ще се появи заглавието в книгата. 
  • Много реално са представени почти всички ситуации в книгата. Новото семейство, новия град, нови хора. Първоначално мислех, че главната героиня малко преиграва и не е нужно да е толкова гневна на всичко около нея. Но след това се замислих, защото имам малък проблем прибързано да съдя за героите в книгите и всъщност тя наистина беше нормално да се чувства по този начин, пък и както казвам американците си имат своя емоционална система, която е много по-лабилна от нашата. 
  • Харесаха ми различните герои, които са представени в историята. Със сигурност палитрата е пълна и има от всеки по-малко.
  • Джеси е типичната героиня за книги от този жанр. Объркано момиче идва в новия град, където не познава никого, а за капак си има нови членове в семейството. Авторката я е представила като типичната тинейджърка с всичко, което може да ѝ е присъщо, но поне не прекалява. Джеси се усеща много реално и със сигурност лесно може човек да се представи на нейно място, защото самият начин на разказване го позволява. Имаше падания и издигания на места, но поне накрая стана каквато трябва да е. Новите приятелки, които намира в лицето на Дри и Агнес и разговорите помежду им ми бяха изключително забавни и приятни за проследяване. Дри е онова тихо и кротко момиче, което обича по-скоро да гледа отстрани живота, отколкото да е участник. А, Агнес изпълнява ролята на приятелката, която е там, за да те върне на земята и да те вразуми, напълно честна с всеки. 
  • Тео е героят, който харесах още от първата сцена. Хареса ми как е изграден като герой и самата му роля, която изпълняваше в тази книга. Беше толкова открит, ексцентричен и забавен. 
  • Итън и Лайъм са две от лицата, които могат да се окажат отговора на мистерията. За тях се научава все повече с всяка следваща страница и ми хареса, че тук никой от двамата не се оказа лошото момче на гимназията. Поне този троп беше премахнат. 
  • Книгата като цяло се чете изключително бързо, лека и приятна е. Напълно подходяща за това време от годината. Очаквах да е изцяло направена си имейли, но не - те са в началото и края на главите, а понякога мисля, че дори и липсваха. 
  • Има един стереотип, който изключително много ми бърка в здравето и това е, че всички останали момичета в училището са блондинки с тела като на модели или по-слаби и от тях. И разбира се лошото момиче, или врагът, или както искате го наречете беше една от тях. Напълно нормално главната ни героиня беше специалната снежинка, която както никой не я познаваше изведнъж всеки говореше за нея.Това, че историята се развива в Лос Анджелис не означава, че всички са руси и имат добре оформени и изградени тела. Може би, защото се разказва от гледната точка на главната героиня ни е представен така, но е грешно. Както казах не понасям, когато главната героиня е направена да изглежда най-нормална от всички, а другите са все едно паднали от космоса момичета, но пък всички са заинтересовани именно от "нормалната".
  • Нещото, като любовен триъгълник и дори квадрат се появи по някое време в книгата, тъй като главната героиня беше изключително наивна на места и имам чувството, че чистите ѝ емоции я водеха да извършва тези действия. Може би те са нещо като инструмент, с който да се държи вниманието на читателя, но на моменти идваха в твърде много. 
  • Много неестествено приятелство между две от момичетата, когато се случи едно дадено нещо. Първо те се знаеха съвсем отскоро. Второ нещото, което направи главната героиня беше просто подло и тъпо от нейна страна, след като се пише за приятелка. По принцип очаквах друго да се случи, но за съжаление не стана.
"Кажи ми три неща" е една приятна за четене книга, като се изключат някои съвсем малки минуси. Ако харесвате такъв тип книги, то със сигурност ще ви хареса, или ако искате нещо, с което да разнообразите малко.


 въпрос за вас: 
с какво обичате да ядете гофрети?
 моите любими са със сладко от боровинки и сирене. 

Sunday, June 4, 2017

Ще ти дам слънцето - Джанди Нелсън / I'll Give You The Sun - Jandy Nelson


Джуд и нейният брат близнак Ноа винаги са били много близки. На тринайсет години Ноа страни от околните, рисува непрекъснато и се увлича по магнетично момче, което заживява в квартала им. Джуд скача от опасни скали, носи предизвикателни дрехи и говори от името на двама им.
Три години по-късно почти не разговарят помежду си. Те са се променили до неузнаваемост, преживели са тежка загуба. И двамата трябва да преосмислят отношението си към творчеството и неговата мъчителна сила. Джуд се сблъсква с личност с огромен талант и влияние.
Близнаците представят хрониката на драматичното си израстване. Ноа разказва за ранните години, а Джуд - за по-късните. И двамата не осъзнават, че всеки разполага само с половината от историята и че ако намерят отново път един към друг, ще успеят да изградят наново целия си свят.

***
Още една книга, която се намира твърде далече от зоната ми на комфорт, но американската ѝ корица ме привлече, а когато я видях в библиотеката на български, дори не се замислих втори път. Да не говоря за чувството да имаш удоволствието първата дата върху Датника да е тази, на която ти трябва да върнеш книгата. Кара ме да се чувствам специална по някакъв странен начин.
Самата книга е едно изкуство, с изключително добре изградени и комплексни герои, история, която ме накара да чакам да се прибера с нетърпение, за да разбира какво следва, много силни чувства и един прекрасен край.
От много време не бях попадала на такава книга, която да ме кара да не я оставям.


" - Ще се изкъпя в оцет, ще ям сурови яйца и веднага ще започна да търся гнездо на оси, за да си го сложа на главата.

- Не разбира това.

- За да промениш влеченията на сърцето. Древна семейна мъдрост.

-А, много добре. В моето семейство просто страдаме."


А, сега малко по-подробно за нещата от книгата ... 


  • Начинът на представяне на историята ми хареса много, защото беше много интересно да се потопиш в двамата герои и да разбереш причините зад действията им. Ако беше само от името на единия, то със сигурност щях да намразя другия. Имаме Джуд на 16 години, която разказва за настоящето и е изпълнена с вина и Ноа, с който преживяваме случките им, когато са били на 13 години, а той от своя страна е пълен освен с въображение и гняв.  
  • Героите бяха много реалистични и добре изградени. Можеше да се усети абсолютно всичко. Сякаш не просто четеш за тях, а направо си се слял. Въпреки, че двамата са пълни противоположности, те се обединяват от изкуството. И двамата показват много силни чувства, че не можеш да останеш безразличен нито към единия, нито към другия, а през цялото време ще чакаш момента да се съберат отново и да се радваш на някакви мимолетни моменти. С напредването на историята и двамата се променят много, и научават важни истини за живота.
  • Тук формата на изкуство не е просто рисуване на картини, имаме пясъчни скулптури и работа с глина. Които са описани толкова добре, че се чувстваме сякаш ние самите творим и се бъхтим.
  • Много хора казват, че трудно навлизат отначало в историята, поради главите от името на Ноа, защото той олицетворява всичко с картини и изкуство, а метафорите са цяла лавина. Но веднъж свикнеш ли, а ако ги и харесаш идва времето на насладата. При Джуд имаме друга форма на изразяване, която ми беше по-странна, че дори при мен се получи обратното и по-трудно се слях с нея. 
  • Авторката със сигурност знае как да си играе с думите, така че да накара читателя да иска да чете и да го накара да чувства. Стилът е лек, а прочетените страници се натрупват по-бързо от нормалното. 
  • Нещо, което ми направи впечатление, че абсолютно всичко в книгата има някакъв смисъл и играе някаква роля. Не се оставя нищо, за което да гадаем или да се чудим защо е сложено в историята. 
Приятелство, Любов, Семейство, Вина, Гняв, Предателства, Изкуство, Прошка. Щастие - "Ще ти дам слънцето" има всичко това. В края ѝ ще искате да се заловите с това, което обичате и да творите. 

"Какво би станало, ако аз отговарях за ключа на проклетата си лампа?"

Thursday, June 1, 2017

Favorite songs from Disney Channel's shows and Original Movies


Първата реакция, когато кажа на някой, че гледам Disney Channel понякога е безценна. Все едно този канал е с контрол за годините, и когато минеш определени рождени дни не можеш да го следиш. Е, аз съм винаги в опозиция на нещо, което не смятам, че е нормално. Така че, когато вдъхновението за този пост ми дойде бях малко 50-50 дали да го направя, но после пък си помислих "Защо не?" и ето ме сега. За Дисни години няма!, а това гласи и за много други неща, ако ви се играе на "Не се сърди човече" - играйте, ако ви се пие сокче Калифорния, или както там го водят в момента - еми пийте. Почти всички неща, които сте правили като по-малки, някои от тях можете да правите и сега. Стига да може да премахнете това сериозно изражение от лицето ви и да се освободите от мислите на тема "Какво ще кажат другите?", защото това нито ви плаща сметките, нито нищо, а само ви пречи. Така че давайте смело!!

И е време да спра с житейските си уроци (ако има желание бих направила и такъв пост), и да започна с темата на поста, която е за любимите ми песни от сериали или филми на Дисни. Ще ги направя до 10. 
Нека да започваме ... 

Бях огромен фен на Shake It Up и ме е яд, че приключи след третия сезон, защото беше много свежо и различно от останалите ситкоми. А тази песен ми носи много спомени и хубави моменти, така че понякога си я пускам, за да се почувствам по-добре. 

2. Descendants Cast - Set It Off (Disney's Descendants)
Чаках с нетърпение филмът за "Наследниците" да се излъчи в България, а благодарение на Дисни, които обичат да пускат новите филми по няколко пъти, си се нагледах стабилно. Беше ми много интересно да вляза в този свят и да го видя през други очи. Героите от филма са оригинални и е изключително приятен за гледане. Ще кажа само, че тази песен съм я слушала толкова много пъти, че дори съм правила упражнения на нея. I know!

3. Sofia Carson and Sabrina Carpenter - Wildside  (Adventures in Babysitting 2016)
Този филм също имах голямо желание да го гледам, а по онова време (Лято 2016) бях в Америка, така че не чаках много и го изгледах още на премиерата му. Беше доста интересен, забавен и ми хареса, че имаше приключение в него. А за песента, е, тя е от тези, които ми подобряват настроението и е чудесна за лежерен слънчев следобед.

4. Olivia Holt - Time of Our Lives (I Didn't Do It)
Не бях огромна фенка на ситкома, но пък когато съм попадала на него ми е било интересно, така че не е един от лошите.В песента пък ми харесва текста, а и музиката е жива и подходяща за много дейности. 

5. Sabrina Carpenter - Stand Out (How To Build A Better Boy)
Ужасен филм! (Да, и аз не си вярвам, че го казвам) През повечето време исках да удуша главната героиня, която беше напълно отчаяна, поради факта, че няма с кой да отиде на бала. Ох, каква болка за умиране! Добре, че останалите герои спасяваха положението. Колкото до песента - отново текстът ми харесва, а и Sabrina Carpenter е от малкото звезди от новото поколение на Дисни, която наистина има някакъв талант. 

6. Sterling Knight - Hero (Starstruck) 
Обожавам този филм и не знам как бях забравила за тази прекрасна песен, която завинаги ще си има място в сърцето ми. Ако някой някога ми я изпее, това ще е краят ми!! Уникална, сладка, хубава и смислена..... Ааааа просто е перфектна! Като цяло всичките песни от този филм са страхотни! 

Нямаше как да оставя и класиките в игралните филми на Дисни, особено след като са любими на толкова много хора. Това е може би най-любимата ми песен от "Училищен мюзикъл", нищо че с Габриела не постигнахме съгласие ... Песента е толкова сладка и мила, а после изведнъж става много силна и вдъхновяваща по някакъв начин! 

От този филм мога да извадя толкова много хубави и любими песни, че поста ще стане прекалено дълъг. Спрях се все пак на тази, защото ми харесват гласовете и на двамата, колко силни и подходящи един за друг са. Завинаги ще си остана фен на Jonas Brothers, а Деми, нищо че понякога звучи като на auto tune ми харесва гласът ѝ. 

9. Miley Cyrus - Wherever I Go  (Hannah Montana) 
Само не искам сега да се разплачете, защото тази песен си е малко тъжна, особено когато я свързваш с хора от реалния живот. Но точно затова ми харесва, защото показва истинското приятелство и всичко свързано с него. Харесвам и мелодията, и текста.

10. Jonas Brothers - LA Baby (JONAS LA) 
ОБИЧАМ!ОБИЧАМ!ОБИЧАМ! Дано разбрахте чувствата ми и към песента, и към групата. Също ми носи хубави спомени и ме подсеща за моята обсебеност от Лос Анджелис по онова време. Някой ден ...! 

Е, това бяха част от любимите ми песни. Беше ми изключително приятно да си припомням някои от тях, а с тях и отминалото време, към което имам само топли чувства. Тези песни до голяма степен правят така, че да съм настроена положително към миналото. Там където са от филми има голяма вероятност, както споменавам на някои места, да харесвам и останалите песни. 
Ако искате още такива тематични постове (сериали, филми и т.н.) можете да оставите коментар! За първи път правя такъв пост и ще ми е интересно да разбера мнението ви. :) 
Също така сте напълно свободни да оставите и вашите любими Дисни песни и аз с удоволствие ще ги изслушам.