Monday, March 13, 2017

The Vampire Diaries (It's been a hell of a ride)


Да бъда честна не мислех, че днес като се събудя ще ми дойде желанието най-накрая да напиша този пост посветен на сериала, защото последните два дни трудно мога да чета или гледам нещо свързано с него без водопадът да започне. 


Не мога да проумея как все още обмислям и си въртя в главата отново и отново този край, който ме остави с горчиво-сладко чувство. Е, може би горчивината ми дойде в повече, но не мога да отрека, че беше доста добър край и всичко направи своя пълен кръг. Не обещавам, че този пост няма да стане ревлив по някое време ще се опитам да избягам от това, а за спойлери също, но ако случайно сложа ще предупредя, така че четете спокойно, ако ви е интересно да разберете за цялостното ми мнение за "Дневниците на вампира". Лично се надявам да съм готова да се потопя наново в тези чувства и да изляза без да подпухна. 


За разлика от много други хора аз не започнах сериала, когато излезе, защото ... нека си го кажем направо, че вампирите не ми бяха слабост, а по онова време и вълната за "Здрач" и неговата нашумялост ме отказваха от всичко, свързано с вампири. 
Една моя съученичка по това време(2010-2011) четеше книгите и разказваше колко били интересни, а друга пък беше почнала сериала и вече точеше лиги по двамата братя Салваторе и най-вече Деймън, но тогава бях със смесени чувства и не исках да дам шанс на нито едното от двете. След известно време придобих желание да взема книгите от въпросната ми съученичка и да ги прочета, но пък тя вече ги беше раздала на други хора, така че останах на сухо и се отказах съвсем, дори забравих за това. Останах само със знанието за някакви характеристики за братята и бях виждала как изглеждат героите, разбира се факта, че българка е в главната роля прави голямо впечатление, но това не е причина Юлия да започне да следи нещо. 
И така до 2012 година, когато моя добра приятелка реши да изгълта всичките излезли сезони, а те бяха стигнали до 4-и, за нула време и вече се беше прехласнала по всичко, свързано с Дневниците и Иън Съмърхолдър и бла, бла, бла. Караше ме да дам шанс на сериала или поне да изгледам първия епизод във VBox7 (имаше го целия първи сезон, ако не и останалите, тогава) и да видя какво мисля без да си правя сметки без кръчмар. И аз като едно добро детенце я послушах и .... стана каквото стана. 

И естествено като всеки останал фен слушал за сериала и колко прекрасен е Деймън нямах търпение да го видя и да се "запозная" с героя му, така че първите 10 епизода на 1-ви сезон ги изгледах за две вечери, защото по онова време не исках да се развалям съня и да страдам на сутринта от моето желание да изгледам всичко качено в Интернет. Ще си призная, че Стефан отначалото не ми направи някакво силно впечатление, просто актьора беше страхотен, естествено харесах Керълайн и Бони много повече от Елена, която още не се беше развила толкова много, то не че като я "развиха" после стана чудесен еднорог, но все пак. А за Деймън, е, той си беше - Деймън - саркастичен, дързък, остроумен и т.н. След този маратон направих пауза и продължих с останалата излязла част от сериала с пълна пара (буквално никой не можеше да ме спре). 
Втория сезон го изгледах за 2 дни, като най-смешното е, че единия ден беше отделен само за първия епизод, а на следващия изгледах всички 21 епизода, един след друг. Говорете ми за отдаденост и липса на личен живот, и прекарване на лятната ваканция в гледане на сериали. 
Бях омагьосана от сериала исках още и още, започнах да следя част от актьорите, да изпитвам разни, неприсъщи за мен емоции, казвах си, че когато някога имам нужда от нещо за ми каже ,че животът може да продължи, дори когато не изглежда така, то това ще е именно този сериал. Започнах да харесва и дори обичам някои от героите, да шипвам като луда разни двойки, най-вече Керълайн и всеки, с който я сложеха, защото актрисата има химия с абсолютно всеки. Е, разбира се като се появиха Древните, нещата взеха рязък завой. 


Мразех Клаус и се радвах, когато Бони излезе срещу него и го прати в детската градина (replay-a на тази част беше много.) После естествено се появи Керълайн в картинката на Клаус и идеалите ми за перфектна двойка бяха пред мен. Дори в момента искам да стане нещо на края на Древните с тях двамата да си имат щастливия край, защото иначе ще убия тези продуценти. 
Разбира се няма как да не споделя, че играта на Нина беше невероятна, е, след като Елена стана вампир нещата взеха лош завой, но затова пък Катрин беше невероятна!! Ето защо са важни и качествата на човека, а не само външността, защото по онова време исках Елена да я махнат (много дразнеща), а Катрин да стане главен герой в сериала. 



И така моята привързаност към Дневниците и героите нарастваше все повече и повече. След това дойде момента, когато Нина каза, че напуска сериала, а на мен не ми пукаше, защото самата история не знам какво стана, но ме интересуваха само Стефан и Керълайн. Двамата се превърнаха в най-важните герои. Бони също я развалиха след като се върна от онова измерение, в което беше затворена с Деймън и Кай. Кай беше глътката свеж въздух в сериала след Клаус, Ензо също дойде навреме. Но нещо стана и при Деймън, някъде ми се изгуби между сезоните, не бях заинтригувана хич от него. 
Малко или много сериала след Нина започна да губи онова вълнение, което имаше в началото, защото продуцентите и сценаристите се чудеха от кой кладенец вода да налеят, и накрая стана една пълна суматоха. Продължавах да гледам само заради Керълайн и Стефан, и нервите ми се опъваха все повече и повече. 


Дойде ред и на последния сезон, който вече върна вълнението и любопитството към сериала както беше в първите сезони. Нямах търпение за всеки следваш епизод, защото имаше толкова много неща да се случат, а времето ставаше все по-малко. На ръба бях през цялото време и ако не бяха задачите, които имах да правя за университета не знам как щях да изчакам новите епизоди. Тук вече Деймън също се завърна в първоначалния си характер, а Бони ми падна в очите с едно свое действие, което няма как да ѝ простя, а не знам как останалите го приеха толкова лесно. На мен като цяло не ми пукаше нито за нея, нито за Ензо и без това не правеха нищо кой знае колко важно в целия сюжет. А някъде объркваха и повече нещата, така че - да. Колкото до останалите герои ми хареса как израснаха и станаха вампирите, които бяха в последния епизод всеки разбиращ, даващ всичко за останалите, борещ се докрай. Е, добре де и Ензо си имаше своите силни реплики да вразуми Бони, че не е толкова безпомощна, колкото си мисли, че е. 

Плаках през почти цялото време на последния епизод, защото знаех, че се очаква някой да умре и вътрешно знаех кой е най-големия кандидат, но не исках да повярвам, тъй като сърцето ми се късаше на парчета като си помислех и когато момента дойде бях вулкан от емоции и всичко се преобърна и не можех да се сдържам повече. Беше много горчиво, но ми хареса, че имаше герои от първите сезони и всеки намери своят мир и щастие. Е, естествено братята Салваторе имаха най-важната връзка в целия сериал, обожавам ги, когато работят заедно и се дразнят един друг. В тези моменти се осъзнава как не могат един без друг и мисля, че последния епизод го доказа каква част има единият в живота на другия. Последната сцена беше прекрасна! 


Краят на една ера, която ни даде толкова много уроци, за приятелство, любов, да се изправяш всеки път, когато нещо те повали, да следваш мечтите си, да оползотвориш всеки малък момент от живота ти и никога при никакви обстоятелства да не се предаваш, защото щастието е винаги пред теб някъде и чака, независимо колко дълго си стоял Сериалът беше важна част от моя живот, нещо като второ семейство, което ми даваше друг поглед на нещата и ме промени бавно - епизод по епизод, сезон по сезон. 


Е, получи се по-добре от очакваното, ако сте прочели всичко поздравления, ако не сте - ето сбита информация за мнението ми: 
Любим герой: Стефан, винаги и на първо място; Керълайн; 
OTP: Klaroline
Злодей: Клаус и Кай 
Любим сезон: 2,4,5,8. 
Любима песен: Ed Sheeran - Give Me Love (празненството в къщата на Древните) 

Това беше всичко от мен за сериала и за този пост. Както винаги обичам да завършвам: 

It's been a hell of a ride and I was feeling epic xx

П.С. Керълайн отивай при Древните да им спасяваш ниския рейтинг, въпреки че не го заслужават! 

No comments:

Post a Comment