Окото на света (Кн.1 от Колелото на времето) - Робърт Джордан


Колелото на времето се върти и вековете идват и си отиват, оставяйки спомени, които се превръщат в легенда. Легендите заглъхват в мит и дори митът отдавна е забравен, когато породилият го век се върне отново. В Третия век, Века на пророчеството, на косъм висят самият Свят и самото Време. Онова, което е било, което ще бъде и което е, може да падне под властта на Сянката.
***
Най-накрая като един напълно уважаващ (или по-скоро така изглежда) фентъзи фен реших да дам шанс на тази така популярна и обичана от много книга. Само да вметна, че тя изобщо не присъстваше в списъка ми за четене, а единствено в препоръките на другите хора към мен за това какво трябва да прочета.
И така в предпоследния ден от 2016г. при моето посещение на библиотеката погледът ми попадна на поредицата, а вече ръката ме болеше от разнасянето напред-назад на други книги. След половинминутно мислене я издърпах от заобикалящите я книги.
Сега, след като е вече прочетена, дойде време и за мнението ми за нея, което отново няма да е под формата на нормалното си ревю. (не знам защо, но реших да променя структурата на тези постове)

*Малко повече за историята или по-скоро за какво иде реч в първата книга ...
Жителите на Две реки(мястото, от което са героите и от там започва сюжета) са в очакване на пролетта, но тя се бави повече, отколкото е допуснато. Въпреки това жителите му се готвят за празника Бел Тин. Ранд ал-Тор, заедно с баща си пристига в селото, за да могат да доставят обещаното количество ейл. Но с настъпването на една от нощите, армия на Тъмния прави огромни набези и напълно опустошава три ферми и това са тази на Ранд и на приятелите му Мат и Перин. А на фона на цялото това в Две реки са пристигнали Стражник и Айез Седай, които не са толкова желани. Трите момчета осъзнават, че зад това се крие много повече и оцеляването на селото им е в това те да го напуснат заедно с двамата гости.
(За героите има информация по-надолу)

*Стил.
Да си призная от начало ми беше малко мудно, докато навлезем към т.нар. по - сериозно действие. Но това далеч не може да спре читателя, защото има лека мистерия, която въпреки, че още не е дошла при героите може да се усети. Бях хваната още от пролога, от който не можах да разбера много, но затова го намирам за интересен и без който едва ли ще се разбере цялата тази идея в книгата. А класата (може ли да използвам тази дума тук изобщо?!) в писането си личи отдалеч, със сигурност ще се почувствате с една идея по-важни. (?!)
Да, високо фентъзи, по-бавно се случват някои неща, но за това пък вниманието е на 100% в това, което се чете.
Ако ви е за първи път, бих ви предложила да си разделите книгата на страници (аз четях по 100 на ден) и да давате нужното, а не да се карате на сила, защото няма да се получи нищо.

*Идеята. 
Въпреки, че в по-новите книги все повече се наблюдава един повтарящ се мотив, тук не попаднах на нищо такова.
Е, имаше си герои и анти-герои, но главното около, което се върти историята е напълно различно. Идеята за Колелото на Времето и Шарката, в която са втъкани съдбите на хората са чудесно измислени. Като цяло развитието на самия сюжет и герои си личи, че са направени на доста високо ниво.

*Светът е страхотен, защото: А) е изграден с такава дълбочина и на стабилна основа, че понякога насред историята, ми се виждаше като напълно реален; Б) е много обширен и нищо не се повтаря в него, а всяко място си има определен нрав и качества на хората, които го населяват; В) добрите и лошите същества и аналогично това, на което те служат са доста интересно замислени, а е особено важно злодеят да е направен качествено.

*Героите са друго нещо, което заслужава внимание.
Срещнах напълно нови "същества", като например:

Моарейн - Тя е Айез Седай и в най-общ смисъл владее голяма сила, която идва от Извора, благодарение, на който се върти Колелото. На места се държи доста дръпнато и въпреки, че беше права за абсолютно всичко, на моменти тази всезнайност ми идваше в повече.
Лан - Стражник (обвързан с Айез Седай, чиято връзка го дарява с бързо изцеляване, издържливост, както и да усеща, когато наоколо има създания, които не им желаят доброто). Той също е дистанциран, суров и сериозен на моменти, но се разбира, че зад това му лице има и някакви чувства.

И сега останалите, на пръв поглед нормални хора:
Ранд - главният герой, който от обикновено овчарче се оказва нещо много повече и то само защото е срашно отдаден на хората, които обича, а и понякога Шарката си тъче, както тя си знае.
Мат - най-добър приятел на Ранд, който има обичая да се забърква в проблеми и да прави бели.
Перин - както никой не го приемаше насериозно или поне не чак толкова, се показа като много лоялно и смело момче.
Егвийн - тръгна с момчетата уж заради приключението и с едно мислене за себе си и бъдещето си, но в процеса се промени. Оказа се далеч по-силна и храбра от това, което очаквах.
Нинив - Премъдрата на Две реки(селото, от които са тя и горните четирима). Смята се, че има умение да разбира вятъра. Едва ли има човек, който от първия път да я накара да направи нещо, което не иска. (Най-много да отнесе удар по главата) Нищо, че беше инат, това не я спираше да помага на приятелите си или да се опитва да ги защитава.

*Нещата които (не) ми харесаха: 

  • действието се развиваше на много места в пространството. Така самото запознаване със света беше още по-интересно;
  • в допълнение на горното идваше и голямото напрежение, което се усещаше почти навсякъде; 
  • начинът, по който се сливаха някои моменти на края и се появяваше голямата картина (наистина ако следите добре, ще ги забележите)
  • връзките, между героите също са изградени много добре. В най-голяма степен се вижда приятелството, разбира се, но не липсват и по-драматични чувства.
  • Малък минус беше това, че се получава разкъсване в гледните точки на някои места и някои герои не получават толкова внимание, в сравнение с други, но това не изиграва толкова голяма роля.

И все пак като за първа книга от високото, при това класическо фентъзи "Окото на света" ми хареса и със сигурност ще продължа с поредицата нищо, че ще ми отнеме време.
Всеки, който е фен на фентъзито или на класиките от жанровете трябва задължително да прочете книгата, даже и да не завърши поредицата.

Comments