Monday, May 22, 2017

Кралицата на Тиърлинг - Ерика Йохансен / The Queen of the Tearling - Erika Johansen


Приключение и тъмна магия, мистерия и романс – „Кралицата на Тиърлинг“ е абсолютното откритие на годината!

Тронът я очаква... ако живее достатъчно дълго, за да седне на него. На деветнайсетия й рожден ден войниците идват за Келси Глин, за да я ескортират до родното й място... и за да се погрижат да оцелее достатъчно дълго, за да може да получи онова, което е нейно по право.

Но като много деветнайсетгодишни, Келси е непокорна, има високи принципи и вярва, че знае всичко. За разлика от много деветнайсетгодишни, й предстои да наследи кралство, което е на колене – корумпирано, покварено и опасно. Келси или ще стане най-страховитата владетелка, която кралството е познавало... или ще е мъртва до седмица.

***
Вече на пазара има толкова книги, които в заглавието си имат нещо свързано с "кралица", че човек може да си каже "Няма нищо ново в тази, което вече да не съм прочел.". Моето забавяна да взема "Кралицата на Тиърлинг" още първия път, когато я видях беше, защото много хора казваха, че съдържа много политическа драма, но като цяло историята била хубава. Съвсем случайно един ден реших да я погледна и отново "Защо не?!" и си се прибрах вкъщи с нея, а пък и има слухове, че главната героиня е такава, каквато аз харесвам. 

Сега да преминем към нещата, които ми направиха впечатление: 
  • Светът - бъдещето на Земята, а както написах в един пост това ми е много интересно. Действието се развива през 24и век. Не можах да добия пълна представа къде се намира точно страната, но колонизаторите ѝ са тръгнали от Америка, така че трябва да е някъде там, а в момента нямам и книгата, за да дам пълен отчет. Тиърлинг е била нещо като мечтаната държава, да могат хората да се изхранват с нещата, които произвеждат сами, но за съжаление както много държави, граничи с най-лошата страна, която я минава по всичко и специално армия и техника за водене на война. Затова Тиърлинг трябва да плаща един да кажем данък, който тя спазва стриктно до встъпването на новата кралица - Келси. 
  • Цялата политическа драма и интриги, които ставаха всъщност ми държаха вниманието. Това е единствената книга, която чета в градския транспорт. Надявам се това си говори само за себе си. Монархията тук е много по-различна, от това, което някои могат да си представят. Разбира се, има ги продажниците и др. такива неприятно личности, които освен да всяват смут не могат нищо повече. Вярно е, че това е завзело по-голямата част от съдържанието и има много обяснения за едно или друго нещо, свързано с държавите, но е по напълно разбираем начин написано и не се уморяваш да го четеш. За първи път чета книга с толкова много политика в нея и мога да кажа, че сега дори искам да чета повече такива книги. 
  • Главната героиня е страхотна. Не е спасителката, която всички боготворят и се страхуват нея, а напротив тя трябва да се доказва твърде много, за да се затвърди. Решенията, макар и крайни са всъщност това, което и аз бих направила. Друго, което ми направи впечатление е, че сама пожела да я научат как да се бие. Не се среща твърде често из книгите. Напълно обърна представите на хората от кралството ѝ, затова каква трябва да е кралицата, в добрия смисъл, естествено. Претърпя много добро развитие и нямам търпение да я "видя" и занапред как ще е. 
  • Историята се разказва в трето лице, но се въртят точките на няколко герои и така картината е цяла, пък и можем да опознаем самите герои по-добре и начинът им на мислене, както и причината за действията им. Не настъпва никакво объркване при смяната на гледната точка на героя, но и да не ви харесва тази част не можете да я пропуснете, защото в нея се съдържат важни неща, без които някои от предстоящите събития няма да имат толкова смисъл. 
  • Книгата е написана на много разбираем и лесен за възприемане език дори и ако понякога се използват някакви сложни термини. А, майка ми напълно подкрепя това мнение, защото и тя я е започнала да я чете и много ѝ харесва. При нейното натоварено ежедневие книгата действа много отпускащо.
  • Няма толкова битки или повратни точки, но изобщо не е скучно, защото има достатъчно други неща, които да водят нанякъде историята и да поддържат интереса. 
Книгата е едно много добро ново изобразяване на монархията и как това, че сте една кръв съвсем не означава, че идеалите са ви еднакви и ще управлявате по един и същи начин. 

Saturday, May 20, 2017

Reader Confessions Book Tag


Благодаря на Юли за тага! 

Отново последна, но да приемем, че просто съм такъв човек ...

1.Някога наранявал/ла ли си собствената си книга?


Какъв е този въпрос?! Не мисля, че към собственото ми дете ще бъда толкова внимателна, колкото към някоя книга. Винаги съм искала да запазя книгите си за дълго време, така че подвързването, внимателно разтваряне, докато ги чета и други ритуали са задължителни. Една книга беше захапана от кучето на приятелката ми и първото нещо, което тя е казала било "Юлето ще ни убие!", а тогава мисля, че говори много каква отговорност тежи на плещите ви, когато вземете назаем книга от мен.

2. Наранявал/ла ли си някога заета назаем книга?


Отговорът ми се повтаря с този отгоре. Към взетите книги изпълнявам същите неща както с моите собствени, защото знам, че ако бях аз щях да имам определени изисквания. Дръж се така с нещата на другите, както изискваш от другите да се държат с твоите. 


3. Колко време ти отнема да прочетеш една книга?



Зависи колко е дълга книгата, как се развива историята, колко свободно време имам и т.н. А най-мразя, когато някой ми виси на главата или чувам разговори на високо от другата стая.

4. Книги, които не си завършила?




Вече не си губя времето да завършвам книга, която ми изстисква силата отвътре. Това са някои от тях: "Летни дни и летни нощи" - първите две истории на Лий Бардуго и още една авторка ги завърших, но с всяка следваща клепачите ми се затваряха и не ми беше никак интересно какво ще се случи на следващата страница. В такива истории нещата се случват прекалено бързо без някакви сериозни причини и се губи сама идея. Разбира се, това е моето мнение.

"Вселената на раменете ми" - Либи ми изпокъса нервите още в първите 10 страници с нейното странно самочувствие, което не можех да приема, беше ми изкуствено. Държеше се доста странно, а от моя опит да говоря и да работя с американци тези, като нея са със съвсем друг ролеви модел, който е по-здравословен, ако мога така да го обясня. Както съм казвала преди ако беше само историята на Джак щях да изгълтам книгата за нула време, но за съжаление не е. 
"Веровещица" - имах дълго мнение за нея в един стар пост, затова няма да пиша прекалено дълго, а ще обобщя: Сафи е веровещица и е специалната снежинка в света ѝ, всеки я иска и гони, за да я хване. Изтъркана идея за магически способности. Никаква дълбочина на света и героите. Нахвърляни на сляпо някакви неща. 

5. Hype-нати или популярни книги, които не харесваш?




"Парцалена принцеса" и "Веровещица". За едната вече казах, а за другата можете да прочетете ревюто ми. 

6. Класики, които не харесваш?




Започвала съм "Гордост и предразсъдъци", но заминах на бригада и нейното завършване отиде много напред във времето, но със сигурност ще я докарам докрай. С "Кръстникът" се случи нещо подобно и него ще завърша някой ден. Така че, както се казва такова животно при мен няма за този въпрос! 


7. Книги, които си купил/ла само заради интелектуалността им?



Признавам си това е най-глупавото нещо, което някой може да направи! Няма такава книга. Всяка, която съм купила е понеже аз съм я искала, а не за да изглеждам нещо, което не съм. 


8. Книги, които не си върнал/ла?


Винаги си връщам книгите, дори и понякога да закъснявам с нормалния срок. Защото ако някой на мен не ми върне дадена книга ще си взема един танк и ще го чакам пред тях! 

Това беше от мен за днес. Желая ви хубав ден! 
Поздрави! :)

Monday, May 15, 2017

Първите петнайсет живота на Хари Август - Клер Норт / First fifteen lives of Harry August



Хари Август е на смъртното си легло. За единайсети път. Той чака да умре, както обикновено, в обятията на ласкавия морфинов унес, за да се прероди и да започне живота си отново.

Независимо какво се случва и какви решения взема, Хари винаги се озовава точно там, откъдето е започнал: дете, родено в началото на XX век, което пази спомените от всичките си предишни животи.

Но не и този път. Този път е различно.

***
За тази книга не знаех абсолютно нищо, дори че съществува. Просто както си се разхождах из рафтовете на библиотеката един ден и правех поредния обзор, погледът ми попадна на нея и в първия момент си помислих, че е поредното фентъзи и бла, бла. Прочетох резюмето и ми стана любопитно, така че си казах "Защо не?", тъкмо нещо различно. Три дни по-късно я бях прочела, а ето и нещата, които ми харесаха ... 

  • Начинът на писане е любимият ми, ако всички книги са написани като тази ще чета още по-бързо, отколкото в момента и насладата ще е двойна от четенето. Много лек, без тежки описания или обяснения за времето и мястото. 
  • Развива се през 20и век. Което лично на мен ми беше интересно. Е, героят единствено веднъж успя да доживее Падането на кулите близнаци. За жалост, но е роден през 1919г. Повечето време беше отделено за Втората Световна война и други значими събития. За мое щастие светът е вече малко или много е напреднал по това време, тъй като знаете не обичам да няма нормално електричество или някакъв вид технологии. 
  • Става дума за уробороси. Змията, която си е захапала опашката. Хора, които след като умрат, се раждат отново пак по същото време и място, и помнят всичко, което са преживели в изминалите си животи. И това ако не е много информация, не знам.
  • Въпреки това те не могат да се намесват в случването на събитията и да правят така, че някои да не се осъществяват. Ще попитате за какво са там тогава? Ще е спойлер, ако споделя тази информация.
  • До половината на книгата не можах да разбера каква е целта, а и самата завръзка се случи малко по-късно. Но след нея всичко придоби смисъл и започна да се случва по-бързо. Тогава дойде истинското действие. 
  • Темите, които се сблъскват в тази книга са разнообразни, защото главният герой, както всеки нормален уроборос пробва различни професии и следователно придобива нови и нова знания за света и как функционират нещата, като изключим втория му живот, след това всичко започва да придобива смисъл. Начинът му на приемане на нещата беше много добър, не полудя или нещо такова. Не е от онези герои, които хленчат и мрънкат. Не беше и специалната снежинка, от която зависи всичко. Той сам си избра какво да прави и да изживява животите си. Харесах и начинът, по който мислеше.
  • Има непрекъснато връщане към минали животи. Сега може да се говори за 12ия му, а следващата глава да е за 3ия. Но няма страшно, нарочно е направено иначе съвсем няма да има никакво разбиране на сюжета. Все пак за всяко нещо си има причина. А, и животите хич не са скучни.
  • Главите свършват с неочаквания край, който да те накара да обърнеш страницата и да започнеш следващата глава от страх информацията на нея да не избяга. 
  • Има голяма палитра от герои, които по един или друг начин водят главния герой Хари по пътя му и го насочват. Злодеят е един от любимите ми видове. Луд учен, който иска да обърне света с краката нагоре. Събитията започнаха по някое време да се случват с 20 години по-рано. 
  • Краят беше напълно удовлетворяващ поне за мен. През втората половина даже започнах да си мисля, че щастливият край няма да се получи накрая, но идваше все нещо да ме оспори, че може би в "този живот" ще стане. Очакванията се оправдаха, имаше щастлив финал и ми хареса как се достигна до него. Хич не беше лесно. 

Книгата се олаза неочаквано добра. Бързото развиване на действието, различните професии и специфики за всяка от тях, както и променянето на времевата линия за света и неговото застрашаване са все фактори, които държаха вниманието ми през цялото време. 

Tuesday, May 9, 2017

Ten Things on my Reading Wishlist (с участието на Теди - Bookishipster)


Здравейте! Днешният Топ 10 ще е малко по-специален, тъй като освен моите желания, затова какво искам да чета, Теди от Bookishipster  ще се включи също. Видях някои блогъри да го правят, така че реших и аз. Смятам, че е чудесна идея, а пък точно за тази тема Теди ще ме улесни страшно много, тъй като не знам дали ще се сетя изцяло за 10 неща. 
Повече информация за Top Ten Tuesday можете да намерите ТУК

И сега да започваме с желанията на Теди:


1. Хранителни разстройства.

Да, знам, странно желание е, но наистина ми се иска да има повече книги с герои, които страдат от хранителни разстройства и най-вече – които ги преодоляват. Истината е, че страшно много хора имат такъв проблем, някои дори без да го осъзнават. Може би ако темата бъде включвана по-често в тийн романите, а и не само, ще помогне на много хора.



2. Пътуване във времето.


В блога си много пъти съм споделяла, че този похват страшно ме обърква и винаги се чудя дали пътуването в миналото всъщност променя нашето бъдеще, или е било писано да се случи така, но колкото и объркана да оставам след тези книги, определено бих искала да ги срещам по-често.

3. Първа световна война.

Има много книги за Втората световна война, но аз лично не съм срещала почти никакви за Първата, особено насочени към младежите. Иска ми се да съществуват повече такива четива, смятам, че ще бъдат доста интересни, а и ще ни запознаят по-обстойно с подробностите около войната.

4. Египет.

Отново, има много книги за гръцката митология, но тези за египетската са далеч по-малко. Да не говорим за тези, посветени на Клеопатра например, за която мога да чета цял ден. Надявам се да започнат да се издават и пишат повече книги за египетската история и култура, защото това е един наистина интересен период, който има нужда от повече популяризиране.

5. Главни герои, които отказват да бъдат „избрания”.

Знам, че звучи доста странно, но ми се чете за герой, който не иска да бъде „избрания” и единствено той да може да спаси света. Тази идея е заложена в почти всички книги, в почти всички мои любими книги дори, но това не означава, че не ми се чете нещо по-различно. А и мисля, че определено би било интересно ако по някое време в книгата главният герой просто реши, че не иска да продължава напред и избяга в друга държава, например. Тогава определено ще настъпи един голям хаос. 


А, ето ги и моите:


6. Шизофрения и Дисоциативното разстройство на личността (раздвоение на личността).

Теди също е започнала с болест, така че и аз така ще постъпя, защото може би в момента ми е изключително интересно и любопитно да разбирам за тези две болести, тъй като разбрах, че двете всъщност са различни, колкото и да ги объркват хората. Така пише в Уикипедия поне.
Има малко книги, свързани с тези заболявания, а пък за филми да не говорим. Мисля, че "Логан" се появи наскоро и аз все още не съм го изгледала, но от него ми се върна желанието. Сигурно някой вече може да си помисли, че мисленето ми е изкривено да искам да чета за такива неща, но това е реалността - приемате или не, все тая! 

7. Бъдещето. 
Досега съм чела само "Изборът" и "Кралицата на Тиърлинг". Говоря за бъдеще, което се развива на Земята, а хората не се носят в Космоса. Харесва ми да чета за различните мирогледи, които имат авторите. Само да не ни връщат към първите ни години без техника и пр. ще е чудесно. Някаква нова модерна технология, тук-там по някой робот, който да къса нервите на хората, котките - поробители на хората и т.н., и т.н. Не се знае дали ще доживеем да видим нещо такова, затова книгите са ни най-евтиното пътешествие до там. 

8. Ненадежден разказвач. (Не знам как по-точно да си го преведа на български, дано свърши работа)
Това със сигурност не съм го срещала, но го видях някъде из Интернет и се замислих колко интересно ще е, ако се окаже, че не може да се има доверие на лицето, което предава историята. Ще трябва да слагаме питанка на всичко, а накрая може да се окаже съвсем обратното, че е бил напълно надежден. 


9. Семейни връзки.
В колко от книгите има двама родители? А, в колко от тях връзката с детето им е нормална без усложнения? А, в колко от тях родителите участват в шантавите приключение във фантастичния свят на децата си? Аз поне не мога да назова много, а за някои и изобщо. Искам нормалните си семейни отношения, подкрепа от страна на родителите или родител да се хвърли в епицентъра на събитията заедно с група крещящи от страх тинейджъри, разбира се този родител да е професионалист в сарказма и да е готов за приключения винаги. На мен това ще ми дойде много свежо и забавно да чета. Ако искате и размяна на местата, но един от двамата да си няма и представа за живота на другия. Срещала съм го по филмите, сега искам книга. 

10. YA мистерия, свързана с Великденските острови, Бермудският триъгълник, Дяволското море, Стоунхендж и др. подобни мистериозни места. Винаги можете да ми събудите интереса с някое от местата, което изредих, а ако се включи в някаква добре измислена история с нужната дълбочина и скорост ще е прекрасно. 

Това беше от нас двете за днес! Много благодаря на Теди, че отвърна на поканата ми да е гост в блога! За тези, които са пропуснали можете да посетите нейния блог ТУК! В бъдеще със сигурност ще има още такива гостувания. 
Надявам се да ви е било интересно и сега, както винаги: 

Въпроси за вас:
  • за какво имате желание да четете? 
  • обичате ли мистериозни места ? 

Sunday, May 7, 2017

The Aesthetically Pleasing Book Tag


Много благодаря на Мели за тага!
От своя страна ще поканя: Мери, Мари и Илияна. :)

1. Най-добрата цветова комбинация на корица

Не мога да спра да ѝ се радвам на тази корица, а и на който да я покажа също много я харесва. Цветовата комбинация е избрана много добре. Цветовете не се бият помежду си.

2. Най-хубава типография/шрифт на корица

Обичам, когато буквите имат някакви неща в ъглите, дали завъртулка, или заострени, като на "Дворовете", а най-добре комбинация от двете. Като цяло шрифтът на "Двор от мъгла и ярост" е най-предпочитания от мен.
3. Най-хубавата семпла корица
Любимият ми преразказ на класическа история за момента. Когато книгата е хубава, корицата също трябва да се постарае. В случая просто един надпис и малко показване на елемент от света ми е напълно достатъчен.

4. Най-хубавите последни страници

Не знам как да разбирам въпроса, затова няма как да сложа и картинка.

5. Най-хубавата карта

От първия момент, в който я видях тази карта и останах без думи. Толкова е изпипана откъм детайли, трудът, който е бил хвърлен се вижда. Тя се превърна се в най-любимата ми, а с нея и светът на Гриша. Какво не бих дала да го посетя! 

6. Най-хубавите открити твърди корици


Повтарям се, но както казах те са ми прекалено любими, за да ги подмина просто ей така. Особено при твърдите корици простотата ми харесва повече, отколкото да не знам какво е изобразено.

7. Най-хубавата задна корица

Много мислих кои да снимам, но тези трите "The Chemical Garden Trilogy" привлякоха погледа ми. Сега наред е зелената и ми е много интересно защо е тази птица на корицата?! Дано разбера скоро и да е нещо свързано с книгата.

8. Най-добрите хедъри на глави

Загубих доста време, докато намеря подходящите за тук, но накрая се спрях на тези двете. Въпреки че вече някои отговориха с ангелът и аз ще ги повторя, защото единствено при тези двете има нещо илюстрирано при главите. Едната е "Spelled", а другата е някоя от "Адските устройства", но не помня коя точно. 

9. Най-добрите илюстрации

Книгата е "Езикът на тялото. Скритият смисъл на думите" на Алън Пийз и Алън Гарнър. 
Обичам илюстрации от този вид, защото любопитството ми нараства повече, затова което предстои в главата, а и са толкова забавни. Страницата е надраскана, защото явно книгата е била в ръцете на някое дете, което се е въобразило като художник и е взета от библиотеката. 

10. Най-хубавото гръбче

Пак се повтарям освен със себе си и с други хора, които са отговорили със "Стъкленият трон", но ще ме извинявате. Обичам да ми е цветно, а тези гръбчета са повече от прекрасни за очите. 

Е, това беше от мен за този таг. Надявам се да е било интересно! 
Поздрави! :)


Saturday, May 6, 2017

Непрофесионално: учене за изпити


Ето отново с пост от "Непрофесионално". Дълго време нямаше, защото не можех нищо да причисля към да кажем тази "група". Е, кой да знае, че със страшно натоварения втори семестър в университета ще ми дойде и вдъхновението да напиша повече от няколко реда със съвети как би могло да се учи за изпити. Дано някой намери нещо полезно от тук! Много ще се радвам :) 

А, сега да продължаваме по същество, докато моите мисли не са отишли на разходка по Витоша, че няма кой да ги събира. Всеки момент ще завали дъжд при мен, а ако прогнозата по времето на пускането на поста е друга ... ще бъде още по-хубаво! 

Ето и някои, изпитани от мен съвета: 

  • всички сме казвали неща от рода на "Трябва да уча!", "Имам контролно след няколко дни.", "Трябваше да почна да уча по-рано." и т.н, и т.н., докато не се смалите до размерите на Тинкърбел може да продължавате. Самозалъгването и трябва-(нето) хич не са шега работа, затова ако си мислите да си отделите цяла седмица, за да можете спокойно (ако има някой, който не е стресиран, докато учи за контролно да сподели тайната), а всъщност знаете, че пак ще стигнете до последните часове без да пипнете учебник или тетрадка, по-добре направете всичко друго, включително можете да си изчистите стаята, да се видите с приятели, за да не си правите извинения защо не сте започнали още да учите. Нека като седнете да учите цялата ви концентрация да е насочена към буквите по страниците, а не гълъбите, които ви кацат на прозорците! Така не само ще си спестите малко или много главоболия, но поне ще знаете, че останалото време, колкото и да е то е отделено за учене. 
  • НИКОГА не се сяда да се учи в последния момент
  • , т.е. един ден преди контролното! Който иска сега може да избухне в смях и да си се посмее... Наистина това е много трудно, защото дори и най-ученолюбивият, или този, който мислим за такъв прави същото. А, само ако седнете два дни по-рано преди изпита/теста нещата ще стоят по съвсем различен начин. Ако искате да излезете с приятели станете към 7:30 сутринта, тъкмо мозъкът ви ще е отпочинал и няма да има друга информация за смилане. Учете си до 10-11 и после имате цял ден да правите, каквото намерите за добро. Тази програма повтаряна в три поредни дни върши чудеса, защото по принцип на мен ми трябва по толкова време.
  • Ако не можете да седите мирно си сложете таймер на няколко минути примерно 30-45 и след това 5-10 минути си вземете една почивка, проверете Фейсбук, да не би случайно някой да е качил нова снимка, или любимия ви блогър да е споделил нов пост. 
  • Дръжте си водата и храната близо до вас! За да не се разсейвате с ходене до хладилника или шкафчето ви със сладки неща, просто си сложете на приемно разстояние от вас бисквити, вафли и шише с вода, или каквото обичате. ТОВА НЕ Е ПОВОД да му се нахвърлите! Първо учим, после ядем, не обратното, защото ни се губи апетита за учене ...
  • ако с четене не ви се получават нещата и нищо не влиза в тази глава, опитайте друг начин. Използвайте флашкарти или мисловни карти, ако така ще ви е по-лесно да запомните информацията, а ако единствено разбирате нещата, когато ги учите наизуст, че съм виждала и такива, давайте. Изберете си ВАШ начин, който ви устройва и не ви кара да се чувствате като затворник. Това, че някой друг успява с него, не означава, че е за всеки! 
  • не се карайте насила да учите, защото тази улица е затворена и се вижда от километри! Както съм написала в първата точка, направете си всички други задължения, които може да ви послужат за извинение и започвайте тогава. Не си губете времето излишно. 
  • упражненията също трябва да са важна част от времето ви за учене. Дори и да сте залепени за учебника два часа - направете после някакви физически упражнения, за разтягане и да може тялото ви да се раздвижи отново нормално. Пък дори и да са онази загрявка, която учителите по физическо ни карат да правим в началото на часа.
  • не се сравнявайте с другите! Каквото другите правят си е за тяхна сметка. Те са решили по този начин да живеят, да учат, да ядат - така да е! Вие си гледайте себе си. Няма да пропуснете много, ако не отидете на едно кафе с приятелите ви или не си изгледате новата серия на сериала в деня, който е качена. Светът продължава да се върти! 
  • никакви отрицателни мисли преди, по време и след изпита/теста! Учили сте, направили сте, каквото сте могли - това е важното. Ако сте свършили първото по начин, който ви е удовлетворил, то и резултата от второто ще направи същото. Бъдете позитивни, надявайте се на най-доброто, пък ако не се получи идеален резултат накрая поне сте направили всичко, което е могло. Не хленчете, а се стегнете и отивайте да търсите това, което ви кара да затанцувате отвътре (#Клише ама истина). Понякога аз си повтарям неща от сорта на: "Знам всичко, което ми е нужно да знам.", "Теста беше лесен.", "Освободих се от всички изпити." и т.н., защото до една степен тези фрази ме успокояват и карат да мисля по друг начин. Вие може да си измислите свои. 
Е, това бяха моите съвети, затова как би могло да се учи за изпити. Разбира се, нарушавам ги понякога, но винаги съм си доволна от резултатите. 

Въпроси: 
  • как учите вие? 
  • имате ли си техники и ако да, то какви? 

Tuesday, May 2, 2017

10 Любими корици / Top Ten Favorite Covers || Pt.1



Отдавна исках да направя пост свързан с любимите ми корици и нямаше как да пропусна, когато видях темата в Top Ten Tuesday. Повече информация, както винаги за събитието можете да намерите ТУК.
А сега да продължим с книгите, които са наслада на очите ми и ако имах повече свободно време бих го изхабила в гледането им ....




1. Среднощна корона
 Изобщо не очаквах корицата на тази книга да се превърна в любима, защото: 1) не съм фен на червеното; 2) на твърди корици я бях виждала и я харесах твърде много, за да дам шанс на меките; 3) изобразен е човек, а всички знаем колко внимателен трябва да си, когато правиш нещо такова. След това, разбира се, като започнах да я чета и ми стана любимата от поредицата, че дори се задържа доста дълго и все още я смятам за наистина добра книга, нещо ми стана и като погледнах корицата в сравнение с другите две - "Стъкленият трон" и "Огнената наследница" се оказа, че ми харесва. Допада ми начина, по който е изобразена Селена, позата, двата меча, защото наистина аз така си я представям, цветовете са наистина приятни за окото и е изчистено. Напълно достатъчна е за моето любителско око. 

2. "Четирите цвята на магията" / A Darker Shade of Magic


Изобщо не очаквах тази корица да ми се хареса толкова много. Когато я извадих от кутията бях "УАУ, ама ти си била много красива" и незабавно отидох на терасата да я снимам. (това е снимката). Не знам за какво толкова се хвана, но има нещо, което ми носи щастие, докато я гледам.


3. "Принцеса с часовников механизъм"

Всичките корици от "Адските устройства" са прекрасни, но точно тази веднага прави впечатление и е мисля главно за оранжевите тонове около книгата, тъй като при предишните две е заложено повече на тъмните цветове.

4. "Град от пепел"


Като далечен фен на ловците на сенки кориците по "Реликвите на смъртните" не биха могли да са ми по-малко интересни за следене. Но погледнете само, най-накрая имам нагледно как точно си представям Клеъри. Нито Лили Колинс, а още по-малко Кат не можаха да ми се доближат до това, което аз си представях. Сега, обаче, имаме победител. Нямам търпение да видя и останалите корици от поредицата. Защо не направят същото и с "Академия за вампири"?!?
5. "Crooked Kingdom"

Прекрасна, прекрасна, прекрасна!!! Нямам търпение да я прочета. Цветовата комбинация, гарванът, замъкът отдолу - всичко, перфектно. Да си изплакнеш очите с тази корица.


6. "Spelled"

Чудесният момент, когато преразказ на любимата ти класическа история има невероятно красива корица. Ще бъде подвързана в много скоро време, но до тогава ще ѝ се наслаждавам! 

7. "Похитителят на мълнии"

Отново любов от пръв поглед. Бях я виждала из Интернет, но на живо си е много по-добре. Радвам се, че изчаках преди да си закупя книгата, защото щях да съжалявам много, ако си я ях взела с предишната корица. То съдържанието е същото, но друго си е, когато корицата е красива и удоволствието започва от нея.

8. "Прелестен хаос"

Не очаквах нито поредицата, нито кориците да се окажат толкова хубави. От любопитство почнах първата и даже не знаех как изглеждат кориците. С всяка следваща изумлението ми нарастваше, а тази винаги ще ми носи едно топло чувство.

9. "Наследницата"

Още преди да се породи интерес в мен за "Изборът", аз вече обожавах тази корица. Вижте я!, толкова е красива, а си мислех, че "Единствената" никоя друга няма да я отмине. Радвам се, че сгреших. Това е може би и любимата ми рокля от всички, показани по кориците досега. Нямам търпение да се добера до нея, но за момента я чакам да я върнат в библиотеката. Надявам се да стане по-бързо! 


10. "Wither"

Като ги погледнете из Интернет по снимки, рядко можете да видите красотата на тези книги и особено на "Wither". Нямах особено очакване за корицата, но тя ме остави без думи и никога до преди това не бях подвързвала нещо толкова бързо. Ако мога ще я заключа в сейф или ще я сложа на витрина, но да не бъда пипани от ничии ръце, защото става опасно!

Като се замисля всички заслужават да ги сложа в сейф на температура, която ще ги запази такива, каквито са, за да мога да им се радвам дълга време. И под дълго време имам предвид наистина много дълго. 

Надявам се постът да ви е бил интересен! :)

Monday, May 1, 2017

Чукът на Тор - Рик Риърдън/ The Hammer of Thor - Rick Riordan

Image result for чукът на тор книга

И ето една година и няколко месеца по-късно прочетох и втората книга за Маги (почти го чувам да ми прави забележка). Която беше точно това, което очаквах, а и много повече. Но нека да започнем първо както си трябва. Този път няма да обяснявам надълго и нашироко за книгата, а само ще кажа нещата, които са ми харесали и направили впечатление и дали има нещо, което не ме е удовлетворило.
Преди да започна с любимите ми списъци ще вметна само ревюто на Първата книга, с което не се гордея много, но в онези дни бях все още прохождащ в писането на ревюта :)


И сега нека да започнем с моите любими bullet-чета:
  • разнообразието от герои
    Може би на всеки, който е прочел книгата, а и на тези, които имат желание някога да я прочетат ще направи впечатление палитрата от герои. Освен старите ни "приятели" (удобно ли е да ги наричам така?) имаме и нови попълнения. Разбира се, най-голямо впечатление прави Алекс Фиеро трансполов, който/която си сменя пола когато си поиска и всеки трябва да използва местоименията, които съответстват в случая. Радвам се, че Риърдън включва такива герои и неща, които не се срещат да не кажа изобщо по книгите и всички реагират повече от положително. Сякаш в книгите всичко е напълно нормално и свободата си е свобода. Колкото и някой да ми обяснява, че в днешния свят всеки е свободен да прави каквото иска и да е такъв какъвто е, и че никой няма да го съди - няма да му повярвам. Характеристиките на Алекс не се различават много от тези на другите герои, но както знаем всеки си има негов оригинален първоначален проблем и силите, които му трябват, за да се справи с него го правят такъв, какъвто е. Със сигурност бих искала да чета повече за такъв тип герои, защото са доста свежи и особено ако са от книга на Рик Риърдън. А по отношение на останалите герои ето малко и за тях:
    - Магнус Чейс - или Маги за кратко, и изобщо не ме интересува, че на него не му харесва, защото е толкова сладко. Е, той не спира да е все така саркастичен в неправилните моменти, които го вкарват в по-дълбокото. Харесва ми и голямата лоялност, която проявява към приятелите му и разбирането, с което подхожда при техните проблеми. 
    - Хартстоун - отново прояви изключителна смелост, при сблъскването му с неприятното му минало, но той е един изключителен герой, който е готов на всички, за да помогне на всеки от кръгът на Магнус.
    - Самира - ще призная, че имах леки проблеми с някои от чертите ѝ в тази книга, но пък на други места бързо забравях за тях. И преди някой да си помисли първата възможна причина за негативното ми отношение към нея ще кажа, че не идва от това, че е мюсюлманка или има хиджаб, или е отдадена изцяло на религията си - точно заради тези неща я именно харесвам както нея, така и книгата, защото досега не бях чела за нещо подобно. Беше ми много биполярна на моменти и не разбирах защо е цялото това, но както казах бях и във възторг от нея.
    - Блитц - го нямаше през по-голямата част от книгата и много ми липсваше. Идеите му и съветите към Магнус винаги ме удивляват. Невероятно интересен герой е, а неговата жертвоготовност е по-голяма, отколкото някои може да си помисли.
    - Джак - да, ще вкюча и един удушевен предмет, защото няма как да го подмина. При нега всякаш нямаше нищо сериозно, а плейлистът му много се доближава до моя много.
  • Няма как да не спомена и съседите на Магнус от етажа му, които са до един готови за битка по всяко време и готови да се хвърлят напред, независимо от това, което може да се получи на края като резултат.
  • приключението
    в тази книга е още по-забързано и отново в изключително кратък период от време ние се сблъскваме с множество перипетии, за щастие в нито една ситуация не липсваше хуморът, който изпълваше почти всяка реплика и го имаше навсякъде. Смяла съм се с глас на няколко пъти, а през другото време се сдържах, но това ми беше достатъчно да направя следното заключение, че ако някога ми е скучно или се чувствам зле просто ще взема "Чукът на Тор" и ще се впусна в това невероятно приключение.
  • За светът не мисля, че мога да кажа кой знае какво освен, че е напълно оригинален и начинът на неговото разпространение в пространството сред реалния свят и този на митологията е невероятен. Границата е много тънка и нормално да се пресича постоянно, без да се губи излишно време. Със сигурност научих доста неща по отношение на нордическата митология, която винаги ми е била интересна и не само защото умирам да посетя Скандинавия, а и защото има доста голяма разлика с останалите. 
  • липсата на двойка в поредицата все още ме учудва приятно, защото бях поне малко сигурна, че в тази книга ще се получи поне нещо в зародиш, но не. Е, като изключим връзката между Самира и Амир, която всъщност не е изобщо на преден план, друго няма. А това ми харесва и въпреки че липсва, има толкова други неща, който покриват липсата ѝ, че едва ли ще искате да има още някоя драма на фона на всичко, което се случва.  
  • Естествено, всичките препратки към нещата от нашия век и новостите в музиката, сериалите и всичко ме хвърлиха на тъч линията. Защото за тях може и да няма толкова много търсене, тъй като "модерните" за момента неща се виждат от километри, самият труд, който е хвърлен за това и как да се наместят правилно в историята е чудесен.

"Чукът на Тор" е невероятно продължение 






в поредицата за Магнус Чейс. Съвкупност от: герои от всякакви полове, религиозни възгледи и семейни проблеми, които са изпълнени със смелост, когато трябва; приключение, което ще ви отведе на най-различни места и смях, който идва винаги в подходящия момент и я прави невероятно лека и приятна за четене.


Въпроси за вас: 
  • ако сте чели книгата, кой ви беше най-забавният момент? 
  • играли ли сте някога боулинг и ако е положителен отговор как се справихте? (Аз не съм, но съм сигурна, че първият ми път ще бъде достоен за онези смешни семейни видеа!)

Tuesday, April 25, 2017

Top Ten Things That Will Make Me Instantly NOT Want To Read A Book


Миналата седмица надълго и нашироко обясних кои неща ме карат да взема една книга и да я прочета за отрицателно време. Тази седмица обаче ще отидем на другия полюс, хубаво е да има разнообразие и не всичко да е розово.


Видели сте вече от заглавието, а пък и аз вече обясних за днешната тема: 10-е неща, които ще ме откажат на секундата от дадена книга, защото знаете, че ако няма хубаво чувство от началото, то и да се появи по някое време, пак няма нещо да е наред. Повече информация за Top Ten Tuesday и бъдещите теми, можете да намерите ТУК

А сега по същество, че пак отиде много време за празни приказки .... 


1. Слабохарактерните, хленчещи героини, които чакат някой да ги спаси, а всъщност те са виновни за Апокалипсиса и това, че всички останали кървят. 

НЕ ПОНАСЯМ някой да ми съжалява постоянно, да се взима за жертва всеки път и да хленчи при най-малката опасност. Нервите ми отскачат извън границите. 
Не разбирам и защо в повечето случаи тези героини си остават такива почти до края. Промяната идва мигновено и все още не мога да възприема, че някои са силни. В моите очи са онова хленчещо бебе в началото. 
Със сигурност ако в момента чета някои от книгите, които съм прочела през изминалите години, възможността да не харесам половината от тях е огромна. Както казах и в предния пост НЕ ДЪРЖА момичето да реже глави с резачка още от самото начало, нека да има развитие, но да е в границите на нормалното, а не при всяко затруднение да слушам оплаквания и вайкания!

image

2. Любовен триъгълник и неговите подгласнички. 



Не харесвам книги, в които любовта заема цялото пространство, затова и не чета. Но дори и някоя фентъзи книга да е, щом разбера, че има любовен триъгълник ще трябва да се постарае много повече, че да ми хареса, ако реша да ѝ дам шанс. 
За тази драма си има съвсем отделен жанр, нямам нужда да ми разваляте хубавото приключение, моля! 

3. Вампири.


Модата им отмина отдавна. Вече никой не ги чете, защото излязоха толкова много подобни истории, че оригиналността се загуби в някой трънак по пътя. 
Разбрахме, че само някои видове блестят, други не са безсмъртни, а трети и най-реалните за мен, но не се плашат от чесън. Ами, благодаря за информацията, а сега ще продължа с другите чудаци. 

4. Върколаци.



Същото като гори, въпреки че лично аз никога не съм била фен на тях, като изключим "Teen Wolf". Не виждам нищо интересно в тяхната природа, за мен си изглеждат като чисти диваци, или това е, което останалите неща, на които съм попадала за върколаци са оставили в мен.  

5. Книги с бойбанди или когато един от главните е известен музикант, актьор и т.н. 
Всички знаем какво се случва и какви са перипетиите, и как завършва. Не, мерси.

 bored boring sarcastic cool story bro uninterested GIF

6. Лошото момче - доброто момиче.
Ако това е главната тема на книгата, да стои по-далече от мен. 

7. Книги със съдържание подобно на "50 нюанса" и "Афтър". - познайте повтарящият се мотив. 

Image and video hosting by TinyPic

8. Непривлекателна корица. 
Колкото и да избягаме от фразата "Не съди книгата по корицата" все още това си играе огромна роля навсякъде. А пък и понякога наистина има съответствие, така че ....
Ако резюмето не може да ме хване в такива случаи - я оставям.

9. Джон Грийн. #sorrynotsorry
Чела съм една негова книга - "Къде си, Аляска" и започнах "Хартиени градове", но си остана недовършена. Не харесвам стилът на писане, така че не мисля, че ще се получат нещата изобщо някога.

10. Средновековие, Викторианска епоха и всичко, което се развива в Англия.


Image and video hosting by TinyPic

Като цяло не харесвам в книгите развитието на хората да не е достигнало красотите, които имаме днес. Към Средновековието изпитвам неприязън още от часовете по литература. Ренесансът ако става дума ми е любимата епоха, защото тогава всичко е толкова вълнуващо. Колкото до Англия - не знам защо, но тази държава не я харесвам, а дори не съм била там. Просто имам едно такова мрачно чувство като се замисля за нея. 
За да ме накарате да прочета нещо от този вид по-добре да ми подготвите и илюстрации, на нещата от книгите, защото понякога въображението ми е дава на късо и не може да възпроизведе цялата лъскавост и пищност на тези епохи. 

Е, това беше за този вторник от мен!

Въпроси: 

  • Кое е нещото, за което не искате да четете в книгите? 
  • Има ли такова нещо, като отживелица при книгите? 
  • Коя беше последната книга, която не остави добри чувства във вас?