Monday, October 31, 2016

10 проблема на читателя (или как нямам контрол върху себе си)



Здравейте!
Докато кротко си седях и четях "Двор от мъгла и ярост" и се наслаждавах на позитивната промяна в книгата, ми дойде идеята за този пост и естествено написах заглавието и толкова. Точка. Без нищо повече, но музата ми дойде отново и ето ме сега да си излея малко какво ми е книжната душа. Някои неща ще са свързани и с блогърството, но просто не знам как по друг начин да сложа заглавието, така че нека да не хейтваме. И преди да продължа да пиша още глупости да започваме по темата...



1. Изгубване на контрол при купуването на книги. 
Не знам колко ми е приятно да всеки път да си правя един и същ номер. Искам някои книги, поръчвам си ги и като дойдат сякаш имам рожден ден. НО аз вече искам още книги, които са ми били в главата още първоначално, но понеже гледам да си взимам по-желаните от мен ги оставям на заден план и какво се получава накрая: Юлия отива до най-близката книжарница да си издирва това, което ѝ е на сърцето в момента без да се интересува, че има около десет чисто нови и непрочетени книги.


2. Четенето на възможно най-много книги наведнъж.(кой се нуждае от реалност и кой си мисли, че мозъкът ми не е достатъчно добър, за да разделя книгите една от друга?)
За второто тайната е да вземеш книги ама напълно различни една от друга и не, не говоря само за жанра, че случайно може и да има някакви нелепи и малки повторения. Говоря за напълно различен замисъл на историята и идеите вплетени в нея.
И сега да продължим с главното тук, а именно, че не мога да седна и да чета просто ЕДНА книга, не се чувствам комфортно. Харесва ми да почна поне три (третата най-вероятно, защото съм преценила, че ме наляга reading slump и в края на краищата я използвам просто за разсейване и остава непрочетена). Няма нищо по-хубаво от момента, в който завършиш една книга и знаеш, че още една те чака да направиш същото и с нея, вместо да си играеш на една от любимите ми игри "Коя книга да започна сега?(представете си едно умислено човече тук)"

3. Никакъв усет за подреждане на книги. 


Да, да знам, че може да звучи странно, но това е още едно от моите неприятни качества от читателския ми арсенал.
Имам достатъчно рафтове, че да се подредя всичките книги, които имам(те в момента не са ѝ много, защото започвам да си правя лично моя библиотека, а не присвоената от мама), но някак си съм заела единствено три къси рафтчета, които стигат за най-много около две поредици (ако едната примерно е трилогия), а незаетото пространство пред наредените е заето от купчинки с книги, които или не знам къде да сложа и как да подредя, или просто ми е мързеливо, и съм ги оставила така, защото знам, че ако ги наредя някак после няма да се спра. А тези купчинки скриват всичко зад тях, така че да кажем никой няма и да разбере за "Стъкленият трон", който в момента си стои на тъмно и топличко зад една камара книги.



4. Да разбереш, че книгата, която четеш в момента и толкова харесваш няма да завърши по начина, по който искаш.
Пълна катастрофа. Още по-лошия вариант е да не знаеш авторът как обича да завършва историята, така че или очакваш нещо невероятно, или - отвратително. Среден вариант няма. А да не започвам и да говоря, за самите ужасии, които могат да се случат по време на историята и направо те отказват от книгата, ако обаче си мазохист като мен четеш и търпиш до края и после се биеш по главата защо не си я оставил, когато си разбрал, че няма да ти хареса.



5. Забравяне какво се е случило в предишната книга, когато поредицата е в процес на издаване. 
Еми така де и аз съм човек, напълно е нормално да забравя, особено ако не се е случило нещо кой знае колко важно за мене или аз съм преценила, че не е от значение. После се питам "Защо просто не си чела по-внимателно като си имала възможност?!", но е прекалено късно, защото изобщо не мога да чета предишната част от поредицата след като в ръцете имам най-новата. Sorry not sorry ама няма да стане!

6. Привързване към героите. 



Надявам се не съм само аз, която развива майчинска привързаност към някои от героите!
Когато толкова започнеш да харесаш даден герой, че той се превръща в нещо като твое дете и за което ти непрекъснато и без никаква причина се притесняваш, а когато направи нещо геройско и спаси положението в книгата - чувстваш гордост и любов. Отначало си казвах, че няма това как да стане или, че аз съм просто едно безчувствено същество, а сега живея с нагласата и чакам с нетърпение да отворя страниците на дадената книга, за да видя какво правят моите любимци и в какво нещо са се забъркали.


7. "За какво се разказва в книгата?" 


Ъъъ ... (Стой и се усмихвай, и може номера да мине :))
Поредното нещо, което сигурно се случва само на мен, когато съм завършила дадена книга и толкова ми е харесала, че се хваля на всеки и като ми зададат този въпрос всичко спира. Сигурно звучи странно как когато севълнуваш за нещо можеш да спреш да говориш за него, ами примерно, защото:А) искаш да представиш книгата по най-добрия възможен начин, така че в този, с когото говориш да се породи желание да я прочете, без да се налага да му я набутваш в лицето/ръцете (буквално, защото ти си една мила душа, която уважава желанията на хората. Сигурно!) и Б) се сещаш за всичко, което се случва в книгата и всичко е толкова бързо и просто спираш, и не можеш дори да представиш главната героиня, която е най-силната, която си срещал, а от твоята уста излиза като поредната нормална личност, разхождала се по света. 

8. Желание да влезнеш във всяка възможна книжарница. 
Добре е, че приятелите ми ме познават добре и ме спират да правя тази "грешка" понякога!, защото знаят, че рядко ако вляза в книжарница, ще изляза с празни ръце. Не питайте каква вътрешна борба изпитвам, когато има толкова нови книга наизлезли, а аз не мога да си ги взема, просто защото в момента съм в режим на спестяване.

9. Книгата/Поредицата да се екранизира. 
Може би най-добрата и най-лошата новина, която мога да науча. И тук средно положение няма! (Какво е сиво изобщо?!) Страхът от неизвестното е много голям и дори до някъде ме изнервя, защото си мисля за най-лошото, което може да се случи. В моя случаи да се сложат някои неподходящ актьор да играе Дориан, вижте какво дори аз не знам кой искам да е в неговата роля. Имам някакво виждане за него в главата ми, но до там. А като гледам какво се случва в последно време със сериалите по книги не знам наистина какво да очаквам и да си въобразявам, че може да се случи. Едно е сигурно денят, в който пуснат нещо относно актьорите или сериала ще е или един от най-хубавите дни в живота ми, или един от лошите.

10. "Коя книга да прочета сега?"
Ха-ха-ха ако си мислите, че няма да включа този изяждащ вътрешността на кората на мозъка въпрос сте се заблудили. Убедена съм, че абсолютно всеки, който обича да чете си го е задал поне веднъж в живота си. Ева от Stormy Garden дори написа цял пост със заглавие "Нямам нищо за четене..." (Можете да го видите ТУК).
Да седиш пред рафтовете с една замислена физиономия сякаш си някой философ, да помислиш, че знаеш какво искаш да четеш, да вземеш книгата и пред очите ти да се появи друга, която да те накара да се замислиш. Безценно!
А, колко пъти само ми се е случвало, може би е всеки път, когато тръгна да си избирам книга, но не мога да уцеля точната за момента. Само да даваха пари за това, колко пица може да си купя ...


Е, това е поста за днес надявам се да ви е бил интересен и забавен. Със сигурност в бъдеще ще има още подобни, тъй като се забавлявах докато го пишех и търсех гифчетата. 

В коментарите можете да напишете дали сте съгласни за някои от нещата, които споделям и да споделите вашите "проблеми"  на читател. :) 

Friday, October 28, 2016

Двор от Мъгла и Ярост - Сара Дж. Маас/A Court Of Mist And Fury(ACOTAR #2) - Sarah J. Maas

След нещата, които ѝ се наложиха да извърши в Недрата на Планината, Фейра не се чувства на себе си. Затворена в себе си, с чувство за вина, а сделката с Рисанд, която направи в замяна на живота ѝ все още стои. Сякаш, за да я кара да страда повече. Но може би това ще се окаже нейния шанс за нещо по-различно или пък може да се получи точно обратното.

За много хора сигурно е учудващо(И за мен все още е!) как съм прочела тази книга след като толкова много коментирах и се изнервях по отношения на първата. Но проблемът нито ми е със света, нито с начина на писане на Сара Дж. Маас или нещо от този род, а винаги е било странното държание на Фейра.
За щастие мога да кажа, че най-накрая в тази книга след петстотин страници можех да ѝ дам моето одобрение и да я похваля, че стана героинята, от която се нуждае тази история. В противен случай щях да оставя поредицата и дори нямаше и да помислям да посегна за следващата част.

Не знам как Сара Дж. Маас успява, но с всяка следваща книга промяната в начинът ѝ на писане се забелязва още от километри. Тази книга прави огромно впечатление именно с това и не само защото е дълга в оригинал около 600+страници, а заради самите думи и стил, които са използвани, за да се представи историята и обрисува всичко. След като бяхме свидетели и гости на Дворът на Пролетта сега следва да се запознаем и с Двора на Нощта, а заедно с него и още един двор, който със сигурност няма да бъде за изпускане, когато се съвземе (тези, които са чели знаят за какво говоря), а именно - Дворът на лятото.(Винаги ще има нещо, което да ме привлича в този сезон.)
Но нека първо започна с Двора на Нощта, неговия Велик Господар и свитата му.
Не знам точно как да опиша тази прелест, но е факт, че тази земя, която уж изглежда тъмна и опасна всъщност е най-красивото и цветно нещо в цял Притиан. И говоря без да преувеличавам. Е, сигурно за това малка вина има скъпата ни героиня, през чиито очи ние виждаме всичко, а артистичната ѝ душа, макар и леко западнала в тази част от книгата все още работи. Начинът, по който е описан Веларис или т.нар. Двор на мечтите е нещо наистина мечтателско (съществува ли такава дума изобщо?!?) и със сигурност можеш да изгубиш ума и дума при прочитането на описанията му, а с напредването да се почувстваш сякаш и ти участваш в историята, и си част от него.
Неговият Велик Господар или още по-известен като Рисанд се оказа съвсем различен от онзи отвратителен и арогантен мъж в първата книга, който аз харесах още от първата му поява. (Трудно устоявам на сини очи и тъмна коса, или каквато и да е коса стига очите да са светли, така че ми е простено)

В тази книга той сякаш е съвсем друг човек и най-накрая разбираме цялата история зад образа му, а с това и куп други зад кулисни работи, които завъртат колелото в друга посока и ни показват неща, които едва ли сме очаквали.
Вътрешният кръг на Рисанд е сигурно нещото, което кара книгата да върви напред по най-добрия възможен начин. Четирима истински воини всеки специален сам по себе си.
Касиан - илириански боец, който може да ти строши костите без да се замисли, може да те докара до нервна криза ако не разбираш сарказъм, защото през повечето време хумора му преминава в това и напълно лоялен и готов да убие за тебе, и да те защитава с живота си ако трябва.
Азриел - идеалният шпионин, тих и не чак толкова разговорлив, но тялото и лицето му го издават през цялото време за всички чувства, които се опитваше да скрие и в моите очи беше толкова миличък и сладък, че чак да ти се прииска да го пазиш него, нищо че няма да имаш шанс срещу изчадията, които се появяват изневиделица.
И ако вече нямате симпатии към тези тримата ще добавя, че те са може би най-уважаващите жените мъже. Не ги омаловажават, не ги отстраняват от опасните мисии и им позволяват да бъдат и да взимат свое собствени решения.
Мор я харесах още от началото, трета в йерархията, ако изобщо може да се говори за такава, тъй като линията отдавна вече я няма, но всеки си знае мястото в групичката. Красива, силна, изтърпяла много, за да не търпи глупостите на никои, но все още носеща добрина у себе си. Тя е човекът, който ще те замъкне в най-близкото заведение и ще те накара да се забавляваш, дори и да знае, че следващия ден всичко може да отиде по дяволите.
И стигнахме до Амрен, за която мнението ми скачаше от едно на друго през цялото време. В заключение - харесах я. Втора в управлението след Рис и тя преживяла много като всички останали. Всеки от вътрешния кръг си има определена история, която го е направила такъв, какъвто е.
Изключително добре изградено герои както винаги. Описани не само повърхностно и хвърлени ей така, да се бъркат в сюжета и да правят нещо. Замислени много добре и с подходяща цел, когато дойде момента да покажат на какво са способни.
И да не забравя да кажа и няколко думи за Фейра. Не очаквах още от първите глави нещата между нас да потръгнат толкова добре, за това обвинявам авторката и експертното ѝ мислене да оправя нещата, така че всички да са доволни след някакъв етап от време. Разбирах я почти през цялото време, а после се опитвах, след това отново се проявяваше с онази нейна дразнеща особа и накрая БУМ чудото се случи. Най-после си разбра мястото и целта в живота или в плана, който вървеше. Показа, че не е хленчещо момиченце, което има нужда от закрила, глезене и тем подобни лигави работи. Изяви се като жена достойна ако не за уважение то поне за малко поздрави, че е излязла от обвивката си. Е, поздравления! И сега в следващата книга я очаквам да нарита здраво задниците на някои хора, които заслужават, а и не други, които не чак толкова, но просто за профилактика.
Ако се питате какво е станало с Тамлин. Има нещо странно и объркващо в този човек. Но аз изобщо няма да съм от онези, които го мразят или го плюят, защото разбирам неговата рола в историята. Извинете, но ако не беше той книгата щеше да свърши до тук, а не да имаме още няколко следващи я. Тамлин доста помогна някои неща да се случат и да обърка плановете на някои от останалите герои, но както казах - всичко е с цел.

Последните сто страници бяха най-силни от цялата книга. Не ме разбирайте погрешно, насладих се на всяка една страница от нея, дори и на моменти, които си мислех, че не мога да търпя, но истинското действие и кулминация става в последните глави. На които освен да гледаш като неразбиращо нищо животно и да се осланяш на надеждата, че може би нещата ще се оправят, дори и това да е предпоследната страница, няма какво д. Със сигурност с всичко това идват и емоциите, които те хвърлят направо от ръба и се чувстваш по ето този начин:

 

Естествено Сара Дж. Маас трябва точно накрая да завърши по достатъчно любопитен начин, който не е толкова на ръба, но е близо до него, че да нямаш търпение за следващата част. И да си като малко дете в детски магазин искащо играчка и подскачащо сякаш има невидимо въже. 


"Двор от Мъгла и Ярост" е едно силно продължение, което категорично заявява мястото си на първо място от тази поредица до този момент. Пълно със страст, хумор, любов, приятелство, битки и осъзнаване на това кой си и каква е твоята сила, а веднъж вече разбрал го да се изправиш и със зъби и нокти да се бориш за това, към което те води сърцето ти дори и да боли. С нетърпение очаквам следващата част на книгата и дано в нея видим още от Дворовете на Притиан, защото вярвам, че има какво да се види, дори и във вида, в който може да ги намерим. Магията ще се усети веднага! :)

Monday, October 24, 2016

The Pastry Book Tag


Благодаря на Кая, че ме е тагнала за този вкусен таг!
От своя страна ще тагна: Юли, Ади и Теди :) 

1. Кроасан: Книга или поредица, която всички обичат.
"Академия за вампири" казвам без да се срамувам, защото досега не съм чула някой да каже нещо лошо и второ ако някой го направи не знам колко храна от хладилника му ще оставя. (Не искам да съм лоша, но ако ми кажете, че нещо куца в Академията, то със сигурност най-малкото е, че ще хвърля стол към вас в главата ми :)) 

2. Френски макарон: Книга, която се е оказала предизвикателство, но си е струвало.
"Двор от ярост и мъгла" - така, така, така ... Знаете за моята скъпоценна и лигава приятелка, която изобщо не мислех, че ще стане нещо повече от нея. Ами случи се чудо и книгата ме изненада повече от хубаво. Това е една от целите на книгите, да има в нещо в тях, за което дасе хванеш и да кажеш "Ето за това чета!!!" , а не само хленчеща тинейджърка, където трябва все някой да я спасява. 

3. Волован: Книга, която мислеше, че ще е страхотна, но ти е паднала в очите.
"Вечна любов" aka най-голямото ми книжно разочарование досега. Все още една малка част от мен изпитва неприязън към тази книга. Не намирам по-подходящ отговор на такъв вид въпроси освен нея. 

4. Бутерка с шоколад: Книга, за която си мислела едно, но се е оказала съвсем друго.
"Гордост и предразсъдъци" - за човек като мен, който не е фен нито на класиката, нито на романтиката е странно да започне да чете тази книга, но бях вдъхновена след филма. Не съм я довършила, но до там, където стигнах, книгата не се оказа онова скучно нещо, за което я мислех и с радост бих я завършила. 

5. Еклер:Книга или поредица, която не получава достатъчно внимание. 
Все си мисля, че трилогията "Гриша" не получава вниманието, което заслужава, а също и "Dorothy Must Die" - и в двете поредици злодеите са най-добрите, които съм срещала. 

6. Крокембуш: Книга или поредица, която е доста сложна: 
"Адските устройства" и преди да ме опровергаете ще кажа, че просто за непосветен човек като мен в света на ловците на сенки ми беше доста сложно да навляза в него и да събирам всички връзки. За щастие, това не ми попречи да се насладя на книгата и да рева като бебе накрая. 

7. Наполеон: Филм или сериал, базиран на книга, които харесваш повече от самата книга. 
"Дневниците на вампира" - сега след като съм изгледала сериала и научавам как всъщност се развиват нещата в книгата не мисля, че ще мога да я изтърпя. 
"Дяволът носи Прада" - книгата съм я почвала два пъти и всеки път стигах доникъде, за разлика от нея филмът ми хареса много повече и то още от първия път. Самата книга ми се струва доста тежка и сякаш е изпълнена с ненужни описания. 

8. Коломпех: Книга или поредица, чието действие се развива в различна от твоята страна.
И аз като Кая ще отговоря, но направо с 100% , че в книгите, които чета действието се развива в различна от моята страна. 

9. Парено тесто: Храна от книга или поредица, която би искала да опиташ. 
Не си спомням много добре, но в "Стъкленият трон" имаше едни шоколадови неща, които ми направиха впечатление, а също и тортата, която Селена направо си отмъкна от стаята на Дориан. (А, си мислех, че ще пропусна да го спомена. Поредно разочарование...)

Thursday, October 20, 2016

Гневът и зората - Рене Ахдие

Най- накрая и аз се докоснах до тази книга. Благодаря на Памела за което, че още от първия път сподели една от книгите си с мен.

Нямах търпение да започна книгата и то не само защото не бях чела цяло лято, и жаждата беше много голяма, а и също за "Гневът и зората" виждах единствено позитивни отзиви. Така че ѝ дадох шанс и не останах разочарована, нищо че имах и леки предубеждения понеже не съм от най-големите фенове на истории тип "1001 нощ" и пр.

Сега малко повече за самата книга.
Историята както може да се досетите, за тези от вас, които още не са я прочели е вдъхновена точно от "1001 нощ", но разбира се е вкарано малко оригиналност и е завъртяно, така че да се получи нещо ново напълно подходящо за днешната YA литература.
Проследява се историята на Халид - Халифът на Хорасан, който е виновен за страданията на много семейства от земята му. Всяка зора носи поредната доза сълзи за хората, които живеят там.
Шахризад е момичето, което е решено да спре това и е готова на всичко след като най-добрата ѝ приятелка се превръща в поредната жертва. Всяка вечер тя разказва по една приказка на Халид и колкото повече време остава в двореца, толкова повече разбира, че нещата не са съвсем такива каквито изглеждат отвън.

Като цяло щях да прочета книгата изключително бързо, но някъде към средата ми стана нещо като reading slump, от който за да изляза трябваше да прочета нещо леко и тинейджърско. Когато я хванах наново - не я оставих, докато не прочетох и последната дума от последната страница.

Обичам, когато има история в главната история(тук са истории) и двете са непосредствено свързани помежду си по някакъв начин. Авторката се е справила невероятно с това да обвърже приказките на Шахризад с реалността, която я заобикаля. А разказите бяха представени по един доста интересен начин.Лично в началото на първото четене това беше единственото, което ме караше да не оставя книгата.
Като цяло стилът на писане на Рене Ахдие е доста добър. Всичко е подредено с еднакво количество от пряка реч и описания. Думите, които са използвани, за да се опише обстановката и самите чувства, и изобщо като цяло всичко в книгата са внимателно и много добре подбрани, за да могат да носят наслада на читателя докато чете и да запази неговото внимание и интерес. Друго, което ми направи впечатление беше как се развиваха отношенията между героите отново напълно естествено. Беше обърнато внимание дори на малките детайли в една връзка, които много пъти остават на заден план, но тук те играеха рола за самото развитие на връзките между отделните персонажи.
Светът, в който се случва действието е доста различен от това, с което много от нас сме свикнали особено ако и вие сте от хората, които рядко избират нещо арабско за четене. Въпреки това, на мен ми беше много любопитно да разбирам повече за него и за политиката и връзките в нея, защото както казах, не е сложно, а е дори доста приятно и не се набива на очи. То просто натурално се е впило в историята.

Освен, че историята е поднесена по интересен начин героите, които са в нея притежават същото това качество. Всеки единствен по себе си и имащ цел в цялото действие.
Ще призная, че с Халид до последно имах проблем и все още нещо не ми достига, за да кажа, че ми харесва. Че не е мой тип герой е ясно, но мисля че, когато можем да видим още повече от характера му ще е по-добре, защото той не е от хората, които се разкриват веднага, а му трябваше много повече от просто едно доверие и преданост, за да сподели историята си. Правеше го капка по капка. Авторката си служи много добре с думите, когато стане дума да се почувства нещо, а тук ролята им е много голяма и влияеща.
Шахризад от друга страна е точно такава каквато всички я представяха в своите мнения за книгата. Силна, независима, решителна и с добро сърце. Хареса ми, че до последно не изневери на принципите си, дори и да го направи с обещанията, които си беше дала. Не е трудно да я харесаш, защото поведението и е точно такова каквото трябва, не е някакво идеализирано или обикновено, а е просто в идеална зависимост с историята и това което се иска от героинята.
Второстепенните герои също не са за пренебрегване. Те са едни също цветисти образи, без които едва ли щеше да се получи толкова красива история и на места, точно техните характери правеха, така че да не стане много тежка тя.

"Гневът и зората" е книга, която е подходяща за всеки, който иска да прочете нещо ново и различно. Силна героиня, любов, омраза, доверие, страст ... Една красиво поднесена история с приказки, включени в нея.

"Your story is still yet to be told. Make it a story worthy of you."

Monday, October 17, 2016

1 Year My Unprofessional Blog :)



Здравейте!

Като изключим това, че напълно стана каша в главата ми с датите от месеца и за малко щях да пропусна деня,


всичко е наред. Или така си мисля...

Честит Рожден ден на блога!!! :)

Изминаха 12 месеца от както започнах блога и се чувствам горда, че успях да го задържа, а не да го зарежа още на първото тримесечие. Беше създаден с цел да си споделям мнението за нещата, които ме вълнуват (понякога емоциите ми идват в повече) някъде, а тъй като по онова време не се чувствах уверена в говоренето, писането беше една много добра идея. Мога да кажа, че това е мястото, където се почувствах свободна тогава.
Сега една година по-късно мога и да си говоря, но някак си писането има по-голяма сила върху мен - въздейства повече.

През тези изминали месеци споделих неща за себе си, за филми, книги и един куп други работи, които надявам се са ви били интересни.
Също така се запознах с много нови хора с еднакви интереси като моите, на които постовете в блоговете са ме спасявали не един или два пъти от скуката или са ми давали идеи, или сила (reading slump, ти ужасно нещо!) да продължа.

И понеже не знам вече какво да кажа, тъй като очевидно в момента имам проблем с думите направо отивам към финала на този пост ...

Благодаря на всички, които са чели и още четат, или следят от време на време блога и това, което споделям, за хората, които са написали поне един коментар огромни благодарности (коментарите ме радват много), на тези, които споделят постовете и на всички останали, които по един, или друг начин някога са били в блога!

От тук нататък ще гледам да има още по-голямо разнообразие от постове, поредиците като: Любими герои/сериали и т.н, и Непрофесионално ще бъдат продължени с още теми, които надявам се ще ви бъдат интересни и полезни.

И да това е. Една година измина, идва следващата с нови приключения, така че си пожелавам да остана постоянна и да продължа с това, което ми носи щастие за момента.


Wednesday, October 12, 2016

NY Times By The Book Tag



Благодаря на Юли, че ме е тагнала! :) 

1. Коя книга е на нощното ти шкафче? 
Книгите в момента са две: "Двор от Мъгла и Ярост" и "Гневът и зората" - търпеливо, чакат да ги довърша. 

2. Коя беше последната наистина добра книга, която прочете? 
Трилогията "Гриша" със сигурност оказа доста голямо влияние на мен и емоциите ми.

3. Ако можеше да се срещнеш с един автора - мъртъв или жив, кой би бил той? Какво би искал да знаеш?
Сара Дж. Маас и ще ѝ надуя главата за Дориан и особено за възлюбената, която имаше в "Огнената наследница". Но като махнем това не знам какво искам да знам, със сигурност ще измисля някакъв глупав въпрос на място.

4. Кои книги на рафта ти може да ни изненадат? 
Чак да изненадат - не, по-скоро ще са не на място до другите. Например: "Перфектна Химия", "Правилата на привличането", "Верижна реакция". До останалите фентъзи някак странно стоят, но ...

5. Как организираш своята библиотека? 
Няма определен ред. По принцип е по поредици и както ми дойде на мен.А има и доста натрупани една върху друга, поради късите рафтчета.

6. Коя е книгата, която си имал намерение да прочетеш, но още не си? Чувстваш ли се неудобно, че все още не си прочел дадена книга?
Ами по принцип двете от нощното  шкафче не бяха изобщо планирани, а дойдоха неочаквано, защото не мога да се спра или са ми я предложили.
Six of Crows трябваше да е това, което чета в момента, ама не.

7. Разочарование, надценена или просто лоша: Коя е книгата, която си мислил, че ще харесаш, но не си? Коя е последната книга, която не си довършил?
Която не съм довършила: Проклятието на тигъра
Разочарование: Къде си, Аляска - очаквах повече ...

8. Какъв тип истории те влекат? Какви истории избягваш? 
Влекат: Трилъри, приключенски, фентъзи, криминални.
Избягвам: Романтичните (те направо са си фантастични за мен по някой път)

9. Ако можеше да задължиш президента да прочете една книга, коя би била тя? 
Хмм .... нямам си абсолютно никаква идея.

10. Коя е следващата книга, която планираш да прочетеш?


Thursday, October 6, 2016

Правилата на привличането - Симон Елкелес




Историята за живота на братята Фуентес продължава. Този път на преден план ни е показан Карлос. И той като по-големия си брат играе ролята на лошо момче и се забърква в разни каши, но целите му за в бъдеще опират до нулевото ниво. По-скоро той живее, за да дразни и да прави напук на Алекс, докато не идва, естествено и повратния момент. Налага се да живее в къщата на семейство Уестфорд.
Киара Уестфорд е от добрите момичета и има вероятност да се справя в оправянето на коли по-добре и от момчетата. Не се крие зад маска, а е себе си и не се води по останалите ѝ съученици.
Колкото повече се опознават, толкова повече осъзнават, че сърцата им искат да са заедно, но както и при по-големия брат, Карлос първо ще трябва да се справи с други неща преди да си вземе момичето.

Няма да крия, че книгата ми хареса повече от първата. По простата причина, че характерите на героите ми се сториха по-истински, тъй като никой не се правеше на нещо, което не е. А историята се развиваше доста по-естествено благодарение на това.

Цялостната идея на тази книга е малко по-оригинална отколкото на първата, или поне според мен, нищо че към края беше вкаран същия мотив, който съм убедена, че ще го видя и в следващата част. Но този път нещата бяха поднесени по-доста по смекчен начин и без излишна драма, освен на някои места, когато авторката беше решила да намеси отново отношенията на Бритни и Алекс (очевидно, двамата не могат да живеят без скандали и подобни безсмислени неща) което ми допадна още повече.

Стилът на писане и тук е приятен за четене и ненатоварващ. Книгата се чете бързо, лесно и не се усетих кога вече ми оставаха най-обикновени осемдесет страници, в които пък действието беше много забързано, защото толкова неща бяха оставени за последния момент. Най-последната глава от книгата беше изключително добре включена, където виждаме развитието на героите в бъдеще.

Както споменах по-рано героите са по-естествени и верни на себе си.
Карлос е бунтар, който прави нещата, просто защото на него така му се иска. Още от първите няколко страници и вече го харесвах повече от Алекс. На места проявява изключителна лоялност, дори и когато хората не го заслужават. Колкото повече време прекарва в къщата на семейство Уестфорд, той разбира, че не всеки, който срещне в живота се ще го съди и ще има предубеждения за него, просто защото историята от миналото му го е изпреварила, или това че е латино. До края на книгата вече тази част от него, която той така умело искаше да не я показва е вече на повърхността, а с това и мисленето му за света се променя.
Киара ми е по-симпатична от предшественичката си Биртни, тъй като и тя като Карлос беше себе си на сто процента. Напълно уверено момиче, което си мисли, че знае какво иска от живота и дори не се интересува за начина, по който е облечена, докато някое момче не нахлуе и започва началото на хаоса. Лесно е да се поставиш на нейното място, защото по отношение на несигурностите и на чувствата ѝ тя не се отличава от останалите момичета. При нея дори мога да кажа, че промяна няма, тъй като всичко, което виждаме от нея е просто чакало момента или в случая човека, за да излезе.

Книжката е леко четиво, което е изключително подходящо да му се насладите в свободното си време.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност :) 

Monday, October 3, 2016

Book Haul + Какво чета в момента?


Здравейте!

Тъй като се върнах от Америка преди няколко дни и вече е традиция да си поръчвам книги накрая на лятото, а също и направо да си купувам от тук от книжарниците (Без контрол. Не е за предпочитане да се пускам на място в близост до книжарница, защото разбирате ли не мога да си тръгна с празни ръце), реших да направя един haul пост, заедно с книгите, които съм почнала да чета в момента.
Нека да започваме...

1. Six of Crows - Leigh Bardugo
След като едва не станах емоционална личност благодарение на Трилогията Гриша реших да дам шанс на още една поредица?, за която не съм видяла нищо лошо. Надявам се и аз да остана доволна от нея.

2. Spelled - Betty Schow
Търсих си книга за в самолета и попаднах на тази в книжарницата, докато търсех книга на Риърдън, а именно - "For Magnus Chase: Hotel Valhalla, Guide to the Norse Worlds".
Уви, единственото негово, което намерих беше "Похитителят на мълнии". 
Но като видях тази и при положение, че се разказва за Оз, а вие знаете моята слабост към този свят, изобщо не помислих втори път. Прочетох първите няколко страници и ми хареса, а главната е от мой тип, така че очаквам нещо хубаво да излезе.

3.  Poison study - Maria V. Shneider 
Научих за книгата от Саша (abookutopia). Резюмето със сигурност привлича внимание, а и доколкото видях главната героиня я слагат при силните или т.нар. badass героини, така че и тук очаквам нещо положително. 

4. и 5. Sever/Fever - Lauren DeStefano (The Chemical Garden Trilogy)
Нямаше как да не ги поръчам, след като първата ми хареса толкова много и завърши висящо, гризейки моето любопитство. Този път си поръчах направо и третата, за да не чакам отново една година.

6. Yellow Brick War - Danielle Paige (Dorothy Must Die #3) 
И тази книга беше също толкова нетърпеливо чакана. Очевидно авторите се наговарят да ме държат в напрежение. Отново ще се завърна в любимия ми свят, който е с краката нагоре в очакване да се подреди.

Това бяха книгите, които си поръчах от Book Depository.
Сега следват двете, които чета в момента, от които едната (Гневът и зората) ми беше любезно предоставена от Памела (Благодаря, нищо че майка ми реши, че ѝ се четат приказки и не иска да ми я даде вече втори ден).
Има вероятност книгата да ми хареса, тъй като е по-различна от това, което по принцип чета, а и героите са доста интересни и остроумни.

И последна, но не и на последно място (може би) е Двор от Мъгла и Ярост, която си я закупих от тук след няколко часа прекарани в мислене дали да си я вземе и един сън, в който си я купувам. За тези, които са нови ще кажа, че с Фейра не се разбирахме много в първата книга и връзката ни е омраза-омраза, но ми хареса как започна в тази, та чак започнах и да я разбирам и да ѝ се поставям на мястото. Само дано няма деградация както в първата, че вече не знам какво ще правя (Мазохистът в мен ще иска и следващата част по простата причина, че колкото и да се дразня, толкова съм и любопитна да разбера какво ще стане, пък и вече излезе и резюмето на третата книга в Goodreads. Така че харесала-не харесала втората, третата ще бъде взета.)

Е, това е, което чета в момента. Комбинациите ми винаги са странни, но пък се наслаждавам еднакво и на двете.

В коментарите може да споделите коя/и книга/и четете вие в момента :)