Tuesday, September 27, 2016

Любими героини от сериали/филми


Дойде ред и на женските персонажи.
Не съм ги подреждала в някакъв строго определен ред, а е просто изреждане, за която съм се сетила първа. И за да не се повтарям навсякъде ще кажа, че щом е в списъка всяка от тях е силна по свой си начин, хаплив език и умее сама да се оправя с проблемите си, но също и чувствителна, за да е поне малко нормално човешко същество.


1. Caroline Forbes (The Vampire Diaries)
Тя е една от първите, които ми хрумва за отговор на този въпрос. Харесах я още от първите епизоди. И за разлика от някой други героини (Елена!) нея продуцентите я поощриха до сезона, който се излъчва в момента и ме ядосаха много - заради идеята да използват бремеността й по този начин. Не можаха ли да замислят нещо друго или да ги бяха вкарали бебетата в Бони например?!(Ма, никой не ни слуша нас феновете иначе досега колко неща щяха да станат). Керълайн е прекалено "яка" за такова нещо, а и развалиха връзката й със Стефан(Безобразията им нямат край!). Дано й дадат малко щастие накрая и дано не завърши с Рик, че ще бъда бясна тогава!!!

2. Gretel (Hansel and Gretel: Witch Hunters)
Най-новото попълнение. Не очаквах нито тя, нито филмът да ми харесат толкова, но се случи. Препоръчвам го на всеки, който му се гледа нещо подобно на екшън, но в по-лек вид.


3. Allison Argent (Teen Wolf)
В поста за любимите сериали казах, че новите момичета не могат да я стигнат и все още го мисля. Тя беше уникална и когато разбрах, че си тръгва ми стана тъжно, но поне напусна сериала като героя, който беше! Въпреки че отначало беше малко безпомощна, по свое желание се научи да стреля и стана още по-чудесна, а характерът й не беше по-различен.


4. Lydia Martin (Teen Wolf)
Отначало ми беше странна, няма да го крия. За първи път виждах да слагат умна героиня за главна и то да е със самочувствие и всичко да й е отлично. Но с всеки изминал епизод я харесвах все повече и повече.



5. Katherine Pierce (The Vampire Diaries)
Катрин винаги ще ми харесва повече от Елена нищо, че беше лошата(Ако не стана ясно вече не бях особено голяма фенка на Елена). Бяха я направили със страхотен характер и както казах в поста за сериалите доказателство, че външността не е всичко. Знаеше как да постигне всичко, което искаше, въпреки че на няколко пъти беше доста наивна и за това си изпати, но като цяло невероятна! Оцеляваща - тя сама го каза.


6. Eleanor Henstridge (The Royals)
Може би най-различният персонаж от изброените до тук, но все пак притежаващ същите качества, които се проявяват по един или друг начин. Ако не сте толкова осъдителни ще видите, че зад цялото й поведение има толкова много причини и как за двадесетте епизода преминава през толкова много, но си остава просто обикновен човек, който познава себе си по-добре и намери някой, на който да има доверие(докато стигне до това състояние ме нервираше много!). 

7. Blair Waldorf (Gossip Girl)
Няма как да не я спомена и нея. Все пак това е Блеър. Когато започнах сериала не мислех, че тя ще ми хареса повече от Серина, но това е факт. Е, имаше моменти, в които ѝ се ядосвах, но те бяха малко. Въпреки това мога да кажа, че напълно харесвам характера ѝ и я подкрепях почти за всичко.

Saturday, September 24, 2016

Кръвно обещание - Ришел Мийд/ Blood Promise - Richelle Mead

Роуз е решена да изпълни даденото от нея обещание и се отправя към новото и неизвестното. Само че пътят й никак не е прав и тя постоянно се сблъсква или с проблеми, или с много хора. А второто може да я накара да погледне на света с нов поглед и разбиране, докато тя сама не се сеща защо всъщност е напуснала Академията и защо е там където е.
Когато тя намира това, което търси пред нея стоят само първоначално научените правила, а те са да не се колебае и да не обръща гръб преди да е сигурна, че колът е там където му е мястото. Дали ще изпълни обещанието си или това пътуване ще е било напразно, и тя ще трябва да преговаря уроците отново зависи само от нея!

За хубаво или за лошо (понеже не можах да се спра след това) преди прочитането на тази книга се сдобих с така използваните от почти всички цветни листчета.
Е, едно е сигурно и то е, че ми бяха от огромна полза, тъй като тук има толкова много неща, които се случват, а емоциите с тях са още повече.
За разлика от предишните книги тук действието не се развива в Академията, а направо в друга страна. Много ми хареса как авторката е описала обстановката, както и храната, която е типична за тази култура. Тук напрежението и действието не намаляват, през цялото време има едно равномелно темпо на действие, което не ти дава да оставиш книгата.

Не знам как Ришел Мийд е направила така, че дори когато искам да се ядосам на Роуз и да й се подразня това не става, защото напълно разбирам причините й за действията и решенията, които взима. Наистина се пробвах, но не стана. Тук я виждаме като едно емоционална личност, която понякога се оставя те да я водят, разбира се когато тя се съвземеше от това се връщаше в предишната си форма,  която е типичната за нея и заради която я харесах. Дори и на далечни километри една от друга, приятелството й с Лиса не претърпя толкова големи промени. Роуз беше до нея, чрез връзката, която е помежду им и й помагаше по един или друг начин.
За Лиса тези седмици без най-добрата й приятелка бяха наистина тежки, а новата й дружка не се оказа такава, за каквато я мислеше.
Кристиан си е все същия, но взе едно много трудно решение, което малко или много повлия на нечий друг живот.
За Дмитрий не знам какво да кажа, освен че той не е на себе си, буквално. Напълно друго същество, но с типичната решителност и борбеност стигне ли се до защита на тези, които обича или са му близки.
Е, дойде и важният момент, в който харесах Ейдриън. Официално е вписан в списъка с любими герой, защото тук видяхме една много хубава негова страна, която нямаше как да не ме остави със същото мнение за него.
Срещаме и много нови герои в тази книга като Сидни, която не се оказа толкова антипатична, колкото очаквах, а дори и ми хареса до една степен, семейството на Дмитрий също присъства и с връзката, която имат те с едно друго семейство - Роуз открива, че тя и Лиса не са единствени. А това довежда до лека промяна и в някои други области. Също така се среща и с интересна личност, която може би ще се окаже нещо, което Роуз не си е и помисляла.

В тази книга са насъбрани много емоции, места, действие и нови герои, а краят разкритията на края са една голяма изненада.


Sunday, September 18, 2016

Защо харесвам есента :)


Здравейте! :)

Не знам защо, но през последните няколко години есента зае първото място като мой любим сезон. Това дължа със сигурност на клипчетата в Ютюб с есенна тематика и как се ядосвах, че и аз не се чувствам по същия начин като ютюбърите в клиповете. Сега вече нямам търпение за този сезон, въпреки че за мен всеки си има неговите хубави черти.

В този пост ще изредя нещата, които аз харесвам през есента. В коментарите вие може да направите същото. :)

1. Времето.
Ще започна с едно от най-любимите ми неща, а имено сутрините. Аз не ги обичам, аз ги обожавам. Може би всяка година с нетърпение очаквам есента поради тази причина. Харесва ми въздуха и усещането на есен сутрин, а и ме зарежда доста положително. И да вметна, че сутрините за разходки по това време ми харесват на всяко място от големия и забързан град до селцата. Ако не сте усетили имате шанс тази година, просто спрете за миг и дайте шанс.

2. Дрехите.
Да живеят кожените якета и якетата по принцип, или просто жилетките от всякакъв вид. Кецове, боти, обувки, дънки, блузи с дълги ръкави, слуитчъри. Едва ли само аз харесвам дрехите, които се носят през този сезон. Да живее също и новото ми приятелче Pinterest, което ми дава по над сто идеи. (Новата ми мания).


3. Сериалите.
Разбира се, че ще ги включа и тях. Особено ако са завършили на ръба. Тази есен два от сериалите ще са ми горчиво-сладки Teen Wolf и Дневниците на вампира слагат началото на края и ще се реве. Мисля да дам шанс отново на "Ловците на сенки" и "Малки сладки лъжкини"(малко ме разочарова с предпоследния сезон) и ще видим нещо ново, защото иначе няма какво да правя с живота си, а книгите ще си ги прочета бързо и със сериали или без.

4. Приятелите.
Всички се прибират от някъде с толкова много истории, които чакат да бъдат споделени. Лично аз нямам търпение отново да се събера с приятелите ми и да ги нагушкам здраво.

5. Храната.
Тъжно е, че летните плодове (ягоди, малини, диня, пъпеши и т.н.) си отиват, а с това Юлия започва да се тъпче с вредните храни и тук там по някой зеленчук за разнообразие, добре де и ябълки ама тях ги ям за закуска. Това е може би времето(през зимата също), в което най-много ми се изпробват разни рецепти включващи канела, тиква, ябълки, круши и общо взето всичко дето е модерно за есента.
В коментарите ми напишете какво обичате да си похапвате по това време на годината.

Памела, това е официална и лична покана за тебе да се подготвиш, че съм насъбрала доста рецепти, които чакат да видят бял свят. :дд

6. Разходките.
Вече споделих колко е хубаво времето и ще добавя колко е идеално за разходки или просто за стоене навън особено на слънце. Да не добавям, че от разходките по гората може да си направите страхотни снимки, които да качите някъде из мрежите.

7. Есенна тематика на храни, декор и пр.
Не съм единствената сигурно, когато влезе в магазин като Джъмбо например и да се хване за главата(буквално). Не знам защо, но се чувствам като малко дете на Коледа и докосвам всичко и си се кефя сама, а пък на магазините за храни съм им любима, защото не мога да се спра да си купя барчета киткат в хелуинска опаковка, защото разбирате ли просто трябва. Може пък и да са различни. Лошо ми става като вляза в магазин на Bath&Body Works есенните им аромати са най-хубавото нещо на този свят, че чак главата ми се замайва, тъй като някой са им доста силни.

Е, в седем точки наблъсках и обобщих защо харесвам есента. Когато ми дойде идеята за поста все си мислех, че имам повече неща за изреждане и докато пиша това се сетих за Pumpkin Spice Latte на Старбъкс, която ми е любимата напитка като цяло от самата верига.
Ако се сетя нещо друго ще ъпдейтна поста, но засега е това. :)


Надявам се поста да ви е харесал и тази есен да ви бъде една от най-хубавите, ако не - вие си я направете! Нов сезон - ново начало! :)

Wednesday, September 14, 2016

Top 5 Wednesday: Books You Want To see As TV Shows


Относно какво искам да видя на телевизора си или в интернет да гледам съм малко раздвоена, поради това че героите няма да са както аз искам, но от друга страна пък искам да ги видя нещата на екран, а не само в главата ми.

1. Стъкленият трон - оставаше и да не я кажа, книгата заема специално място в сърцето ми и много искам да има и сериал по нея. Нужно ли е да казвам, че ме е много страх ако има кой ще изберат за Дориан?! и какво ще направят с историята? А ако Джули Плек(Дневниците и Древните) е продуцент ... Еми то ще се откажа направо да гледам.

2. Академия за вампири - филмът от една страна ми хареса, но от друга някои от актьорите можеха да бъдат и по-добре подбрани и да си отговарят на описанията. От тези книги също може да се получи още един страхотен сериал.

3. The Chemical Garden Triology - както съм казвала единствената антиутопична книга(поредица), която наистина смятам за такава. Ще ми бъде много интересно отново да вляза в този свят където е останал само един континент, а хората живеят до 25 години и то мъжете.

4. Адски устройства - имаме си "Ловци на сенки", но няма да откажа да видя и тази история. Но и тук пак има опасност да остана разочарована от избора на актьор за Уил, а да не говорим, че цялата драма може и да не се получи толкова добре.

5. Двор от рози и бодли - колкото и да не харесвам Фейра от първата книга и да не съм прочела втората, искам да видя света как ще го направят, а пък и може да се получи доста интересен сериал също като чета ревютата за втората книга.

Бих написала и още, но смятам, че те ще са по-добре за филми. В заключение - всяка книга може да се превърне в страхотен сериал стига актьордкия състав да е подбран точно и историята да се развива както си е.

Sunday, September 11, 2016

Ruler of Books Tag



Благодаря на Ева, Paris Love и Юли, че са ме тагнали! :)

1. Книга, която би накарала всеки да прочете: още от началото ще започна с двете поредици, които обичам най-много и това са "Стъкленият трон" и "Академия за вампири". Съжалявам, но това са много повече от някакви прости фентъзи историйки.

2. Част от направата на книга, която би променила/премахнала: "Двор от рози и бодли" още се измъчвам, че така се разви главната героиня. Винаги се дразня, когато стане въпрос за книгата.

3. Автор, който би искала да пише всички книги: по-скоро бих искала няколко автора да направят един (нещо като Волтрон :дд): силните героини на Сара Дж. Маас, начинът на писане и хуморът на Рик Риърдън и стилът на Касандра Клеър(за да ми е гадно).

4. Книга, която бихте занесли в "книжното мазе", за да освободите място на рафта: 
"Рубиненочервено" - нищо, че е съвсем тънка няма да се замисля втори път за нея.

5. Художник, който да илюстрира всички корици: да си призная никога не съм се интересувала от това кой е направил корицата, а само дали ми харесва или не. Но който и да е направил кориците на Гръцките богове/герои на Пърси Джаксън (американското издание с твърдите корици) е повече от перфектен.

6. Лице на литературен герой, което би сложила на пари: ако ме познавате се сещате кой ще кажа - Дориан Хавилиард, естествено.

7. Книга на 2016 от прочетените до момента: "Кралица на сенките", въпреки че "Падение и подем" почти е на равно с нея.

Ако все още по някаква чиста и необяснима случайност има някой, който не е направил тага да се чувства поканен! :)

Saturday, September 3, 2016

Confessions of a murder suspect(Confessions #1) - James Patterson and Maxine Paetro

История за богатото семейство Ейнджъл и тайните, който пазят един от друг.
Когато майката и бащата на Танди са намерени мъртви в леглото си, тя знае три неща: Била е последната, която е говорила с тях; Единствените заподозрени са тя и братята й; Тя не може да се довери на никой дори на себе си; Няма следи от влизане отвън, а някой е знаел за смъртта на родителите ѝ и се е обадил в полицията; Тя и братята й се единствените заподозрени.Танди решава да изчисти името на семейството си и да разкрие виновника, но разбира на аферите на родителите ѝ е една опасна игра с много тъмни разкрития. Може би Ейнджъл няма да се окажат толкова невинни!

Това е първата книга на Джеймс Патерсън, която чета и мога да кажа, че останах доста доволна от нея. Със сигурност ще продължа с поредицата.

Харесвам детективските истории, а тук това е поднесено по тинейджърски и приятен за четене начин.

Стилът на писане е лек, въпреки че в книгата са представени доста проблеми, които могат да се намерят при някои семейства. Чете се лесно, бързо и е приятно, тъй като с напредването завръзката става все по-голяма. Интересът се покачва и с всички неща, които се издават непрекъснато и само до оформят картината, но в тази история не може да се има вяра на никой дори и на самият разказвач, който като нищо може да се окаже виновника. Влизате в света на героите и започвате да търсите и вие улики с тях, да се запознавате с други лица, от които може да се очаква всичко. Читателят тук също не е просто наблюдаващ, а е нещо много повече.
Както всяка друга  история от този жанр и тук до последно не се разбира кой е убиеца, а само се прехвърляш от едно лице на друго и накрая както винаги се оказва съвсем друга истината.

По отношение на героите имаме четирима души, които са принудени да правят и да живеят по един начин, независимо колко е фалшиво и презирано от тях. С течение на историята освен главната героиня ние ги опознаваме и останалите. Всички те минават през огромна промяна.

Танди е много умна, фокусирана и анализираща в детайли всичко, но единственото, което е отрицателно ако може да се смята за такова е, че тя също като братята си не изпитва нормални емоции както останалите хора. Още от мига, в който разбира за родителите си се вижда решителността и смелостта, която има, за да се впусне в търсенето на улики дори понякога да й се налага и да нарушава правилата. Както споменах по-горе тук читателят не е наблюдател!
Нещото ми направи голямо впечатление веднага е, че героинята както разказва от нейно име случващото се, тя сякаш и едновременно с това води и разговор с читателя. Първоначално той за нея е непознат, но колкото повече се навлиза в историята и с разбулването на мистерията около убиеца те започват да си стават приятели и тя започва да споделя и да изяснява някои неща повече.
Танди като цяло е неуверена в себе си, но волята и вярата, която има пък са по-големи, с което тя става перфектния детектив за този случай.
Матю е големият брат, който не живее при тях и се знае, че не се е разбирал много с родителите си. Той за разлика от Танди е спортна натура, която има договор с Найк и една от звездите на Националната футболна лига в Америка.
Хари е братът близнак на Танди и артиста в семейството. Може да рисува и да свири на пияно, но никога не е бил достатъчно добър за родителите си.
Хуго е най-малкият брат и както във всяко друго семейство той е най-невинният и се обвинява, че не е чул нищо и не е могъл да направи нещо.
Ще спра до тук, тъй като останалото ще е един голям спойлер.

Бях забравила за тази книга дори беше недовършена. Просто се сетих за нея и реших да я завърша, но нещо в този момент се промени и въпреки че в началото като я почнах си спомням, че не я харесах толкова то това сега е напълно различно.
Сякаш когато четеш нещо за втори път след като си минал през други истории мисленето ти за него се променя.

Ако обичате да четете истории за детективи, които са леки и приятни за четене то ви препоръчвам тази книга. Става дори и за лятно четиво.