Sunday, July 31, 2016

#SummerStory2016 Pt.2: Рожден ден, приятели и смяна на кожата



Здравейте!
Отново съм тук с поста за този месец. Оставила съм само най-интересното от всяка седмица. Дано и този път ви е интересно. Ще окачвам мнението ви в коментарите. :)

3 юли - 9 юли
Първите два дни от юли почивах и реших да отида да си направя Entertainment Card, която включва водни паркове, страшни къщи или както там се водят, че не знам как да ги опиша, зоопарк и други подобни, където тези, които работим наколо имаме право да посетим по веднъж безплатно. Също и включва намаления в някой заведения за хранене.
С едно момиче решихме да посетим зоопарка и едно от страшните места, тъй като ми казаха, че са добри. Е, за зоопарка бяха прави (видях нещо, което ми беше за първи път, но ме е срам да кача снимката. Може би накрая с всички останали, но не сега) Колкото до страшното нещо наречено The Lost Temple устата ми се схвана от усмихване. Пускаха по 6 човека в едни тъмни коридори и когато най-неочакваш става нещо, или гнусна опашка на змия ще се размърда точно пред краката ти, или още по-гнусен паяк ще почне да се мърда все едно ток го е хванал, а понякога и зад паравани изскачаха хора да те плашат и някакви звуци. Хората с които бяхме бяха испаноговорящи, естествено и първоначално ни пуснаха аз и моята приятелка да сме първи, но стигнахме до един тъмен тунел и аз не знаех накъде да хвана и стояхме около 10 минути да се разберем кой да е пръв. Накрая майката от семейството се реши и мина. Няма да казвам, че нещата, които изброих се случваха на двете момичета, които бяха последни, а аз просто им се смеех. Очаквах повече. Сега не знам дали ми се пробва Ghost Boat и The Haunted Mansion, че може пак да се разочаровам.
Това беше и седмицата на рожденият ми ден. 21 в Америка си е голямо число. Не очаквах съквартирантките ми да ме изненадат с подарък, но ми беше толкова мило и хубаво. Вечерта на рождения ми ден с едната ходихме на латино парти, но не си представяйте латино музика, латиноси или нещо подобно. Представете си J1 студенти от различни страни и тук-там някоя песен, която е на испански. Енрике го пуснаха само веднъж и то накрая. Въпреки това на мен ми беше много весело и си изкарах доволно.
Много добър старт на месеца.

10 юли - 16 юли
Още по-забавна седмица, защото не си спрях да си затварям устата и да говоря глупости, на всеки който дойде за татуировка.
Имах планове за почивния ми ден, които не се осъществиха и просто си релаксирах цял ден. Както си мислех, че ще имам още един вечерта супервайзера ме изненада с въпрос дали искам да работя. Ми естествено, че казах да. Да работиш в събота за първи път откакто си започнал е леко плашещо първоначално, но аз обичам и предпочитам да съм затрупана с работа, отколкото да броя минутите и да заспивам права. Беше наистина много добре и уморително, но добре.

17 юли - 24 юли
Седмицата, в която кожата ми се превърна в цвета на зодията ми. Много изгоряла. Защото "винаги слушам и спазвам" съвети, най-вече когато специално ги написах в пост. Слънцезащитно масло се слага всеки път, когато отидеш на слънце, без значение дали си опортюнист и мислиш, че вече няма да гориш. За човек като мен, сигурно му трябва най-високата степен, че така и не почернях поне малко.
Ох, как изгорях само! С едно момиче искахме да си оправим тена. Така го оправих, че после кожата ми ме караше да си плащам. Можете да си представите колко прекрасно беше от 12 до 4часа под слънцето. От водата на шезлонга и обратно, и се получи нещо болезнено. Не ме питайте на другия ден как се обличах, как се навеждах, как живеех, а пък на последващия горната част на тялото реши да се прояви, че и нея я боли(все едно някой ме бодеше с нещо и нещо тежко се натискаше отгоре ми). Изтърпях го, какво да правя. Повече такава грешка - НЕ!

25 юли - 31 юли
Българите са най-готините и добрите хора, които познавам. Благодарение на тези, които са тук ми се промени мнението. Само някой да ми каже, че другите нации умеят да работят и да се забавляват повече от нас ще стане опасно. Вече знам, че накрая ще има сълзи.
Седмицата започна с един работен ден, беше непоносимо задушно, а хората прекалено много. Оживях.
Следващия ден ме събудиха с едно властно "Ставай! Отиваме на езерото." и аз кротко послушах и се оправих. След два часа шматкане в супермаркета за покупки, понеже си правихме барбекю стигнахме и до езерото. Познайте кой си стоя на сянка цял ден и наблюдаваше другите, защото вече слънцето щеше да му дойде в повече.  Храната беше чудесна, всеки от нас яде като за последно.
Тази седмица беше точно "Кожата отвръща на удара" най-ужасните ми дни на работа, а сега се беля като змия. Гледката не е от най-красивите.
И както си мислех, че ще се мине без нищо интересно на работа един прилеп реши да се промъкне в къщичката за татуировки вечерта. На сутринта се събрахме пет човека и го гледахме как спи. Добре, че беше един българин да го хване и да го хвърли в гората иначе не си представям какво щеше да стане, когато хората си взимаха чипс(там се беше скрил) и го пипнат. Чак ми стана отвратително докато го пиша.
Вторият ми почивен ден от тази седмица си релаксирах и чистих, защото щяхме да имаме проверка, но такава не дойде, а от тези препарати ми се замая главата.

Отново ще завърша този пост с нещо, което проумях и се надявам други да са на същото мнение. Хората могат да се променят, дори не им трябват дни и в това няма нищо лошо просто си гледаш приятелите и тези, които са около теб и продължаваш. По-малко от 24 часа и някой, който си е говорил с вас може да се превърне в някой далечен, който единствено работата ви свързва, а с други хора за един ден може да намерите толкова много общи неща и да се получи така сякаш сте се познавали цял живот.
Друго нещо, което искам да ви кажа е да сте търпеливи и позитивни независимо, че хората срещу вас може да са боклуци (с извинение), ако това ви е работата представете си по един лев/долар на лицата им и си повтаряйте, че това е само за няколко минути после те си тръгват и едва ли ще ги видите отново.
И най-накрая наблюдавайте, и се опитвайте да разбирате хората около вас, правете компромиси ако трябва и другите го заслужават, за да избегнете излишни разправии.

И сега една песен, която избрах от плейлиста, който се изпълнява в парка. Всеки ден едно и също и още не ги знам наизуст.


Saturday, July 23, 2016

Ледено ухапване (Академия за вампири #2) - Ришел Мийд/ Frostbite(Vampire Academy #2) - Richelle Mead

Във втората книга от поредицата сърцето на Роуз я поставя в много лоши ситуации. Раздвоена между сериозния й треньор - Дмитрий и най-добрият й приятел -Мейсън, тя трябва да вземе важно решение. С това в Академията идва и една отдавна отдалечена от нея жена - майка й. През това време стригоите не стоят безучастно, а нападат родове от мороите. Някои трябва да ги спре, а краят на тази среща може да не е много щастлив.

Мога да кажа, че когато хванах книгата, усещането беше като прибиране у дома, а и вече напълно отхвърлих твърдението, че първото е по-хубаво от всяко последвало го. Ако бих описала първата книга като невероятна, за тази вече не знам какво прилагателно да ползвам. Приказна?! Мисля, че докрая на поредицата напълно ще ми свършат думите, с които мога да я опиша.

Втората книга ни отвежда на едно ново приключение, на същото място, със същите герои, нови разкрития и мистерии.
Авторката и този път е постигнала абсолютно същия успех като при първата си книга, че дори и повече. Тук определено напрежението и тръпката бяха в пъти по-големи и отново ни оставят с отворени усти и хиляди емоции. Описанията и обясненията са отново написани по лек и достъпен начин, така че да можем още повече да навлезем в света. Виждаме и разбираме повече за различните връзки, които са се оформили между героите, а по този начин и тях самите.

Не мислех, че Роуз може да стане по-добра, но ето че е факт. Тук тя минава през много промени, но отново запазва уникалната част от себе си. И в края става една по-уверена, смела и умна. Напълно разбирам защо така се двоуми по отношение на двамата мъже и я подкрепях за всичките й решения, които взимаше. На няколко пъти от нея се очакваше да се вземат доста сериозни решения и тя се справи и с това, но загуби в процеса нещо скъпо за нея.
Най-накрая Дмитрий показа някакви чувства, чаках през цялата книга да го направи, но се радвам че не е било напразно. Щях да се ядосам много. Тук го виждаме и в малко по-различна светлина, която е доста интересна и неочаквана.
Лиса е вече много по-спокойна и уравновесена от всичките тревоги, които имаше в първата книга. Тя си остава все същата мила и добра душа, но разбира повече за себе си и за своята същност.
Тук Кристиан имаше малко изпитание, с което той се справи. Доказа се като един верен приятел, който никога не забравя странното си чувство за хумор. Почвам да го харесвам все повече и повече.
И идва моментът на новият герой, който го виждах навсякъде по таговете, а именно - Ейдриън Ивашков. Точно типа, който харесваш, но ти идва да го удушиш едновременно с това. Арогантен, саркастичен и отново онази усмивка, която кара колената на момичетата да омекват. За някой той е перфектната половинка, а аз искам да видя повече от него, за да се изкажа по-точно в това отношение. Но иначе частите с него бяха наистина забавни и минаваха много бързо. 

"Ледено ухапване" е едно прекрасно продължение на поредицата, което не отстъпва по нищо на първата книга, а ни дава повече интерес и очаквания за следващата.

Sunday, July 17, 2016

Songs Book Tag


Благодаря на Кая, че ме е тагнала! 

1.Ryan Star - Losing Your Memory: книга, чийто сюжет сте забравили веднага след прочитането й.
Винаги си спомням поне по малко от дадена книга, но по-голямата част от "Къде си, Аляска" ми убягва. Единствено края се е запаметил.

2.Fall Out Boy Centuries: съвременна книга, която заслужава да бъде запомнена за дълги времена.
"Академия за вампири" за мен това е класика в този жанр, така че ...

3. Tove Lo - Not On Drugs: книга, която толкова силно ви е обсебила, че сте били като "дрогирани", докато сте я чели.
"Среднощна корона" я прочетох прекалено бързо.

4. MKTO - Classic: класическа любовна история
Ако открадна отговора на Кая дали тя ще ми се разсърди? Надявам се да не се. И да - "Гордост и предразсъдъци".

5. Nick Jonas - Jealous: Ревнив герой
Моят любимец Роуан може да се впише тук напълно.

6. Pink - Fucking Perfect: герой, който обичате именно заради недостатъците му.
Мал от трилогията "Гриша". Имаше си своите лоши моменти, но прекалено много го харесах още от началото, за да го оставя.

7. Selena Gomes - Revival: герой, минал през голяма трансформация.
И дойде момента да го спомена, така че се пригответе - Дориан Хавилиард или още по-известен като едно от най-любимите ми неща? на света. От едно толкова невинно момченце се превърна в крал за пример. А аз говоря като горд родител вече и е време да спра преди да се изгубя напълно.

8. Bruno Mars - Runaway Baby: лошо момче от книга, което сте харесали.
Уил Херондейл, Рисанд, Ейдриън Ивашков ... Някой друг със сини очи и черна/тъмна коса примерно. Не знам дали се броят, но за Рисанд е от първата книга, тъй като още не знам дали ще чета втората.

9. Jessie J - Do It Like A Dude: Kickass героиня
Всичките от "Стъкленият трон" и Роуз Хатауей, естествено.

10. Hailee Stenfield - Rock Bottom: двойка преживяла множество "падения" и "възходи" във връзката си. 
Хайде пак да се разчувствам, че не ми бяха достатъчни три книги - Алина и Мал. Толкова сладки, милички, на моменти да ги убиеш...

Не знам кой още не е правил тага, защото съм изостанала напоследък по отношение на постовете по блоговете, така че всеки, който иска да се чувства поканен да го направи. :)

Wednesday, July 13, 2016

Академия за вампири (Академия за вампири#1) - Ришел Мийд/ Vampire Academy - Richelle Mead

В щата Монтана, Академия "Св. Владимир" може да изглежда като нормално училище, но не е. Там се обучават морои - смъртни вампири, които владеят земните елементи и дампири - пазителите на мороите.
Роуз Хатауей е дампир и заедно с нейната приятелка Лиса, която е морой са избягали преди две години от училището, но биват хванати. Сега всяка трябва да се върне към задълженията си. Но този свят е населяван от още един вид вампири - стригоите, които са безсмъртни, безмилостни и жадни за кръв, за да бъдат по-силни, а Академията може да не се окаже най - безопасното място.

Не знам защо чак сега се реших да прочета книгата. От различни ревюта, тагове и видеа из нета бях останала с впечатлението, че ще ми хареса, но отлагах. Защо и аз не мога да дам правилен отговор на този въпрос. Пък и напоследък винаги ми се случва да чета книги, които вече са били прочетени от всички хора, с които общувам. Хубавото е, че някой от тях са забравили точно какво се случва и не ми казват спойлери, което няма да е никак готино. 

"Академия за вампири" не само се оказа уникална първа книга, с която се слага началото на обещаваща поредица, но надмина всичките ми очаквания, тотално ги надскочи. Въпреки че заради тъпата ми грешка да гледам филма, знаех горе-долу около какво се въртят нещата, останах изненадана. Няма да кажа, че не може да се сравнява по нищо с филма, защото всеки го знае, че това се получава.

Начинът, по който е написана книгата и начинът на развитие на историята е прекрасен. Самата идея за двата вида вампири и за техните пазители, не е срещана поне от мен в книгите и за това ми беше много интересно да разбера повече за тях. Идеята действието да се развива в нашия свят също ми допадна, тъй като сблъсъците на учениците от Академията с реалния свят бяха очарователно забавни и интересни. Разбира се, авторката се е справила повече от чудесно да обясни и опише всяко едно нещо, така че накрая всичко е ясно. Още повече тези обяснения не пречат и не губят смисъла на по-голямата картина. Самият стил доста ми допадна, тъй като всичко беше в достатъчно количество и пряката реч, и описанията. Също е грабващ е, и умее да те държи под напрежение, любопитен и естествено, накрая те оставя изненадан. Можеш да си представиш всяка сцена и място от книгата много лесно, а сливането с обстановката от книгата и да бъдеш част от героите също не е проблем. Действието е през цялото време дори на моменти да е по-малко го има, което също допринесе книгата да ми хареса толкова, че да е една от любимите ми вече.
Няма как и да не кажа, че героите сякаш са направени точно за мен, точно такива каквито харесвам.

Роуз Хатауей е типичната бунтарка-тинейджър. Не може да си държи езика зад зъбите, действа преди да мисли, саркастична, има високо мнение за себе си, уверена. Друго, което прави впечатление е колко е лоялна и истинска по отношение на приятелите си.  Не търпи да бъде унижавана и отвръща на "удара" с по-голям. След завръщането й в Академията, тя малко или много трябва да се промени, защото положението не й е никак розово, но никога не изневери на себе си и на хората, които обича, и това ми хареса толкова много в нея. Въпреки че знаеше за последствията, които щяха да последват ако направеше и най-малкото провинение тя смело се хвърляше напред стига приятелката й да се чувства спокойна и да е щастлива. Нито за момент не отстъпи и за кратко време успя да се върне в предишния си вид и да напомни на съучениците си коя е.
Лиса Драгомир е пълна противоположност на Роуз. Мисли преди да действа, добродушна и винаги иска да помогне. Тя също държи на приятелството си с Роуз и дори беше готова тя да оправя нещата и тя да е тази, която защитава, дори го направи. Доказа се като една много силна личност.
Дмитрий Беликов - описваха го като "бог" и напълно в правото си. Силен по всяка една точка, умен, контролира се повече от колкото трябва и не показва много чувства. Треньор на Роуз и с негова помощ тя научава доста неща и разбира колко много има за учене. В процеса на развитието на историята той започна леко да се смекчава, но пак си остана корав.
Кристиан Озера - него си го харесах още от филма, няма да лъжа. Сериозен, но с чувство за хумор, уникална изнервяща усмивка, леко грубоват на моменти при използването на думите си, но и много мил в същото време, а леденосините му очи са едно чудесно допълнение към цялата му визия и характер.

Разбира се, приятелството между двете момичета се усещаше през цялото време. Преминаха през толкова неща, но това е доказателство, че каквото и да ги чака ще се справят и с него. Любовните моменти не взимаха връх в книгата, но пък ми се сториха много сладки и мили, и много се радвах около тях. Всичко беше толкова прецизно направено, една красива смесица.

Който не е прочел книгата, го моля най-сериозно да поправи тази грешка и да не си помисля за филма преди да го е направил.
"Академия за вампири" е едно невероятно начало за тази така известна и обичана от много поредица, която в никакъв случай не е за изпускане.


Tuesday, July 5, 2016

21 facts about me


И ето, че дойде очаквания ден! Честит Рожден ден на мен! Пожелавам си много здраве, храна и книги и ... :) 
Ще спра до тук, тъй като списъкът е прекалено голям и мога да си го поддържам с часове, пък и не за това е днешния пост. Понеже днес навършвам 21 години реших да споделя точно толкова факти за мен. Надявам се да ви е интересно и нека да започваме! 

1. Както сигурно всички вече знаят обичам пица, но освен нея също обичам пържени картофки, спагети, мелби и почти всякакви неща, които включват плодове в себе си. 

2. Обожавам да пътувам. Първо леко може да се страхувам от непознатото, но пък точно това ми харесва, а ако съм с правилните хора се чувствам много добре и почти спокойна.
3. Преди бях много неуверена в себе си, подценявах се и винаги се притеснявах от мнението на другите. Сега съм много по-уверена, по-смела, а мнението на другите вече не ми е такъв проблем, важното е на мен да ми е добре.

4. Не обичам да правя едни и същи неща в дълъг период от мене, 3-4 месеца и съм до там, за това се чувствам горда със себе си, че задържах блога толкова дълго време. 

5. Въпреки че розовото и бебешкосиньо са ми любимите цветове, черните дрехи са ми любими. Отговор на въпроса защо е така все още се търси! 

6. Не харесвам диетите и съм повече за правенето на упражнения и съвсем лека промяна в храната и то по-скоро да се яде по-малко и по-често. Е, понякога съм и за това да се премине към по-здравословни храни, но всичко да е с мярка. 

7. Не харесвам хора, които си мислят, че са забавни и се правят на интересни постоянно, а също и тези, които не си мърдат пръста и чакат всичко наготово и не се отблагодаряват след това. 

8. Много лесно се адаптирам към нови среди и чувствам много малко носталгия, дори никаква понякога.

9. Предпочитам разходките навън, ходенето по кафенета или понякога дори оставането вкъщи пред това да ходя на чалготека. Упс, извинете дискотека. Ходя само ако има някакъв специален случай и то невинаги. 

10. Обичам да творя, без значение какво: да рисувам, да гримирам, да правя някакви прически или да се занимавам с някакви програми за обработка на нещо и т.н.

11. Харесвам амбициозните хора, които знаят какво искат, не показват страха си и правят всичко, за да постигнат целите си, макар и постепенно. 

12. Вече почти не гледам телевизия и не следя сериали, а си чета книги. Някак си първото ми стана доста скучно.

13. Обичам книги, в които има почти постоянно действие и напрежение, силни герои и добре изграден свят или ако е в нашия да е добре представен, така че да може да се усети и "види" всичко.

14. Не харесвам да водя спорове дори да знам, че съм права. За мен е изхабяване на излишна енергия. 

15. Приятелите са супер важна част от моя живот и без някои от тях нямаше да съм това, което съм сега.

16. Обичам да гледам вдъхновяващи клипчета и да слушам музика, която ме прави щастлива (ако искате да има пост за песните в плейлиста ми оставете коментар :) )

17. Оптимистка съм, но не летя в облаците. 

18. Зодия Рак съм, ако това има значение и очите са ми зелени(и са сигурно единственото нещо от себе си, която обожавам)

19. Станала съм доста саркастична и не търпя глупостите на хората. Но съм търпелива, донякъде.

20. Обичам да пазарувам или просто да обикалям по магазините. Това ми помага да релаксирам. А когато няма с кого излизам и обикалям сама.

21. Обичам всичко свързано с Дисни дори и някои от новите сериали по Дисни Ченъл да не ми харесват. (да, още гледам Дисни, във вените ми тече дисни кръв :дд)

Е, това бе малка част от мен и характера ми. А си мислех, че няма да се справя да извадя 21 факта. Браво на мен! 

Искам да благодаря на всички, които четат и следят постовете ми, и оставят коментари. Знайте, че всичко това означава много за мен и ме кара да продължавам напред! :) 


Friday, July 1, 2016

Book Cake Tag



Пазих да направя този таг около рождения ми ден, който е този месец и за това реших да го започна подобаващо с този таг, който е една семпла рецепта за торта. 

И преди да съм се отнесла напълно да благодаря на Юли, че ме е тагнала! :)

Брашно - книга, която започва малко бавно, но после те грабва: 
Огнената наследница - Сара Дж. Маас

Маргарин - книга, чието резюме е много завладяващо: 
Скритият оракул - Рик Риърдън

Яйца - книга, която мислеше, че ще е кофти, но се оказа доста добра: 
Ангел с часовников механизъм - Касандра Клеър

Захар - Сладникава книга: 
Перфектна Химия - Симон Елкелес

Глазура - книга, която покрива всеки елемент, който харесваш(забавни моменти, екшън и др.):
Академия за вампири - Ришел Мийд и Стъкленият трон - Сара Дж. Маас

Пръчици - поредица, към която се обръщаш за повдигане на настроението, когато имаш нужда от това: 
Магнус Чейс и боговете на Асгард - Рик Риърдън - Маги е най-добър в това! :дд

Черешката на тортата - Любимата ти книга от тази година до този момент:
Ами в България тя излезе тази година и не знам дали се брои, но защо пък не - Кралица на сенките - Сара Дж. Маас

Ако има някой, който все още не е направил тага да се чувства официално поканен. :)