Thursday, June 30, 2016

#SummerStory2016 Pt. 1 Полуфабрикати и работа


Здравейте!

Време е за първия ми пост от този вид. Реших това лято да го опиша с няколко публикации в края на всеки месец.
Някой от вас знаят, че за втора поредна година съм на бригада в Америка и този път може да се каже, че съм напълно сама (миналата бях с най-добрата ми приятелка).
Няма да разказвам излишни неща, а само тези, които са ми направили впечатление и са интересни.

6 юни - 12 юни
Не съм си мислила, че пътуването ще ми е толкова спокойно и ще ми върви по вода (буквално, валя няколко часа преди да тръгна). Голямото ми притеснение за багажа беше само излишен стрес нищо, че не можах да си позная куфара от първия път. Беше деформиран.
Не е истина и колко лесно се адаптирах към новото. От мига, който излязох от летището и ни взеха с кола да ни откарат до града, в който ще работим вече се бях настроила на друга честота и отново станах отворен човек, който не го интересува какво ще си помислят другите за глупостите, които говори. Разбира се и първото нещо, което направих беше да си взема McDonalds.
Тази седмица мина толкова бързо от 3-часовата ориентация, която имаше напълно излишни неща, до първите ми дни на работа. Колко е било по-лесно, когато веднъж вече си правил нещо да го правиш отново. Новото е, че понеже е голям парк си имаме радиостанции, по които още ми е смешно и странно да говоря.
Съквартирантките ми се оказаха страхотни и още от първия ден ме приеха топло. Към тази седмица може да добавя, че лозунгът на това лято ще е "Да живеят полуфабрикатите!", еми наистина нямаш време да си готвиш, то пък и понеже аз мога да готвя много.

13 юни - 19 юни
Добре вече става по-сериозно понеже хората, които работим по магазините и правим татуировки имаме да изпълняваме цели (определена сума печалба в края на деня). Леко се изложих, но все още не бях разбрала целта на цифрите, които се пишат по дъската до името на мястото, където ще работи за деня даден човек.
Друга глупост, която реших да извърша отново, защото очевидно не си взех поука от миналата година и в един горещ слънчев ден по средата на деня реших да си направя една дълга разходка. Резултат: имах си червен нашийник около врата, а тенът ми е отново страхотен по краката.
В тази седмица вече свикнах и с различните клиенти и най-вече, че испаноговорящите нищо, че живеят в Чикаго имат само по един член в семейството, който говори на английски, и то понякога това се оказва детето, или в редки случаи мъжа.
Колегите ми също ги опознах малко повече, разбира се веднага се видя коя е самопровъзгласилата се "кралица" и която никой не харесва, а аз дори и не я забелязвам. Друго, което ми направи впечатление, че тук сме основно ямайци, българи и украинци. Първите са малко странни в началото докато не ги опознаеш и не започнеш да се шегуваш с тях и да си говориш(някой си остават странни и след това, ма за такива хора време нямам). Българите сме си топ, не мисля, че щях да издържа ако ги нямаше тях. Пак сме леко на групи, но това не означава, че не сме си задружни. Всяка вечер имаме събиране за обменяне на информацията през деня. А третите са 50-50, много си зависи при тях от самия човек.
За първи път си постигнах целта през тази седмица точно в неделя и то без да се опитвам.

20 юни - 26 юни
Пет поредни дни по дванадесет часа на ден с два пъти по тридесет минути почивка, на която можеш да седнеш, защото не дават да седим докато работим. Да, като няма хора и няма какво да правя си подскачам като лудите наляво и надясно. Сега вече разбирате, може би и защо няма време за храна.
Във вторник имах да постигна отново целта си, но на друго място и то задължително, тъй като момичето преди мен два дни един след друг я беше направило. Бях леко стресирана, но по едно време бях вече "Прави каквото трябва пък да става каквото ще." Е, направих я и на следващата сутрин специално ме похвалиха.
Вече все повече се сприятелявам с хората около мен и се чувствам сякаш съм тук от повече време от колкото съм. Не е истина колко лесно се приспособявам към новото.
Най-накрая два дни почивка след петте работни. Нуждаех се от тях!!! Релакс, писане и разговори с приятелите ми в България, преглеждане на блогове, пране... очевидното. И спане до по-късно, да не го забравя!!!
Напълно забравям кой ден сме и датите, а времето ми минава скоростно бързо независимо какво правя.

27 юни - 2 юли
Най-забавната седмица досега.
Този път се насъбраха шест дни един след друг да работя, но в два от тях бях до по-рано, така че никак не беше лошо. Три дни подред си правя целта и това буди злоба в някой хора, но това само ме прави щастлива повече.
Всеки, който дойдеше при мен за татуировка тази седмица си тръгваше със смях, защото не мога да спра да говоря глупости. Еми, когато си по цял ден сам и единствено клиентите са ти слушатели, трябва да им го направиш забавно.
Ямайците са много странни хора, а като изведнъж изговорят нещо на български (грозна дума) ме шокират.

Дали ми харесва тук? Отговорът е абсолютно ДА. Промяната се усеща с всеки изминал ден. Със сигурност, когато си позитивно настроен и не приемаш нещата насериозно толкова, просто правиш това, което правя и се забавляваш целите се постигат по-лесно.
Това ще е може би като съвет: Правете каквото трябва, визуализирайте резултата, който искате и се забавлявайте, защото накрая ще ви останат само спомените, а не работата ви. Е, ще я помните и нея, но останалото ще е в повече. Излезте от черупката си и се забавлявайте, не е изобщо страшно!!! :)


Saturday, June 25, 2016

Падение и подем - Лий Бардуго/ Ruin and Rising - Leigh Bardugo

Някъде из тъмните пещери и лабиринти дълбоко в земята Алина се опитва да извика силата си, но тя не идва. Тя е решена да се възстанови колкото се може по-бързо и да излезе на открито, за да започне търсенето на третата муска.
Но не можеш да се опълчиш на Тъмнейший, който е превзел трона и сега управлява Равка, без армия. Алина трябва да преглътне стари вражди и да се довери на нови хора.
А, когато накрая жестоката истина я поразява , тя трябва да вземе и най-важното решение, което не само ще обърне резултата от битката, но заедно с това и животът ѝ.

Не знам откъде да започна, тъй като в тази книга се случиха толкова много неща, но няма как да кажа какви, понеже това ще е спойлер. Няма да е красиво за някого, който не е чел поредицата. 
Не е нужно и да казвам, че книгата отново беше купена преди втората да е дори наполовина прочетена. 

За мен това е най-добрата част от поредицата. Вижда се ясно съвсем леката промяна в начинът, по който е написана, но авторката отново е била вярна на себе си и е вмъкнала елемента на изненадата. Без тези обрати, които се случват по време на историята едва ли крайния резултат щеше да се получи толкова страхотен. Сякаш имаше и повече описания в тази книга. Може да се разбере, че това е финалът, защото всички герои - и нови, и стари са тук, има от всички неща, свързани със света на Гриша. И нещо, което веднага прави впечатление е, че и картата в началото е леко променена - разширена откъм нови места, които хвърлят яснота и добавят една идея по-добро улавяне на действието и това, какво правят и къде ходят героите. Движението тук е в голямо количество, а с това и различни препятствия през, които групата на Алина и Мал трябва да преминат. За съжаление нямаше как да не се разминем и с някои по-тъжни моменти. 


През цялото време се усеща сериозността на обстановката и на това, което е на път да се случи. Авторката чудесно предава притесненията и емоциите на героите през очите на Алина, за да можем и ние да станем част от историята за един "последен" път. С още по голямо опознаване и обогатяване на света, мога да кажа, че той се превърна в един от любимите ми. Толкова интересно изграден с всички различни области и техните обитатели и част от някои традиции, които ни се показват нямаше как и да не ми. 

А, за героите направо не знам какво да кажа, освен че за пореден път те бяха причината, поради която изпитвах чувства по отношение на книгата. Лий Бардуго със сигурност знае как да изгради добри герои. Мъжките са ѝ са се получили повече от добре, а характерите, които им е дала няма как да не привлекат вниманието. Женските фигури също не са безлични и безинтересни, а са отново направени по един доста добър начин. 
В третата книга имаме възможност да ги опознаем достатъчно, че те да се превърнат в завършени. 

Алина със сигурност се превърна в една от любимите ми героини. Харесах решителността ѝ, която се показа на много високо ниво и самата промяна, която се вижда в нея. Е, имаше и моменти, в които не бях съгласна с нещата, които вършеше и как имаше толкова голямо доверие в някои, които не го заслужават, но може би това е просто, защото обичам да сравнявам понякога. 
За да не повтарям едно и също, и за следващите три герои направо ще обобщя, че всеки си затвърди мястото на мой любим герой. 
Мал ми стана мил още в началото и през цялото време го разбирах и знаех, че чувствата му, думите и нещата не бяха просто хвърлени, за да създават някаква излишна драма. Това си беше чист израз на неговия чист характер. Със сигурност той е един от най-интересно изградените герои. 
Тъмнейший е любимият ми злодей, който все още ми е трудно да го намразя. Благодаря на авторката за това, която така го е направила, че да почувстваш и неговата болка и да можеш да го разбереш. Със сигурност ѝ се е получило, тъй като той е страхотен, а мистерията, която до последно витае около него напълно си заслужава прочитането и на трите книги. 
И стигнахме може би до най-любимия ми герой - Николай Ланцов, който отново беше във вихъра си и нито за момент не се спря да ме изумява, дори когато светът му стана черен. Още един много добре развит и завършен герой. 


А, останалите от групата имах чувството, че се превърнаха и в мои приятели. От тях се видя, че никой не е перфектен, всеки прави грешки, важно е какво действие ще извършиш след това. Те бяха готови на всичко, дори да дадат живота си в името на каузата. Отношенията, които се оформиха помежду им също са толкова прекрасни и малко неочаквани, но със сигурност показват какво трябва да е едно приятелство. 

И не на последно място искам да споделя, че може би най-любимите ми части, от които буквално се "давех" в чувства или ме разбиваха бяха най-първата и най-последната, когато авторката пише и обяснява от трето лице, за което героите дори нямат имена. 

"Падение и подем" е изпълненият с действие, разкриване на истини, приятелство и любов финал, който със сигурност още веднъж ще докосне читателя и ще го остави без думи. 


Tuesday, June 21, 2016

Престол и щурм - Лий Бардуго/ Siege and Storms - Leigh Bardugo


Мал и Алина мислят, че са оставили миналото си на отсрещния бряг и умело се адаптират към новия живот, който искат да имат. Но никой не може да избяга от миналото си, особено когато от него зависи бъдещето на страната му.
Благодарение на нови запознанства те успяват да се измъкнат от лапите на Тъмнейший и дори Алина заема неговото място в Малкия дворец. Само че нищо не е такова, каквото изглежда и въпросът е дали Алина ще остане същата след всичко това?

Купих си тази книга още преди да съм завършила първата, защото знаех, че няма как да оставя поредицата. Мислех си, че няма начин да стане по-хубаво, а заедно с това да има нови и интересни герои.
Преди да почна си казах, че този път ще се опитам да се контролирам по отношение на емоциите си, но не стана. Останах безмълвна и изпълнена с много чувства, които се изливаха от мен и този път.

Харесах още повече стилът на писане на авторката. Светът, с който се запознахме в първата част тук се доизгражда и ни се представят нови особености и детайли за него, за да го опознаем още по-добре. Аз си го харесах още от първата книга и когато почнах тази почтш имах усещането, че съм си у дома. Само че сега има леки промени в резултат на това, което се е случило в предишната
И тук авторката не е изневерила на себе си и е включила много обрати и моменти, които буквално висиш на ръба. Точно за това може би ми харесва толкова много. Първо, че света е идеално изграден, второ - характерите на героите са изключителни и на трето място - развитието на историята.
Тук както и в първата книга имаме всичко това.

Алина и тук се доказа като едно момиче с изключителен ум и в готовност да спаси родината си, без значение какво останалите мислят за нея. На места все още беше нерешителна и не се приемаше, но това по-скоро беше в резултат от натиска на тези около нея, а и на нещото, което идваше непоканено при нея. На няколко пъти показа, че няма да търпи неуважение от другите, макар и да няма голям опит в ръководенето на хора. С няколко съвета в тази посока и тя започна да се справя много добре.
Мал си е все същия, вписващ се идеално навсякъде, където го поставиш. Мисля, че на моменти леко прекаляваше в осъждането на другите, но си личеше, че и него го боли, колкото и да се правеше.
Тук не виждаме толкова от Тъмнейший, но пък достатъчно, за да разберем какво е станало с него и все още какво. Сега вече тук е само в една светлина, а не се променя спрямо заобикалящите го. И все пак е един от най-добрите злодеи, които съм срещала по книгите. Разбрах го от мига, в който започнах да обичам да го мразя.
Е, дойде и моментът на новото попълнение в тази странна група от герои, който ме спечели още в началото, когато може би на външен вид не беше хич мой тип, но пък чувството му за хумор винаги си беше на ниво. Навярно тези, които са я чели са се сетили, че говоря за Николай Ланцов. Харесвам хора, които когато трябва да са сериозни - са, и когато трябва да се забавляват - са забавни. Той е герой, който също има един изключителен ум, макар и със странни идеи понякога. Винаги знае какво да каже и направи. Мисля, че определението хамелеон е идеално за него.
Имаме и други нови образи тук, които допринасят за голямата картина и правят историята още по-интересна.

"Престол и щурм" е едно силно продължение на първата книга дори бих казала, че е и по-добра в някои неща. Със сигурност става една от любимите ми книги за тази година и ме кара да искам следващата още повече. Но след такъв финал няма и как да не се случи.


Wednesday, June 15, 2016

Mid-Year Freak Out Book Tag




Благодаря на Кая и Илияна, че са ме тагнали! :)

1.Най – добрата книга, която си прочел/а досега през 2016:

"Кралица на сенките" ме спечели отвсякъде.

2.Най – доброто продължение, което си чел/а досега през 2016: 
"Ледено ухапване" и все още не разбирам защо беше толкова кратка.

3.Новоиздадени книги, които искаш да прочетеш, но все още не си:
И аз като Кая бих искала да прочета "Скритият оракул", "Златният мост", а също така и "Yellow Brick War".

4.Най – желани предстоящи издания през втората половина на годината: 
"Stealing Snow", "Heartless", "A torch against the night".

5.Най – голямо разочарование:
"Рубиненочервено" не ми беше толкова интересно, колкото мислех. Всичко се развиваше много бързо някак.

6.Най – голяма изненада:
- "Ангел с часовников механизъм" - изобщо не очаквах поредицата да ми хареса толкова много.

7.Любим нов автор (с дебютна книга или нов за теб):
- Danielle Paige и Касандра Клеър - световете, които изгреждат и описват да страхотни.

8.Нов герой, по когото си падаш:
Без никакъв срам казвам Уил Херондейл, Кристиан Озера иии Ейдриън Ивашков (опитах се, но не се получи).

9.Най – нов любим герой:
Тримата от предния въпрос плюс Amy Gumm, Nox, Несрин, Лизандра.

10.Книга, която те е разплакала:
"Принцеса с часовников механизъм" - няма да коментирам...

11.Книга, която те е зарадвала:
"Кралица на сенките"

12.Любима книга, превърната във филм, който си гледал/а тази година
Не съм гледала, ако се брои на "Рубиненочервено", който ме приспа.

13.Любимо ревю, което си написал/а досега през годината
"Дете на пустинята" и "Wither", за да не се повтарям.

14.Най – красивата книга, която си си купил/а досега (или си получил/а)
"Адските устройства" - великолепни са!

15.Кои книги имаш нужда да прочетеш до края на годината:
Последните две от "Академия за вампири" и тези за Пърси Джаксън.

Тагвам: Павлина и Памела :)

Monday, June 13, 2016

Сянка и кост - Лий Бардуго/ Shadow and Bone - Leigh Bardugo (book review)

Алина Старков е момиче, което не е видяло нищо хубаво в живота си. Един ден нещо в нея намира своя път навън и тя е отведена в двореца, за да се научи да използва тази сила и да бъде обучена за Гриша, част от магьосническия елит.
Алина може да се окаже ключът за спасяването и обединяването на нейната някога силна страна - Равка, която е разделена на две от Долината на смъртната сянка, населявана от мрак и чудовища.

Книгата си я взех от чисто любопитство. Винаги бе от книгите, които ми се въртяха в главата, но все взимах някоя друга и остана малко на заден план, докато не се реших да си я взема.
Още с отварянето на страницата на картата, която е една от най-хубавите, които съм виждала и вече знаех, че ме чака нещо чудесно. Тя се оказа едно от най-хубавите решения, които съм взимала. 

Още от първата глава се потопих в този нов свят и героите ми станаха мили, а странни чувства в мен започнаха да се надигат и знаех, че ме очаква нещо прекрасно. Ако прекалено многото чувства могат да се определят като нещо прекрасно. 
Хареса ми, че прологът и епилогът бяха написани от неутрален разказвач, а историята се разказваше от името на Алина, но въпреки това чудесно се разбираха характерите на хората около нея. Авторката е изградила този нов свят по един прекрасен начин, който въпреки че съдържа нереални за нашия свят неща, беше напълно реален с неговите проблеми, недоброжелателни съседни страни и т.н. Сградите роклите, градовете бяха толкова добре детайлизирани, че не бе никак трудно да си ги представя и да навляза в света на Гриша. Който само да вметна се превърна в един от любимите ми книжни светове и бих дала всичко, за да мога да го посетя. Уви, ще трябва да се задоволя единствено чрез книгите. Стилът на писане е толкова хубав и приятен за четене. Нищо, че се описват неща, които никак не са лесни за описване, авторката се е справила повече от добре, за да може читателя хем да му е леко да чете, хем да си представя всичко. Описанията се появяват в точния момент и са много лесни за четене. Никак не прекъсват и не натоварват случващото се. То си има достатъчно действие и напрежение и без тях. 
Изненадите и неочакваните обрати са в голямо количество и точно това ми хареса. Тъкмо когато всичко е ясно и върви по план става нещо. Авторката се е справила чудесно и в това отношение да държи интереса на читателя през цялото време. 

Книгата започна малко бавно, но с първите няколко глави набра скорост и после не се успокои чак до края. През половината време, докато четях бях на тръни и под напрежение дори повече от героите, които "реално" преживяваха нещата и точно това ме накара да харесам книгата още повече. Читателя не е само същество, което да бъде забавлявано с историята, а напълно може да бъде потопен в нея, като още един герой.  

Героите ги харесах страшно много и те станаха ми много близки, отколкото си мислех. Мога да кажа, че си направиха място в вечнорастящото ми място в сърцето.
Алина Старков е една героиня, при която всеки би могъл да се постави на мястото ѝ. Направена е по такъв начин, че да се хареса на читателя. Дава всичко за своя приятел и умело прикрива чувствата ѝ. Развитието ѝ като героиня протичаше напълно нормално и на не малко места бях горда с нея и това, което правеше и в това, което се превръщаше. От едно невинно момиче, което правеше всичко в името на приятеля си и да се скрие от това коя е наистина, защото я беше страх как ще бъде приета, тя се превърна в една силна героиня, приела съдбата си, която е готова на всичко да спаси страната си и да се изправи срещу останалите от Гриша. 
Мал е най-добрият приятел на Алина, който също като нея харесах още в самото начало. Има нещо, което ме влече към такъв тип герой, на което аз не мога да се противопоставя. Това, което ми направи впечатление при него е, че авторката не го е идеализирала напълно, както много други обичат да правят. Той е едно обикновено момче, заедно с всички черти на характера, които му принадлежат. Споделях чувствата и мислите на Алина към него през цялото време. При него нямаше нито един момент, който да не е под напрежение и въпреки че имаше момент, в който исках да го ударя, не попречи на цялостното ми харесване и впечатление за него.
Тъмнейший е предводителят на магьосническия елит Гриша. Той е героя направен от противоположности. В един момент е един, а в следващия вече няма и помен от него. Остана си леко неразбран от мен, но заедно с това спечели любопитството ми и сега ми е изключително интересно да разбера повече за него в следващите книги. Външният му вид е точно този, който аз харесвам, но ще му трябва още малко, за да започна да обичам да го мразя, не мога да избягам от това.
Има и други герои, които по някакъв начин са включени към историята и спомагат за нейното развитие по един или по друг начин. Като няма нито един, който да има същия характер като някой друг. Всички са индивидуални, за това със сигурност поне един ще ви се хареса. Няма да казвам повече за тях, защото както казах са свързани с историята и ще пусна някой спойлер, а повярвайте ми вие не искате това, защото книгата е наистина много интересна и заслужава вашият шанс. 

Не вярвах, че една книга може да породи толкова топли чувства в мен като тази. Сега всеки път като заговоря за нея се изпълвам с чувства и с въодушевление. "Сянка и кост" е едно невероятно начало за тази трилогия, което може да разчувства и да удовлетвори всеки с начина, по който е написано. Харесвам абсолютно всичко в тази книга от прекрасната карта в началото до последното изречение на епилога. Препоръчвам я на всеки, който иска да се потопи в нови приключения и един повече от красив свят, а героите... те са прекрасни.

Thursday, June 9, 2016

Съвети за лятото/ Summer Tips



Здравейте! 
Понеже скоро ще започне астрономическото лято, 


а жегите няма да се намалят - само увеличат, реших да споделя няколко нещо, които гледам да спазвам през лятото. Може да ги вземете и за съвети. :дд

Дългите дни и ранното завършване на училище (12-ти клас) са чудесно начало за едно лято и ако се употребят като хората е най-добре. За това внимавайте какво правите през лятото. Ако работите, то го правете, защото искате и не мислете за работата като задължение, а като доходи. Ако искате да спортувате, си избирайте по-приятни часове, не искате слънчеви удари или дехидратация.  Ако пък искате да започнете нещо ново - направете го и вижте какво ще стане. 
И все пак реших останалите неща да ги разделя по точки, защото ми изглеждат някак си по-добре така, а не като свободен текст. 

1. Водата.
Аз съм от хората, които не пият достатъчно вода, но правя опити това да се промени. Когато е 40-градусова жега навън без движение на въздуха чувството е "уникално" и само водата може да те спаси. През лятото тя ми става най-добра приятелка, а газираните или оцветените води, които уж ти дават енергия се опитвам да ги избягвам, без резултат. Студеният чай също е на челна позиция по това време (Arizona Green Tea, но не и в България, където цената не си заслужава). А ако ви е скучна обикновената H20  може да добавите някакви плодове за детоксикация, антиоксидантни и т.н. В Pinterest има много примери. Ето ви няколко, които бих пробвала. (кликнете върху картинката, за да я видите в по-голям размер
)


2. Гримът.
Свикнала съм да се гледам с грим, като под това разбирайте очна линия, спирала и червило/гланц. Лятото колкото и да искам понякога ми идва прекалено много особено на очите. А да не говорим, че един път пробвах и дневен крем, който по принцип е толкова хубав и лицето ми беше като в найлонова торба. За това внимавайте какво си слагате по лицето. Все си мисля, че трябва да пробвам ББ кремовете, но не го правя. 

3. Косата.
От човек, който редовно си сушеше косата със сешоар се превърнах в такъв, който не използва почти никакви топлинни уреди за нея. Винаги ще препоръчвам аргановото масло или шампоаните, които го съдържат. Ако ще ходите някъде все пак маша и преса са задължителни за използване, ама можете да минете и без сешоар! 


4. Храната.
Само аз ли не обичам да ям тежки храни през лятото или има и други?! Някак си пържените храни не са ми любими през този сезон и дори не мога да повярвам, но наблягам на плодовете и зеленчуците(само определени).
Плодовете са много по-добри от снаксовете, чипса, пуканките ... сещате се.  Лично аз обожавам ягоди, малини, боровинки и банани през лятото. Динята е задължителна, иначе не мога да кажа, че е лято. Смутитата също са много добри стига да не са направени с изкуствени, или готови глупости.(не знам защо ги добавих тук)

'Path to the Beach - Dolphin Sands, Australia', photo by Jess Gibbs, via Artflakes: 5. Плаж и разходки.
Всяко лято ми се повтаря едно и също, но аз все още си правя каквото аз си знам. 
Избягвайте да се разхождате в най-топлите часове, особено ако по пътя ви няма сянка и си носете слънцезащитния лосион с вас. И моля ви ползвайте го преди да изгорите!!!
За плажа важи същото горе-долу, но ако решите да останете повече задължително си носете вода дори и да се превърне на "чай" пак е по-добре да имате нещо за пиене и чакайте 20минути след като сте се намазали със слънцезащитното нещо преди да влезете във водата.

6. Интернет. 
Сигурно няма по-добър сезон от лятото, където да можеш да се затвориш и за един ден да изгледаш 24 епизода един след друг или да решиш да си изтеглиш новата версия на Sims (не ме съдете, знам, че има все още хора, които я играят, макар че аз вече я спрях, защото лаптопа ми издаде багажа от много отдавна). Tumblr и YouTube също се изпълват с най-различни приятни за гледане неща, особено YouTube - обичам да гледам  видеа на лятна тематика, нищо че никога не правя и не ползвам нищо от тях. Важна е загубата на време и да ми е интересно. 

7. Книги. 
Освен да наваксвате със сериали и филми, същото може да сторите и с книги. Ако не бях заета това лято със сигурност бих завършила: Пърси Джаксън и боговете на Олимп, Героите на Олимп и Хрониките на Кейн. Най-много да прочета Хари Потър това лято, което също не е лошо. (В коментарите може да напишете кои поредици вие бихте прочели или ще четете.)

8. Вечери с приятели.
Може би това е най-любимото ми нещо. Обожавам да се съберем с приятели дали на кафе, ресторант, или някъде на гости и да си говорим глупости или да гледаме филми, и да ядем заедно с това разбира се. Също въртенето на обръчи с разговори може да се включи. (да, не питайте)
El escenario perfecto para una noche veraniega con tus amigos:

Лятото е може би на второ място по любими сезони, в последните години го измести есента. Харесвам го и не само заради рожденият ми ден, а просто сякаш това е още една възможност за ново начало, да се започне нещо или да направим нещо, което дълго сме отлагали. Да не забравяме и песните, които излизат специално през този сезон и ги слушаме до втръсване или радиостанциите ни помагат да ги намразим. Всяко лято освен своя история си има и свои песни. С нетърпение очаквам да видя с какво ще свързвам това лято. 

Приятна ваканция, а ако още сте в училище дайте още малко от себе си за последните няколко метра! 

С тези 7 точки и да не забравя свободния текст общо взето обобщих всичко, което правя, заедно с няколко съвета, но ако съм пропуснала нещо чакам да го споделите в коментарите и също така да кажете какво вие обичате да правите през лятото. :)



Sunday, June 5, 2016

A to Z Bookish Survey


Благодаря на Памела, че ме е тагнала! :)

А като Author: Автор, от който имаш най-много книги.
Сара Дж. Маас

B като Best: Най-доброто продължение някога.
Кралица на сенките- Сара Дж. Маас

C като Currently reading: Коя книга четеш в момента?
Падение и подем - Лий Бардуго

D като Drink of Choice while Reading: Коя е любимата ти напитка докато четеш?
Не обичам да пия нещо докато чета, защото ме е страх, че ще разсипа върху книгата, но понякога си позволявам водичка.

E като E-reader or Physical Book?: Предпочиташ да четеш книжни книги или електронни?
Със сигурност предпочитам на хартия.

F като Fiction: С кой герой от книга би излизала в гимназията? 
Дориан Хавилиард

G като Glad you gave this book a chance: На коя книга си доволен/а, че си ѝ дал/а шанс? 
Ангел с часовников механизъм

H като Hidden Jem Book: Коя книга за теб е истинско бижу?
Магьосникът от Оз и не само заради изумрудения град :дд "Малкият принц" от Екзюпери също!!

I като Important: Важен момент в живота ти на читател? 
Ридание и Балада завинаги ще си останат специални за мен.

J като Just finished: Книга, която току-що си приключила? 
Младият Шерлок Холмс: Червената пиявица - Андрю Лейн

K като Kinds of Book you won't read: Какви литературни жанрове не четеш? 
Много относително е. Ако нещо ми хареса и ми е интересно ще го прочета, но не и романтични романи (тинейджърските дреми не ги броя) ... към тях не посягам.

L като Longest Book You've read: Коя е най-дългата книга, която си чела? 
Кралица на сенките - Сара Дж. Маас

M като Major Book Hangover Because of: Коя книга ти е дала усещане за свръх доза? 
Принцеса с часовников механизъм - Касандра Клеър
Още си мисля за тази книга ...

N като Number of Bookcases you own: Колко библиотеки имаш? 
Имам си рафтчета - 4.

O като One Book You might Have Read Multiple Times: Има ли книга, която си чела повече от веднъж? 
В един момент започнах отново "Мечът на лятото", но до никъде не стигнах.

P като Preferred Place To Read: Къде обичаш да четеш?
На дивана главно.

Q като Quote that inspires you/ give you all the feels from a book you've read?: Цитат от книга, който те вдъхновява? 
"But she was her own hero now." - Кралица на сенките - Сара Дж. Маас

R като Reading Regret: За какво съжаляваш като читател? 
За това, че прочетох втората книга от Братството на черния кинжал и Без Хоуп!

S като Series You Started And Need To Finish (all books are out in series): Коя завършена поредица искаш да прочетеш до края? 
Академия за вампири - Ришел Мийд (последните 2 ми останаха)

T като Three of Your All-Time Favorite Books: Твоите три най-любими книги? 
Битката - Матю Райли
Стъкленият трон - Сара Дж. Маас
Академия за вампири - Ришел Мийд


U като Unapologetic Fangirl For: Непростим фен на ...
Зелени/сини/сиви очи и черна коса. (само в книгите обаче)

V като Very Excited For This Release More Than All The Others: Коя книгата, чието излизане очакваш с нетърпение? 
Empire of Storms - Sarah J. Maas
Stealing Snow - Danielle Paige
Чукът на Тор - Рик Риърдън

W като Worst Bookish Habit: Кой е най-лошият ти книжен навик? 
Почвам да съдя и сравнявам (особено героите) още от началото.

X като X marks the spot: Start at the top top left of your shelf and pick the 27th book: Посочи 27 книга на най-горният ти рафт започвайки от ляво надясно. 
За съжаление рафтчетата са ми къси, така че не побират толкова много книги. Но последната от ляво надясно на първия ред в момента е "Дете на пустинята".

Y като Your Lates Book Purchase: Коя е последната книга, която си купи?
Падение и подем - Лий Бардуго

Z като ZZZ-snatcher book (Last Book that Take you Way Late): Коя е последната книга, която те е държала буден до късно? 
Чета само през деня, за да не си натоварвам очите с лампата, така че няма такава!


Wednesday, June 1, 2016

Непрофесионално: за пътуването със самолет



Честит празник! 

Понеже ми предстоят няколко полета в близката седмица реших да споделя опита си от предишните пъти.
Този път ще го направя под формата на "Очаквания и Реалност", както и ще дам няколко съвета. Надявам се да се получи интересно и разведряващо, така че нека да започваме.

1.Очаквания:
Летенето със самолет е супер и много хубаво, не разбираш кога минава времето.

Реалност:
Изобщо не е толкова чудесно както го описват хората, особено ако не може да стоите на едно място без да правите абсолютно нищо. Дори и двучасовия полет ще ви се стори повече.

2.Очаквания:
Ако пътуваш за първи път е възможно да се объркаш

Реалност:
Първият ми път беше през летището в Париж (SDG) и всичко беше точно. Табелите буквално те удрят в главата. Знаеш ли поне малко език, отворен си и имаш ли умение да наблюдаваш и какво точно да правиш ще се справиш.



3.Очаквания:
По филмите храната изглежда вкусна, да на малки порции, но е хубава.

Реалност:
Рядко има попадение. Първо няма никакъв вкус, второ е съвсем малка (Салата Пиле съдържаше буквално две късчета месо и нещо като маруля или нещо подобно на трева), някакви странни сосове(отново безвкусни). Единствено сладоледа беше хубав, нищо че беше две хапки. Поне с течностите е доста по-добре: студен чай, портокалов сок, вода, доматен сок(от кутия, разбира се) и т.н.


4.Очаквания:
Ще си намерите багажа бързо и щом видите вашия куфар ще знаете, че това е той.

Реалност:
Друг път! Стресът дали вашия куфар изобщо го има ви влияе сериозно, че всеки подобен на него ще ви изглежда същия и като дойде вашия ще се съмнявате, че това е наистина той.

5.Очаквания:
Полетът ще е точно толкова време, колкото е изписано на билета.

Реалност:
Отново не. Първо, че може да се забави при самото излитане, второ пилотите могат да променят курса.

6.Очаквания:
Няма да ти стане скучно в самолета: ще си говорите със спътника ти, ще слушате музика, гледате филми, спите дори.

Реалност:
Ако искате си оцветявайте даже, ама пак ще се изнервите и ще ви стане скучно. Първо - седалките са неудобни за спане, второ - човекът до вас или зад вас може да е шумен, а пък да не се случи да са деца сте до там(ритането на седалката ще ви е най-малкия проблем); трето - музиката, която я има не е с толкова голям избор и няма да са точно любимите ви песни, а филмите - еми то екранчето е около 7 инча, ако не още по-малко, дори и да има новоизлезли не може постоянно да сте втренчени в това екранче. (Това с музиката и филмите го има само на дългите полети)


СЪВЕТИ:

  • Наспете се колкото можете повече преди да летите. 
  • Отидете час или два по-рано на летището, а извън България дори по-рано и си оправете първо всички неща(чекиране, изход и т.н.) - не ги оставяйте за последния момент. 
  • Ако можете преди това се наяжте добре, стига от това да не ви става лошо!!! 
  • Не дръжте да сте до прозорец, аз лично предпочитам да пътеката, така ако се наложи да ставате ще е по-лесно и по-бързо, и няма да трябва да разкарвате друг човек. Прозорчето е малко и красивите гледки са рядкост. 
  • Ако имате дълъг полет изчакайте да излетите преди да си пуснете филм. (Моята приятелка изгледа цял филм докато излетим от летището на Ню Йорк.)
  • Опитайте храната може и да има някакво добро попадение. 
  • Ако обичате студени напитки - си кажете да ви сложат лед, не се притеснявайте. 
  • Бъдете с обувки, които лесно се събуват. На някои летища искат да се събувате докато минавате през проверката. 
  • Също при проверката си извадете всякаква електроника от чантата:телефони, апарати, таблети и т.н. Ако имате парфюм също, и вижте дали не пише да си свалите железните/сребърните неща от вас. Водата трябва да си я хвърлите и едва след това от магазините или кафенетата може да си закупите. 
  • Проверете си сайта на летището какво може да носите и какво не в ръчния багаж. Не останах с впечатления някой да му мери килограмите, така че спокойно. 
  • Докато чакате полета си, проверете на информационните табла дали изходът е още същия, имат навика да ги променят.
  • Не трябва да си принтирате самолетния билет, при чекирането като си дадете паспорта ще ви издадат бордни карти и сте готови. 
  • Ако ви изгубят багажа не изпадайте в паника (ако много се притеснявате избягвайте Air France, а бе да летите през Париж. Не че нещо, но там го губят най-много. Сега вече и аз съм в списъка.) Бюрото Lost and found е точно до вас, отивате попълвате си заявление?, взимате си рекламация и чакате. Ако сте като мене на следващия ден след 3 часа по принцип идват отивате до сектора на пристигащите с рекламацията, питате къде да отидете (хората при мен бяха много мили) и куфарът ви в най-добрия случай ще е там и ще ви чака. 


Това е, което се сещам за сега и дано да е от полза. Не забравяйте също, че всеки по различен начин възприема нещата. На вас може пък да ви хареса абсолютно всичко.
В коментарите можете да оставите вашите впечатления ако сте летели със самолет и дали ви е харесало. Ще се радвам да ги прочета и да видя мнението ви. :)

Update: Не бях забелязала, че пише "следващия месец" , тъй като постът беше предвиден за предишния месец, но реших да е по-късно. За това го поправих!