Monday, May 30, 2016

Младият Шерлок Холмс: Червената пиявица - Андрю Лейн/ Red Leech - Andrew Lane (Young Sherlock Holmes #2)

Андрю Лейн ни отвежда на ново приключение. През Борнео, Англия, Атлантическия океан, чак по железопътните линии на Америка.
След преживяното в началото на своята ваканция младия Холмс не си и представя, че нещо подобно може да се повтори отново, но съдбата му е подготвила изненада. Един от най-известните убийци в света изглежда, че се е установил недалеч от мястото където е Шерлок. Но понеже възрастните не му казват нищо повече, той решава да научи сам останалото. Отново се забърква в проблеми и се опитва да разкрие един по-голям и по-сложен план. Заедно с това той се опитва да избяга от смъртта и да спаси своя приятел.

Отново една книга, която чаках с нетърпение да прочета и тя постигна същия успех като първата.

Стилът на писане на Андрю Лейн започна много да ми харесва, тъй като изобщо не е натоварващ, все пак е предвидено за по-младата аудитория, но това не означава, че един възрастен няма да намери нещо, което да му хареса в нея. В тази книга всичко е описано повече от необходимото. А и няма как иначе, защото ние сме отведени на нови и непознати места, и ги опознаваме заедно с главния герой. Отново сме въвлечени в историята и ставаме част от нея и групата на четиримата герои.
Начинът, по който е структурирано всичко е чудесен.
Не се губи време в излишни драми и разговори, а още в първите няколко глави и завръзката е оформена. Всичко си върви така както трябва без излишни натоварвания, които да не вършат нищо, а просто да са сложени за да е пълно.

Хареса ми това, че въпреки мистерията любопитството на читателя не е насочено само към края, където всичко се изяснява, ами се задоволява постоянно с някаква интересна информация. Авторът и в тази част е добавил много любопитни факти и кратки истории, поднесени в един доста лек вид, за да няма натоварване и да е поне малко ползотворно за този, който чете.

При героите вече се наблюдава разширяването на оформената връзка, която е толкова добра и чиста.
Младият Шерлок все още е момчето, надарено с бърза мисъл и умението да мисли извън кутията. Това го постига благодарение на неговия учител, който му показва нов начин да вижда и да разсъждава върху света, който го заобикаля.
Вирджиния тук вече не е онова момиче, за което се представяше в първата книга, ами почва да чувства повече, но това по нищо не я прави слаба. Просто я показва, че както всеки обикновен човек, изплуват спомени и чувства, от които той не може да се избяга. Когато премина през това тя се завърна в първоначалния си вид.
Мати е едно толкова невинно и забавно дете. Беше като слънчев лъч в най-напрегнатите и тъмни моменти.
Учителят - Еймиъс Кроу е онази личност, която е като опора за другите и им дава храна за размисъл.

Друго, което е хубаво за самата поредица е, че Андрю Лейн не си измисля нищо, а се опитва да представи, откъде са дошли всички умения на Шерлок в оригинала.

"Червената пиявица" отвежда читателите на ново приключение по непознати места, държи вниманието докрай и обогатява с интересни факти.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

Wednesday, May 25, 2016

Принцеса с часовников механизъм - Касандра Клеър/ Clockwork Princess(The Infernal Devices #3) - Cassandra Clare

Последното нещо, за което е подходяща една сватбена рокля е бой с демони. Уви, точно това достига Теса. Магистирът се завръща с цялата си мощна армия от автоматони за последната липсваща част от плана му за превръщането им в непобедими същества със собствен ум. Единственото, което му трябва, за да заличи ловците на сенки от света е Теса. Последна битка, но никой не е казал, че героите винаги излизат победители. Ще могат ли ловците на сенки да устоят и с какви жертви ще трябва да платят цената този път?

Вече знаех как свършва книгата по отношение на любовния триъгълник, тъй като преди да реша да започна поредицата моята приятелка ми разказа необходимата информация. Това не ме спря да се привържа към някои от героите и да се насладя на действието, а тук то е много.

В книгата буквално няма ред, на който да спреш и да си поемеш дъх. Авторката е събрала всичко най-интересно и най-изпълнено с напрежение имено тук в тази последна част. Начинът ѝ на писане отново ме остави без думи. Досега не бях попадала на жена, която да може да си играе с думите по такъв начин, всички действия, сгради и места, а да не започвам за чувствата на героите, които напълно разрушиха стените ми и ме разчувстваха повече от всякога. Буквално след края на книгата бях една емоционална развалина и ден след това аз все още не мога да се съвзема. От пролога до епилога, при който на няколко пъти се спирах при четенето му понеже всичко ми дойде прекалено много, не се отделих за момент от книгата. Това е причината, поради която я завърших толкова бързо. Ставах с мисълта за тази книга.

В нея има всичко, което искам и ми доставя удоволствие, всичко - една книга да се превърне в любима. Изобщо не очаквах това тук, мислех си, че както при предишните ще има по равна доза действие и драмата на героите, но сгреших.

Бях започнала да смятам, че Теса ще се окаже поредната героиня, която накрая ще разруши изцяло първоначалното впечатление, което е създала. Не е типичната ритаща задници героиня, но си има своите добри моменти, достатъчни, за да има моята похвала. Както казах в ревюто за първата книга, авторката я е направила изцяло земно обикновено момиче, което и достатъчно смело и умно, когато това се изисква от нея и точно поради това хората я харесват. Да, след дълги прехвърляния в главата ми, мислите ми за нея се подредиха в това заключение.
По отношение на Джем съм изцяло раздвоена. Дали заради това, което авторката прави в тази книга, или просто заради самия него нямам отговор. Със сигурност обаче е един герой достоен за уважение. Преминава през толкова много и душата му накрая отново си е същата, нямаше как да не ми стане мило поне малко. (Да, имам чувства!!!)
За Уил съм изцяло без коментар с тази книга той се затвърди като един мой любим герой. Тук виждаме повече от него по отношение на това, което е оставил в миналото - семейството и отново онази жертвоготовност. Как Касандра Клеър го е направила толкова перфектен си нямам и на идея, но резултатът е на лице. Фен-клубът му се увеличи с още един член.

Тук авторката е и развила повече характерите на някои, от вече познатите ни герои. Кой да си помисли, че една кухненска помощница, която умее да пее само песни за смърт може да се справя с автоматонити сякаш са направени от слама? Е, не и аз.
Нужно ли е да казвам, че братята Лайтлууд са страхотни?! Първоначално Гидеон ме спечели, но сега накрая Гейбриъл повече се доближава до харесваният от мен тип.
Имаме и ново попълнение в редиците на ловците, но за нея вече знаех, че ще ми хареса от разказите, които се носеха по неин адрес. Харесах я дори и повече.
И накрая, но не на последно място остана да кажа и няколко думи за Софи, Шарлот, Хенри и разбира се - Магнус.
При Софи съм на кантар, от една страна харесвам прямотата ѝ и че е готова за битки, но от друга има нещо и аз не знам какво, което просто не ми дава да я харесам. Ако с добре мога да опиша някой герой, то го използвам тук.
След някои събития от втората книга и разбиране на истини връзката на Шарлот и Хенри стана много хубава, по онзи тинейджърски и сладък начин. Радвам се за тях и за силата на духа и на двамата, особено на Хенри.
И стигнахме до Магнус, към който развих някакви минимални чувства още във втората книга, а сега те се увеличиха. Няма как да е живял толкова години и да не проявява малко разбиране към другите, но това, което всъщност прави и се забелязва как той променя самите хора. Сега повечето са чели поредицата сигурно, но за останалите ще оставя лека мистерия. Със сигурност именно с това свое качество и характерът му като цяло ме спечели повече. Наистина е един много интересен герой.

Щом казах за героите веднага ми дойде мисълта, че именно тук умението на авторката да си играе с думите правят връзките между отделните личности толкова хубави, а самите тях - истински.

"Принцеса с часовников механизъм" е горчиво-сладкият и удовлетворяващ читателите финал., изпълнен с всички неща, които да подействат, така че книгата да остави някакъв отпечатък.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

П.П. Защо никой не ми каза да си приготвя кърпички?!
Очаквам да прочета вашето мнение за поредицата в коментарите! :)

Saturday, May 21, 2016

Burn, Rewrite or Reread Book Tag



Благодаря на Памела, Юли и Теди,че са ме тагнали!

Знам, че съм една от последните, които прави тага или поне така мисля, за което нямам оправдание. Така че без повече увъртания нека да започваме.

Не знам защо реших, че въпреки името на тага ще си пиша на листчета само книги, които са ми харесали.(мисля, че някъде-някога написах, че съм мазохист) Е, добре сложих две, които с удоволствие ще изгоря, но нека да видим какво ще стане!

I Рунд


Не започваме толкова зле! *зла усмивка* Сигурна съм, че вече някои се досещат, коя от тези ще си гори.

BURN: Вечна любов, защото жената, с каквото и име да съществува(с М) ме изкара извън кожата ми и след тази книга оставих и поредицата.
REWRITE: Ние, лъжците, защото нещо ми липсваше при изграждането на характерите на героите, може да се добавят неща по тях.
REREAD: Естествено, че ще препрочета Дете на пустинята, което си ми харесва - си ми харесва.

II Рунд

Пак лесен избор. 

BURN: Въглен в пепелта - каква ирония само.
REWRITE: Дороти трябва да умре, въпреки че не знам какво ще я преправям, но с цел да я запазя ще измисля.
REREAD: Стъкленият трон. Сякаш се очакваше друго да стане с него.

III Рунд


Със сигурност вече ако ме познавате при вида на книгите знаете какво ще стане, но да видим дали ще стане така ...

BURN: Тъмна любов си отива да прави компания на дружката си. Не мога да кажа, че е най-лошата книга, която съм чела, но ми вдигна много очакванията за следващите, а те се оказаха напразни.
REWRITE: Двор от рози и бодли и то главно заради Фейра, която много хора идеализират, че била силна и знаела какво иска, а за мен е просто обикновен човек, който се надценява, взима глупави решения и има деградация.
REREAD: Ангел с часовников механизъм - нищо, че я скоро я завърших бих я прочела отново.

IV Рунд


Днес очевидно имам късмет!

BURN: Аз бях тук си отива, не че не ми хареса, а напротив бих я препоръчала за четене през лятото, защото е лека и се чете бързо, пък и е горе-долу интересна. Но в сравнение с другите две губи.
REWRITE: Гондолата на времето - тя си е перфектна, но ако се добавят още малко сцени с напрежение и по-голямо действие няма да е голяма грешка.
REREAD: Като я писах на листчето, мислех че ще се падне в трудна комбинация и едва ли не съжалих, но пък трябваше да има тръпка и я оставих. Няма начин да има Магнус Чейс и аз да не си го избера него. Добре де, ако беше срещу Дориан щеше да е друг отговора, но сега е различно.

V Рунд 


Сигурно се шегуваш! Това бяха последните три листчета, чакащи ме да стигна до тях, след като съм изтеглила всички други.
За това мили мои, не трябва да говорите за нещо, докато не му видите края.

BURN: За съжаление трябва да кажа чао на Рубиненочервено, нищо че с това колекцията от книги за пътуване във времето стига до една книга. Такава е била съдбата.
REWRITE: Сянка и кост - какво ще ѝ добавям на една толкова прекрасна книга. Ами малко е кратка, така че защо да не стане по-дебела? 
REREAD: Академия за вампири печели този последен и интересен рунд, и то напълно заслужено. Обичам си я тази книга.
П.П. Скоро очаквайте ревюта на Сянка и кост и Академия за вампири, и то на целите поредици.

Saturday, May 14, 2016

The Throne of Glass Book Tag


Scroll for the English version :)

Благодаря на Юли, че ме е тагнала! :) 

Lysandra: Книга с променена корица, която обичаш: 
"Мечът на лятото"

Abraxos: Книга, която е по-добра вътрешно, от колкото изглежда външно:
"Академия за вампири" 

Erilea: Поредица със страхотен изграден свят:
"Светът на Диска" и "Dorothy Must Die"

Rifthold: Книга, която съчетава жанрове:
"Битката"

Damaris: Книга, базирана/вдъхновена от мит/легенда:
Без да съм я чела ще кажа поредицата за Пърси Джаксън ... Скоро ще поправя тази грешка.

Kaltain Rompier: Книга с неочакван обрат:
"Престол и щурм"

Assasin's Keep: Книга с ненадежден разказвач:
Двор от Рози и Бодли - знаете за моята "любов" към Фейра.

Aelin Ashryver Galathynius: Книга със силата да те унищожи:
Все си мисля, че при завършването на някои поредици чувствата ще ми дойдат в повече като например: Академия за вампири, Трилогията Гриша и Стъкленият трон.

Manon Blackbeak: Книга, която  те е уплашила:
"Ледено ухапване"

Asterin Blackbeak: Книга, която има екипни цели: 
"Младият Шерлок Холмс:Облакът на смъртта"

Terassen: Книга, която те кара да се чувстваш като у дома:
"Стъкленият трон" и "Dorothy Must Die" 

Rowan Whitetorn: Книга, която те кара да изпаднеш в несвяст (заради множеството емоции):
"Сянка и кост"

Chaol Westfall: Книга, която те е предизвикала да погледнеш различно на нещата: 
"Живота, какъвто го познавахме"

Fleetfoot: Книга, която си получавала като подарък: 
Поредицата "Стъкленият трон #1-3" 

Eye of Elena: Книга, която си намерила точно когато се нуждаеш от нея: 
 "Даровита"  и "Аз бях тук" 

Не искам да коментирам, че Дориан не фигурира, а някой като Роуан - да. Без думи съм! 
Няма да тагвам никой, защото май пак съм от последните, а и не знам кой е чел поредицата. 

ENGLISH 

Lysandra: A Book With A Cover Change You Loved:
The Sword of Summer |bulgarian version|

Abraxos: A Book That It's Better On The Inside Than It Looks On The Outside:
Vampire Academy 

Erilea: A Series With A Great World-Building:
Discworld and Dorothy Must Die|I love Oz|

Rifthold: A Book That Combines Genres:
The Contest

Damaris: A Book Based on/ Inspired by Myth/Legend:
Percy Jackson series which I have to read.

Kaltain Rompier: A Book With An Unexpected Twist:
Shadow and Bone
Assasin's Keep: A Book With Unreliable Narrator: 
A Court of Thorns and Roses - I don't even want to talk about Feyre. 

Asterin Blacbeak: A Book That's Got Squad Goals:
Death Cloud (Young Sherlock Holmes)

Terrasen: A Book That Feels Like Home: 
Throne of Glass and Dorothy Must Die, Lament and Ballad

Aelin Ashryver Galathynius: A Book With A Power To Destroy You: 
That is going to happen when I finish those series: Throne of Glass, Grisha Trilogy and Vampire Academy.

Manon Blacbeak: A Book That Intimidated You: 
Frostbite

Rowan Whitetorn: A Book That Makes You Swoon: 
Shadow and Bone

Chaol Westfall: A Book That Challenged You To See Things Differently: 
Life as we knew it (Last survivors)

Fleetfoot: A Book You Received As A Gift:
Throne of Glass 1-3

Eye of Elena: A Book You Found Right When You Needed It: 
Graceling and I was Here

I'm really pissed of right now ... Where is Dorian? Why did you think that some of those characters are more important than him? 


Saturday, May 7, 2016

Кралица на сенките - Сара Дж. Маас/ Queen of Shadows - Sarah J. Maas

Вече приела съдбата си и това коя е всъщност Селена Сардотиен се завръща в Адарлан, но това, което я очаква е много по-различно от това, което тя помни. И преди да се отправи към родния си дом тя трябва да изпълни няколко задачи: първо да вземе това, което е нейно и ѝ се полага; второ -  да измъкне братовчед си и на трето място да освободи приятеля си и да отмъсти на хората, причинили толкова много злини на нея и семейството ѝ.
Спиращо дъха продължение, където оставените мистерии и предателства се изясняват, за да се направи път към новото.

Ще започна с това, че допуснах грешка с тази книга и тя беше, че не я прочетох по-рано. Малко ще е ако кажа, че книгата ми разбиваше сърцето на хиляди парчета и ги сглобяваше през цялото време. Сякаш бях на влакче в лунапарка и завъртанията бяха повече отколкото мога да си представя, а да не говоря за емоциите ми и в каква ескалация бяха те. Книгата ме остави без думи и заедно с това напълно удовлетворена.

Тук Сара Дж. Маас е надминала себе си. "Кралица на сенките" измества "Среднощна корона" от първото място на любима книга от поредицата и то напълно лесно. Това, което авторката е направила в тази част е нещо невероятно и не само защото е най-дългата част досега, а - начинът, по който е написана е чудесен. Вижда се старанието и добрата работа, които са били положени за създаването. Описанията на света, на чувствата, на героите, на магията или общо взето на всичко в тази книга няма как човек да остане непокътнат. Всичко въздейства по такъв чувствен начин и изгубването в света на книгата и историята в нея спомагат още повече за това.
Ако четете книгата веднага след като сте завършили предишната няма да имате проблем с това, което става тук, а ако сте като мен и я четете месеци след третата ще е малко по-трудно да се сещате за нещата, които са довели до развоя на събитията, който се случва, но това няма да е никаква пречка, защото авторката достатъчно добре е обяснила, макар и бегло от къде се е стигнало до сегашното положение. Е, разбира се, ако имате по-добра памет от моята ще е изключително приятно и няма да ви трябва да се замисляте къде сте видели някое име или дадено нещо, за което се говори в тази книга. Не мисля, че това ще е някакъв проблем, тъй като самото действие и напрежението, което се е просмукало във всяка страница на книгата ще ви държат вниманието и любопитството, а с това ще сте и като на тръни на няколко моменти. Обратите и неочакваните моменти тук са много, така че се пригответе. Аз харесах книгата точно заради това, защото обичам действието, повишените ми емоции заради него и героите, които общо взето са големите виновници тази книга да ми въздейства по този начин и да ме остави да искам още.

Селена Сардотиен или Елин Галантиус, или каквото име ѝ се носи е във вихъра си тук. Това, което ми направи впечатление тук е колко зряло разсъждава и действа, а е едва на деветнайсет години. Очевидно изразът, че животът е най- добрия учител и тежките уроци, които ѝ е предал в крехка възраст са оказали влиянието тя да се превърна в това, което е сега. На моменти ми се стори, че тя беше най-здравомислещата и голяма на години от всички. Въпреки това типичните за нея качества, с които ние първоначално я харесахме, или поне аз са все още на лице. Няма как да я харесам повече от това, тук тя надхвърли себе си повече, отколкото мога да преброя.
И за да не продължавам да идолизирам и да правя реклама на главната ни героиня ще премина към другите ни познати лица, които Сара Дж. Маас тук вече е направила пълноценни герои с изградени характери и истории, достойни за уважение.
Това, което Каол преживя в предишната книга все още го преследва, но той е готов на всичко да се бори и да се докаже, че не е такъв, какъвто изглежда в очите на Селена и да спаси своя приятел. Разбирах го през цялото време, защо чувстваше всичко по такъв начин, даже се хванах, че аз бих имала същите мисли и предразсъдъци първоначално.
Частите на Дориан ми разбиваха сърцето, буквално и не защото ми е любимия герой, а защото той не заслужаваше нищо от това.
Роуан и Едион се залепиха за Елин и следяха всяко нейно движение, не че на нея ѝ трябваше помощ, но те бяха готови да разкъсат всеки, който я погледне на криво. С тази книга харесах Едион още повече, изключително приятен за четене герой, която ме караше да се усмихвам много пъти, но заедно с това и безмилостен и страшен воин. Роуан е една идея по-нагоре в моите очи, защото тук ние опознаваме много и различни части от характера му, а не само първоначалното и лично мен дразнещо териториално закриляне, и отричане на света на хората.
Манон Блекбийк също като Селена тук е в разгара си. Претърпява огромна промяна, благодарение на хората около нея и със сигурност след края ще погледнете с други очи към нея, защото някои от нещата, които прави са неочаквани.
Разбира се, авторката ни запознава отново с две нови героини и една не чак толкова ако сте чели събраните истории от периода на Селена преди да я заловят и отведат в мините, които не се отличават по нищо от тези досега. Както много хора казват, в поредицата са събрани само силни жени, които не чакат мъжете да спасяват света и не търпят глупостите на никои, което лично аз смятам, че е важно за днешните момичета.
Лисандра е стара позната на Селена, която не е приятно посрещната първоначално, но с развитието на историята тя става важна част от оформящата се група.
Несрин Фалик е представена като стара приятелка на Каол, която има безпогрешен мерник, когато стреля с лък.
Елида е момиче, което е отведено от чичо си в Морат и изиграва огромна роля в промяната на един от героите.
Няма да издавам повече информация за героите, защото с нея ще последва и един очарователен спойлер, а вие можете да минете и без него и сами да разберете повече.
Няма герой, който да не ми е харесал поне в един момент. Изградени са по един невероятен начин и със следващите части съм сигурна, че ще можем да опознаем и новите още повече.
Няма да крия и че Роуан и Едион, и Дориан и Каол са ми любимите дуота и ми пълниха душата и спомагаха чувствата ми да стигнат отвъд границите.

"Кралица на сенките" е най-доброто продължение, което със сигурност ще удовлетвори желанията и очакванията на читателите. Обичам тази книга и тя се превръща в най-добрата, която съм чела до този момент през тази година.

Книга 1    Книга 2    Книга 3

Sunday, May 1, 2016

The Reading Habits Book Tag



Благодаря на Мери, че ме е тагнала! :)

1. Имаш ли специално място вкъщи за четене? 
Ако дивана и леглото се броят за специални места - значи да.

2. Книгоразделител или обикновен лист хартия? 
Ако е книгоразделител на книгата тогава да, а ако не - листчето хартия с цитатите. 

3. Можеш ли да спреш да четеш по всяко време или трябва да спреш на определена страница, глава, част и т.н.? 
Ако живота ме иска (трябва да сляза от автобуса или трябва да ям - това са важни неща все пак). Но да, мога да спра по всяко време и все пак най-ужасно е като е на най-интересната част.

4. Ядеш ли или пиеш ли нещо докато четеш?
Докато чета цялото ми внимание е обхванато от книгата, най-много да пия вода, нищо повече.

5. Можеш ли да четеш докато слушаш музика или гледаш телевизия?
Пробвах. Не стана, разсейвам се просто.

6. Една книга в даден момент или няколко наведнъж?
Вече чета по няколко наведнъж, защото имам желание да чета почти всяка книга, която ми е в обсега.

7. Четеш вкъщи или навсякъде? 
Вкъщи и автобуса(само на дълги разстояния, не градските).

8. Четене на глас или наум?
Наум и коментиране на глас. 

9. Четеш ли всичко или пропускаш страници?
Зависи от книгата, но по принцип си чета всичко. Дали внимавам докато го чета е друг въпрос.

10. Пречупваш ли подвързията или я пазиш чисто нова?
Опитвам се да я запазя чисто нова и за това понякога си ги подвързвам, но има разтроение по ъгълчетата на някои.

11. Пишеш ли в книгите си?
Абсолютно НЕ. Мисля да почна да ползвам от тези листчето, дето всички останали използват. Не знам под какво име са.