Friday, October 28, 2016

Двор от Мъгла и Ярост - Сара Дж. Маас/A Court Of Mist And Fury(ACOTAR #2) - Sarah J. Maas

След нещата, които ѝ се наложиха да извърши в Недрата на Планината, Фейра не се чувства на себе си. Затворена в себе си, с чувство за вина, а сделката с Рисанд, която направи в замяна на живота ѝ все още стои. Сякаш, за да я кара да страда повече. Но може би това ще се окаже нейния шанс за нещо по-различно или пък може да се получи точно обратното.

За много хора сигурно е учудващо(И за мен все още е!) как съм прочела тази книга след като толкова много коментирах и се изнервях по отношения на първата. Но проблемът нито ми е със света, нито с начина на писане на Сара Дж. Маас или нещо от този род, а винаги е било странното държание на Фейра.
За щастие мога да кажа, че най-накрая в тази книга след петстотин страници можех да ѝ дам моето одобрение и да я похваля, че стана героинята, от която се нуждае тази история. В противен случай щях да оставя поредицата и дори нямаше и да помислям да посегна за следващата част.

Не знам как Сара Дж. Маас успява, но с всяка следваща книга промяната в начинът ѝ на писане се забелязва още от километри. Тази книга прави огромно впечатление именно с това и не само защото е дълга в оригинал около 600+страници, а заради самите думи и стил, които са използвани, за да се представи историята и обрисува всичко. След като бяхме свидетели и гости на Дворът на Пролетта сега следва да се запознаем и с Двора на Нощта, а заедно с него и още един двор, който със сигурност няма да бъде за изпускане, когато се съвземе (тези, които са чели знаят за какво говоря), а именно - Дворът на лятото.(Винаги ще има нещо, което да ме привлича в този сезон.)
Но нека първо започна с Двора на Нощта, неговия Велик Господар и свитата му.
Не знам точно как да опиша тази прелест, но е факт, че тази земя, която уж изглежда тъмна и опасна всъщност е най-красивото и цветно нещо в цял Притиан. И говоря без да преувеличавам. Е, сигурно за това малка вина има скъпата ни героиня, през чиито очи ние виждаме всичко, а артистичната ѝ душа, макар и леко западнала в тази част от книгата все още работи. Начинът, по който е описан Веларис или т.нар. Двор на мечтите е нещо наистина мечтателско (съществува ли такава дума изобщо?!?) и със сигурност можеш да изгубиш ума и дума при прочитането на описанията му, а с напредването да се почувстваш сякаш и ти участваш в историята, и си част от него.
Неговият Велик Господар или още по-известен като Рисанд се оказа съвсем различен от онзи отвратителен и арогантен мъж в първата книга, който аз харесах още от първата му поява. (Трудно устоявам на сини очи и тъмна коса, или каквато и да е коса стига очите да са светли, така че ми е простено)

В тази книга той сякаш е съвсем друг човек и най-накрая разбираме цялата история зад образа му, а с това и куп други зад кулисни работи, които завъртат колелото в друга посока и ни показват неща, които едва ли сме очаквали.
Вътрешният кръг на Рисанд е сигурно нещото, което кара книгата да върви напред по най-добрия възможен начин. Четирима истински воини всеки специален сам по себе си.
Касиан - илириански боец, който може да ти строши костите без да се замисли, може да те докара до нервна криза ако не разбираш сарказъм, защото през повечето време хумора му преминава в това и напълно лоялен и готов да убие за тебе, и да те защитава с живота си ако трябва.
Азриел - идеалният шпионин, тих и не чак толкова разговорлив, но тялото и лицето му го издават през цялото време за всички чувства, които се опитваше да скрие и в моите очи беше толкова миличък и сладък, че чак да ти се прииска да го пазиш него, нищо че няма да имаш шанс срещу изчадията, които се появяват изневиделица.
И ако вече нямате симпатии към тези тримата ще добавя, че те са може би най-уважаващите жените мъже. Не ги омаловажават, не ги отстраняват от опасните мисии и им позволяват да бъдат и да взимат свое собствени решения.
Мор я харесах още от началото, трета в йерархията, ако изобщо може да се говори за такава, тъй като линията отдавна вече я няма, но всеки си знае мястото в групичката. Красива, силна, изтърпяла много, за да не търпи глупостите на никои, но все още носеща добрина у себе си. Тя е човекът, който ще те замъкне в най-близкото заведение и ще те накара да се забавляваш, дори и да знае, че следващия ден всичко може да отиде по дяволите.
И стигнахме до Амрен, за която мнението ми скачаше от едно на друго през цялото време. В заключение - харесах я. Втора в управлението след Рис и тя преживяла много като всички останали. Всеки от вътрешния кръг си има определена история, която го е направила такъв, какъвто е.
Изключително добре изградено герои както винаги. Описани не само повърхностно и хвърлени ей така, да се бъркат в сюжета и да правят нещо. Замислени много добре и с подходяща цел, когато дойде момента да покажат на какво са способни.
И да не забравя да кажа и няколко думи за Фейра. Не очаквах още от първите глави нещата между нас да потръгнат толкова добре, за това обвинявам авторката и експертното ѝ мислене да оправя нещата, така че всички да са доволни след някакъв етап от време. Разбирах я почти през цялото време, а после се опитвах, след това отново се проявяваше с онази нейна дразнеща особа и накрая БУМ чудото се случи. Най-после си разбра мястото и целта в живота или в плана, който вървеше. Показа, че не е хленчещо момиченце, което има нужда от закрила, глезене и тем подобни лигави работи. Изяви се като жена достойна ако не за уважение то поне за малко поздрави, че е излязла от обвивката си. Е, поздравления! И сега в следващата книга я очаквам да нарита здраво задниците на някои хора, които заслужават, а и не други, които не чак толкова, но просто за профилактика.
Ако се питате какво е станало с Тамлин. Има нещо странно и объркващо в този човек. Но аз изобщо няма да съм от онези, които го мразят или го плюят, защото разбирам неговата рола в историята. Извинете, но ако не беше той книгата щеше да свърши до тук, а не да имаме още няколко следващи я. Тамлин доста помогна някои неща да се случат и да обърка плановете на някои от останалите герои, но както казах - всичко е с цел.

Последните сто страници бяха най-силни от цялата книга. Не ме разбирайте погрешно, насладих се на всяка една страница от нея, дори и на моменти, които си мислех, че не мога да търпя, но истинското действие и кулминация става в последните глави. На които освен да гледаш като неразбиращо нищо животно и да се осланяш на надеждата, че може би нещата ще се оправят, дори и това да е предпоследната страница, няма какво д. Със сигурност с всичко това идват и емоциите, които те хвърлят направо от ръба и се чувстваш по ето този начин:

 

Естествено Сара Дж. Маас трябва точно накрая да завърши по достатъчно любопитен начин, който не е толкова на ръба, но е близо до него, че да нямаш търпение за следващата част. И да си като малко дете в детски магазин искащо играчка и подскачащо сякаш има невидимо въже. 


"Двор от Мъгла и Ярост" е едно силно продължение, което категорично заявява мястото си на първо място от тази поредица до този момент. Пълно със страст, хумор, любов, приятелство, битки и осъзнаване на това кой си и каква е твоята сила, а веднъж вече разбрал го да се изправиш и със зъби и нокти да се бориш за това, към което те води сърцето ти дори и да боли. С нетърпение очаквам следващата част на книгата и дано в нея видим още от Дворовете на Притиан, защото вярвам, че има какво да се види, дори и във вида, в който може да ги намерим. Магията ще се усети веднага! :)

No comments:

Post a Comment