Thursday, October 6, 2016

Правилата на привличането - Симон Елкелес




Историята за живота на братята Фуентес продължава. Този път на преден план ни е показан Карлос. И той като по-големия си брат играе ролята на лошо момче и се забърква в разни каши, но целите му за в бъдеще опират до нулевото ниво. По-скоро той живее, за да дразни и да прави напук на Алекс, докато не идва, естествено и повратния момент. Налага се да живее в къщата на семейство Уестфорд.
Киара Уестфорд е от добрите момичета и има вероятност да се справя в оправянето на коли по-добре и от момчетата. Не се крие зад маска, а е себе си и не се води по останалите ѝ съученици.
Колкото повече се опознават, толкова повече осъзнават, че сърцата им искат да са заедно, но както и при по-големия брат, Карлос първо ще трябва да се справи с други неща преди да си вземе момичето.

Няма да крия, че книгата ми хареса повече от първата. По простата причина, че характерите на героите ми се сториха по-истински, тъй като никой не се правеше на нещо, което не е. А историята се развиваше доста по-естествено благодарение на това.

Цялостната идея на тази книга е малко по-оригинална отколкото на първата, или поне според мен, нищо че към края беше вкаран същия мотив, който съм убедена, че ще го видя и в следващата част. Но този път нещата бяха поднесени по-доста по смекчен начин и без излишна драма, освен на някои места, когато авторката беше решила да намеси отново отношенията на Бритни и Алекс (очевидно, двамата не могат да живеят без скандали и подобни безсмислени неща) което ми допадна още повече.

Стилът на писане и тук е приятен за четене и ненатоварващ. Книгата се чете бързо, лесно и не се усетих кога вече ми оставаха най-обикновени осемдесет страници, в които пък действието беше много забързано, защото толкова неща бяха оставени за последния момент. Най-последната глава от книгата беше изключително добре включена, където виждаме развитието на героите в бъдеще.

Както споменах по-рано героите са по-естествени и верни на себе си.
Карлос е бунтар, който прави нещата, просто защото на него така му се иска. Още от първите няколко страници и вече го харесвах повече от Алекс. На места проявява изключителна лоялност, дори и когато хората не го заслужават. Колкото повече време прекарва в къщата на семейство Уестфорд, той разбира, че не всеки, който срещне в живота се ще го съди и ще има предубеждения за него, просто защото историята от миналото му го е изпреварила, или това че е латино. До края на книгата вече тази част от него, която той така умело искаше да не я показва е вече на повърхността, а с това и мисленето му за света се променя.
Киара ми е по-симпатична от предшественичката си Биртни, тъй като и тя като Карлос беше себе си на сто процента. Напълно уверено момиче, което си мисли, че знае какво иска от живота и дори не се интересува за начина, по който е облечена, докато някое момче не нахлуе и започва началото на хаоса. Лесно е да се поставиш на нейното място, защото по отношение на несигурностите и на чувствата ѝ тя не се отличава от останалите момичета. При нея дори мога да кажа, че промяна няма, тъй като всичко, което виждаме от нея е просто чакало момента или в случая човека, за да излезе.

Книжката е леко четиво, което е изключително подходящо да му се насладите в свободното си време.

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност :) 

No comments:

Post a Comment