10 проблема на читателя (или как нямам контрол върху себе си)



Здравейте!
Докато кротко си седях и четях "Двор от мъгла и ярост" и се наслаждавах на позитивната промяна в книгата, ми дойде идеята за този пост и естествено написах заглавието и толкова. Точка. Без нищо повече, но музата ми дойде отново и ето ме сега да си излея малко какво ми е книжната душа. Някои неща ще са свързани и с блогърството, но просто не знам как по друг начин да сложа заглавието, така че нека да не хейтваме. И преди да продължа да пиша още глупости да започваме по темата...



1. Изгубване на контрол при купуването на книги. 
Не знам колко ми е приятно да всеки път да си правя един и същ номер. Искам някои книги, поръчвам си ги и като дойдат сякаш имам рожден ден. НО аз вече искам още книги, които са ми били в главата още първоначално, но понеже гледам да си взимам по-желаните от мен ги оставям на заден план и какво се получава накрая: Юлия отива до най-близката книжарница да си издирва това, което ѝ е на сърцето в момента без да се интересува, че има около десет чисто нови и непрочетени книги.


2. Четенето на възможно най-много книги наведнъж.(кой се нуждае от реалност и кой си мисли, че мозъкът ми не е достатъчно добър, за да разделя книгите една от друга?)
За второто тайната е да вземеш книги ама напълно различни една от друга и не, не говоря само за жанра, че случайно може и да има някакви нелепи и малки повторения. Говоря за напълно различен замисъл на историята и идеите вплетени в нея.
И сега да продължим с главното тук, а именно, че не мога да седна и да чета просто ЕДНА книга, не се чувствам комфортно. Харесва ми да почна поне три (третата най-вероятно, защото съм преценила, че ме наляга reading slump и в края на краищата я използвам просто за разсейване и остава непрочетена). Няма нищо по-хубаво от момента, в който завършиш една книга и знаеш, че още една те чака да направиш същото и с нея, вместо да си играеш на една от любимите ми игри "Коя книга да започна сега?(представете си едно умислено човече тук)"

3. Никакъв усет за подреждане на книги. 


Да, да знам, че може да звучи странно, но това е още едно от моите неприятни качества от читателския ми арсенал.
Имам достатъчно рафтове, че да се подредя всичките книги, които имам(те в момента не са ѝ много, защото започвам да си правя лично моя библиотека, а не присвоената от мама), но някак си съм заела единствено три къси рафтчета, които стигат за най-много около две поредици (ако едната примерно е трилогия), а незаетото пространство пред наредените е заето от купчинки с книги, които или не знам къде да сложа и как да подредя, или просто ми е мързеливо, и съм ги оставила така, защото знам, че ако ги наредя някак после няма да се спра. А тези купчинки скриват всичко зад тях, така че да кажем никой няма и да разбере за "Стъкленият трон", който в момента си стои на тъмно и топличко зад една камара книги.



4. Да разбереш, че книгата, която четеш в момента и толкова харесваш няма да завърши по начина, по който искаш.
Пълна катастрофа. Още по-лошия вариант е да не знаеш авторът как обича да завършва историята, така че или очакваш нещо невероятно, или - отвратително. Среден вариант няма. А да не започвам и да говоря, за самите ужасии, които могат да се случат по време на историята и направо те отказват от книгата, ако обаче си мазохист като мен четеш и търпиш до края и после се биеш по главата защо не си я оставил, когато си разбрал, че няма да ти хареса.



5. Забравяне какво се е случило в предишната книга, когато поредицата е в процес на издаване. 
Еми така де и аз съм човек, напълно е нормално да забравя, особено ако не се е случило нещо кой знае колко важно за мене или аз съм преценила, че не е от значение. После се питам "Защо просто не си чела по-внимателно като си имала възможност?!", но е прекалено късно, защото изобщо не мога да чета предишната част от поредицата след като в ръцете имам най-новата. Sorry not sorry ама няма да стане!

6. Привързване към героите. 



Надявам се не съм само аз, която развива майчинска привързаност към някои от героите!
Когато толкова започнеш да харесаш даден герой, че той се превръща в нещо като твое дете и за което ти непрекъснато и без никаква причина се притесняваш, а когато направи нещо геройско и спаси положението в книгата - чувстваш гордост и любов. Отначало си казвах, че няма това как да стане или, че аз съм просто едно безчувствено същество, а сега живея с нагласата и чакам с нетърпение да отворя страниците на дадената книга, за да видя какво правят моите любимци и в какво нещо са се забъркали.


7. "За какво се разказва в книгата?" 


Ъъъ ... (Стой и се усмихвай, и може номера да мине :))
Поредното нещо, което сигурно се случва само на мен, когато съм завършила дадена книга и толкова ми е харесала, че се хваля на всеки и като ми зададат този въпрос всичко спира. Сигурно звучи странно как когато севълнуваш за нещо можеш да спреш да говориш за него, ами примерно, защото:А) искаш да представиш книгата по най-добрия възможен начин, така че в този, с когото говориш да се породи желание да я прочете, без да се налага да му я набутваш в лицето/ръцете (буквално, защото ти си една мила душа, която уважава желанията на хората. Сигурно!) и Б) се сещаш за всичко, което се случва в книгата и всичко е толкова бързо и просто спираш, и не можеш дори да представиш главната героиня, която е най-силната, която си срещал, а от твоята уста излиза като поредната нормална личност, разхождала се по света. 

8. Желание да влезнеш във всяка възможна книжарница. 
Добре е, че приятелите ми ме познават добре и ме спират да правя тази "грешка" понякога!, защото знаят, че рядко ако вляза в книжарница, ще изляза с празни ръце. Не питайте каква вътрешна борба изпитвам, когато има толкова нови книга наизлезли, а аз не мога да си ги взема, просто защото в момента съм в режим на спестяване.

9. Книгата/Поредицата да се екранизира. 
Може би най-добрата и най-лошата новина, която мога да науча. И тук средно положение няма! (Какво е сиво изобщо?!) Страхът от неизвестното е много голям и дори до някъде ме изнервя, защото си мисля за най-лошото, което може да се случи. В моя случаи да се сложат някои неподходящ актьор да играе Дориан, вижте какво дори аз не знам кой искам да е в неговата роля. Имам някакво виждане за него в главата ми, но до там. А като гледам какво се случва в последно време със сериалите по книги не знам наистина какво да очаквам и да си въобразявам, че може да се случи. Едно е сигурно денят, в който пуснат нещо относно актьорите или сериала ще е или един от най-хубавите дни в живота ми, или един от лошите.

10. "Коя книга да прочета сега?"
Ха-ха-ха ако си мислите, че няма да включа този изяждащ вътрешността на кората на мозъка въпрос сте се заблудили. Убедена съм, че абсолютно всеки, който обича да чете си го е задал поне веднъж в живота си. Ева от Stormy Garden дори написа цял пост със заглавие "Нямам нищо за четене..." (Можете да го видите ТУК).
Да седиш пред рафтовете с една замислена физиономия сякаш си някой философ, да помислиш, че знаеш какво искаш да четеш, да вземеш книгата и пред очите ти да се появи друга, която да те накара да се замислиш. Безценно!
А, колко пъти само ми се е случвало, може би е всеки път, когато тръгна да си избирам книга, но не мога да уцеля точната за момента. Само да даваха пари за това, колко пица може да си купя ...


Е, това е поста за днес надявам се да ви е бил интересен и забавен. Със сигурност в бъдеще ще има още подобни, тъй като се забавлявах докато го пишех и търсех гифчетата. 

В коментарите можете да напишете дали сте съгласни за някои от нещата, които споделям и да споделите вашите "проблеми"  на читател. :) 

Comments

  1. Супер, супер, супер интересен и готин пост :) .
    В повечето неща открих и себе си, но това е нормално, все пак сме книголюбители, от едно тесто сме замесени, ако така мога да се изразя :D . С номер 2 например съм много съгласна и аз също го правя.Да, на много хора им е странно, но явно си зависи от човека, но аз определено като теб мога да се потопя в повече от една история наведнъж.Номер 7, леле и на мен ми се случва.По-добре е да не ми задават този въпрос, аз също не мога да направя една рецензия набързо, ами ако пропусна нещо, ако както и ти си написала не представя някой герой така както трябва...просто е супер сложно, и най-вече ако книгата много ми е харесала.О, и да не забравя номер 6, същата съм, супер много се привързвам към героите, и се радвам като малко дете за хубавите работи, и естествено плача на лошите.
    Още веднъж супер пост ❤❤❤

    ReplyDelete
    Replies
    1. Първо изключително много ти благодаря за коментара, зарадвах се страшно много!!! Радвам се, че имаме толкова близки черти, а колкото до тестото нека да е подходящо за пица! :дд Аз не плача много, но това си зависи от автора и силата на думите му. Радвам се, че поста ти е харесал :)

      Delete
    2. Окей, тестото ще е за пица 😁

      Delete
  2. Оо, много забавен и интересн пост ^^ Определено припознах себе си във.. всяка точка :D Всичко това ми е адски познато :( Особено когато минавам покрай книжарница - необходима ми е цялата възможна воля, спотайваща се в тялото ми, за да не вляза ! (Почти винаги влизам ;ддд)

    ReplyDelete
  3. Здравей, Юли! Прекрасен пост! Открих се в почти всички точки! :Д И чудесен блог си имаш! :)

    ReplyDelete

Post a Comment