#SummerStory2016 Pt.2: Рожден ден, приятели и смяна на кожата



Здравейте!
Отново съм тук с поста за този месец. Оставила съм само най-интересното от всяка седмица. Дано и този път ви е интересно. Ще окачвам мнението ви в коментарите. :)

3 юли - 9 юли
Първите два дни от юли почивах и реших да отида да си направя Entertainment Card, която включва водни паркове, страшни къщи или както там се водят, че не знам как да ги опиша, зоопарк и други подобни, където тези, които работим наколо имаме право да посетим по веднъж безплатно. Също и включва намаления в някой заведения за хранене.
С едно момиче решихме да посетим зоопарка и едно от страшните места, тъй като ми казаха, че са добри. Е, за зоопарка бяха прави (видях нещо, което ми беше за първи път, но ме е срам да кача снимката. Може би накрая с всички останали, но не сега) Колкото до страшното нещо наречено The Lost Temple устата ми се схвана от усмихване. Пускаха по 6 човека в едни тъмни коридори и когато най-неочакваш става нещо, или гнусна опашка на змия ще се размърда точно пред краката ти, или още по-гнусен паяк ще почне да се мърда все едно ток го е хванал, а понякога и зад паравани изскачаха хора да те плашат и някакви звуци. Хората с които бяхме бяха испаноговорящи, естествено и първоначално ни пуснаха аз и моята приятелка да сме първи, но стигнахме до един тъмен тунел и аз не знаех накъде да хвана и стояхме около 10 минути да се разберем кой да е пръв. Накрая майката от семейството се реши и мина. Няма да казвам, че нещата, които изброих се случваха на двете момичета, които бяха последни, а аз просто им се смеех. Очаквах повече. Сега не знам дали ми се пробва Ghost Boat и The Haunted Mansion, че може пак да се разочаровам.
Това беше и седмицата на рожденият ми ден. 21 в Америка си е голямо число. Не очаквах съквартирантките ми да ме изненадат с подарък, но ми беше толкова мило и хубаво. Вечерта на рождения ми ден с едната ходихме на латино парти, но не си представяйте латино музика, латиноси или нещо подобно. Представете си J1 студенти от различни страни и тук-там някоя песен, която е на испански. Енрике го пуснаха само веднъж и то накрая. Въпреки това на мен ми беше много весело и си изкарах доволно.
Много добър старт на месеца.

10 юли - 16 юли
Още по-забавна седмица, защото не си спрях да си затварям устата и да говоря глупости, на всеки който дойде за татуировка.
Имах планове за почивния ми ден, които не се осъществиха и просто си релаксирах цял ден. Както си мислех, че ще имам още един вечерта супервайзера ме изненада с въпрос дали искам да работя. Ми естествено, че казах да. Да работиш в събота за първи път откакто си започнал е леко плашещо първоначално, но аз обичам и предпочитам да съм затрупана с работа, отколкото да броя минутите и да заспивам права. Беше наистина много добре и уморително, но добре.

17 юли - 24 юли
Седмицата, в която кожата ми се превърна в цвета на зодията ми. Много изгоряла. Защото "винаги слушам и спазвам" съвети, най-вече когато специално ги написах в пост. Слънцезащитно масло се слага всеки път, когато отидеш на слънце, без значение дали си опортюнист и мислиш, че вече няма да гориш. За човек като мен, сигурно му трябва най-високата степен, че така и не почернях поне малко.
Ох, как изгорях само! С едно момиче искахме да си оправим тена. Така го оправих, че после кожата ми ме караше да си плащам. Можете да си представите колко прекрасно беше от 12 до 4часа под слънцето. От водата на шезлонга и обратно, и се получи нещо болезнено. Не ме питайте на другия ден как се обличах, как се навеждах, как живеех, а пък на последващия горната част на тялото реши да се прояви, че и нея я боли(все едно някой ме бодеше с нещо и нещо тежко се натискаше отгоре ми). Изтърпях го, какво да правя. Повече такава грешка - НЕ!

25 юли - 31 юли
Българите са най-готините и добрите хора, които познавам. Благодарение на тези, които са тук ми се промени мнението. Само някой да ми каже, че другите нации умеят да работят и да се забавляват повече от нас ще стане опасно. Вече знам, че накрая ще има сълзи.
Седмицата започна с един работен ден, беше непоносимо задушно, а хората прекалено много. Оживях.
Следващия ден ме събудиха с едно властно "Ставай! Отиваме на езерото." и аз кротко послушах и се оправих. След два часа шматкане в супермаркета за покупки, понеже си правихме барбекю стигнахме и до езерото. Познайте кой си стоя на сянка цял ден и наблюдаваше другите, защото вече слънцето щеше да му дойде в повече.  Храната беше чудесна, всеки от нас яде като за последно.
Тази седмица беше точно "Кожата отвръща на удара" най-ужасните ми дни на работа, а сега се беля като змия. Гледката не е от най-красивите.
И както си мислех, че ще се мине без нищо интересно на работа един прилеп реши да се промъкне в къщичката за татуировки вечерта. На сутринта се събрахме пет човека и го гледахме как спи. Добре, че беше един българин да го хване и да го хвърли в гората иначе не си представям какво щеше да стане, когато хората си взимаха чипс(там се беше скрил) и го пипнат. Чак ми стана отвратително докато го пиша.
Вторият ми почивен ден от тази седмица си релаксирах и чистих, защото щяхме да имаме проверка, но такава не дойде, а от тези препарати ми се замая главата.

Отново ще завърша този пост с нещо, което проумях и се надявам други да са на същото мнение. Хората могат да се променят, дори не им трябват дни и в това няма нищо лошо просто си гледаш приятелите и тези, които са около теб и продължаваш. По-малко от 24 часа и някой, който си е говорил с вас може да се превърне в някой далечен, който единствено работата ви свързва, а с други хора за един ден може да намерите толкова много общи неща и да се получи така сякаш сте се познавали цял живот.
Друго нещо, което искам да ви кажа е да сте търпеливи и позитивни независимо, че хората срещу вас може да са боклуци (с извинение), ако това ви е работата представете си по един лев/долар на лицата им и си повтаряйте, че това е само за няколко минути после те си тръгват и едва ли ще ги видите отново.
И най-накрая наблюдавайте, и се опитвайте да разбирате хората около вас, правете компромиси ако трябва и другите го заслужават, за да избегнете излишни разправии.

И сега една песен, която избрах от плейлиста, който се изпълнява в парка. Всеки ден едно и също и още не ги знам наизуст.


Comments