#SummerStory2016 Pt. 1 Полуфабрикати и работа


Здравейте!

Време е за първия ми пост от този вид. Реших това лято да го опиша с няколко публикации в края на всеки месец.
Някой от вас знаят, че за втора поредна година съм на бригада в Америка и този път може да се каже, че съм напълно сама (миналата бях с най-добрата ми приятелка).
Няма да разказвам излишни неща, а само тези, които са ми направили впечатление и са интересни.

6 юни - 12 юни
Не съм си мислила, че пътуването ще ми е толкова спокойно и ще ми върви по вода (буквално, валя няколко часа преди да тръгна). Голямото ми притеснение за багажа беше само излишен стрес нищо, че не можах да си позная куфара от първия път. Беше деформиран.
Не е истина и колко лесно се адаптирах към новото. От мига, който излязох от летището и ни взеха с кола да ни откарат до града, в който ще работим вече се бях настроила на друга честота и отново станах отворен човек, който не го интересува какво ще си помислят другите за глупостите, които говори. Разбира се и първото нещо, което направих беше да си взема McDonalds.
Тази седмица мина толкова бързо от 3-часовата ориентация, която имаше напълно излишни неща, до първите ми дни на работа. Колко е било по-лесно, когато веднъж вече си правил нещо да го правиш отново. Новото е, че понеже е голям парк си имаме радиостанции, по които още ми е смешно и странно да говоря.
Съквартирантките ми се оказаха страхотни и още от първия ден ме приеха топло. Към тази седмица може да добавя, че лозунгът на това лято ще е "Да живеят полуфабрикатите!", еми наистина нямаш време да си готвиш, то пък и понеже аз мога да готвя много.

13 юни - 19 юни
Добре вече става по-сериозно понеже хората, които работим по магазините и правим татуировки имаме да изпълняваме цели (определена сума печалба в края на деня). Леко се изложих, но все още не бях разбрала целта на цифрите, които се пишат по дъската до името на мястото, където ще работи за деня даден човек.
Друга глупост, която реших да извърша отново, защото очевидно не си взех поука от миналата година и в един горещ слънчев ден по средата на деня реших да си направя една дълга разходка. Резултат: имах си червен нашийник около врата, а тенът ми е отново страхотен по краката.
В тази седмица вече свикнах и с различните клиенти и най-вече, че испаноговорящите нищо, че живеят в Чикаго имат само по един член в семейството, който говори на английски, и то понякога това се оказва детето, или в редки случаи мъжа.
Колегите ми също ги опознах малко повече, разбира се веднага се видя коя е самопровъзгласилата се "кралица" и която никой не харесва, а аз дори и не я забелязвам. Друго, което ми направи впечатление, че тук сме основно ямайци, българи и украинци. Първите са малко странни в началото докато не ги опознаеш и не започнеш да се шегуваш с тях и да си говориш(някой си остават странни и след това, ма за такива хора време нямам). Българите сме си топ, не мисля, че щях да издържа ако ги нямаше тях. Пак сме леко на групи, но това не означава, че не сме си задружни. Всяка вечер имаме събиране за обменяне на информацията през деня. А третите са 50-50, много си зависи при тях от самия човек.
За първи път си постигнах целта през тази седмица точно в неделя и то без да се опитвам.

20 юни - 26 юни
Пет поредни дни по дванадесет часа на ден с два пъти по тридесет минути почивка, на която можеш да седнеш, защото не дават да седим докато работим. Да, като няма хора и няма какво да правя си подскачам като лудите наляво и надясно. Сега вече разбирате, може би и защо няма време за храна.
Във вторник имах да постигна отново целта си, но на друго място и то задължително, тъй като момичето преди мен два дни един след друг я беше направило. Бях леко стресирана, но по едно време бях вече "Прави каквото трябва пък да става каквото ще." Е, направих я и на следващата сутрин специално ме похвалиха.
Вече все повече се сприятелявам с хората около мен и се чувствам сякаш съм тук от повече време от колкото съм. Не е истина колко лесно се приспособявам към новото.
Най-накрая два дни почивка след петте работни. Нуждаех се от тях!!! Релакс, писане и разговори с приятелите ми в България, преглеждане на блогове, пране... очевидното. И спане до по-късно, да не го забравя!!!
Напълно забравям кой ден сме и датите, а времето ми минава скоростно бързо независимо какво правя.

27 юни - 2 юли
Най-забавната седмица досега.
Този път се насъбраха шест дни един след друг да работя, но в два от тях бях до по-рано, така че никак не беше лошо. Три дни подред си правя целта и това буди злоба в някой хора, но това само ме прави щастлива повече.
Всеки, който дойдеше при мен за татуировка тази седмица си тръгваше със смях, защото не мога да спра да говоря глупости. Еми, когато си по цял ден сам и единствено клиентите са ти слушатели, трябва да им го направиш забавно.
Ямайците са много странни хора, а като изведнъж изговорят нещо на български (грозна дума) ме шокират.

Дали ми харесва тук? Отговорът е абсолютно ДА. Промяната се усеща с всеки изминал ден. Със сигурност, когато си позитивно настроен и не приемаш нещата насериозно толкова, просто правиш това, което правя и се забавляваш целите се постигат по-лесно.
Това ще е може би като съвет: Правете каквото трябва, визуализирайте резултата, който искате и се забавлявайте, защото накрая ще ви останат само спомените, а не работата ви. Е, ще я помните и нея, но останалото ще е в повече. Излезте от черупката си и се забавлявайте, не е изобщо страшно!!! :)


Comments

  1. Много хубав, интересен и полезен пост, от който наистина човек може да научи много. :3 Възхищавам се на самостоятелността ти, аз сигурно щях да откача, като знам, че отивам някъде съвсем сама :D

    ReplyDelete
    Replies
    1. Благодаря! То както всяко друго нещо се научава просто трябва смелост и решителност! :)

      Delete
  2. :D Ти и твоите полуфабрикати,но важното е че си се приспособила бързо, ама недей да свикваш, да не забравиш да се върнеш.

    ReplyDelete
    Replies
    1. Как няма да се върна, нали имаме планове вече. Ти нещо против полуфабрикатите ли имаш?!? :дд

      Delete
    2. Неее... ама да не ме караш да ти готвя после, любителю на полуфабрикати. :D

      Delete
  3. Ооо, Юли, поста ти е супер як ;д Много ми харесват този тип публикации, ще чакам за още ^^

    ReplyDelete
    Replies
    1. Благодаря! Радвам се, че ти харесва, а в края на всеки месец очаквай по един задължително! :)

      Delete
  4. Страхотен пост! Беше ми много интересно да прочета за престоя ти на другия край на света! Ще очаквам още ^^

    ReplyDelete
    Replies
    1. Благодаря. Със сигурност ще има още :)

      Delete

Post a Comment