Ледено ухапване (Академия за вампири #2) - Ришел Мийд/ Frostbite(Vampire Academy #2) - Richelle Mead

Във втората книга от поредицата сърцето на Роуз я поставя в много лоши ситуации. Раздвоена между сериозния й треньор - Дмитрий и най-добрият й приятел -Мейсън, тя трябва да вземе важно решение. С това в Академията идва и една отдавна отдалечена от нея жена - майка й. През това време стригоите не стоят безучастно, а нападат родове от мороите. Някои трябва да ги спре, а краят на тази среща може да не е много щастлив.

Мога да кажа, че когато хванах книгата, усещането беше като прибиране у дома, а и вече напълно отхвърлих твърдението, че първото е по-хубаво от всяко последвало го. Ако бих описала първата книга като невероятна, за тази вече не знам какво прилагателно да ползвам. Приказна?! Мисля, че докрая на поредицата напълно ще ми свършат думите, с които мога да я опиша.

Втората книга ни отвежда на едно ново приключение, на същото място, със същите герои, нови разкрития и мистерии.
Авторката и този път е постигнала абсолютно същия успех като при първата си книга, че дори и повече. Тук определено напрежението и тръпката бяха в пъти по-големи и отново ни оставят с отворени усти и хиляди емоции. Описанията и обясненията са отново написани по лек и достъпен начин, така че да можем още повече да навлезем в света. Виждаме и разбираме повече за различните връзки, които са се оформили между героите, а по този начин и тях самите.

Не мислех, че Роуз може да стане по-добра, но ето че е факт. Тук тя минава през много промени, но отново запазва уникалната част от себе си. И в края става една по-уверена, смела и умна. Напълно разбирам защо така се двоуми по отношение на двамата мъже и я подкрепях за всичките й решения, които взимаше. На няколко пъти от нея се очакваше да се вземат доста сериозни решения и тя се справи и с това, но загуби в процеса нещо скъпо за нея.
Най-накрая Дмитрий показа някакви чувства, чаках през цялата книга да го направи, но се радвам че не е било напразно. Щях да се ядосам много. Тук го виждаме и в малко по-различна светлина, която е доста интересна и неочаквана.
Лиса е вече много по-спокойна и уравновесена от всичките тревоги, които имаше в първата книга. Тя си остава все същата мила и добра душа, но разбира повече за себе си и за своята същност.
Тук Кристиан имаше малко изпитание, с което той се справи. Доказа се като един верен приятел, който никога не забравя странното си чувство за хумор. Почвам да го харесвам все повече и повече.
И идва моментът на новият герой, който го виждах навсякъде по таговете, а именно - Ейдриън Ивашков. Точно типа, който харесваш, но ти идва да го удушиш едновременно с това. Арогантен, саркастичен и отново онази усмивка, която кара колената на момичетата да омекват. За някой той е перфектната половинка, а аз искам да видя повече от него, за да се изкажа по-точно в това отношение. Но иначе частите с него бяха наистина забавни и минаваха много бързо. 

"Ледено ухапване" е едно прекрасно продължение на поредицата, което не отстъпва по нищо на първата книга, а ни дава повече интерес и очаквания за следващата.

Comments

Post a Comment