Wednesday, July 13, 2016

Академия за вампири (Академия за вампири#1) - Ришел Мийд/ Vampire Academy - Richelle Mead

В щата Монтана, Академия "Св. Владимир" може да изглежда като нормално училище, но не е. Там се обучават морои - смъртни вампири, които владеят земните елементи и дампири - пазителите на мороите.
Роуз Хатауей е дампир и заедно с нейната приятелка Лиса, която е морой са избягали преди две години от училището, но биват хванати. Сега всяка трябва да се върне към задълженията си. Но този свят е населяван от още един вид вампири - стригоите, които са безсмъртни, безмилостни и жадни за кръв, за да бъдат по-силни, а Академията може да не се окаже най - безопасното място.

Не знам защо чак сега се реших да прочета книгата. От различни ревюта, тагове и видеа из нета бях останала с впечатлението, че ще ми хареса, но отлагах. Защо и аз не мога да дам правилен отговор на този въпрос. Пък и напоследък винаги ми се случва да чета книги, които вече са били прочетени от всички хора, с които общувам. Хубавото е, че някой от тях са забравили точно какво се случва и не ми казват спойлери, което няма да е никак готино. 

"Академия за вампири" не само се оказа уникална първа книга, с която се слага началото на обещаваща поредица, но надмина всичките ми очаквания, тотално ги надскочи. Въпреки че заради тъпата ми грешка да гледам филма, знаех горе-долу около какво се въртят нещата, останах изненадана. Няма да кажа, че не може да се сравнява по нищо с филма, защото всеки го знае, че това се получава.

Начинът, по който е написана книгата и начинът на развитие на историята е прекрасен. Самата идея за двата вида вампири и за техните пазители, не е срещана поне от мен в книгите и за това ми беше много интересно да разбера повече за тях. Идеята действието да се развива в нашия свят също ми допадна, тъй като сблъсъците на учениците от Академията с реалния свят бяха очарователно забавни и интересни. Разбира се, авторката се е справила повече от чудесно да обясни и опише всяко едно нещо, така че накрая всичко е ясно. Още повече тези обяснения не пречат и не губят смисъла на по-голямата картина. Самият стил доста ми допадна, тъй като всичко беше в достатъчно количество и пряката реч, и описанията. Също е грабващ е, и умее да те държи под напрежение, любопитен и естествено, накрая те оставя изненадан. Можеш да си представиш всяка сцена и място от книгата много лесно, а сливането с обстановката от книгата и да бъдеш част от героите също не е проблем. Действието е през цялото време дори на моменти да е по-малко го има, което също допринесе книгата да ми хареса толкова, че да е една от любимите ми вече.
Няма как и да не кажа, че героите сякаш са направени точно за мен, точно такива каквито харесвам.

Роуз Хатауей е типичната бунтарка-тинейджър. Не може да си държи езика зад зъбите, действа преди да мисли, саркастична, има високо мнение за себе си, уверена. Друго, което прави впечатление е колко е лоялна и истинска по отношение на приятелите си.  Не търпи да бъде унижавана и отвръща на "удара" с по-голям. След завръщането й в Академията, тя малко или много трябва да се промени, защото положението не й е никак розово, но никога не изневери на себе си и на хората, които обича, и това ми хареса толкова много в нея. Въпреки че знаеше за последствията, които щяха да последват ако направеше и най-малкото провинение тя смело се хвърляше напред стига приятелката й да се чувства спокойна и да е щастлива. Нито за момент не отстъпи и за кратко време успя да се върне в предишния си вид и да напомни на съучениците си коя е.
Лиса Драгомир е пълна противоположност на Роуз. Мисли преди да действа, добродушна и винаги иска да помогне. Тя също държи на приятелството си с Роуз и дори беше готова тя да оправя нещата и тя да е тази, която защитава, дори го направи. Доказа се като една много силна личност.
Дмитрий Беликов - описваха го като "бог" и напълно в правото си. Силен по всяка една точка, умен, контролира се повече от колкото трябва и не показва много чувства. Треньор на Роуз и с негова помощ тя научава доста неща и разбира колко много има за учене. В процеса на развитието на историята той започна леко да се смекчава, но пак си остана корав.
Кристиан Озера - него си го харесах още от филма, няма да лъжа. Сериозен, но с чувство за хумор, уникална изнервяща усмивка, леко грубоват на моменти при използването на думите си, но и много мил в същото време, а леденосините му очи са едно чудесно допълнение към цялата му визия и характер.

Разбира се, приятелството между двете момичета се усещаше през цялото време. Преминаха през толкова неща, но това е доказателство, че каквото и да ги чака ще се справят и с него. Любовните моменти не взимаха връх в книгата, но пък ми се сториха много сладки и мили, и много се радвах около тях. Всичко беше толкова прецизно направено, една красива смесица.

Който не е прочел книгата, го моля най-сериозно да поправи тази грешка и да не си помисля за филма преди да го е направил.
"Академия за вампири" е едно невероятно начало за тази така известна и обичана от много поредица, която в никакъв случай не е за изпускане.


No comments:

Post a Comment