Tuesday, June 21, 2016

Престол и щурм - Лий Бардуго/ Siege and Storms - Leigh Bardugo


Мал и Алина мислят, че са оставили миналото си на отсрещния бряг и умело се адаптират към новия живот, който искат да имат. Но никой не може да избяга от миналото си, особено когато от него зависи бъдещето на страната му.
Благодарение на нови запознанства те успяват да се измъкнат от лапите на Тъмнейший и дори Алина заема неговото място в Малкия дворец. Само че нищо не е такова, каквото изглежда и въпросът е дали Алина ще остане същата след всичко това?

Купих си тази книга още преди да съм завършила първата, защото знаех, че няма как да оставя поредицата. Мислех си, че няма начин да стане по-хубаво, а заедно с това да има нови и интересни герои.
Преди да почна си казах, че този път ще се опитам да се контролирам по отношение на емоциите си, но не стана. Останах безмълвна и изпълнена с много чувства, които се изливаха от мен и този път.

Харесах още повече стилът на писане на авторката. Светът, с който се запознахме в първата част тук се доизгражда и ни се представят нови особености и детайли за него, за да го опознаем още по-добре. Аз си го харесах още от първата книга и когато почнах тази почтш имах усещането, че съм си у дома. Само че сега има леки промени в резултат на това, което се е случило в предишната
И тук авторката не е изневерила на себе си и е включила много обрати и моменти, които буквално висиш на ръба. Точно за това може би ми харесва толкова много. Първо, че света е идеално изграден, второ - характерите на героите са изключителни и на трето място - развитието на историята.
Тук както и в първата книга имаме всичко това.

Алина и тук се доказа като едно момиче с изключителен ум и в готовност да спаси родината си, без значение какво останалите мислят за нея. На места все още беше нерешителна и не се приемаше, но това по-скоро беше в резултат от натиска на тези около нея, а и на нещото, което идваше непоканено при нея. На няколко пъти показа, че няма да търпи неуважение от другите, макар и да няма голям опит в ръководенето на хора. С няколко съвета в тази посока и тя започна да се справя много добре.
Мал си е все същия, вписващ се идеално навсякъде, където го поставиш. Мисля, че на моменти леко прекаляваше в осъждането на другите, но си личеше, че и него го боли, колкото и да се правеше.
Тук не виждаме толкова от Тъмнейший, но пък достатъчно, за да разберем какво е станало с него и все още какво. Сега вече тук е само в една светлина, а не се променя спрямо заобикалящите го. И все пак е един от най-добрите злодеи, които съм срещала по книгите. Разбрах го от мига, в който започнах да обичам да го мразя.
Е, дойде и моментът на новото попълнение в тази странна група от герои, който ме спечели още в началото, когато може би на външен вид не беше хич мой тип, но пък чувството му за хумор винаги си беше на ниво. Навярно тези, които са я чели са се сетили, че говоря за Николай Ланцов. Харесвам хора, които когато трябва да са сериозни - са, и когато трябва да се забавляват - са забавни. Той е герой, който също има един изключителен ум, макар и със странни идеи понякога. Винаги знае какво да каже и направи. Мисля, че определението хамелеон е идеално за него.
Имаме и други нови образи тук, които допринасят за голямата картина и правят историята още по-интересна.

"Престол и щурм" е едно силно продължение на първата книга дори бих казала, че е и по-добра в някои неща. Със сигурност става една от любимите ми книги за тази година и ме кара да искам следващата още повече. Но след такъв финал няма и как да не се случи.


No comments:

Post a Comment