Sunday, November 29, 2015

Въглен в пепелта - Сабаа Тахир/ An Ember in the Ashes - Sabaa Tahir (book review)

Scroll a little for the English version.

Този път ще започна с корицата, заради която не знаех, че книгата я има на български. Не знам защо са решили да я направят точно в такъв вид, но изобщо не ми харесва. Оригиналната е много по-красива.

Като махнем корицата историята е доста интересна и си заслужава. Напълно нова и различна от това което съм чела до сега.

В книгата се представя историята на два различни свята, два различни човека, които се преплитат. Елиас се обучава в крепостта за императорски воини, но в него няма нито злоба, нито жестокст и за това той иска да дезертира, докато не научава, че е един от четиримата състезаващи се за мястото на новия император. Лайа е обикновено момиче, което с мисълта да спаси брат си (последния й жив роднина) се присъединява към Съпротивата и става шпионка в империята, в ролята на слугиня на Комендантката.

Мога да кажа, че през половината книга до една определена страница се дразнех на Лайа. Тя не е от героините, които харесвам. Страхлива, постоянно хленчеше и не знаеше какво да прави в половината от времето. За щастие към края на книгата се наблюдава голяма промяна в нея и става една решителна и смела личност, което ми направи много силно впечатление, но за това си изчетох голяма част от книгата.
Елиас още от началото го харесах. Смел, добър, жертвоготовен и дори на няколко момента забавен. Разбира се имаше моменти, в които му се дразнех, но те бяха много малко и то за малки неща.
Ще добавя и името на още един герой, който пък нита за момент не ме подразни и това е Хелене - най-добрата приятелка на Елиас, и единстевното момиче, което се обучава за воин. Силна, смела, ритаща задници, прекалено лоялна понякога, но и чувствителна.

Историята е представена по един доста хубав начин. Хареса ми как авторката работи с думите и описанията. Можеш да си представиш всичко лесно и да се поставиш на мястото и на двата героя. Всичко се развиваше някак си постепенно, нямаше го това почти всичко да се развива по едно и също време и кулминацията да е почти неразделима от развръзката. Светът е доста интересен, населението е разделено на различни общности всяка, отличаваща се от другите и разбира се, имаща си своите преимущества. Също има много битки и леко садистични моменти, въпреки че на мен изобщо не ми бяха такива(ама аз съм си такава).

Като цяло историята наистина ми допадна и дано Лайа си остане такава, каквато беше в края на тази книга. Нямам никакви очаквания за следващата книга, но ще я прочета, просто от интерес. За сега мога да кажа, че останах доволна и всеки, който иска да прочете нещо ново и различно да си вземе Въглен в пепелта.

ENGLISH

This time I will start with the cover (Bulgarian version) thanks to which I didn't know that the book was translated in my language. I don't know why they've decided to design it like that but I don't like it at all. The original one is much better.

Barring all of this the story is really interesting and it'r worth reading it. Brand new and different from what I've read so far.

The book is about the story of two different worlds, two different people that somewhere on their way meet each other. Elias is training to become one of the soldiers of the Empire, but he is opposite of what one in his place shoudl be. He wants to escape after he graduates until he learns that he is one of the four who will compete to become the next Emperor. Laia is an ordinary girl who with the goal to save her brother is joining the rebels and is sent to spy for them in the Empire while being a Commandant's servant.

I can say that through most of the book until one specific moment I was irritated with Laia. She is not the kind of heroines I like. She was cowardly, always whining on something and half of the time didn't know what to do. Fortunately towards the end of the book we can see a big difference in her. She is becoming one determinate and brave person but for that I had to read more than a half of the book.
I like Elias from the beginning. Brave, kind, selfless and even sometimes he was funny. Of course there were moments that I got angry with him but they were a few.
I will add one more character that didn't irritate me for a moment and that was Helen - Elias' bestfriend and the only girl who trains to be a soldier. Strong, brave, a kick-asser, too loyal at times and sensitive in the same time.

The book is really well written. I like the way author works with words and descriptions. You can easily imagine everything and put yourself in the two main characters places. The plot was developing one page at a time, there was no rushing and the moment where everything is happening at once. The world is really interesting divided in different communities, each with its advantages. Also there were many action and fight scenes, a bit of sadistic moments but they didn't impress me.

In conclusion I can say that I liked the story and I hope Laia to stay the way she was at the end of this book. I don't have any expectations for the next book but I'll read it just to see what will happen next. For now I'm glad that I picked it up and everyone who wants to read something different should read it.

Thursday, November 19, 2015

End of the year and the beginning of the new one TBR


През септември си поръчах няколко книги, до които още не мога да стигна, тъй като от университета решиха да ни затрупат с контролни. Добрата новина е, че са за освобождаване от изпит, така че от средата на декември и януари ще имам много време за четене. Въпреки това, за да не ги премествам още по напред във времето реших да си направя малък лист с книгите, които искам да прочета през идващите месеци.

1. Първата книга, която от много време искам да прочета и я чаках с нетърпение да пристигне е Dorothy Must Die на Daniell Paige. Също така след нея смятам да прочета и втората от поредицата - The Wicked Will Rise. Чувам много добри отзиви за тях, а пък и Оз ми е любимият книжен свят, така че да не кажа, че имам високи очаквания, но да.

2. Следващата в моя списък е Queen of Shadows, четвъртата книга от поредицата Стъкленият трон. Третата книга ме остави в някакво неопределено състояние и с по-голямо желание за четене, от колкото след Среднощна корона.


3. В тези месеци искам да прочета и A Court of Thorns and Roses на Sarah J. Maas. И дори си мисля да я почна нея първа, защото искам предишните три да ги чета на спокойствие, а не с големи дупки във времето на четене.
4. Wither на Lauren DeStefano е друга книга, която пренебрегвах заради Стъкленият трон. Надявам се по-скоро да стигна до нея, защото резюмето много ме заинтригува с първото изречение, което беше нещо от рода на това че в този свят жените живеят до двадесет години, а мъжете до двадесет и четири/пет.

5. И стигнахме до последната, която е Проклятието на тигъра. Четох много ревюта за нея, понеже не знам откъде бях решила без да съм чела дори и резюмето, че няма да ми хареса. Оказа се точно обратното както и при предишната и тук резюмето изглежда много обещаващо.

На края си пожелавам по-скоро да приключа с контролните и да се освободя, че усещам как на мозъка ми му трябва нещо различно от икономически науки. И да благодаря на Юли, която ми препоръча някои книги и ми помогна кои да си поръчам. :)


Thursday, November 12, 2015

Огнената наследница - Сара Дж. Маас/ Heir of fire (Throne of glass #3) - Sarah J. Maas (book review)

Няма да излъжа като кажа, че може би това бе първата книга от поредицата, на която едвам-едвам прочетох първата част. Нещата се развиваха малко бавно, но въпреки това се четеше отново леко и лесно.
След Среднощна корона очакванията ми станаха много големи ... удовлетвориха се, нищо че това стана от последните сто и петдесет страници. Нямах нищо против да чета първите няколко глави, защото в тях се обясняват много неща и срещаме нови герои, а и авторката ни отвежда на места различни от така познатия ни Адарлан.


В тази книга се запознаваме достатъчно подробно с миналото на Селена. Случките и това, което е преживяла само я издигнаха още повече в очите ми. "Най-силна психически" дори не може да я опише. Тя наистина е човек от когото могат да се научат доста неща, стига да четеш с разбиране.
При Каол положението през цялото време беше под напрежение и промяната при него става още по-голяма. При Дориан всичко се обърна. Не мога да пропусна да не кажа, че той ми стана един от любимите герои и заради него и постъпките му книгата не един или два пъти щеше да литне.(никога не бих си хвърлила книгата!!)
Въпреки всичко приятелството помежду им и жертвоготовността им един за друг ме караше да се усмихвам.
За двамата нови героя Роуан и Едион, особено за първия мнението ми е, че "става", но изобщо не се вълнувам от него.
За втория мога да кажа, че смелостта и дързостта, която проявява на моменти ми бяха отвъд нормалните граници и може би точно за това стана един от харесваните герои.
И да не забравя(точно това стана) Манон. Нова силна, жестока и опасна героиня. Която ми направи също много силно впечатление, че правеше това, което тя иска и на края винаги й се получаваха нещата горе-долу позитивно.

С тази книга стилът на Сара Дж. Маас започна много да ми харесва.С описанията си за първи път ме накара силно да почувствам обстановката, а емоциите се изсипаха изведнъж. И за да не изпусна да кажа, че има редуване само ще го вметна като допълня, че то ме караше да чета първата част. Просто информацията се струпва наведнъж и ако ги нямаше някои ако може да се каже "свежи" глави щеше да ми отнеме много повече време, за да стигна до края. Той пък те връхлита с всички възможни действия, които само авторката може да включи и да опише по един толкова невероятен начин.
И преди да сте си помислили, че книгата е бавна и не може да се чете бързо ще се противопоставя с това, че съквартиратката ми я прочете на един дъх направо беше погълната от нея.

За край мога само да кажа, че книгата си заслужава и ако сте се привързали към героите или към историята изобщо няма да ви се стори бавно, а напротив вие сами ще искате още и още информация. На места може би ще се ядосвате, ще се смеете и отново няма да сте готови за всичко, което се случва. Мен книгата ме остави без думи и дори да искам не мога да я опиша, нито да кажа нещо повече.

ENGLISH

It will not be a lie if I say that it was really hard for me to get to the second part of this book. Things are happenig really slowly at the beginning but it is really light written and easy to read. After Crown of Midnight my expectation got bigger ... I was satisfied even thought that happened in the last hundred and fifty pages. I would not mind reading the first chapters because so many things are explained, there are new characters and the author takes us off to new places that are verry different from Adarlan.

In this book we get to know what hapenned in Celaena's past. What she went through only make her rise in the esteem of me. "Physichally the strongest one" is not even close to what she is. She is a person you can learn a lot of things from but you have to read carefully and with understanding.

Tension is all around Chaol in this book and he is changing even more now.
Everything has turnt the other way around for Dorian. I can not miss the oportunity to say that now he is one of my favorite characters ever and because of hime and his actions I was ready to throw my book (I would never do that!!).

In spite of everything the friendship between them and that they will doneverything for each other is what made me smile.
For the two new characters - Rowan and Aedion, especially for the first one my opinion is that he is cool. Period I do not care about him. For the second one he was brave beyond normal at times and that is one of the things that made him one of the characters that I like.
And not to forget(I actually did) Manon. New brave, dangerous and cruel heroine. I was impressed by her too, because she was doing whatever she wanted and in the end everything turn out kind of well for her.
With this book I fell in love with the Sarah's style. With description she made me feel really strong that I am in the story and emotions came out of nowhere. And to not forget to say that the alternation in the chapters is what made me read the firs part od the book. Is just that there is so much new information that if there weren't some "fresh" chapter it would take me even more time to get to the end of the book. The end is full of all kind of different actions the ones that only the author can write and describe so good and interesting.

And before you start thinking that the book is really slow I will tell you that my roomate read it for a really short time. She was so into it.

And above all I can say that this book is worth it and if you are connected to the characters or the story in general you won't see how slow or fast the pages are going and you will want more and more information. At some points you will laugh, at others you will be angry may be but you will not be ready for everything that is going to happen. Heir of Fire left me speechless and even if I want to say something more or to describe it I can not do it.



Thursday, November 5, 2015

Магнус Чейс и Боговете на Асгард: Мечът на лятото - Рик Риърдън/ The Sword Of Summer (Magnus Chase and the gods of Asgard) - Rick Riordan (book review)

Приятелство, приключения, смях, напрежение. С тези думи мога да опиша книгата, където любовта ми към нея започна от заглавието на първата глава.

Дали ще стане странно ако кажа, че тя е първата, която чета на Рик Риърдън. От толкова много време исках нещо негово, защото чувах само положителни неща. Излизането на тази книга беше чудесна възможност да се запозная с неговия стил и останах очарована.

В книгата се разказва за Магнус Чейс, момче което живее на улицата и е син на скандинавски бог, нещо което не знае. Идва момент, в който той се среща с роднините си и след това започва неговото приключение. Великани, богове, врагове, джуджета и други същества го очакват.

Стилът на автора е доста лек, въпреки всички неща, които се описват. Наистина не разбрах кога съм стигнала до средата на книгата. Авторът ни запознава със скандинавската митология по един много интересен, модернистичен и забавен начин.  И точно това може би го прави толкова харесван от хората. Заглавията на главите бяха първото, което ми направи впечатление, изпълнени с доза хумор и разкриващи до някаква степен какво се очаква, но така че да ти стане любопитно. Също има много забавни моменти и разговори, с които се отпускаш повече и повече.

С героите авторът разрушава границата и то не само защото главния герой е момче от улицата. Магнус се развива много от началото до края на книгата. В групата  му са събрани много интересни, нови и свежи характери. До сега не бях попадала на история където една от ако може да се каже главните герои да е мюсюлманка и да носи хиджаб. Но това съвсем не я прави стеснителна, страхлива или нещо от този сорт, а напротив тя е едно много смело момиче.
Друг герой, който няма как да не направи впечатление е едно момче, което не може да чува и да говори. Хареса ми това че никой от останалите не го смяташе за нещо по-малко те общуваха с него с езика на глухонемите сякаш е най-нормалното нещо. Силата, която притежава Харт и то не физическа го прави толкова прекрасен и уникален.
И не на последно място искам да споделя за още един герой неговото име е Блиц, който може да ви вдъхнови, че не върви по нормите, които се очакват от него, а прави това в което е добър и го прави щастлив.
Приятелството между героите е страхотно и ме караше да усмихвам толкова много пъти докато четях. Особено на малките жестове. За мен приятелството, а сигурно и за други приятелството е едно от най-важните неща (и храната, разбира се).

И така първата книга, която прочетох на Рик Риърдън се превърна в една от любимите ми. Нямам търпение за следващата част, а дотогава смятам да прочета някоя от другите му поредици. Вдъхновена съм за приключения и забавни случки. Ако все още се чудите дали си заслужава да си вземете книгата и да я прочете то отговорът ми е абсолютно ДА.

ENGLISH

Friendship, adventures, laughter, tension. With this words I can sum up this book where the love was at first sight.

Strange to say that that was my first book by Rick Riordan. For a really long time I've been willing to read something by him because I heard only positive things about his stories. When the book came out it was the perfect time to see his style and I was impressed.

The book is about Magnus Chase - a boy who is living on the streets anspd is a son of Norse god but that is something he doesn't know. There is a moment when he is meeting his relatives and after it his adventure begins. Giants, gods, enemies, dwarves and other creatures are waiting for him.

Author's style is really light in spite of all the things that he is describing. I did not know when I got to the middle of the book. Author introduce us to the Norse mythology in an interesting, modern and funny way. And maybe that is what make him so likeable by the people. Titles of the chapter were the first that got my attention - full of humor and kinda telling you what to expect but not exactly. In the story there are many hilarious moments and sassy conversations.

With the character Rick went over the top and not only because the main character is boy from the streets. Magnus' development from the beginning till the end is really big.
In his so called group is full of new, interesting and fresh characters. Untill now I have not read a story where one of the kinda main character is a muslim and wears a hijab. But that doesn't makes her shy or cowardly because she is really brave and smart.
Other character who makes an impression is a boy that can not talk or hear. I like that nobody from the rest of the group acted like he is different than them just the other way they used ASL like is a normal thing and how it shoud be. The power that Hearth has and not the physical one is what makes him a sweetheart, unique and strong.
And last but not least is Blitz who can impress you with the fact that he doesn't do what everybody else does or what is accepted for normal. He does what he is good at and what he likes.
Friendship betweet the characters is just wonderful and it was of the reasons i was with a smile on my face while reading. For me and I am sure for a lot of the other people friendship is really important (and food of course).

In conclusion I can say that the dirst book by Rick Riordan I have read became one of my favorites. I can not wait for the next book in these series and until then I will buy and read some of the other series (Recommend me something). If you still wondering whether to buy it or not I have an answer and is absolutely YES!