Среднощна корона - Сара Дж. Маас/ Crown of midnight - Sarah J. Maas (Throne of glass #2)


Като оръжие на краля, Селена е поставена пред сложна задача и тя е какво да прави с неговите врагове и наистина ли трябва да слуша неговите желания. Заедно с това и опитваща да разбере неразкритите и дълбоко скрити в замъка мистерии, връзките й с най-близките й хора са застрашени. След един преломен момент тя трябва да е честна със себе си и ясно да реши за какво се бори и към кой е насочена нейната лоялност.


Казват, че второто никога не е по-хубаво от първото.

Е, сгрешили са! И не само защото втората книга от поредицата на Стъкленият трон надмина по всички категории първата, а и заради прекрасната корица, която може би е любимата ми от всички.

Бих описала книгата като ураган, който слага повратната точка на промяната
За човек като мен, който харесва нещата да се случват постоянно и понякога забързано му достави истинско удоволствие да прелиства страниците на Среднощна корона. Авторката Сара Дж. Маас е надминала себе си в тази книга. Толкова много неща се случват, че не те оставят да си поемеш дъх и ставаш жаден за това какво ще се случи нататък.

Светът отново си е същият, но героите преминават през огромна промяна. Хубаво е, че авторката е представила развитието им по един толкова интересен начин. Ако след края на първата книга нямах особено мнение за някои от тях, то сега това се промени.

Селена Сардотиен тук я виждаме в пълният й блясък ако мога така да се изкажа. Преминава през един много объркан период, но на края отново е същата, с нейната увереност и дързост както само тя може да го направи!
В Дориан отвътре започва да бушува нещо ново и неочаквано. Тук вече можем да видим как той малко или много се опитва да стане себе си и показва повече смелост. Именно тук започна толкова много да ми харесва, точно защото беше повече себе си.
Времената за Каол не са отнай розовите и от един здравомислещ и стъпил на краката човек, той става много объркван, но винаги има една цел в главата и на края прави непосилното за него.
Нехемия е все същата с нейния борбен дух и сила и готова да заложи всичко само народът й да е добре и от нея може би идва част от повратната точка за Селена.

Няма как и докато четеш да не се поставиш на мястото на героите или пък просто да влезеш в историята като страничен наблюдател. Описанията на света, на емоциите, на всичко, което ги заобикаля са напълно достатъчни и подробни, за да влезеш напълно. Разбира се тук всичко е много засилено, а напрежението се усеща от всеки ред.
Пълно съсредоточаване даже не ти и трябва, ти не можеш да усетиш кога си се пренесъл в света на книгата. А на края не ти се иска да я оставиш и да се върнеш отново в реалността, защото си пълен с толкова емоции и въпроси, че дори не знаеш как да обясниш на хората около теб какво се е случило. Също се хващаш да препрочиташ някои сцени отново и отново.

Като цяло книгата ме остави без думи. Знаех какво ще се случи на някои места и имах представа (Благодаря ти, Tumblr), но все пак ми беше наистина интересно да разбера повече подробности и причини(ако има такива), които са довели до тях, а не просто крайния резултат.
Все още съм емоционална развалина заради книгата. На някои места всичко ми дойде в прекалено голямо количество, но ми хареса. Може би ще ми трябват повече от два дни, за да се успокоя, защото я прочетох на един дъх, и с "нови сили" да започна следващата част.

И все пак това става една от любимите ми книги и с радост бих се връщала към нея!

ENGLISH
They say that the second book or anything else almost never can beat the first one.

They are so wrong. And not only because the second book from Throne of glass series is so much better than the first one but the cover of it is so beautiful. I think that maybe it is my favorite one.

For a person like me who likes things to happen all the time and sometimes fast it felt really good to go through pages of Crown of midnight. The author, Sarah J. Maas went beyond her talent in that book. So many things are happening in this book and you can not take a breath and becoming thirsty for every next scene.

The world is the same but the characters are going through some really big changes. It is good that the author described their development in a interesting way. After the first book I didn't have an exact opinion about some of the characters but now I do.

There is no way while you are reading to not feel in the place of some characters or to just dive into the story and be like a spectator. Descriptions of the world, emotions, and everything that is around them are enough and full to let you imagine everything so clearly. You do not need to pay full attention to the book while you are reading, you would never know when you have became one with the story and everything.
And in the end you don't want to close the book because you are full of emotions and questions and is hard for you to explain to those around what have happened. Also you are starting to rereading some scenes again and again.

The book left me speechless. I knew what is going to happen at some points (Thank you, Tumblr!) but it was interesting to see what led to them not only the end results. I'm still an emotional wreck. At some points everything was too much for me but I still like it. Maybe I will need more than two days to be a normal human being again and to start the next book.


Comments