Monday, April 24, 2017

ТАГ: Първа Среща / First Date Book Tag


Много благодаря на Кая зя поканата да направя тага! 

Ще призная, че тагът привлече вниманието ми с въпросите си, които ми се сториха доста интересни, затова се радвам, че имам възможността да го направя!

От своя страна ще тагна: Йорданка К., МериПамела и Paris Love

Сега нека да започваме с въпросите ...

1.The awkward first date – книга, в която нещо не ви стигна. Книга, която не е лоша, но не заблестя при вас.
"Рубиненочервено"
С каква радост и нетърпение чаках да прочета тази книга, защото обещаваше толкова много, а и имаше само позитивни ревюта. Ми тя не, че не заблестя, а съвсем си остана на тъмно. Дали поради високите ми очаквания или не знам, но за съжаление или не нещата не ни се получиха. По-късно дадох шанс и на филмът... Леле, мале, това нещо е най-скучното, което съм гледала някога. буквално щях да заспя! 

2.The cheap first date – книга, която се оказа по-лоша, отколкото сте очаквали
"Без Хоуп" - имам сериозен проблем с тази книга и отново с това мислене на американците, които поставени в стресови ситуации ме изкарват от кожата ми. Дори не очаквах книгата да се окаже лоша имах повече доверие в нея, отколкото в "Двор от мъгла и ярост", но във втората половина исках да я хвърля от деветия етаж или да вляза в нея и да разтреса героинята. Говорила съм вече много пъти за проблемите ми с тази книга, така че спирам, че пак някой може да направи коментар, че "не е хубаво да се пишат постоянно отрицателни неща за дадена книга" Аз няма да крия, като нещо не ми хареса, ще си го казвам при всеки удачен момент! 

3.Well-prepared first date – книга, която се оказа по-добра от очакваното.
"Двор от мъгла и ярост" - вижте има изненада! Купих си книгата, понеже не можах да се спра и любопитството ми ме ядеше отвътре, поради всички положителни ревюта, които изчетох, а и трябваше да знам защо Тамлин е мразен от половината свят (причината е жалка или поне за мен). Сега само заради това искам да прочета и следващата книга. За Фейра няма да говоря, че някой ще си изведе пак грешен извод, а тези, които ме следят знаят! 
"Двор от мъгла и ярост" ме остави приятно изненадана от нея, с всички тези разкрития и възможността да видим и други части на  Притиан, като Дворът на лятото, Веларис е прекрасен. И от героите останах доволна, спокойно.
Но защо имам чувството, че всичко в тая поредица се върти около Тамлин, нищо че Фейра е главната, ако не е той нещо от това до тук нямаше да се случи! 

4.Hot but dumb – красива книга, но не толкова добра отвътре.
"Двор от рози и бодли" 
За да не се повтарям. Ами както някъде четох в тази книга все едно са две свързани. В първата част на книгата нищо не се случва, след това започва засилено действие до последната страница. Пък и главната героиня не ми се понрави.

5.Blind date – книга, която започнахте да четете без да знаете нищо за нея.
"Сянка и кост"
Знаех само, че има героиня Алина и Тъмнейший, който е любим злодей на много, включително и на мен. Много се радвам, че дадох шанс на книгата и прочетох поредицата изключително бързо. Светът на Гриша е любимият ми литературен свят досега. 

6.Speed dating – книга, която прочетохте много бързо.
"Последните оцелели: Живота, какъвто го познавахме"
Въпреки, че в книгата няма нищо розово ми беше МНОГО интересно да чета за този свят на ръба на своето унищожение - почти. Всичко беше толкова мрачно и любопитно, че прелиствах страниците като все едно за първи път чета книга.

7.The rebound – книга, която прочетохте скоро след книжен застой и това оказа влияние върху нея.
Гледам рафтовете и нищо не мога да намеря. Ако не ми харесва дадена книга, то мнението ми няма да бъде повлияно от книжния застой.

8.Overly enthusiastic date – книга, в която се усеща пренасилване на сюжета.
"Вселената на раменете ми"
При главната Либи имах чувството, че авторката я е направила толкова много уверена и със самочувствие без покритие, че ми идваше твърде много, затова и спрях да я чета и недовърших книгата. 

9.The perfect first date – книга, която беше перфектна за вас.
"Poison study", "Six of Crows", "Академия за вампири" и "Стъкленият трон".
Обичам тези книги, защото в тях има всичко, от което се нуждая, за да остави отпечатък в мен дълго време след като съм ги завършила. 

10.Humiliating first date – книга, която се срамувате да признаете, че харесвате / срамувате се да я четете сред хора, поради каквато и да е причина.
Единствената книга, която някога съм чела в градския транспорт бе "Кралицата на Тиърлинг" и изобщо не ме беше срам, дори ми беше много хубаво. Ако смятам, че ще ме е срам от дадена книга, то проблема е може би в мен и мисленето ми за мнението на другите.

Saturday, April 22, 2017

Intimidating TBR TAG


Благодаря на Юли, че ме е тагнала! 

Естествено, с времето за правене на тагове съм винаги назад, но нека да се направим на приятно разсеяни.

Няма да си говоря празни приказки този път, а направо си започваме по същество.

1. Книга, която си бил/ла неспособен/бна да завършиш…


Преди бях голям мазохист и дали харесвам, или не харесвам дадена книга си я довършвах. Но за щастие, или не - нещата се промениха. Сега изобщо не може никой да ме накара да довърша нещо, което не ми харесва. Всяка книга има максимум 100 страници, за да ми хване вниманието напълно и да ме накара да искам да я довърша. Има толкова други книги, които си чакат реда, че не ми изглежда приемливо да ги отлагам за по-дълго време. 

2. Не съм прочел/ла тази книга, защото не съм имал/ла време…



Поздравления за тези, които като си вземат дадена книга я прочитат веднага! За нас - останалите, остава само хленченето как не сме прочели новата ни придобита по един или друг начин книга, защото сме "отговорни" и достатъчно "организирани" същества, че да направим така, че да я прочетем веднага. А, то след това излизат и други, и .....
Знаете ли от колко време имам "Никога достатъчни"? Зимния панаир на книгата. Имам ли желание за нея? Да, но чаках времето да се затопли, защото исках да я чета през пролетта и лятото, а сега единственото ми желание е да се освободя от задачите, свързани с университета и да си я прочета най-доволно.

3. Не съм прочел/ла тази книга, защото е продължение…



Обичам да мета поредици, особено когато се вижда потенциалът в първата книга. Та ако не съм прочела все още дадена книга, то е или защото първата не ми е харесала, или защото нямам време. 
Пример: 
Братството на черния кинжал - скъсани отношения, никога няма да се върна там. 
Духовна връзка - изчерпани са от българския пазар и ако искам да си довърша поредицата ще трябва да си я поръчвам на английски.

4. Не съм чел/ла тази книга, защото прочетох друга книга на този автор и не я харесах…


След "Къде си, Аляска" нямам дори една капка желание да прочета останалите книги на Джон Грийн, та дори и по всички филми да направят. Не си повтарям грешките. Времето ми е ценно! 
Същият случай е и с Колийн Хувър - "Без Хоуп", някак си останалите нейни книги ги гледам с кос и лош поглед. Да стоят далеч от мен.

5. Не съм чел/ла тази книга, защотот е ОГРОМНА…
По-скоро не съм чела книгата, защото е ОГРОМНА, а аз нямам време за отделяне на нещо, което е повече от 400 страници в момента. Така че останалите книги от "Колелото на времето" ще си ме чакат на есен.

6. Не съм прочел/ла тази книга, защото я купих заради корицата, а после прочетох ревютата…
В репертоара ми на читател такова нещо не се е случвало досега. Или поне така мисля, а пък и започнах да си взимам все повече книги от библиотеката, така че и да не ми хареса - не е проблем.

7. Най-плашещата книга в TBR-а ми е…
Не знам какво да разбирам под плашещо.. Плашещо като: а) ще ме остави емоционална развалина?; б) повече е от 400 страници?; в) лоши ревюта, които са ми преобърнали първоначалните очаквания?; г) корицата е страховита (досега не съм се страхувала от корица на книга, дори не знам какво трябва да е изобразено, за да ме уплаши?!?) или д) книгата е ужас (въпреки че в днешно време най-големия ужас е да се събудя в свят, който няма пица или Интернет! 



Не почвайте да плачете сега, просто пример е!)
Ако е отговор А) - може би ще посоча "Империя на бури"
Б) - ще е някоя от "Колелото на времето" или останалите две от "Възмездителите", въпреки че чак да си гриза ноктите от страх заради тях, няма как да се случи.
А за останалите си нямам и на идея какво да дам като пример ...  

Tuesday, April 18, 2017

Top Ten Things That Will Make Me Instantly Want To Read A Book



Някога много отдавна написах пост за нещата, които не харесвам книгите и не знам защо отрицателния ми поглед винаги ми се отдава повече за писане. Дори и по предмета "Бизнес преговори", докато разиграваме доброто и лошото ченге, винаги си избирам второто. Може би, защото е по-лесно да се направиш на лош и избухлив, отколкото да си търпелив. И само да вметна, защото повечето от вас съм сигурна, че ще заложат на доброто ченге като добрия герой, ами вие ще затънете още, защото именно добрия е този, който ви изучава и ви предлага избори, докато вие се пазите от лошия! Ето нещо, което научих от часовете досега, стори ми се доста интересно, а защо реших да го напиша точно тук си нямам представа. Спирам с уроците! 

0a9bdf77bd6d0f65ae2f893f9ae02529.gif (245×230)

На всички ни се е случвало да искаме моментално да прочетем дадена книга, само при чуването, че съдържа нещо, което на нас ни харесва към момента.Магнитът се задейства и ние веднага търсим начин да я имаме, дори и да е назаем, а не наша собствена. За резултата е различен всеки път, за това него ще го игнорираме ...

Както вече сте видели от заглавието темата е за 10-е неща, които ще ме накарат да прочета дадена книга. Повече информация за Top Ten Tuesday и бъдещите теми, можете да откриете ТУК! 

И сега нека да започваме с тях ... 

1. Силните героини, които не се страхуват да сритат и някой друг задник. Знаят какво искат, отиват и го постигат. Героите, като цяло, да са добре изградени и да имат отличаващи ги характеристики.


Неведнъж съм казвала, че най-важният елемент за мен от дадена книга са именно героите, защото благодарение на тях какъвто и да е замисълът на историята могат да го направят приятен за четене и оригинален. Дори и да е най-клишираната идея, хубаво и дълбоко изградените герои ще я направят заслужаваща прочита си. За това те са толкова важни в моите очи. 
Не казвам, че винаги искам още от началото на книгата да са във вихъра си като Селена, Роуз, Дмитрий, Рисанд, Инеж, Каз и много др. и на по-късен етап да се развият не е проблем. Важното е да не попаднат в дупката на нищо специалните и обикновени герои, които вече познаваме като пръстите ни на ръцете. 


2. Красивите корици.


Ще кажа честно, че понякога една корица наистина може да ме накара да искам да прочета дадена книга, както беше с "Изборът", дори и да знам, че може би с героите няма да сме в добри отношения. 
Красиво направените корици могат да изиграят голяма роля за прочита на книгата. Пък и аз не търся да са уникални, естетически и графиките да са отвъд измеренията, на мен ми трябва просто да са от цветовете и нещата, които хващат окото (в случая моето) и да будят интереса в мен. Че не винаги хубавата корица води до блестяща история е всеизвестен факт, но това не ме спира.

3. Светът. 


В момента съм на вълна на фентъзи книги, в които има много политическа драма и военните диктатури, и не само такива от този вид. Искам нещо различно, което да ми дава нов поглед върху нещата. Въпреки, че от скоро не търпя книги, където има явен сексизъм и се радвам, че в последните прочетени от мен и една, която чета в момента хората гледат по друг начин на момичетата. Не само като стока, а и като капитан на гвардията и подобни роли. 
Също така интересът ми към вампирските светове отиде в отрицателните стойности, единствено искам да прочета последните две книги от "Академия за вампири" и приключвам с този вид. Може би някога в бъдещето ще му дам шанс отново, но засега - не. 

Сега за останалите светове, което ми е любопитно да разбирам повече трябва да са: 

1) Така добре и дълбоко изградени, че да са като реални. Да ме накарат да се питам, дали пък някъде случайно наистина не съществува такъв; 

2) свръхестествените качества на героите да не са просто умения да си играеш с 5-е елемента вода, въздух, огън, земя и дух, а да има някаква по-сложна наука зад тях] 
3) т.нар. "нови" светове и държави да не са толкова подобни на тези от Земята, да си имат своята уникалност, закони и култура;
4) обичам свътът в книгата да е просторен, защото така има шанс да видим повече от него и да се запознаем с нещо ново. В повечето случаи ако добре се запознаем и с мястото на действието е плюс. 
Ако е contemporary или градско фентъзи- нещата са малко по-различни, защото не можем да избегнем нашия свят да придобие нещо от друго измерение, въпреки че и това понякога се нарушава. Тогава героите и самият замисъл за развитие на историята изиграват по-голяма роля.


4. Свръхестествените способности на героите или самата магическа система. 


Както споменах в различната точка нужно е тя да оригинална и да е поне малко по-сложна. Ако искат и да контролират елементите, но да се прибави и някаква врътка към това. Вече почти всички суперсили са заети, така че е малко по-трудно, но когато има желание винаги може да се намери някакво ново подобрение за вече съществуващите. За въображението граници няма, а и хората винаги сме привлечени към новото, защото сме си такива същества по природа или този факт се отнася просто само за мен. 
В случая ще дам пример с "Веровещица", където бях твърдо убедена и очаквах книгата да ми хареса много, точно заради дарбите на хората, НО се оказа точно обратното, защото самият стил, по която е представена историята може да те прати някъде в тъмното и ходи се оправяй. Пък и идеята не беше нищо кой знае колко ново, нямаше го това подобрение, за което писах преди малко. 

5. Действие. (измъчвания, убийства, кръв, терор, разходка из джунгли ...)

Music Video GIF - Find & Share on GIPHY

Обичам действието, не ме интересува дали присъства любовна драма или нея в една книга, важното е действието. НО и тук трябва да е добре изпипано и направено, да не ми нахвърлят само сцени с действие една след друга с малко обяснения и да не може да се проследи връзката или защо единия бие другия с железен стол (не е отникъде примера, просто така ми дойде). 
Тук не броя за действие и карането на кола, готвенето или нещо, което не изисква покачване на адреналин. Състезание по опасни завои, фурната да започне да пуши и да даде началото на пожар и да започне тормоз над някой взет за жертва - е истинското действие за мен. Надявам се поне малко да сте разбрали от това, което имам предвид за виждането ми за действието в книгата. 

6. Заболявания. 


Колкото и странно, и малко безчувствено да звучи - Да, искам да чета такива книги, защото съм любопитна какво всъщност преживяват тези хора. Въпреки че все още не съм намерила книги за някой, които има раздвоение на личността, че и повече личности, които се борят за надмощия на тялото му - това вече ще ми бъде безкрайно интересно. 
Както знаем книгите са начин да преживеем повече отколкото ще ни стигне нашият живот, за да го направим, освен ако не се превърнем във вампири или не създадат някаква съставка за удължаване на годините, но дотогава имаме книгите. 
Пък и как ще се развием като хора, и ще се научим да бъдем толерантни и по-състрадателни към другите, ако не знаем какво преживяват. 
Другото положително нещо, което може да се намери между страниците на тези книги е уроците за нас, които имаме здравето и силата да живеем и да бъдем. Почти във всяка една книга, в която героят се бори с нещо има мъдрост, която да се окаже точно за нас в момента.  

7. Разкриване на убийство или друго престъпление. Да има някаква мистерия.

screaming GIF

Като тук обръща внимание само на книгите от Агата Кристи, тъй като съм толкова зле с четеното на други автори, че не мога да дам шанс. Но да, книгите на авторката винаги ме оставят с отворена уста и харесвам как накрая може да е съвсем неочаквано. Единственият път, в който разпознах извършителя беше в една кратка история, но щеше да ме е срам ако не се беше случило. Тези книги са страхотно гориво, което да поддържа мисловната дейност на мозъка, да търси детайли и да чете понякога през редовете. За това тези книги толкова ми харесват и са страхотни за лежерен следобед, колкото и нелепо да звучи. 
Колкото до мистериите книги като "Ние, лъжците", "Аз бях тук", "Сезонът на злополуките" и др. подобни носят именно това във въздуха и карат читателя да прелиства страниците, за да разбере какво всъщност се е случило. Така, че за мистериите може да е най-обикновена книга, но да е написана по начина на горе изброените.

8. Преразказ на класическа приказка. 

Spelled by Betsy Schow — Reviews, Discussion, Bookclubs, Lists

"Двор от рози и бодли", "Дороти трябва да умре", "Spelled" и др. подобни, но аз съм чела само тези. Планирам някога да стигна и до "Лунните хроники", но други излизат в момента на преден план. 
Това е точно един вид подобрение на нещо старо, но което да запази корена. Една история може да се извърти по безброй начини, стига някой да има въображението и желанието да го направи. Важното е да не бяга от основното. Може да се прави каквото искаш, да даваш съвсем други качества на героите, но на края да се разбере, че новото е взело вдъхновението си от нещо старо. Защото някои хора четат преразказите именно заради класиките и очакват да видят именно това. 
Така, че винаги в мен ще се прояви интерес за нещо, което е взело вдъхновение от нещо старо, но е за днешния век. Модернистично е думата, която може би търся в случая. 

9. Тематична за сезона.


Колкото и странно да е - приемете го. Обичам тематични за конкретния сезон неща така, че това включва и книги, не само шоколадчета бял кит кат в хелуинска опаковка, защото аз дори не съм фен на белия шоколад. 
Ще дам няколко примера за това какви книги може да ми се приискат да прочета веднага, когато дойде даден сезон: 
зима - "Любовта ми подари", та аз дори не обичам да си показвам чувствата, да не говорим да чета любовни истории; "Сняг вали" ?!??!  ... Но казвам ви, че когато зимата на 2017г. дойде ще се боря в библиотеката да взема тези книги. И понеже сме ваканция през този сезон чета възможно по-дебелите книги.
пролет - продължавам с дебелите книги, защото пак имам свободно време, нормално големи фентъзи книги, и започвам към по-леките. Бавно да преминавам ...
лято - не знам защо, но когато си помисля за този сезон, веднага ми идват книгите на Сара Десен и дори мисля да им дам шанс това лято. Разбирате ли?, то и аз не се разбирам, ама няма проблеми. За лятото искам нещо, което да не ме натоварва и да ме включва в много мислене, но все пак да има повече от половината от нещата, които вече изброих.
есен - купените току-що, пресни и топли книжки. Това е сезонът, в който си давам свобода за покупки, така че след това ги чета и обикновено тук са изцяло измислени светове, свръхестествени неща, магии и т.н. 
Сега можете да намерите грешките в два от сезоните, защото както казах аз не чета, но сезонът ме кара!!!

10. Храна. 

wonderlandgirlforever

Напоследък отдавам голямо значение и на храната в книгите, защото поне ако нищо от другите човешки нужди на героите не се доближава до реалните, то храната да компенсира. Та, ако ми кажете, че в книгата има отдаден на готвенето герои или в замъка гостите ядат прекрасни вечерии, или има ястия от екзотични кухни веднага ще взема книгата, за да се самоизмъчвам. 

Това са нещата, които ще ме накарат да искам да прочета дадена книга, надявам се поста да ви е бил интересен! :) 

Въпроси: 
  • обичате ли да четете тематични книги през отделните сезони? 
  • какви неща ви карат да прочетете дадена книга? 
  • колко пъти сте взимали книга заради корицата? 


Saturday, April 15, 2017

Парцалена принцеса - Ерин Уот/ Paper Princess - Erin Watt



Животът на Ела далеч не е лесен. След смъртта на майка си, тя трябва да се оправя сама. Докато един ден не среща непознат, твърдящ, че е неин настойник – милиардера Кълъм Роял.

Той изважда Ела от мизерията, в която живее, и я представя в един свят на нечуван лукс. Съвсем скоро обаче момичето разбира, че нещо в това семейство не е съвсем наред. Синовете на Кълън – един от друг по-красиви – крият тайни и третират Ела като натрапник. А най-привлекателният от петимата, Рийд, е особено жесток с нея. Между тях прескачат искри и момичето не може да скрие, че е привлечено от него.

Но Рийд няма никакво желание да се доближава до Ела. За него тя няма място сред семейството. И МОЖЕ БИ Е ПРАВ… 

***

Ще призная, че когато видях книгата в издателския план на Егмонт ми стана доста интересно и привлече вниманието ми. Очаквах я да излезе, за да видя какви ще са мненията на хората. 
След българските блогъри, понеже не обичам да се ровя из Goodreads, попаднах само на положителни,  които доста силно възхваляваха книгата. Още тогава ми направи впечатление, че едно и също мнение се повтаря по различен начин и това ми стана странно, затова реших да проверя отрицателните ревюта. Е, тогава вече бях залята с доста информация, която малко или много не ми се понрави, но реших да дам шанс на книгата, защото все още имах очаквания, че не може да е толкова отвратителна. 

Не беше отвратителна, ако има дума на следващото отрицателно ниво от тази то тя ще е най-добре. Не си заслужава цялото това идолизиране и хайпа, защото в нея са засегнати толкова много проблеми и в нито едно от позитивните ревюта не се казваше нищо за тях. НЕ ТРЯБВА такива неща да се подминават с лека ръка и на почти никой да не му е направило впечатление. Сигурно и аз ако бях по-малка едва ли щях да се хвана за всичко, което "видях" сега, защото тогава следях други неща, но сега вече с по-изострените ми чувства не мога да не ги споделя. 

*Ако ревюто ви се вижда много отрицателно, защото няма какво положително да кажа за книгата МОЛЯ не си го изкарвайте на мен. Аз не съм виновна, пиша това във връзка с проблемите от книгата, не да обидя някого, че му харесват тези неща и да го накарам да се почувства малък!!! Всеки си има право да си харесва каквото му е на сърце и всеки ИМА ПРАВО СВОБОДНО да си изказва мнението!! *

Ето ви и един прекрасен списък на нещата, които са в книгата и моето мнение: 
  • мъжко доминиране над главната героиня. ДОРИ нейният настойник ѝ казваше какво да прави, кога и къде, а той трябва да се държи по съвсем друг начин. А държанието на братята беше изключително неприемливо. ПСИХИЧЕСКИЯТ ТОРМОЗ НЕ Е шега. Дали ще е от момиче към момиче, момче към момиче или момиче към момче е все едно, резултата много пъти е един и същ. В книгата някой направи ли нещо по този въпрос - НЕ!!! Сякаш е най-нормалното нещо. Извинете, но дори и в "Клюкарката", където е пак за високата класа от обществото и имаше редки случаи на такова нещо, имаше поне един буден, който да излезе от "правия път". Главната героиня можеше да си пререже вените пред всички и те пак щяха да ѝ се нахвърлят с някакви грубости.
  • алкохолизъм и други пристрастявания - отново никой не прави нищо. Нормално нещо. ЗАЩО такива проблеми се оставят така в пространството, какво ни казва книгата по този начин, че е нормално?, че няма никакъв проблем да си алкохолик и няма да има никакви последици? ГЛУПОСТИ!!! 
  • главната героиня пък дори не беше нещо особено. Не казвам, че е възможно да се намери на нейните години друга работа освен стриптийза, но тя така го изкарваше, че е невъзможно нещо друго и е елитна длъжност, а отгоре на всичко не било проституция. Сигурно! Елитна проституция тогава, дали ще сработи? Но няма как, когато ти се дава такъв пример от ранна детска възраст и си научен да гледаш как жената - майка ти е унижавана от мъжете да не присвоиш това невероятно качество от нея. Няма проблеми да ядеш юмруци, да те използват за парцал, да те обиждат по всякакъв възможен начин и да те сринат до земята, ама то е направо много хубаво, важното е те да са красиви и прекрасни същества и да искаш да правиш неща с тях, да желаеш да им се доказваш. "Бий ме, обичам те!" е чудесна фраза за нашата героиня. И пак на какво ще научи книгата момичетата? Не искам да отговарям. Да, нашата главна героиня имаше някакви уж хапливи реплики и уж не слушаше какво ѝ се казва и не се дава лесно - голям смях. По-жалка от тези моменти не можеше да ми изглежда. Едно момиче винаги трябва да знае кога и по какъв начин да се представя пред хората и какво да казва, нарича се класа и такт. Разбира се, имаше самочувствие и мислеше, че света се върти около нея, но НЕ. Ела не притежава нищо само запас от някакъв нисш сарказъм и може да не се поддава на изкушението три секунди, на четвъртата вече е готова и сватба да вдигне. 
  • никаква история. Къде е идеята? Нали главната уж имаше мечти да завърши, да отиде в колеж и да си намери хубава и нормална работа, а то какво стана? Нещо се развиваше, някаква драма се получаваше, а то накрая всичко можеше да се предвиди преди да се е случило. Завихме в другата посока. Братята ѝ взеха времето. Моля ви, те са толкова интересни ...
  • Не знам какво виждат някой хора, но това не са и лоши момчета, братята Роял са едни отрепки. За тях никое момиче не заслужава уважение! НЕ МОЖЕ да се държиш по такъв долен начин с един човек и изведнъж после хоп - аз съм вече друг, то беше, защото той ми каза така да направя. А, бе, хора, вие добре ли сте? Никъде по филмите при същите обстоятелства с доминиране на висшата класа в едно училище не се случва такова нещо, защото има някой "предател"/"отцепник". Такива хора съществуват, ако ще и самия президент да е издал заповед! И какво е толкова съжалително в тяхната история? Да не би да водят толкова лош живот? Ела имаше хиляда пъти по-гаден, пък не я виждате да лети наляво-надясно и да стъжнява този на другите. Единствените с една единица от положителната страна ми бяха близнаците и Гидеон. Те бяха горе-долу нормални За другите двама не искам и да казвам.
  • През цялото време имах чувството, че самата книга, а и герои са биполярни. Ако сравните първите 100 страници с последните 50 ще бъдете направо учудени. Едните нямат нищо общо с другите и дори не преминаха плавно от леда към огъня. Беше изведнъж, за едно мигване на окото и вече всички се държаха нормално, историята придоби нещо като смисъл. Ако нещата бяха по този начин още от началото със сигурност книгата щеше да си заслужава поне 2 звезди, но при този неин вариант и една ще ѝ бъде много. 
  • семейни отношения = 0. Петимата братя си правят каквото си знаят, държат се със собствения си баща, заради който имат всички тези пари, по неприемлив начин, а той го разрешава и не прави нищо по въпроса и с проблемния им начин на живот. Пари да има! 
  • казах ли вече за тормоза и откритите сексуални отправяния към главната героиня? 
  • ЕДИНСТВЕНОТО ПОЛОЖИТЕЛНО НЕЩО беше приятелката, която Ела си откри - Валъри. Това момиче е страхотно! Имаше всичко, което липсваше на Ела, а уж е главна героиня. Валъри на моменти правеше историята, добавяше нещо забавно и интересно.  
Както можете да забележите няма много хубави неща в тази книга или поне аз не открих. Ако вие сте намерили нещо - радвам се, най-откровено. Може би книгата не беше за мен, защото не съм и толкова голям фен на този тип, но ѝ дадох шанс, защото не исках да съдя от мненията на другите, а и колкото и да не ми се иска да го кажа, дава си храна за размисъл над проблемите, които са включени в нея! 

Ако искате да я прочетете - давайте! Не ви спирам и моето мнение не е знак, който да ви спре вас, прочетете я внимателно, вижте за какво става въпрос и си извадете собствено мнение за нея! Не бързайте със заключенията, може пък да намерите нещо, което аз да съм пропуснала. Няма лошо и ще ви разбера. 



Wednesday, April 12, 2017

Top 5 Wednesday: Books That Would Make Good Video Games


Кой не обича да играе компютърни игри?! Дори в момента имам голямото желание да си изтегля Sims 4 и следващите дни да не напусна моята обител. Какво по-вълнуващо от това да използвате въображението си и да контролирате разни "хора" как да живеят. Ако искате да станете велик злодей трябва все да се започне отнякъде ... 
За съжаление няма как да стане, тъй като лаптопът ми едва ли ще бъде щастлив от натоварването на играта, а пък аз искам да си го задържа за по-дълго време. Ако вие играете тази игра предайте ѝ много поздрави и че страшно ми липсва!!! 

Днес отново идва ред, както сте забелязали от заглавието, на Top 5 Wednesday пост и темата е кои книги биха били добри компютърни игри. Веднага ми дойдоха изключително разноцветни идеи как могат любимите ми книги да се превърнат във виртуална реалност и да запълнят и без това малкото ми свободно време. Така, че нека да започвам със списъка ми, който като нищо ще мине 5. Повече информация за това ежеседмично събитие може да намерите ТУК! 

1. Six of Crows - Leigh Bardugo. 
Нещата, които ми хрумват за графиката, целта и цялата игра, която може да стане по тази книга са толкова много. Първо, че със сигурност трябва да може да си изберем герой, с който да искаме да играем, въпреки че и Каз да е по подразбиране не мисля, че някой ще възрази, но все пак. Трябва да се пробват уменията на всички,
 а не като при играта на Winx, където можеш да си само Блум. Ало, хора, Стела ми е любимата. (Бих искала книгата за оплаквания. Мерси.) 
Изключително интересно ще ми е да видя света на Гриша, защото ми е може би най-любимия от всички, а и възможността да направят огромна каша някак си при игрите я чувствам като по-малка. Пък и в тази игра със сигурност мисленето ни ще се подобри, защото не може мозъкът ти да работи на по-ниска от бърза скорост в този свят. Освен ако не искаш да изгубиш живота си, тогава е разрешено.

steroids asthma allergies dont do drugs

2. Реликвите на смъртните/Адски устройства - Касандра Клеър. 

tumblr_inline_mkt36yxI4K1r2ivw7.gif (250×313)

Ако някой ми каже, че сериалът или филмът му стигат за изживяването на книгите няма да му повярвам, защото не съм фенка на нито едно от двете. Единствено на откъсчлени моменти мога да кажа "Браво!".  А възможността да размахваш камшика на Изабел  и да избиеш всичко живо наред (надявам се не съм единствената не си мисли за великолепните неща, които могат да станат реалност ако имах такова нещо). В стрелбата с лък в истинския ми живот съм кръгла 0 (може би, защото нямах подходящата мишена, но...), така че тук мога да си подобря качествата. Пък и кой не иска да ги види различните същества: феи/елфи, вампири, върколаци и демони. Ще е страхотно приключение със сигурност, а драмата - още повече!


3. Стъкленият трон/ Двор от рози и бодли - Сара Дж. Маас. 
Нарочно слагам по две поредици от един и същи автор, защото няма какво да кажа толкова различно, а и да пестим място. Никой не харесва прекалено дългите постове пълни с празни приказки. Да се придържаме към това!
Всеки поне в една единствена минута от живота му е искал да е асасин или я настъпило пробуждане във вътрешния сериен убиец в него. Така, че тук е страхотна възможност да наградиш всеки, който срещнеш в играта с е една ваза в главата.

,

Вса пак "Стъкленият трон" е любимата ми поредица и да мога да вляза в ролята на Селена, и да премина с нея през всички изпитания, напълно да се изгубя в историята ще е повече от превъзходно. А да не забравяме, че си имаме Дориан, за когото повечето знаят с какви топли чувства съм. Също ще е много интересно да си играеш с дарбата на Лизандра (няма да казвам каква е, за да няма спойлери за тези души, които все още не са се запознали с нея).Толкова много екшън, битки, любов, а и за малко да пропусна Абраксъс. Толкова много възможности има как да се направи цялото това нещо, че каквото и да се получи накрая все ще е нещо ако не отлично, то поне добро.
За "Дворовете" най-вече искам да видя именно различните области от картите, защото знаем, че в такива игри се хвърля много труд върху графиките. Колкото до героите, ами също ще ми е интересно да съм на мястото на Фейра и да мога да се опитам да направя някои неща по различен неща и да "изживея" изпитанията, а и после всички тези сили. Ох, необятни са възможностите тук. Крайно време е някой да направи нещо, че мен не ме бива по тези специалности, а съм си обикновен потребител. 

4. Книгите на Рик Риърдън.
Нищо, че съм прочела само тези за Магнус Чейс, ще ми бъде изключително интересно и приятно да изживея приключенията и от другите му, защото действието тук ще е през почти абсолютно цялото време, а пък и чувството за хумор при някои от репликите ще поддържат вниманието ми. Както знаем с филмите за Пърси Джаксън нещата са малко или леко катастрофални, така че може да се оправят стига тези, които правят играта да са прочели внимателно книгите. Пък това ще е чудесен урок за всички, които искат да научат нещо за митологиите, докато се забавляват. 

5. Dorothy Must Die - Danielle Paige.

tumblr_mj078tDhAh1rea34io6_r1_250.gif (245×184)

Като фен на всичко, свързано с "Магьосникът от Оз" бих искала да има и такава игра. Ще съм една от първите, които ще я има щом излезе. Харесвам тази поредица и всичко, включено в нея. Така че ще мога да си тичам надолу-нагоре по жълтия път, да си убивам разни същества, да си минавам през Дъгата и да си имам приятел със странна същност. 

Сега за първи път ще си позволя да добавя още няколко, защото държа да се знае, че съм се сетила и за тях, а не съм им обърнала гръб!

tumblr_o0m1heAHZF1u9n5noo1_500.gif (500×269)

Това са: "Прелестни създания", "Изборът" и "Стоманеното сърце". 
Първата, заради изпробването на всички сили, които притежават чародейците и котката. 
Втората - сигурно ще прозвучи странно, но искам да играя нещо лежерно, красиво и драматично, което да те ядосва, но да не ти дава да спреш. Пък и всички рокли, и храна си заслужават изобразяването.
Третата - действие, действие, действие. Всеки, който я е чел знае, че е пълна с мисии и страхотни джаджи, много кръв, така че защо пък не. 

Както виждате книгите, които съм посочела са все такива с действие, където приключението и изпълняването на мисиите правилно ще е задължително. Ще ми бъде много интересно да играя, която и да било от тях. Самата възможност да видя историята поднесена по такъв начин със сигурност ще ме развълнува и няма да имам търпение. Най-вече заради самите графики, защото ако са направени като тези на играта Shrek, Call of Duty и др. подобни ще е невероятно, а да не говорим за богатството от цветове, което ще е. 

И сега няколко въпроса за вас ... (ако ви е станало скучно)
  • любимата ви компютърна игра? 
  • коя книга Вие бихте искали да се превърне в игра и какво точно очаквате от нея да съдържа? 

ENGLISH

Everybody at one point in their life has been playing computer games, and some of us still do. I really want to play Sims 4 but unfortunately if I start it on my laptop, it's not gonna like it so I can only watch youtube videos on it. I mean is awesome to have the power to control "people"s lifes if you want to become a great villain you have to start from somewhere! 

If somebody of you is playing Sims please tell it I said "Hi!". Thank you! 

And now as you can see by the title of this post today is another "Top 5 Wednesday" post. And the topic is about one of my favorite things so I may go more than 5 books. If you want to learn more information about this weekly meme you check its Goodreads Group RIGHT HERE

Now let's move on to the topic ... 

1. Six of Crows - Leigh Bardugo. 
The things that I'm imagining about graphics, purpose and the whole game are endless. But the first think is that us the players to have a choice with who character to play with. Eventhough if it's Kaz by default would not be a problem but I have to try their powers, you see? Other thing is that Grisha is my favorite fiction world so it would be awesome to see it. The only bad thing is that I don't know how is it going to turn out in the end. Which is #Sad but exciting at the same time. 
And last but not least that we have to use our brains to play that game. Because otherwise we'll be as good as dead. So that's a plus to excercising our brain activity. 

2. The mortal instruments/ The infernal devices - Cassandra Clare.
If someone tells me that the movie or the tv series are enough to calm his willing to kinda live the books, I won't believe him, because I'm not a fan of either one of them. 
It'd be great to use Issabelle's whip and whiplash everything that is possible with it. (please tell me I'm not alone in this fantasy of mine). Although my archery skills equals zero (I think is because that I didn't have a proper aim) in the real life, in the game they can get better and better. And all of the creatures: vampires, warlocks, werewolves and even the demons it be super cool to see them coming some sort of alive. These series have too much drama and a sense of adventure to not be interesting as a game.

3. Throne of Glass/ A court of thorns and roses - Sarah J. Maas.
I put them like that so I safe space and because I don't know what exactly to say for each of them to not repeat myself. So let's stick to that! 
As everybody around me knows that "Throne of Glass" is my favorite series so far and I would die to be in Celaena's place, and go through all the challenges with her. To get fully lost in the story will be more than perfect. And let's not forget my baby Dorian who is my favorite male character of all time. Also it wouls really interesting to play with Lysandra's power which I won't tell what are they. So much action, fights, love and for a tiny bit of a second to forget about Abraxos! There are so many ways for this series to be made into a computer games that no matter how it is going to be in the end, even if it\s not a straight A will be a B+.
The reason I want ACOTAR to be made into a computer games is because of the awesome and different courts that we have in there. A little part of me want to play as Feyre too, then I can make her the way that I wouldn't want to strangle her and in the second book she has all these cool powers so you can kill others in many ways. Whatever you want to! 

The possibilities are endless for this one now all it needs is somebody to make it happen.

4. Rick Riordan's book.
Eventhough I've only read first two books of Magnus Chase's series I'm in love. And I want more! Everybody knows that the adventure and laughter are in big portions in the series so it's going to be a lot of fun. And some of us can even learn something about mythologies especially if you are like me and don't like to read this kind of information. With games is way more fun to learn new things! 

5. Dorothy Must Die - Danielle Paige.
I'm a fan of everything "Wizard of Oz" so the day they make a game of it I'll be one of the first to get it and play. It will be so good to run up and down on the yellow brick road, killing things, getting lost, walking on a rainbow and have a strange friend on the way.

And now for the first time I will include 3 more:
Beautiful Creatures, The Selection and Steelheart.
The first one I want because of the caster's gifts.
The second - it would be a really enjoyable game that you will love to hate. And I want to see how they will do the food and the dresses.
The third one is speaks for itself - action, action, action. Every body who has read it knows that is full of deadly missions, blood and cool gadgets so the fun is for sure.

As you can see I only chose books where the adventure and heists are in the first place of the plot. I would like to play any of them. Just to see the stories coming alive in this kind of way will be enough for my soul.

Some questions for you ....:
  • favorite computer game (if you have)?
  • which book of yours you would want to be a computer game?




Sunday, April 2, 2017

Какво правя в свободното ми време? / What I do in my free time


За 50-и път започвам да пиша този пост и ако пак се спра и изтрия всичко ще го зарежа ей така, недовършен, да си знае...

От много време исках да направя нещо подобно, защото на мен ми е интересно да виждам какво правят хората в свободното си време/когато имат други по-сериозни задължения, но ги отлагат.
Надявам се на вас също да ви е интересно и забавно, пък и вече се вижда началото на лятото, края на училището, а за тези в университета - дръжте се, още малко остана.
И сега нека да започваме ....

Какво правя в свободното ми време: 

1. Интернет пространството.
Първо с трите черни дупки на моя живот, в които аз обожавам да се изгубвам и да не излизам в продължение на часове, дори и ходенето до хладилника в този случай също ми е проблем. И така това са YouTube, Tumblr и Pinterest.
Едва ли има нужда да казвам по нещо за тези платформи, но може би ще се запитате какво точно гледам в тях. Няма да ви държа в напрежение, а направо ви давам отговора.
YouTube - клипчета за здравословни рецепти (нали разбирате ... понеже аз съм почитател и практикувам здравословното хранене. Кой заблуждавам? Дори отражението в огледалото ще ми се изсмее ако му кажа, че почвам да ям здравословно.), тестване на неща тип "Направи си сам", туристически влогове и някакви видеа под формата на скечове, идеи за нещо или всичко, което ми се стори забавно (да гледаш как горят дърва в камина е толкова успокояващо, особено ако можеш да го правиш 100 часа).
Tumblr - разни колажи направени от фенове на любимите ми двойки от сериали/книги, новини (Като не гледам новини по телевизията, от този сайт научавам "новите" драми на света), гифчета (Обожавам ги!!!). Да живеят котките!!!
Pinterest - вдъхновяващи цитати, забавни цитати, снимки на котки(животни), book's aesthetics,


ГОНЕТЕ МРАЧНИТЕ МИСЛИ С ВИДЕА НА КОТКИ! ВИНАГИ ПОМАГАТ!

2. Чета книга.


Това сигурно не сте го очаквали съвсем. За малко да ви хвана неподготвени. Провал! Все тая, сега да продължим по същество.
Аз съм читател, така че е напълно нормално да чета в свободното ми време. Всички знаем за силата на книгите, как могат да те отведат в друг свят и да забравиш за няколко часа(зависи колко време четете) от реалността, а после с нови сили да продължиш напред. Ами да, страхотно бягство, ако трябва да останете там, където сте, но поне го прекарвате приятно.

3. Слушам музика.
Някой от най-слушаните от мен песни в момента:
KYGO, Selena Gomez - It Ain't Me 
Little Mix - Touch
Zedd, Alesia Cara - Stay 
Pitbull, J Balvin, Camilla Cabelo - Hey Ma 
Ryan Riback, Starley - Call On Me (Ryan Riback Remix) 
Jason Derulo, Nicki Minaj - Swalla
Списъкът непрестанно става все по-дълъг и до края на 2017 (както се ѝ казва плейлиста) със сигурност ще е събрал много песни, с които да си спомням самата година с дадени моменти.
Също така тук включвам и спонтанните танци. Музиката винаги ме зарежда положително и я използвам във всеки удобен случай.

4. Правя се на художник (ключовата дума е "правя")
Ако искам да спра за всичко, а съм преслушала вече всичките ми песни от плейлиста до писване започвам да сътворявам разни драсканици по мой си очарователен начин. Ако никога не сте имали желанието да хванете и да надраскате един лист, то не знам какво да кажа ... Понякога гледам и уроци как се рисуват някои неща и в 85% от времето крайният резултат е нещо наподобяващо оригинала, но сякаш е пратено от друго измерение, далечен братовчед, който никой не знае, че може да съществува.

5. Уча. 

Да, това правя в свободното ми време понякога, не изпадайте в ужас! Моля! Ако имам да представям презентация, няколко контролни в една седмица, то обичам да си почна от рано и да си правя нещата по-лесни за мен. На няколко пъти се хващам да мисля как мога да включа лаптопа и да вляза в Интернет и бла, бла, бла. Но се сещам, че това няма по никакъв начин да ми помогне и ще се чувствам зле ако не съм си научила като хората за теста, дори и той да се окаже нещо различно то представите ми за това какво може да се падне, все пак е важно, че съм се подготвила.

6. Говоря си по телефона. 
Може би най-неносещото нищо ползотворно нещо от списъка досега.(Не вярвам клюките да се броят) Но какво да се прави обичам да си говоря за щяло и нещяло, да се посмея малко на гърба на другите и да изпусна парата. Разбира се, всичко е в двете посоки!

7. Навън с приятели, по магазините или някъде, където има храна.



Обичам да прекарвам време си с приятели, защото така мога да се опитвам да ставам все по-отворен човек и да се карам вътрешно да говоря повече, а не да съм слушател.
Покупките винаги оправят настроението и действат ободряващо. Всичко само да е в определени граници!
Винаги е хубаво да ядеш някъде навън (как съвсем случайно и без да искам бутнах храната в поста). Дори и да си на любимо място няма как да си опитал цялото меню, особено ако сте като мен и обичате едни неща повече от други. Пица, ястия с картофи, тортички..... и всичко останало след това се подрежда в списъка. Храната ВИНАГИ оправя настроението, ако е сготвена хубаво и сте в добра компания, въпреки че последното не е чак такъв проблем, храна има все пак!
Разходките в парка също действат ободряващо на мозъка ми особено ако пред мен има красива гледка. Няма как да не почнеш да мислиш какво правиш с живота си на такова място?!

8. Подготвям си постове за блога.



Ако ме чака тежък период, искам да съм подготвена и да си имам постове, които да се пускат от време на време, така че да не замре блога, защото вече стана прекалено важна част от живота ми, че да го оставя. Случвало ми се е да пиша по пет и повече поста на ден за някога в бъдещето, но просто ситуацията го изиска. Обикновено това е и времето, когато наистина всъщност ми е приятно да си пиша и имам желание, а идеите идват от само себе си. Блогът в момента заема главна позиция в приоритетите ми, нищо че може и да не изглежда така, но повярвайте, за да се държа за плана по един пост на седмица до края на определен момент трябва да се правят жертви. 

Е, това са нещата, които правя в свободното ми време, надявам се да ви е било интересно и да сте погледнали по малко по-различен начин на някои от тях. В крайна сметка ние избираме какво да правим в свободното ни време, а това сериозно може да повлияе на близкото и далечното бъдеще. Така че правете неща на своя отговорност! Най-вече такива, които ви носят радост и ви карат да се чувствате поне малко живи ;)


Monday, March 27, 2017

Хрониките на чародейците (#1-4) - Ками Гарсия, Маргарет Стоъл


През последните месеци няма сигурно човек, на който да не съм вметнала съвсем не по темата на разговора ми с него нещо за тази поредица. Това със сигурност беше по-добрия вариант от другия - да пусна всички книги пред него, да седна и да го чакам да ги прочете. Помисляла съм си и за навиране на книгите в лицето на събеседника ми, но и това не е много морално и нахлувам прекалено много в личното пространство, така че да построя една кула (независимо колко ниска ще е) е най-доброто, което мога да направя. 
А като се замисля, че всичко тръгна от една Бъдни вечер, в която изгледах филма и любопитството ми беше разпалено, всеки може да ви каже, че докато прочета книгите все говорех как трябва да го направя. Истината е, че това се случи една година по-късно. Можете да кажете, че желанията за някой неща в мен не умират толкова бързо. 
Много обичам да пиша под формата на bullets, така че по този начин ще направя обзор на нещата, които ми харесаха в книгите и които - не, ако си спомня дали има такива. 

Нека да започнем с това, което ми направи добро впечатление и харесах: 

  • Гледната точка, от която ние "преживяваме" историята е на момче. В първия момент бях леко "Какво е това сега?", понеже беше първата книга, в която можех да вляза в главата и мислите на тинейджър от мъжки род. Бях малко несигурна за това какво ще излезе от цялото това нещо, но към средата на "Прелестни създания" разбрах, че това е по-добрия избор, защото Итън е невероятен, а Лена на моменти се впускаше в много мелодрама и подобни неща, които не искам и да знам как щях да ги преживея, но за тях после. Та, гледната точка със сигурност добавяше много интересно усещане за цялото развитие и изживяване на историята като цяло. 
  • Стилът на писане беше друго нещо, което ми хареса много. Все пак Итън беше напълно нов в целия свят като нас читателите и ние вървяхме заедно с него по пътя и разбирахме нещата наравно с това. Имаше хубаво равновесие между пряка реч и описания, хубаво беше също, че действията и техните описания много добре бяха добавени към пряката реч. Стилът е изключително лек за четене, не се губи време с даване на ненужна драма и информация, която да служи за запълване на страниците, а ако има тя е минимална Всичко беше много добре съчетано и структурирано. 
  • Светът е следващия плюс на тази поредица с всичките му същества и политики, свързани с него. Разбира се имаме добри и лоши чародейци, които имат най-различни дарби - стихии, четене на мисли, виждане на минало, настояще и бъдеще наведнъж, лечителство, сирена и т.н., но не свършваме до тук ... инкубусите също не са за изпускане, първоначално може ад ги сметнете за най-обикновени вампири, но това са само този вид, които се хранят с вашата кръв, а има и такива, които ви крадат най-любезно сънищата и не ви дават този завършек, който искате да видите в тях. Имаше дълбочина при света, няколко измерения, които преминаваха много плавно едно към друго, а с това и към реалния свят. Границата между реалността и свръхестественото беше много добре изразена и в същото време го имаше чувството, че двете са едно цяло. Не от рода на гардероба и Нарния, но почти е там. 
  • За идеята може всичко да почва като едно обикновено фентъзи тинейджърско романче. Нали разбирате имаме момче, което иска да избяга от малкия си град, защото не вижда бъдеще в него. Новото момиче, живеещо в "къщата на ужасите", което не се доближава по никакъв начин на статуквото на града и разбужда лошите качества на "нормалните" хора, които бягат от всичко, което е написано с розово вместо с черно (или обратното). А за капак притежава и магически сили, а светът ѝ е по-объркан и от уравнение по математика. В последствие с развитието на книгата и заформянето на завръзка, кулминация и развръзка става все по-дълбоко и придобива смисъл. Не е повърхностна история, в която освен за любовна драма между двамата герои да няма друго на преден план. Всяка следваща книга става все по-сериозна и сложно структурирана от предишната.
  • При много книги, особено при поредиците има един тренд, който се повтаря, но по малко по-различен начин. И тук има такъв, но не се чувства по този начин. Във всяка книга има напълно различен модел на развитие на действието, приключението, разбира се, е гарантирано, а изненадите са навсякъде. 
  • И стигаме до любимото ми нещо, които са посланията от поредицата. Като изключим това за истинската любов и как преминава през смърт, живот и разни тунели между световете, отиваме към приятелството. Защото тук всеки беше готов да умре за останалите, даже се доказваха и на моменти, нямаше значение, че целият свят мисли, че най-добрият ти приятел се е забъркал в много гъста каша, ти си до него, независимо от всичко и му помагаш. Друга важна поука, която пак е малко изтъркана, но важна и идва в подходящия момент в поредицата е, че няма значение кой си, какъв си, важното е да се радваш и оценяваш всеки миг от живота ти, да можеш като се обърнеш назад да знаеш, че си дало всичко от себе си в дадения момент. Накрая само това има смисъл и че знаеш какво е да обичаш ...
  • Колко лошо от моя страна да не отдам почит и на храната в четирите книги. Тя заслужава много повече от злато. Не препоръчвам да четете някои глави ако не сте яли или сте гладни, защото ще ви накарат за тичате до кухнята и да се молите един пай да се е появил на масата. Само какви неща се приготвят, а начинът по който са описани е още по-добър, защото можете да се наядете с думи. (Ако можеше това да е възможно!!)

Преди да премина към минусите, които открих ще дам и малка информация за всеки от героите, за да могат тези от вас, които още четат това да прибавят повече към предствата си за книгите. 

  • Итън - ще започна с това, че обича да чете, а това, че бърка понякога имената на някои автори е съвсем отделен въпрос. Не всеки е перфектен, особено когато котката на лелите ти те води на разходки из странни места. Лоялен, смел, добър, не се отказва лесно, вярва, че винаги има начин нещата да се подредят. 
  • Лена - изключваме драмите ѝ и остават едни хубави положителни качества: не ѝ пука за мнението на хората, старае се във всичко, независимо какво е това всичко (Сега няма да ви пиша спойлери, ще ме извинявате), гледа винаги с добро око на хората, силна и смела. 
  • Линк - най-добрият приятел на Итън. Човек, който всеки заслужава за приятел. Неговите налудничави идеи и хапливи реплики правеха историята с една идея по-забавна и по-интересна. Повярвайте ми понякога ще искате той да се появи и да спаси деня, защото проблемите са малко като кюфтетата от филма. (който аз не съм гледала, но ми дойде като хубава метафора). Това, че е човек хич не го прави по-малко интересен или страхливец, нещо мекушаво насред битките. 
  • Ридли - братовчедката на Лена, която е избрана за тъмната страна на чародейците. Също като братовчедка ѝ не ѝ пука за мнението на другите, обича да се облича екстравагантно, държанието ѝ и малко като на котка към стопанин. Много по-нахъсана е и също беше добре дошла в някои случаи.
Естествено, има и още доста герои, за които при желание сами може да си прочетете и опознаете. Характерът на нито един от героите не се повтаря с този на друг, всеки има някаква отличителна черта и нещо само негово. 



Минуси или неща, които не ми се харесаха: 
  • драмата на Лена, която на моменти беше малко в повече и някак изкуствена отстрани. Отначало я разбирах, но в последствие се питах дали това наистина се случва и дали героинята е добре. 
  • трендът, който се повтаряше и беше водещ във всички книги, и караше нещата да се случват, много еднаквост имаше в него, чак в третата книга "Прелестен хаос" се смени малко причината. 
  • Някои от описанията можеха и просто да се пропуснат, нищо че с това щеше да се скъсят около десет реда от цялата книга. Не ми се виждаха толкова ценни. А и на моменти вниманието ви просто ги пропуска, защото тръпне в очакване на това, което идва след тях.
"Хрониките на чародейците" е една страхотна поредица, която събира магия, реалност, любов, приятелство, книги, приключения, храна и чудесни домашни любимци. Ако дадете шанс на първата книга и не ви се стори нещо особено, продължете с втората. С всяка следваща става все по-интересно и сюжета се заплита повече и повече. Като за край ще кажа, че българските корици са прелестни, особено на "Прелестно изкупление" и са ми вече в любими.

Monday, March 20, 2017

ТАГ: Проблемите на читателя/ Reader Problems TAG


Много благодаря на Илияна за тага :) 

Сега сигурно отново някой ще изкоментира, че се почва пак с еднаквите постове (тагове) ма няма да си изказвам мнението в този пост, а ще си има отделен. Единствено ще напиша, че между ревюта на една и съща книга, и таг има огромна разлика, защото при тагът го няма еднообразието в мненията, или са написани в стила и виждането на блогъра, докато при ревютата се върти едно и също, само подредбата е друга.  

И сега нека да започваме по същество ... 

1. Имаш 20 000 книги в списъка ти за четене. Как избираш коя да прочетеш? 
Според това за какво искам да прочета и на какъв език искам да е книгата са двете основни неща, по които се ръководя. Дали искам книгата да е: 1) забавна и пълна с приключение; 2) героите ѝ да се отправят на смъртоносна мисия; 3) криминална загадка; 4) класическо фентъзи .. и обикновено са това нещата, за които обичам да чета, така че всеки път е различно.

2. Прочел си половината книга, но тя не те завладява. Дочиташ я или я оставяш? 
Преди не можех и да си помисля да оставя една книга, дори когато не ми хареса какво се случва в нея, но сега вече е друго. Ще я оставя и първоначално ще имам някакви мисли от сорта на "Ако нещата се обърнат и започва да става по-добре?", но те бързо ще минат. Не мога да си губя времето с нещо, което не ми носи удоволствие и от което не зависи нещо в близкото бъдеще. Щом съм на половината и не ме е хванала, значи има нещо нередно някъде и лампичката светва. Също така при положение, че имам толкова много книги, които само чакат да бъдат прочетени, не ми се струва честно да търпя. 

3. Идва краят на годината и ти си твърде близо и същевременно много далеч от предизвикателството ти в Goodreads. Опитваш ли се да го изпълниш и ако да, как? 
Като всеки читател си поставям някаква цифра, но не е с цел да се карам на сила да чета нещо, за да мога да изпълня в края на годината 100%. Чета си съвсем нормално това, което искам, правя си други неща от ежедневието ми и ако го направя - направя, а ако не - нищо. Примерно миналата година бях с 5 книги по-малко от целта и какво? Земята още се върти, гравитацията още работи ... Разбира се, ако го изпълня в мен ще има чувство на задоволство, но не и ако съм се "измъчила", за да го направя. Съветвам всички, изпълнени от идеята да загубят директна връзка със света около себе си и напълно да се изгубят някъде, с единствената цел да изпълнят целта си в Goodreads, да не го дават толкова сериозно. По-добре 10 прочетени за цялата година книги, но които са дали някакъв резултат във вас и сте ги разбрали, и почувствали, отколкото 100 минати като подплашена кобила. 

4. Кориците на любимата ти поредица не си пасват. Как се справяш? 
Нямам абсолютно никакъв проблем ако кориците са различни. При мен е важно височината на книгите да е еднаква, защото така стоят с една идея по-добре на рафта. Но в последно време това нещо много го нарушавам, тъй като не винаги уцелвам характеристиките на книгите, поръчани от Интернет.

5. Всичките ти приятели харесват дадена, освен теб. Как се справяш със ситуацията? 
"Разни хора, разни идеали"! Пък и съм обградено от такива хора, които приемат мнението на другия по дадения въпрос и не го карат да се чувства различен или жалък, не си изливат злобата върху него, само затова, че нещо не е имало същия отзвук в него като при тях. Няма шанс всички хора да харесват едно и също, дори и да са приятели и да си приличат по други показатели, все има нещо, което ги различава. Аз също нямам никакъв проблем с другото мнение, стига човека да не започне да си изстисква злобата от пръстите, само за да даде неговото. Най-много да ме отблъсне такъв човек, а аз не обичам да оставам и много длъжна след нещо подобно ;)

6. Четеш книга на обществено място и си на път да се разплачеш. Какво правиш? 
Самото място, на което съм ще ме накара да си спра сълзите по някакъв начин. Едва ли ще вляза в ролята на бебе, докато си имам публика. Не съм от хората, които показват такива силни емоции на обществено място. Държа се, някак. 

7. Следващата книга от любимата ти поредица току-що е излязла, но ти си забравил какво се е случило в предишните книги. Какво ще направиш: Препрочиташ книгите, търсиш ревюта на тях или направо преминаваш към новоизлязлата книга?
Четвъртата книга от "Стъкленият трон" я прочетох 6 месеца след третата нищо, че я имах. След една година пък прочетох "Чукът на Тор", това говори, че нямам проблеми да си премина направо към новата, защото няма как напълно да забравя за сюжета на любимата ми поредица. Да, възможно е някои неща да се изгубят и да имам бели платна, но съществените са си складирани добре. 

8. Не искаш да даваш книгите си на никого. Как любезно казваш "не" на хората, когато попитат? 
Както Илияна е отговорила, аз също нямам проблем с това да си давам книгите, стига да са върнати в същото състояние. Също така, това са хора, на които имам доверие и знам, че няма да направят нищо на дадената книга. А как се казва "не" ли? Много труден въпрос, а отговорът му е толкова прост - Не! Това е цялата философия. Като не искате, не давате. Не е нужно и да изпадате в някакви оправдание, все пак става дума за вашата собственост, решението си е ваше. Другият човек ако ви уважава ще го приеме добре, а ако започне да се прави на интересен и да си показва комплексите - виждате какъв човек сте имали около вас и едва ли имате нужда от такова нещо. 

9. Последният месец си започнал и оставил 5 книги. Какво правиш, за да се пребориш с тази ситуация? 
Аз по принцип си чета по три книги наведнъж, та ако се наложи да ги оставя, за да си свърша някакви работи с университета си ги довършвам така както съм ги почнала. Освен ако не се появят други фактори към момента. 

10. Има страшно много нови книги, които искаш да прочетеш, но колко от тях реално си купуваш? 
Преди бих си купила всяка от тези, които са ми хванали окото, но сега е друго. Трябва да проверя мненията за дадената книга, затова Goodreads и чета хем от тези с по 5 звезди, така и тези с 2-3, за да има баланс, а и в повечето случаи като са по-малко звездите са по-искрени хората, така че наблягам на това. А също така гледам и ревюта на любимите ми блогъри и най-вече на PaperFury, която досега никога не ме е подвела! 

11. Купуваш си много книги, които от страшно много време искаш да прочетеш и нямаш търпение да ги започнеш. Колко време стоят в библиотеката ти преди да ги прочетеш? 
Имам книги от септември месец, което си стоят непрочетени на рафта. Наблегнала съм на други в момента и най-вече на такива, които откривам в градската библиотека. На принципа външен вид и резюме, защото си знам, че моите може да си ги прочета винаги, по всяко време. 

Е, това бяха моите отговори на въпросите. Надявам се да ви е било интересно да ги прочетете в коментарите може да отговорите на някои от тях, ако не ви се пише цял пост :) 
Тагвам: Теди и Нора  

Wednesday, March 15, 2017

Top 5 Wednesday: Books You've Felt Betrayed By


На всеки читател му се е случвало поне едно от следните неща: 
а) първата книга оставя високи очаквания у вас за следващата и когато дойде редът на втората и я прочетете не е нищо от това, което сте си представяли (в лошия смисъл);
б) има големи хвалби и позитивни мнения за дадена книга, тя е известна и вие искате колкото се може по-бързо да я прочетете, а накрая се оказва, че тя е поредната, която не се отличава с нищо и си търсите къде сте сгрешили;
в) любим автор, който пише нова книга. Няма как да не се вълнувате да го прочетете, а после се оказва, че искате да си издърпате косата;
г) имаме промяна към лошо в развитието на някои от главните герои или просто героите, които идват в следващите части на книгите не ни харесват.

За други в момента не се сещам, но сте придобили представа, надявам се. 
В днешния пост ще си говорим за петте книги, които са ме разочаровали (предали са ме). Ако искате да научите повече информация за Top 5 Wednesday можете да кликнете ТУК

Така, че нека да видим кои са тези почетни "знаменосци", след чийто край се чувствах като паднала от много високо разстояние. Ще гледам да не съм прекалено критична, но трябва някои неща да си ги кажа с имената им.

П.С. АКО МНЕНИЕТО ВИ НЕ СЪВПАДА С МОЕТО - ДОБРЕ, ДАЖЕ ЧУДЕСНО. ПРИЕМАМ ГО! НЕ СЕ ЧУВСТВАЙТЕ ЗАСЕГНАТИ АКО ХАРЕСВАТЕ ДАДЕНИТЕ КНИГИ/ГЕРОИ! ;) 

1. Двор от рози и бодли - Сара Дж. Маас.
Не ме интересува кой какво казва за госпожа Фейра от първата книга, но за мен тук тя бе изключително слаба, принцеска, която очаква някой винаги да ѝ помага, а да не говорим, че и постоянно в главата ѝ се въртяха плътски мисли, вместо да използва това време да се научи на нещо къде, къде по-ползотворно. Поради това за мен книгата не заслужаваше пет звезди и бях ядосана, защото главната героиня тръгна добре и после имаше 180-градусово завъртане и стана нещо безполезно дето тичаше наляво-надясно като животно, което бяга да не го застрелят. Да не говорим, когато отиде на спасителната мисия - всички знаем, че щеше да е мъртва, ако не беше един друг човек, който не знам какво видя в нея и я хареса. Ако вие сте на друго мнение - добре, няма да ви оборвам и да цитирам с примери от книгата за защита на моята теза. Мога да напиша още много в тази връзка, но мисля, че казах достатъчно. 

2. Вечна любов - Дж. Р Уорд.
Като съм тръгнала да говоря за героини, които са ме изкарвали извън нерви да си продължа. Защо яките момчета по книгите ги събират с такива?!
Мери мисля, че се казваше тук героинята ни или името ѝ почваше с М, но не ме впечатли по никакъв начин. Единствено изкарах до края на книгата заради Бела и Рейдж. Няма какво повече да кажа, защото съм чела книгата отдавна и не си спомням много от нея.

3. Веровещица - Сюзан Денърд.
Разочарована съм от книгата и го казвам без никакъв срам. Дори не я довърших. Четеше се бързо и имаше интересна идея. И нека да спрем до тук, защото:
1) не знам до колко авторката се вдъхновила за героите от тези на Сара Маас, но главната много приличаше на по-млада и скучна версия на Селена Сардотиен, а за Изьолт - първо ми хареса, но като видях как се държеше при майка ѝ и беше послушна като кученце си развалих мнението и за нея. Ветровещерът пък никакво впечатление, никакъв характер не видях. Единствено си заслужаваше Едуан, но пък за него главите бяха прекалено малко и първата дойде много далече от началото. С една дума героите не бяха изградени добре, просто притежаваха някакви нахвърляни на сляпо качества;
2) светът - интересен на пръв поглед, но нямаше никакви обяснения, нито за него и за различните му територии, нито за термините, които се използваха за описване на хората. Също не беше изграден дълбоко.
3) сюжет - отново нахвърляни идеи, използване на много думи и накрая - едно нищо, а само за запълване на страниците. Направо си хвърлен в историята, но няма как да разбереш какво правиш там, защо си там и т.н. Главното нещо, около което се върти историята е Сафи - Веровещицата, гонена и желана от всеки. Край.
4) скучна - прелиствах страниците, четях, опитвах се да навляза в света, но не се получи. Имаше много действие, а по принцип аз обичам, но тук нещо не се е получило.
Единственото, което ми хареса до последното прочетено изречение бяха хапливите реплики на Сафи и малка част от характера ѝ.
Идеята е хубава, но просто нищо нямаше дълбочина и развитие.

4. Без Хоуп - Колийн Хувър.
Тук отново имах проблем с главната героиня, която пак започна много добре и после се превърна в емоционална развалина. Иначе историята ми хареса, но писателката можеше да направи различно развитие на героинята си.

5. Вселената на раменете ми - Дженифър Нивън. 
Ако книгата беше само от името на Джак щях да я прочета, защото беше много интересно и се получаваха доста сконфузни ситуации на места. Със сигурност щеше да ми държи вниманието до край, но тук отново проблема е в характера на героинята Либи. Нямам нищо против хората с наднормено тегло и не ми е там проблемът, а в самото ѝ самочувствие. Сега ще има малък спойлер, така че четете на своя отговорност. Това, което ме издразни супер много и ме спря от допрочитането на книгата е изречението на Либи от сорта на "ще си намеря някое момче, ще правим секс постоянно и така ще отслабна" моля ударете ме с тъп предмет по главата ще боли по-малко!!!! Какво в името на всички, които се стремят към тренировки и по-здравословно хранене в идеята да отслабнат е това ?!?!?! Потресена съм, как може някой да има такава нагласа?! Аз си мислех, че това е просто шега, но героинята го повтори няколко пъти и това ѝ беше част от редовните мисли. Просто не можах да издържа повече, дори и историята на Джак да ми беше интересна, Либи убиваше търпението ми бавно и мъчително.

Това бяха книгите, които са предизвикали най-голяма вълна негативни чувства в мен. Мненията са си изцяло мои и едва ли ще се променят.
Отново ще повторя, че ако имате различни гледни точки се радвам за вас, продължавайте да се наслаждавате на книгите!
В коментарите може да напишете книги, които са разочаровали вас :)