Monday, March 20, 2017

ТАГ: Проблемите на читателя/ Reader Problems TAG


Много благодаря на Илияна за тага :) 

Сега сигурно отново някой ще изкоментира, че се почва пак с еднаквите постове (тагове) ма няма да си изказвам мнението в този пост, а ще си има отделен. Единствено ще напиша, че между ревюта на една и съща книга, и таг има огромна разлика, защото при тагът го няма еднообразието в мненията, или са написани в стила и виждането на блогъра, докато при ревютата се върти едно и също, само подредбата е друга.  

И сега нека да започваме по същество ... 

1. Имаш 20 000 книги в списъка ти за четене. Как избираш коя да прочетеш? 
Според това за какво искам да прочета и на какъв език искам да е книгата са двете основни неща, по които се ръководя. Дали искам книгата да е: 1) забавна и пълна с приключение; 2) героите ѝ да се отправят на смъртоносна мисия; 3) криминална загадка; 4) класическо фентъзи .. и обикновено са това нещата, за които обичам да чета, така че всеки път е различно.

2. Прочел си половината книга, но тя не те завладява. Дочиташ я или я оставяш? 
Преди не можех и да си помисля да оставя една книга, дори когато не ми хареса какво се случва в нея, но сега вече е друго. Ще я оставя и първоначално ще имам някакви мисли от сорта на "Ако нещата се обърнат и започва да става по-добре?", но те бързо ще минат. Не мога да си губя времето с нещо, което не ми носи удоволствие и от което не зависи нещо в близкото бъдеще. Щом съм на половината и не ме е хванала, значи има нещо нередно някъде и лампичката светва. Също така при положение, че имам толкова много книги, които само чакат да бъдат прочетени, не ми се струва честно да търпя. 

3. Идва краят на годината и ти си твърде близо и същевременно много далеч от предизвикателството ти в Goodreads. Опитваш ли се да го изпълниш и ако да, как? 
Като всеки читател си поставям някаква цифра, но не е с цел да се карам на сила да чета нещо, за да мога да изпълня в края на годината 100%. Чета си съвсем нормално това, което искам, правя си други неща от ежедневието ми и ако го направя - направя, а ако не - нищо. Примерно миналата година бях с 5 книги по-малко от целта и какво? Земята още се върти, гравитацията още работи ... Разбира се, ако го изпълня в мен ще има чувство на задоволство, но не и ако съм се "измъчила", за да го направя. Съветвам всички, изпълнени от идеята да загубят директна връзка със света около себе си и напълно да се изгубят някъде, с единствената цел да изпълнят целта си в Goodreads, да не го дават толкова сериозно. По-добре 10 прочетени за цялата година книги, но които са дали някакъв резултат във вас и сте ги разбрали, и почувствали, отколкото 100 минати като подплашена кобила. 

4. Кориците на любимата ти поредица не си пасват. Как се справяш? 
Нямам абсолютно никакъв проблем ако кориците са различни. При мен е важно височината на книгите да е еднаква, защото така стоят с една идея по-добре на рафта. Но в последно време това нещо много го нарушавам, тъй като не винаги уцелвам характеристиките на книгите, поръчани от Интернет.

5. Всичките ти приятели харесват дадена, освен теб. Как се справяш със ситуацията? 
"Разни хора, разни идеали"! Пък и съм обградено от такива хора, които приемат мнението на другия по дадения въпрос и не го карат да се чувства различен или жалък, не си изливат злобата върху него, само затова, че нещо не е имало същия отзвук в него като при тях. Няма шанс всички хора да харесват едно и също, дори и да са приятели и да си приличат по други показатели, все има нещо, което ги различава. Аз също нямам никакъв проблем с другото мнение, стига човека да не започне да си изстисква злобата от пръстите, само за да даде неговото. Най-много да ме отблъсне такъв човек, а аз не обичам да оставам и много длъжна след нещо подобно ;)

6. Четеш книга на обществено място и си на път да се разплачеш. Какво правиш? 
Самото място, на което съм ще ме накара да си спра сълзите по някакъв начин. Едва ли ще вляза в ролята на бебе, докато си имам публика. Не съм от хората, които показват такива силни емоции на обществено място. Държа се, някак. 

7. Следващата книга от любимата ти поредица току-що е излязла, но ти си забравил какво се е случило в предишните книги. Какво ще направиш: Препрочиташ книгите, търсиш ревюта на тях или направо преминаваш към новоизлязлата книга?
Четвъртата книга от "Стъкленият трон" я прочетох 6 месеца след третата нищо, че я имах. След една година пък прочетох "Чукът на Тор", това говори, че нямам проблеми да си премина направо към новата, защото няма как напълно да забравя за сюжета на любимата ми поредица. Да, възможно е някои неща да се изгубят и да имам бели платна, но съществените са си складирани добре. 

8. Не искаш да даваш книгите си на никого. Как любезно казваш "не" на хората, когато попитат? 
Както Илияна е отговорила, аз също нямам проблем с това да си давам книгите, стига да са върнати в същото състояние. Също така, това са хора, на които имам доверие и знам, че няма да направят нищо на дадената книга. А как се казва "не" ли? Много труден въпрос, а отговорът му е толкова прост - Не! Това е цялата философия. Като не искате, не давате. Не е нужно и да изпадате в някакви оправдание, все пак става дума за вашата собственост, решението си е ваше. Другият човек ако ви уважава ще го приеме добре, а ако започне да се прави на интересен и да си показва комплексите - виждате какъв човек сте имали около вас и едва ли имате нужда от такова нещо. 

9. Последният месец си започнал и оставил 5 книги. Какво правиш, за да се пребориш с тази ситуация? 
Аз по принцип си чета по три книги наведнъж, та ако се наложи да ги оставя, за да си свърша някакви работи с университета си ги довършвам така както съм ги почнала. Освен ако не се появят други фактори към момента. 

10. Има страшно много нови книги, които искаш да прочетеш, но колко от тях реално си купуваш? 
Преди бих си купила всяка от тези, които са ми хванали окото, но сега е друго. Трябва да проверя мненията за дадената книга, затова Goodreads и чета хем от тези с по 5 звезди, така и тези с 2-3, за да има баланс, а и в повечето случаи като са по-малко звездите са по-искрени хората, така че наблягам на това. А също така гледам и ревюта на любимите ми блогъри и най-вече на PaperFury, която досега никога не ме е подвела! 

11. Купуваш си много книги, които от страшно много време искаш да прочетеш и нямаш търпение да ги започнеш. Колко време стоят в библиотеката ти преди да ги прочетеш? 
Имам книги от септември месец, което си стоят непрочетени на рафта. Наблегнала съм на други в момента и най-вече на такива, които откривам в градската библиотека. На принципа външен вид и резюме, защото си знам, че моите може да си ги прочета винаги, по всяко време. 

Е, това бяха моите отговори на въпросите. Надявам се да ви е било интересно да ги прочетете в коментарите може да отговорите на някои от тях, ако не ви се пише цял пост :) 
Тагвам: Теди и Нора  

Wednesday, March 15, 2017

Top 5 Wednesday: Books You've Felt Betrayed By


На всеки читател му се е случвало поне едно от следните неща: 
а) първата книга оставя високи очаквания у вас за следващата и когато дойде редът на втората и я прочетете не е нищо от това, което сте си представяли (в лошия смисъл);
б) има големи хвалби и позитивни мнения за дадена книга, тя е известна и вие искате колкото се може по-бързо да я прочетете, а накрая се оказва, че тя е поредната, която не се отличава с нищо и си търсите къде сте сгрешили;
в) любим автор, който пише нова книга. Няма как да не се вълнувате да го прочетете, а после се оказва, че искате да си издърпате косата;
г) имаме промяна към лошо в развитието на някои от главните герои или просто героите, които идват в следващите части на книгите не ни харесват.

За други в момента не се сещам, но сте придобили представа, надявам се. 
В днешния пост ще си говорим за петте книги, които са ме разочаровали (предали са ме). Ако искате да научите повече информация за Top 5 Wednesday можете да кликнете ТУК

Така, че нека да видим кои са тези почетни "знаменосци", след чийто край се чувствах като паднала от много високо разстояние. Ще гледам да не съм прекалено критична, но трябва някои неща да си ги кажа с имената им.

П.С. АКО МНЕНИЕТО ВИ НЕ СЪВПАДА С МОЕТО - ДОБРЕ, ДАЖЕ ЧУДЕСНО. ПРИЕМАМ ГО! НЕ СЕ ЧУВСТВАЙТЕ ЗАСЕГНАТИ АКО ХАРЕСВАТЕ ДАДЕНИТЕ КНИГИ/ГЕРОИ! ;) 

1. Двор от рози и бодли - Сара Дж. Маас.
Не ме интересува кой какво казва за госпожа Фейра от първата книга, но за мен тук тя бе изключително слаба, принцеска, която очаква някой винаги да ѝ помага, а да не говорим, че и постоянно в главата ѝ се въртяха плътски мисли, вместо да използва това време да се научи на нещо къде, къде по-ползотворно. Поради това за мен книгата не заслужаваше пет звезди и бях ядосана, защото главната героиня тръгна добре и после имаше 180-градусово завъртане и стана нещо безполезно дето тичаше наляво-надясно като животно, което бяга да не го застрелят. Да не говорим, когато отиде на спасителната мисия - всички знаем, че щеше да е мъртва, ако не беше един друг човек, който не знам какво видя в нея и я хареса. Ако вие сте на друго мнение - добре, няма да ви оборвам и да цитирам с примери от книгата за защита на моята теза. Мога да напиша още много в тази връзка, но мисля, че казах достатъчно. 

2. Вечна любов - Дж. Р Уорд.
Като съм тръгнала да говоря за героини, които са ме изкарвали извън нерви да си продължа. Защо яките момчета по книгите ги събират с такива?!
Мери мисля, че се казваше тук героинята ни или името ѝ почваше с М, но не ме впечатли по никакъв начин. Единствено изкарах до края на книгата заради Бела и Рейдж. Няма какво повече да кажа, защото съм чела книгата отдавна и не си спомням много от нея.

3. Веровещица - Сюзан Денърд.
Разочарована съм от книгата и го казвам без никакъв срам. Дори не я довърших. Четеше се бързо и имаше интересна идея. И нека да спрем до тук, защото:
1) не знам до колко авторката се вдъхновила за героите от тези на Сара Маас, но главната много приличаше на по-млада и скучна версия на Селена Сардотиен, а за Изьолт - първо ми хареса, но като видях как се държеше при майка ѝ и беше послушна като кученце си развалих мнението и за нея. Ветровещерът пък никакво впечатление, никакъв характер не видях. Единствено си заслужаваше Едуан, но пък за него главите бяха прекалено малко и първата дойде много далече от началото. С една дума героите не бяха изградени добре, просто притежаваха някакви нахвърляни на сляпо качества;
2) светът - интересен на пръв поглед, но нямаше никакви обяснения, нито за него и за различните му територии, нито за термините, които се използваха за описване на хората. Също не беше изграден дълбоко.
3) сюжет - отново нахвърляни идеи, използване на много думи и накрая - едно нищо, а само за запълване на страниците. Направо си хвърлен в историята, но няма как да разбереш какво правиш там, защо си там и т.н. Главното нещо, около което се върти историята е Сафи - Веровещицата, гонена и желана от всеки. Край.
4) скучна - прелиствах страниците, четях, опитвах се да навляза в света, но не се получи. Имаше много действие, а по принцип аз обичам, но тук нещо не се е получило.
Единственото, което ми хареса до последното прочетено изречение бяха хапливите реплики на Сафи и малка част от характера ѝ.
Идеята е хубава, но просто нищо нямаше дълбочина и развитие.

4. Без Хоуп - Колийн Хувър.
Тук отново имах проблем с главната героиня, която пак започна много добре и после се превърна в емоционална развалина. Иначе историята ми хареса, но писателката можеше да направи различно развитие на героинята си.

5. Вселената на раменете ми - Дженифър Нивън. 
Ако книгата беше само от името на Джак щях да я прочета, защото беше много интересно и се получаваха доста сконфузни ситуации на места. Със сигурност щеше да ми държи вниманието до край, но тук отново проблема е в характера на героинята Либи. Нямам нищо против хората с наднормено тегло и не ми е там проблемът, а в самото ѝ самочувствие. Сега ще има малък спойлер, така че четете на своя отговорност. Това, което ме издразни супер много и ме спря от допрочитането на книгата е изречението на Либи от сорта на "ще си намеря някое момче, ще правим секс постоянно и така ще отслабна" моля ударете ме с тъп предмет по главата ще боли по-малко!!!! Какво в името на всички, които се стремят към тренировки и по-здравословно хранене в идеята да отслабнат е това ?!?!?! Потресена съм, как може някой да има такава нагласа?! Аз си мислех, че това е просто шега, но героинята го повтори няколко пъти и това ѝ беше част от редовните мисли. Просто не можах да издържа повече, дори и историята на Джак да ми беше интересна, Либи убиваше търпението ми бавно и мъчително.

Това бяха книгите, които са предизвикали най-голяма вълна негативни чувства в мен. Мненията са си изцяло мои и едва ли ще се променят.
Отново ще повторя, че ако имате различни гледни точки се радвам за вас, продължавайте да се наслаждавате на книгите!
В коментарите може да напишете книги, които са разочаровали вас :) 


Monday, March 13, 2017

The Vampire Diaries (It's been a hell of a ride)


Да бъда честна не мислех, че днес като се събудя ще ми дойде желанието най-накрая да напиша този пост посветен на сериала, защото последните два дни трудно мога да чета или гледам нещо свързано с него без водопадът да започне. 


Не мога да проумея как все още обмислям и си въртя в главата отново и отново този край, който ме остави с горчиво-сладко чувство. Е, може би горчивината ми дойде в повече, но не мога да отрека, че беше доста добър край и всичко направи своя пълен кръг. Не обещавам, че този пост няма да стане ревлив по някое време ще се опитам да избягам от това, а за спойлери също, но ако случайно сложа ще предупредя, така че четете спокойно, ако ви е интересно да разберете за цялостното ми мнение за "Дневниците на вампира". Лично се надявам да съм готова да се потопя наново в тези чувства и да изляза без да подпухна. 


За разлика от много други хора аз не започнах сериала, когато излезе, защото ... нека си го кажем направо, че вампирите не ми бяха слабост, а по онова време и вълната за "Здрач" и неговата нашумялост ме отказваха от всичко, свързано с вампири. 
Една моя съученичка по това време(2010-2011) четеше книгите и разказваше колко били интересни, а друга пък беше почнала сериала и вече точеше лиги по двамата братя Салваторе и най-вече Деймън, но тогава бях със смесени чувства и не исках да дам шанс на нито едното от двете. След известно време придобих желание да взема книгите от въпросната ми съученичка и да ги прочета, но пък тя вече ги беше раздала на други хора, така че останах на сухо и се отказах съвсем, дори забравих за това. Останах само със знанието за някакви характеристики за братята и бях виждала как изглеждат героите, разбира се факта, че българка е в главната роля прави голямо впечатление, но това не е причина Юлия да започне да следи нещо. 
И така до 2012 година, когато моя добра приятелка реши да изгълта всичките излезли сезони, а те бяха стигнали до 4-и, за нула време и вече се беше прехласнала по всичко, свързано с Дневниците и Иън Съмърхолдър и бла, бла, бла. Караше ме да дам шанс на сериала или поне да изгледам първия епизод във VBox7 (имаше го целия първи сезон, ако не и останалите, тогава) и да видя какво мисля без да си правя сметки без кръчмар. И аз като едно добро детенце я послушах и .... стана каквото стана. 

И естествено като всеки останал фен слушал за сериала и колко прекрасен е Деймън нямах търпение да го видя и да се "запозная" с героя му, така че първите 10 епизода на 1-ви сезон ги изгледах за две вечери, защото по онова време не исках да се развалям съня и да страдам на сутринта от моето желание да изгледам всичко качено в Интернет. Ще си призная, че Стефан отначалото не ми направи някакво силно впечатление, просто актьора беше страхотен, естествено харесах Керълайн и Бони много повече от Елена, която още не се беше развила толкова много, то не че като я "развиха" после стана чудесен еднорог, но все пак. А за Деймън, е, той си беше - Деймън - саркастичен, дързък, остроумен и т.н. След този маратон направих пауза и продължих с останалата излязла част от сериала с пълна пара (буквално никой не можеше да ме спре). 
Втория сезон го изгледах за 2 дни, като най-смешното е, че единия ден беше отделен само за първия епизод, а на следващия изгледах всички 21 епизода, един след друг. Говорете ми за отдаденост и липса на личен живот, и прекарване на лятната ваканция в гледане на сериали. 
Бях омагьосана от сериала исках още и още, започнах да следя част от актьорите, да изпитвам разни, неприсъщи за мен емоции, казвах си, че когато някога имам нужда от нещо за ми каже ,че животът може да продължи, дори когато не изглежда така, то това ще е именно този сериал. Започнах да харесва и дори обичам някои от героите, да шипвам като луда разни двойки, най-вече Керълайн и всеки, с който я сложеха, защото актрисата има химия с абсолютно всеки. Е, разбира се като се появиха Древните, нещата взеха рязък завой. 


Мразех Клаус и се радвах, когато Бони излезе срещу него и го прати в детската градина (replay-a на тази част беше много.) После естествено се появи Керълайн в картинката на Клаус и идеалите ми за перфектна двойка бяха пред мен. Дори в момента искам да стане нещо на края на Древните с тях двамата да си имат щастливия край, защото иначе ще убия тези продуценти. 
Разбира се няма как да не споделя, че играта на Нина беше невероятна, е, след като Елена стана вампир нещата взеха лош завой, но затова пък Катрин беше невероятна!! Ето защо са важни и качествата на човека, а не само външността, защото по онова време исках Елена да я махнат (много дразнеща), а Катрин да стане главен герой в сериала. 



И така моята привързаност към Дневниците и героите нарастваше все повече и повече. След това дойде момента, когато Нина каза, че напуска сериала, а на мен не ми пукаше, защото самата история не знам какво стана, но ме интересуваха само Стефан и Керълайн. Двамата се превърнаха в най-важните герои. Бони също я развалиха след като се върна от онова измерение, в което беше затворена с Деймън и Кай. Кай беше глътката свеж въздух в сериала след Клаус, Ензо също дойде навреме. Но нещо стана и при Деймън, някъде ми се изгуби между сезоните, не бях заинтригувана хич от него. 
Малко или много сериала след Нина започна да губи онова вълнение, което имаше в началото, защото продуцентите и сценаристите се чудеха от кой кладенец вода да налеят, и накрая стана една пълна суматоха. Продължавах да гледам само заради Керълайн и Стефан, и нервите ми се опъваха все повече и повече. 


Дойде ред и на последния сезон, който вече върна вълнението и любопитството към сериала както беше в първите сезони. Нямах търпение за всеки следваш епизод, защото имаше толкова много неща да се случат, а времето ставаше все по-малко. На ръба бях през цялото време и ако не бяха задачите, които имах да правя за университета не знам как щях да изчакам новите епизоди. Тук вече Деймън също се завърна в първоначалния си характер, а Бони ми падна в очите с едно свое действие, което няма как да ѝ простя, а не знам как останалите го приеха толкова лесно. На мен като цяло не ми пукаше нито за нея, нито за Ензо и без това не правеха нищо кой знае колко важно в целия сюжет. А някъде объркваха и повече нещата, така че - да. Колкото до останалите герои ми хареса как израснаха и станаха вампирите, които бяха в последния епизод всеки разбиращ, даващ всичко за останалите, борещ се докрай. Е, добре де и Ензо си имаше своите силни реплики да вразуми Бони, че не е толкова безпомощна, колкото си мисли, че е. 

Плаках през почти цялото време на последния епизод, защото знаех, че се очаква някой да умре и вътрешно знаех кой е най-големия кандидат, но не исках да повярвам, тъй като сърцето ми се късаше на парчета като си помислех и когато момента дойде бях вулкан от емоции и всичко се преобърна и не можех да се сдържам повече. Беше много горчиво, но ми хареса, че имаше герои от първите сезони и всеки намери своят мир и щастие. Е, естествено братята Салваторе имаха най-важната връзка в целия сериал, обожавам ги, когато работят заедно и се дразнят един друг. В тези моменти се осъзнава как не могат един без друг и мисля, че последния епизод го доказа каква част има единият в живота на другия. Последната сцена беше прекрасна! 


Краят на една ера, която ни даде толкова много уроци, за приятелство, любов, да се изправяш всеки път, когато нещо те повали, да следваш мечтите си, да оползотвориш всеки малък момент от живота ти и никога при никакви обстоятелства да не се предаваш, защото щастието е винаги пред теб някъде и чака, независимо колко дълго си стоял Сериалът беше важна част от моя живот, нещо като второ семейство, което ми даваше друг поглед на нещата и ме промени бавно - епизод по епизод, сезон по сезон. 


Е, получи се по-добре от очакваното, ако сте прочели всичко поздравления, ако не сте - ето сбита информация за мнението ми: 
Любим герой: Стефан, винаги и на първо място; Керълайн; 
OTP: Klaroline
Злодей: Клаус и Кай 
Любим сезон: 2,4,5,8. 
Любима песен: Ed Sheeran - Give Me Love (празненството в къщата на Древните) 

Това беше всичко от мен за сериала и за този пост. Както винаги обичам да завършвам: 

It's been a hell of a ride and I was feeling epic xx

П.С. Керълайн отивай при Древните да им спасяваш ниския рейтинг, въпреки че не го заслужават! 

Wednesday, March 8, 2017

Top 5 Wednesday: Favorite Fantasy Books


English version below :)
Вече официално може да кажете, че ако не са тези постове блогът ще е напълно замрял, но какво да правя като в момента те са ми повече интересни от това да седна и два часа да гледам в бялата страница и да измисля как да си изразя чувствата за последната книга, която съм чела. А в момента стреса от университета ми идва в повече, защото просто имам нечовешко много жени, водещи ми занятията и всички знаем какви са някои. Но няма сега да говоря за преподаватели, а за нещо много по-приятно - книги и то любимците от фентъзи жанра. По принцип темата за Любими книги от фантастиката и фентъзито, но аз не си спомням да съм чела нещо от първото, така че ще мина само с второто. Ако искате да научите повече за Top 5 Wednesday можете да кликнете ТУК
И сега нека да започваме ... 
(Ще се опитам да не слагам някои от книгите, за които постоянно говоря, но всички знаем, че провалът ще бъде направен още в началото, но е важен опитът и все пак)

1. Стъкленият трон - Сара Дж. Маас.
Няма да оставя точно този пост да мине без тази поредица, тъй като тя е въздух за мен. Не знач точно защо я заобичах толкова, дали заради историята, или заради героите и главно Дориан Хавилиард (напоследък фамилията му авски много ми харесва), но е факт, че ако не спомена поне нещо от "Стъкленият трон" през деня значи не е бил ползотворен ден. Въпреки, че всичко в нас съм кръстила Дориан (малко съм като Сестрите от "Прелести създания" и техните харлонджеймсовци). Да не забравяме и създаденият свят, който е един от любимите ми, но единствения и много голям минус е, че с технологиите те са скарани, а телефонът ми е важна част от живота ми. Силно се надявам да имат пица обаче, защото в противен случай си тръгвам. 
Сега малко реклама за книгата за тези, които още не са я чели - приключение, страхотни герои, битки, невероятен свят. Трябва да ѝ дадете шанс!

2. Six of Crows - Leigh Bardugo.
Знам, че в България я няма и не е излязла, но ако има желание - начин ще се намери. 
Точно заради такива книги съм читател. Обожавам смъртоносните мисии, психопатите, герои, които искаш да удушиш понякога и прекрасно предадените чувства. (аз не съм чувствителен човек, но книгите на Лий Бардуго ме правят именно такъв.)
Всяка книга/поредица на авторката е като онова специално камъче, което си намерил при реката и не прилича изобщо на останалите. А тази книга е перфектна, откъдето и да я погледнеш. Все пак положителните ревюта не са напразно. Не мислете, че щом Трилогията Гриша не ви е харесала и тук ще стане същото, защото грешите страшно много. 

3. Прелестни създания - Ками Гарсия, Маргарет Стоъл.
Новата ми любима поредица искам да я пробутвам във всеки удобен случай. 
Тук всичко започна с това, че филмът по първата книга ми хареса и исках да прочета и книгата от любопитство. След това нямаше кой да ме спре да прочета и останалите, защото с всяка следваща става все по-интересно, а героите са толкова милички, забавни и силни, че нямаше как. Второто нещо е, че става дума за магия, чародейци, тъмни създания, които са чудесно измислени и изградени, заедно със този свят, който обитават. Няма как да не останете безразлични към книгите, защото в тях са събрани едни от най-важните уроци за живота - като готовността да направиш всичко за хората, които обичаш и света около теб, да рискуваш, да бъдеш приятел, да цениш всеки момент, да обичаш. И не на последно място храната тук е невероятна, ако можех да си крадя герои от книгите и да си ги ползвам за лични облаги бих издърпала Ама, за да ми готви до края на живота ми.

4. "Окото на света" и "Великият лов" (Колелото на времето #1-2) - Робърт Джордан. 
Класическо фентъзи, едно от най-добрите, които някога ще прочетете.
Като всяко такова започва бавно, докато читателят се запознае с обстановката, героите, кое, къде, и какво става, общо взето трябва да имате търпение докато някои неща започнат да придобият смисъл. Първоначално като видях малко по-големият формат на книгата в сравнение с другите и 700страници мислех, че няма да стигна до края, тъй като ако искаш да задържиш вниманието ми толкова много време, по-добре да имаш неизчерпаеми трикове, които да криеш в ръкавите си. О, колко грешно съм си мислела. Книгите са страхотни, а веднъж вече запознат със света и героите става още по-приятно и лесно за четене. 
Това е една поредица, която е като задължителната литература в училище, но 10 пъти по-интересна. 

5. Dorothy Must Die - Danielle Paige.
Да, знам, още една книга, която я няма в България. И все пак не съм говорила за нея от известно време, така че ще използвам случая. Гледам да съм в крак с всичко свързано под някаква форма с "Магьосникът от Оз", затова нямах и търпение да държа книгата в ръцете си. Вече знаете, че за мен са важни добре изградените героите и  още по-доброто приключението в дадена книга, а тук има и от двете по много. Когато почнах да чета бях отвята, защото всичко е така извъртяно, че със сигурност и с главата надолу звучи прекалено просто за описване на случващото се тук. Хареса ми как авторката е подходила и е развила една оригинална идея. Един от най-добрите преразкази с най-страхотния злодей, които съм чела досега. 

Е, това бяха част от моите любими фентъзи книги. 

В коментарите сте свободни да оставите вашите, заедно с отговор на въпроса "Три неща, които са ви нужни, за да харесате дадена книга?"


ENGLISH

As always you can find more information about Top 5 Wednesday HERE!

Every time I see a topic like this my fingers are getting really impatient to hit those keyboards buttons.
This' week topic is Favorite Sci-Fi and Fantasy Books but I only put the latter.
First thing first ...  Please, hold on!! I need to choose some different books this time ... I already know that I'm gonna fail as always, because I just need everybody to read my favorite babies. Obviously there is something wrong here but anyway. Soooo here I am again writing about my favorite books one more time.

1. Throne of Glass by Sarah J. Mass. 
I mean I cannot even proceed without mentioning this book. I LOVE IT .. forever and ever, to infinity and beyond, and even after that. Still I don't know if I like it because of the story or because of the kickass ladies that are in it and of course KING CINNAMON ROLL aka Dorian Havilliard. Let's not forget about the cool and awesome world that the story is taking place in ... Argh, I want to live in there even though they don't have phones but I'll someway get over that (I hope they have pizza tho because I'll turn my back really fast)
Sooooo basically if you like high fantasy, fight scenes, adventure, cool characters, then this is the book for you. (probably if you are next to me I'll throw it in your face but that's on my good days)

2. Six of Crows by Leigh Bardugo. 
Let's get something straight here every single book by Leigh Bardugo is a precious little rock that you find when you go to that special river and there is no other quite like it. (And still metaphors sometimes are running away from me. Not cute!) 
But this gem right here is the reason why I'm a reader. Deadly heists, psychos, characters you want to strangle sometimes and too many feelings ... Yeah, yeah that book is beautiful from every angle. I don't want to repeat myself but go and read it, and after that we can talk (scream is more like it) about it over a pizza while having the time of our lives. 

3. Beautiful Creatures by Kami Garcia, Margaret Stohl. 
I finished the last book from the series a couple of days ago and still can't get over it that one time I forgot to leave the elevator ... Mhm true story until someone opens the door and we awkwardly was looking at each other. I told you already that there is something not quite normal here ... 
Now let's say some words about this series: 1) I read it only cause I liked the movie and still after that the book felt like something not so different but there was something about it that it made it better. Of course. I love this series and it's probably in my top ten;
2) It's about magic, love, friendship, being a hero, doing everything you have to do to save your most closed to the heart people and risk everything for the same reason. It's like a roller coaster ride that you will enjoy it for sure; and last but not least 3) FOOD - One of the character is the best cook you will ever read about that you'll want to kidnap him and use him for personal benefits. (If I could do that I'll be one of the happiest people on the planet)

4. The Eye of The World and The Great Hunt (Wheel of Time #1-2) by Robert Jordan.
I mean it's a classic liked by many. It's one of the best fantasies you'll ever read.
It's starts a little bit slowly until you are used to the situation and characters and what everybody is doing but after that the real adventure begins. When I saw that the pages were around 700 and the format was bigger than a normal book I didn't think that I'll make it, I mean if you want to keep my attention for so long you better have something up your sleeve. But when I start reading I was amazed .. the adventure was an one I've never been on before. For sure it will hold your attention through the whole time. It's too interesting to put it down that you will read it really fast despite the genre, the pages and the whole information that's on them. If you call yourself a fantasy reader you HAVE to read it it's like the one of those books you need to read for school and without it you can't proceed but 10x times more enjoyable.

5. Dorothy Must Die by Danielle Paige. 
 One of the best retelling ever or at least for me with one of the best villains that exists in the bookish world. As you can tell by now I like my books to be full with amazing characters and even better adventures that take you to many places and make you feel a part of the story.  Like the "Wizard of Oz" 's trash that I am I couldn't wait to hold this book in my hands and read it. When that finally happen you can say that I've dissapeared from the world (not that anything is happening. It's always the same thing over and over again) for a couple of days. For the second time after the Throne of Glass series I ordered the sequels before reading the first book in the series because I just have this gift to tell when I'm going to like some book. I was literally blown away by the idea that everything was upside down. Good was wicked and wicked- good, Dorothy had become the villain that you love to hate and Oz is just not how you remembered it from the original but still beautiful. Now I'm sitting on the edge and impatiently waiting for the last book. It's a bittersweet feeling.


I can go on and on and on about each of these books but I think that I've said enough you don't want my ramblings tho. And I will start to feel too much and nobody likes a person who has feelings in this world so yeah. 
In the comments you can leave your favorite fantasy books and tell me what is important for you to like a book from this genre.

Monday, March 6, 2017

Beauty favorites || 2017


Понеже съм на вълната на разнообразието в постовете, реших да пусна и един за грим. Далеч съм от т.нар. beauty guru-та (може би ако не бях зарязала грима в гимназията сега щях да съм в доста напреднал стадий), но си ползвам достатъчно разкрасяващи продукти и обичам да експериментирам. Благодаря на Pinterest, че ми дава толкова много идеи, на които крайният резултат върху мен не е точно това, което е на картинката.

В днешния пост както сте разбрали от заглавието ще говоря за козметичните ми любимци или продуктите, които ползвам най-често. Нека да започваме...

1. Спирала.
Няма да си кривя душата и ще кажа, че ползвам само спиралите на Essence. Защото: а) има голям избор; б) изгодни са и в) наистина си вършат работата.
Започнах със Спирала за обем Lash princess с ефект изкуствени мигли. Свърши ми чудесна работа през зимата, някъде до пролетта. За лятото реших, че искам нещо по естествено така, че се спрях на Спирала за обем - I love Extreme (розовата). Изключително доволна останах от нея и може би тя е любимата ми засега. Хареса ми колко леко се чувстваше на миглите, не ги сплъстяваше, а и изглеждаше доста естествено. И стигнахме до последната, която ползвам в момента, отново спирала за обем - Forbidden. Обемът, който прави е за аплодисменти, наистина.

2. Очна линия.
Ако някога ме видите излязла без очна линия (вече се престраших да го правя), моля върнете ме обратно. Единствено мога да се отделя от този, божествено направен продукт през лятото, защото си рева без причина. През останалото време, черната ивица на клепача ми е всичко.
И тук имам три основни фаворита, към които прибягвам: 1) Catrice - Очна линия молив Glam and Doll за тънка и дебела линия е тази, която ползвам в момента. Изключително лесно се нанася и може да я направите драматична само с едно докосване; 2) Rimmel London - ScandalEyes micro eyeliner ми е фаворит тук. Ако нямате много опит в слагането на очна линия, то именно тази е добра да се научите, защото е писец. и 3) Maybelline New York - Master Precise Curvy. Докато свикна с тази ми отне доста време, но пък ми беше достатъчно любопитно как да намеря правилен начин, без да заприличам на излязла от страшен филм. Нека да кажа, че с времето задобрявах и последните пъти чудеса стават!

3. Червило/ балсам.
Тук ще обединя двете в една точка. От червилата любимите ми в момента са Golden Rose Longstay Liquid Matte Lipstick (Ползвам №3). По-идеално червило досега не бях виждала. Остава дори след като си ял повече от достатъчно и си пил от чаша. Така, че в момента само се чудя как да се сдобия с повече бройки от него, защото си заслужава.
За балсам си ползвам Baby Lips на Maybelline - (Fruit Punch и Sweet Apple, защото всичко, което е сезонно ми харесва) нямах търпение да се появят в България. Когато разбрах веднага отидох да си взема без да се замислям втори път. Чудесни са ако искате устните ви да са предпазени през зимата и за нещо леко, което да добавя цвят през лятото.

4. ББ крем.
Кожата ми е прекалено капризна за мазилата от този вид така, че когато открия, че нещо ѝ харесва и няма отрицателни реакции съм щастлива. Като тук имам един любимец, който се отличи доста и на който гледах с недоверие, че ще си изпълни всичко от характеристиките, но останах доволна. Това е Dream Pure BB Cream от Maybelline New York, който не знам защо още го няма в България. Препоръчвам го с две ръце! Ако имате проблемна кожа и търсите нещо, което хем да помага, хем да прикрива, то това е продукта за вас, стига да може да си го намерите. Аз си взех две опаковки преди да изляза от Америка, защото знаех, че една няма да е достатъчна. Все пак мисля, че и обикновеният ББ крем на Maybelline New York също ще ви свърши работа. Имаше причина, за да беше един от топ продуктите за 2015г.

5. Пудра.
През миналото лято помагах много пъти хората около мен да си избират пудра така, че ми минаха доста по ръцете. Тук положението е малко относително, зависи от това, което търсите. В момента аз си ползвам Stay Matte Pressed Powder на Rimmel London - №4 SANDSTORM. Матира чудесно и държи достатъчно време, че да не станеш като отразител на слънцето.

6. Лак за нокти.
Тук отново се насочвам към Golden Rose и лаковете им от сериите "Rich Color"(№76,44) и "Color Expert"(№53). Харесва ми богатият асортимент и това, че са издръжливи или поне при мен.

7. Лосион за тяло. 
Обожавам Bath and Body Works, особено есените аромати. Мога да надуша такъв магазин от километри само ми го възложете като задача. Ароматите им са издържливи, а кожата става толкова мека и приятна на допир. Единствено такава мекота съм получавала след продукти на Nivea. Лосионите са Wild Madagaskar Vanilla (най-любимият ми!), Pumpkin Cupcake и Pumpkin Apple Cider.


Е, това са моите козметични любимци, които използвам най-често в ежедневието си. Сега искам да експериментирам отново със сенки за очи, контуриране и хайлайт. Така, че приемам препоръки за последните две неща, тъй като не знам на коя марка да се спра. 
В коментарите можете да оставите също вашите любимци! :)

Wednesday, February 22, 2017

Top 5 Wednesday: Books To Get You Out of a Reading Slump


English version below :)

Ако не сте били в читателски застой, значи сте едни от редките късметлии на този свят.
Аз не познавам такива хора, защото всеки в някакъв момент е бил в това положение - факт! Но както всяко друго нещо и това може да се пребори. Стига да имаш правилния арсенал от "оръжия", чиято роля се изиграва от книгите.
 Тази седмица темата е "Книги, с които може да се излезе от читателски застой". Ако искате да повече информация относно Top 5 Wednesday, кликнете ТУК.

В този списък ще има книги, с които аз се справям със застоя, а в коментарите вие може да дадете ваши предложения! :)

1. "Сърца за разбиване" - Али Новак.
Не съм от хората, които са фенове на истории тип фенфикшъни, но когато нямах друг начин, а исках да чета нещо просто, за да мога да си продължа с моите си книги, то "Сърца за разбиване" се оказа перфектното "лекарство". Много лека и приятна за четене книга, а храната, която присъства в историята е много вкусна, че със сигурност ако не искате да четете все още, то ще искате да отидете до хладилника и да се надявате да има нещо, което харесвате и можете да си "нахраните душата", тъй като знаем, че някои храни са предназначени за душата. Ситуация win-win.

2. "Изборът" - Кийра Кас. 
Отново една книга, която не е в моята комфортна зона, но пък е лекарство за читателски застой. Освен ако не сте фенове на драматичните триъгълници, то със сигурност ви я препоръчвам, защото без тях историята е интересна и се чете бързо.

3. "Мечът на лятото" - Рик Риърдън.
Докато "Чукът на Тор" търпеливо си чака реда, то не доста рядко първата част от поредицата за "Магнус Чейс и боговете на Асгард" ми е запълвала глада за четене, когато нямам желание да се затормозявам с някакви книги. Въпреки, че се случват доста неща в книгата и приключението се простира от първата до последната страница стилът на Рик Риърдън оправя всичко, защото човека си знае работата. Има хумор, приключение, приятелство и се чете на един дъх. Няма да разберете кога сте я завършили.

4. "Дете на пустинята" - Олуин Хамилтън. 
Изключително подходяща за по-топло време или ако искате да се стоплите в студените дни. Отново изключително бърза и приятна за четене. Ще ви остави без дъх с всичките си странни същества, интересния свят и много добри герои.

5. Книга на Агата Кристи.
Нейните книги винаги ги използвам, когато съм в такова положение. Защото просто не се напрягам по никакъв начин, въпреки че винаги се хващам да търся и следя за улики, на края си оставам с отворена уста. Това, което ми харесва е стилът на писане на авторката и че мястото на действие е винаги различно. Може да си изберете къде искате да "отидете", защото има доста богат избор от места.

Е, това бяха моите предложение, с които неведнъж съм се справяла с читателския застой, така че се надявам да са от полза и за някои от вас!

ENGLISH

We've all been there. Reading slump is one of the worst things that can happen to a reader. I haven't met a person that never been there. But as every other "disease" it has a way to turn down. When you don't know what to read the best think is actually to read something. I'm not saying to pick an epic fantasy novel but something that you like and is not so paced-pack or over dramatic. Luckily for you I have some books that always pull me out of a reading slump. Hope they can be of service for you too.

1. "The Heartbreakers" -Ali Novak. 
Sure, the book is not even my type with all this feeling of a fanfiction but it helped me. It's an easy read that doesn't have too many dramatic turns. Maybe the best about this book is the food that's in it. Believe me it will make your stomach grow a billion times while you're reading it. It will either make you read another book or go to the kitchen and check the fridge to see what's in it. And I call this situation a win-win one because your reading slump is "cured" or you're going to eat. Food is precious!

2. The Selection Series - Kiera Cass.
Again not what I'm going to pick on a regular basis but going to read when I wan't something to not make me go too deep in the story but still to enjoy my time while reading it. If you're not a fan of a dramatic love triangles then this is not the right book for you. Otherwise you can give it a chance. It has an amazing food too.

3. The Sword of Summer - Rick Riordan. 
Uncle Rick is one of the best authors of our time. Or at elast for me. It was the first book of him that I've read but it made me want to read all of the rest. Always going for it when I need something to take me to another dimension and to go an adventure. Even if there are many things that are happening in this book Riordan's style is too light and full of sassy characters to be boring.

4. Rebel of the Sands - Alwyn Hamilton. 
I recommend this book probably for warmer days or in the summer time but whenever you choose to read it it will be a good time. Because it's amazing. Here we have a strong female lead, great new world to explore and whole lot of new mythical creatures to entertain with . So why not go and pick it up right now?!

5. A book of Agatha Christie. 
She is the queen of the crime novels. Even if it sounds like a heavy genre it's not. Because the place of the story is always different in her books and you have a plenty of options to choose where you want to go. Also there are really interesting and are a fast read so won't take too much of your time.

So, these were a part of my "cures" for a reading slump. I'm always going for something out of my comfort zone because it always works in the end. And as you can see I'm always for the good food in the books I'm reading. But who can judge me tho?!

Feel free to leave a comment with your bookish army against the reading slump :) 

Saturday, February 18, 2017

За да си спомня - Лара Ейвъри/ The Memory Book - Lara Avery

Image result for за да си спомня

Сами Маккой е момиче с ясна цел за бъдещето: да завърши първа във випуска си и да се измъкне по най-бързия начин от малкото градче, в което живее. Нищо няма да застане на пътя й – дори някаква генетична болест, за която докторите казват, че ще заличи спомените и здравето й.

***

Не очаквах от книгата да ми повлияе по такъв начин, но фактът е си факт. Пуснах сълзи на края, защото самата история е толкова добре структурирана и написана. Пълна е с приятелство, любов, следване на мечти и още от хубавите неща от живота, които го правят той да си струва.

В книгата главната героиня е болна от Нимън-Пик Тип C. Заболяване, което засяга паметта и обърква някои от функциите на тялото. Първоначално е като деменция, но в последствие самото тяло започва да линее и симптомите са едва ли не катастрофални. Но не дръжте на това, книгата не  е толкова ревлива и драматична като онези, които са пълни с отчаянието и борбата на героя с болестта. Всъщност тук се обръща повече внимание на важните неща в живота като това да правиш спомени, да имаш верни приятели и т.н., и т.н.

Стилът на писане и начинът, по който се предава историята правят веднага впечатление. Тя е нещо като дневник от главната героиня за нея самата, когато забрави за нещо да може да я отвори и да си спомни. Изключително лека и приятна за четене, пълна със забавни моменти и не чак толкова забавни. Понякога ще ви накара да задържате дъх за момент, друг път - да прелиствате страниците като подивели, за да разберете какво ще се случи, или само да се спускате колкото се може по-бързо по редовете в търсене на кулминацията и последващата я развръзка.

Героите са изградени също на много добро ниво и във всеки от тях има нормалната дълбочина на характера, и различия от останалите. Няма просто един главен герой и друг, който да се окаже любовният интерес - принцът на бял кон.
Не очаквах Саманта да се окаже толкова силна. Напълно разбива представите за героини със заболявания по книгите, защото не ѝ трябваше някой да я кара да живее и да се наслаждава на живот Тя не допускаше болестта да ѝ открадне нито настоящето, нито бъдещето. Тя е една силна личност, която въпреки, че има някои слаби моменти (минимални) след тях се завръща в нова светлина и се учи от грешките ѝ. При нея мелодрамата липсва - има само хъс и смелост.
Мади е най-добрата приятелка на Сами и заедно участват в клуба по дебати, ходят по състезания. Тя беше като стълб, от който Саманта се нуждаеше нищо, че ѝ беше трудно да го възприеме. Тя караше Сами да излиза навън, да прави нови неща.
Купър е "изгубеният" най-добър приятел на Саманта от детството, с който съдбата ги събира отново. Харесах го още от момента, в който се появи. Ролята на истински приятел, която имаше за главната героиня, беше повече от перфектна. Всеки трябва да познава по един такъв тип като него.
И най-накрая няколко думи и за Стюарт Шах, в който Сами се е влюбила от момента, когато очите са ѝ попаднали върху него. Двамата имаха много общи интереси, но първите няколко разговора, когато Стюарт остана без думи са ми любимите и все още ме карат да се смея. Нека да кажем, че Саманта не си губи времето, а има една радикална честност, когато си хареса някого. Разбирайте го в най-добрия смисъл.
Освен на приятелството и любовта в книгата е обърнато внимание и на ролята на семейството. Разбира се родителите на Сам реагират напълно нормално като за такива, но с напредването те се променят и се превръщат в такива за пример. 
Както споменах приятелството и любовта също имат огромна роля в книгата, защото благодарение на тях Сами е това, което е. Единственият, малко невзрачен минус тук е, че съществува любовен триъгълник, но който не стига до никъде и бързо, бързо става отсечка с две точки.

Нямаше как един цитат да не ми направи впечатление и той е: 
"- Трябва да свикнем с мисълта, че на никого не му пука, колкото на нас.И знаеш ли защо - защото наистина е така. Успех или провал, каквото и да стане, никой няма да те потупа по гърба, защото цял ден си залягал над учебниците или си проучвал нещо, или си се отказал от всичко друго, за да пишеш. Така че трябва да го правим само заради нас самите." 

ДА! ДА! ДА! И да искам няма да го кажа по-добре. Ето за това е всичко, това е главната цел, която трябва да имаме. Да не правим неща заради някой друг, защото на него ще му се хареса (ще се разминете с едно "Браво!"), а защото на нас ни харесва. Не трябва да сме роботи, които вървят по някакви утъпкани вече пътеки, защото ние сме хора. Тези, които изобретяват нещата - не обратното. И ако на края не стигнем до заветната цел, винаги можем да поспрем за малко, да се поогледаме и да тръгнем наново. 

"Понякога може просто да бъдеш."

И това е напълно достатъчно! 

В заключение - книгата е страхотна. Начинът на писане отличен, а чувствата - много. Героите бяха забавни, силни, смели, добри. Храната също беше на ниво (няма да пропусна такова важно нещо!) 
"За да си спомня" е книга затова как трябва да се справяме с проблемите си, как да живеем и да бъдем. Със сигурност няма да ви се стори като разходка в парка, но пък ще ви даде храна за размисъл. Ако още не сте го направили - време е! (Освен ако не искате аз да ви я бутна в лицето по най-милия начин, който мога.) 

"Мен не ме бива в мелодрамата. Давай напред."

Tuesday, February 14, 2017

Top 10 Favorite Couples (TV Series + Books)



Да, вече се появиха много подобни постове по блоговете (Кая, Нора, Ралица), затова и аз ще използвам този празник, който няма да бъде празнуван от мен като извинение да си пробутам и да поговоря за любимите ми двойки. Повечето от тях са ме докарвали до нервен срив и съм чакала следващия епизод само за да разбера дали ще тръгнат по хубавия път. В повечето случаи съм чакала със сезони това да се случи, а пък да не говорим при книгите, където чакам по година за следващата ... Защо винаги трябва да е толкова драматично и трудно, щастливия край да е някъде далече в бъдещето, ако изобщо го има, разбира се. Ако го няма единствено Tumblr може да ме спаси. Но засега да спрем с моите глупости и да преминем към двойките, като ще започна първо с книжните.


1. Алина и Мал.(Трилогията Гриша)
ОБИЧАМ ГИ! Те ме изпълниха с толкова много чувства, някои от които не знаех, че могат да съществуват в мен. Отделни моменти между тях ми бяха толкова мили и сладички, а друг път исках да мога да ги дръпна и двамата, за да се осъзнаят. Сигурно не съм намирала по-интересна двойка, за която да ми е толкова приятно да чета и да чувствам едновременно, затова виня единствено Лий Бардуго, която описва чувствата и емоциите на героите по един уникален начин, чрез който няма как да останеш безразличен.

2. Роуз и Дмитрий.(Академия за вампири)
Нужно ли е да обяснявам?! При тази двойка има толкова много любов, че тя се излива на огромни вълни. Пожелавам на всеки да намери такъв човек, който да го обича както Роуз обича Дмитрий и обратно. Любовта им е невероятна и толкова силна, че няма нищо, което да може да застане на пътя ѝ.

3. Оливия и Джон Брийд. (Прелестен мрак/хаос, Прелестно изкупление)
Харесах Оливия още веднага като се появи в "Прелестен хаос", но за съжаление с Джон трябваше да изчакам следващата книга, за да ми допадне. Той далеч не се оказа това, за което много хора мислехме, че е и това е добре. Имаха само няколко момента, които ми бяха напълно достатъчни, че да ги харесам, защото те са перфектни един за друг и се разбират толкова добре. Изключително приятна двойка.

4. Сесили Херондейл и Гейбриъл Лайтлууд. (Адски устройства)
Нямаше как да не ги включа, защото двамата са просто перфектни. Нямах търпение за момента, в който ще се съберат и се надявах толкова много това да се случи по-скоро. Харесвам ги и двамата още с появата им. Те се допълват толкова добре.

5. Елин и Роуан. (Стъкленият трон)
Въпреки че отначало ми беше странна тази двойка, защото Роуан още беше като дивак пуснат в града с напредването на историята и с неговата промяна си промених мнението. Елин се нуждае точно то такъв човек като него и не мисля, че някой друг щеше да изиграе ролята на мъж до нея по-добре от него. Двамата са преживели толкова много и по отделно, и заедно, така че е напълно нормално да се разбират толкова добре.

И сега дойде времето за любимите ми двойки от сериали. Ето ги и тях:

1. Керълайн и Клаус.
Колкото и да обичам Стефан, и да съм прекарала дни в мисли как ще се развият нещата между него и Керълайн, в сърцето ми Клаус ще е перфектната половинка на блонди. Нека съвсем избягаме от факта, че съм я шипвала с абсолютно всеки, с който е била в шоуто. Но точно Клаус и Керълайн нямаше как да не ги харесам, защото химията между тях и отношенията им са толкова невинни и естествени, че не ти дават право на друго мнение. Прекарала съм прекалено много време в Ютюб и Tumblr да гледам неща на тях двамата, истинска черна дупка си е, защото феновете са толкова креативни, че чак ми става тъжно като знам, че това са само фантазии, а не е реалност. И все пак въпреки всичко, Керълайн и Клаус си ми остават като една от ТОП двойките, която обичам.


2. Хана и Кейлъб.
Кейлъб не беше само глътка свеж въздух в живота на Хана, а и в моя. Особено след като се завърна по-хубав от всякога. Да, пропуснах последните серии и сезон като цяло, но просто някъде магията на сериала изчезна. Това съвсем не означава, че чувствата ми към героите са се изпарили, защото още си спомням колко ентусиазирана бях за всяка следваща серия от сериала. Колкото и да им пробутват разни други хора, няма да се получи нищо красиво, защото Хана и Кейлъб са създадени един за друг.


3. Алисън и Скот. 
Teen Wolf ми е любимия сериал, който не ме е разочаровал досега нито веднъж. Харесах героите още от първия епизод и разбира се нямаше как да не заобичам и двойките по-късно. Алисън ми е любимата женска героиня от сериала, а Скот си го обичам просто и не знам как да го обясня. Беше ми много тъжно на края и плаках заедно със него. Любовта им беше една хубава, тинейджърска и пълна с приключения.


4. Алек и Магнус. 
Единствената гей двойка, която подкрепям и харесвам. Ако гледам сериала то ще е само заради тях, а аз отново го прекъснах, защото не може и не може да ме хване. Не ми е интересен. Ако зависеше от мен бих могла да си гледам само Магнус и Алек, и понякога да ми включват и Саймън, защото те тримата правят сериала, а също и Изабел. Няма сцена с Алек и Магнус, която да не съм превъртяла по няколко пъти, за да я гледам отново. Актьорите са страхотни, сцените също, връзката, която се развива между тях е едно от малкото неща в сериала, което е изградено перфектно.


5. Ани и Лиъм. 
Двойката, която не можех да понасям в началото, а после като се разделиха и почувствах химията помежду им до последно се надявах на чудо. Сигурно на никоя друга двояка не съм отделила толкова много мисли колкото на тази, но все пак бях в гимназията по онова време. Щастливият край се случи на края и всичко се подреди сякаш продуцентите мен слушаха и не можех да съм по-щастлива от това. Те двамата си бяха упора и истински приятели през целия сериал, и доказаха толкова много неща, че нямаше как да не остана безразлична и при тях. 


Е, след като си излеях чувствата мога да продължа и да чакам финалните серии на три от сериалите. 

В коментарите може да напишете вашите любими двойки! 

Wednesday, February 8, 2017

Top 5 Wednesday: Book Trends I'm Tired of


English version below :)

Темите за следващите седмици може да откриете в групата в Goodreads.

Когато четеш постоянно, няма как да не ти правят впечатление дадени неща от книгите. И тук говоря за онези тропи, които ги има навсякъде. Да, няма съмнение, че понякога си заслужават, защото авторите си имат свои собствени светове и стил на разказване, но това не означава, че не идва в повече, а пък да не говорим, когато просто не е направено качествено. Изобщо не се приемам за критик и не гледам нещата от такава точка. Което ми харесва, ми харесва и обратното.

1. Любовни триъгълници и други ъгълни форми. 
Защо ги има навсякъде? Предназначението им е за тинейджърските романи и любовните като цяло, не за фентъзи и другите жанрове, чиито герои притежават достатъчно проблеми на главата, че да се занимават с още един. В някои случай изобщо не ми е до това за любовните пререкания на сърцето на дадения герой, че дори и да ми е фаворит. 
Да не говорим, че някои автори просто си запълват страниците, все едно няма за какво друго да пишат. Не случайно им е дошла идея, защо не си я продължат и да ѝ направят още завръзки, които да държат в напрежение. Много ме интересува дали героинята иска да е с тип А или тип Б, а ако ми я сложат и някоя, която се върти в един кръг между двамата, съм готова и да хвърля книгата, но в повечето случай ми е прекалено интересен в този случай фонът. Вземи едно решение, най-накрая! Щом си харесала втория, след като имаш първия, какво се вайкаш допълнително.
Това само говори, че първият не ти е достатъчно интересен. Остави човека да си живее живота, а да не ти е като утешителна награда и да го съсипеш, ако не си получиш златото!!! 
Когато авторът е с интересна идея и е тръгнал в хубава посока, най-голямата грешка е да ми хвърли едно триъгълниче, да направи така че читателите да не харесат единия избор(НАЙ-ЛЮБИМО), защото разбираш ли, то вече се знае какво ще стане на края, но нека да поддържаме някакво там напрежение. Е, не мерси!  
Не казвам, че няма и хубаво развити ъгълни форми, въпреки че за момента само в "Адски устройства" бях свидетел на това. 

2. Героите, които са "единствени", но направени по много късащ нервите начин. (поне за мен) 
Да, разбирам, че не всеки е готов да скочи с главата напред винаги, но понякога със "стоях и гледах, понеже не знаех как да направя" ми идва в повече. Еми, учи се! Какво друго да кажа, а пък предложат ли ти да те учат, защо пък да не откажеш понеже не е красиво момиче да може да се бие. Стой си тогава отстрани, забърквай другите в проблеми, на края ги спаси по някакъв невероятен начин, дошъл отникъде и си готова - фаворитката на читателите. И къде е цялото развитие? Изгубило се е някъде между хленченето и високото самочувствие. 
Харесва ми, когато може да се види развитието на дадения герой, дори и от начало да е като бебе, но да върви напред, а да не иска само млекце за пиене и да си седи в кошарката. 
Обожавам и когато второстепенните герои са изградени много по-добре от главните, а на такива попадах доста често. 

3. Авторът решава, че трябва изцяло да промени развитието на историята в последваща книга от поредица. 
Става нещо в първата част, тече си нанякъде сюжетът, развива се и има някакъв край. Герои - изградени. И идва моментът на втората книга, и какво получаваме ... напълно нов замисъл. А ако ги няма празните дупки, прикрито поставени в първата, пък изглежда напълно нелепо. Като сме тръгнали в една посока си продължаваме в тази, а не "О, това не ми харесва, ще го направя по друг начин и ще променя това, също и това, и това, и т.н. Защо пък да не променя и характеристиките на героите изцяло? Чудесна идея." Добре, ако авторът си разбира от работата мога и да стигна, че да ми хареса, НО това съвсем не означава, че нещо не ми бърка в здравето през времето на прочита на дадената книга. 

4. "Лошите" герои/момичета. 
Навсякъде ги има. Всички знаем и как завършват на края. Не е нужно да обяснявам как стават едни послушни и мили агънца, или пък умират. Но те са там и в повечето случаи и те като ъгълните форми добавят драма или пък са просто, защото трябва да ги има. 

5. Доброто момиче, лошото момче. Обратното също! (Сега ли да си ударя главата от стената или по-късно?)

Чиста фантастика. Възможност да се случи в реалния живот 3:1000, честито на победителите! Искрено ви поздравявам. 
Отново във всеки т.нар contemporary роман го има. Омраза отначало, но после идва специалният ден, в който "УАУ! Виждам те по нов начин. Искам да съм с тебе!" бла, бла, бла. Разбрахме, понякога ти трябват хиляда погледа, преди да направите един нормален разгоовр и да разберете, че имате нещо общо. Казах, че съществува такава вероятност и дори като се замисля сега в реалността може да е по-голяма, отколкото в книгите. Описанието на т.нар. доброто и невинно създание някак си не мога да възприема да се превърне в това нещо, което излиза от него на края. 
И защо винаги трябва да е зубър и готиния тип, или мажоретка, на който не му пука за нищо? Клиширано отвсякъде. А начините как да продължи се изтъркват с всяка изминала минута. Вече абсолютно всяка възможност откъдето да тръгне и как да се развие такава история я има на пазара, но те си продължават да си пишат.

Забележка: Въпреки, че някои от тези неща са изключително дразнещи, това съвсем не означава, че ми пречат да се наслаждавам на останалото от книгата. Ако авторът е добър и си знае работата те биха попречили с едва една стотна на оценката да бъде 5/5.


ENGLISH

You can check the official group on Goodreads for more information about this weekly meme.

1. Love triangles and other angled figures.
Why there is always have to be one of those?!
And let's be honest at the most of the time they are just adding useless drama to the whole plot. It's like the characters don't have other problems to face, now they have to be in the middle of a triangle. If you have a great, interesting idea that easily grips people you don't need love drama. Believe me.
If I want to read about the latter I'll pick up one of those teen-school-full of drama books. I read fantasy because of the adventure, not to read a whole book based on the girl choosing between plan A and plan B because always she uses the second one if the first doesn't work. When you like a second person more and even though you have your first big love before your eyes choose him and see what is goingbto happened. Don't make your "first big love" stay in one place because you are an indecisive annoying person.

2. Main characters who are "the chosen ones" but are making you to scream and to pull your hair.
Okay, I don't want you to be ready to jump every single time but sometimes the whole "I just stayed in one place and watched because I didn' know what to do/fight" makes me sick. Learn! Nobody is born ready to break noses whenever it's needed. If they offer you to teach you don't refuse because you are born in a world that doesn't like girls to stand up for them self and kicking boys' asses.
Don't get me wrong, I like it when with every next chapter you can see the potential and positive change in the character. But to stay like a baby in the crate and cry whenever you need something or you're in trouble.

3. Author decides to go 180 on his start - up idea in the next book of a series.
Why are you doing this to me? I've read the first one because of the idea and to see how is it going to develop.
We have a book with an interesting plot, characters that are doing good and then comes the second book. What do we get in it, you ask? Something so different that if you missed the wholes in the prequel you'll be lost and it'll sounds like a brand new book.
It's like the author after finishing the first one thought "Maybe I can do it other way. I'll change a couple of the qualities of that character. Will make the other a whole new person, not like supposed to be in the prequel. I'll change this and that, and that and ..." Even if the author knows how to make it good that doesnt mean that there won't be something me to bothering me through the whole time.

4. "Bad" guys/girls.
They are everywhere. You pick up a book and there they go. Everybod knows how they are going to end, either dead or like one of the Marry's lambs. Most of the time they are in the plot just because they have to be. Unnecessary drama.

5. Good girl, bad boy, or the othe way around. 
The most annoying thing ever. The classic fiction. Possibility to happen in the real world - 0,3%. Congratulatiins to the ones who won.
Every second contemporary novel has it. First starts like a hate relationship but then it comes the BIG day of "WOW! You are amazing. Why didn't I see you this way from the beginning? I want to be with you!" Blah, blah, blah. We got it you've got sort of a disease where you can't see the potential in people or the people at the first sight.
Why that is annoying: a) description of the good boy/girl is something like that: glasses, nose in the books, doesn't go to parties, has only one friend, doesn't know how to communicate; b) our bad boy/girl is either the quaterback, basketball star, cheerleader or just a member of the most popular squad in the school; c) did I mention the possibility of happening in the real world? and d) we already know how that is going to end maybe because there a billion stories who starts like this. 

Monday, February 6, 2017

Изборът - Кийра Кас/ The Selection - Kiera Cass (#1-3)


"Изборът"
За 35 момичета Изборът е шансът на живота. Възможност да се измъкнат от съдбата, предопределена им още от раждането. Да бъдат увлечени в свят на блестящи рокли и безценни бижута. Да живеят в дворец и да се състезават за сърцето на прекрасния принц Максън. Но за Америка Сингер да бъде избрана е кошмар. За нея това означава да се раздели с тайната си любов Аспен, който е роден в каста, по-долна от нейната. Да напусне дома си, за да се включи в яростна надпревара за корона, която не желае. И да заживее в дворец, който е под постоянна атака от бунтовници.

"Елитът"
Изборът започна с 35 момичета. От тях останаха само 6 – Елита. Борбата за сърцето на принц Максън става все по-жестока.

"Единствената"

Настъпи времето да бъде избрана победителката.
Когато реши да участва в Избора, Америка Сингър и за миг не си мислеше, че ще се озове близо до спечелването на короната – или пък до сърцето на принц Максън. Но, с наближаването на края на състезанието и връхлитащата пред стените на двореца опасност, младата жена все повече осъзнава какво може да загуби и колко силно трябва да се бори за бъдещето, което така силно желае.



***

Абсолютно неочаквано за мен и за тези, които ме познават да дам шанс точно на тази поредица, защото: А) Америка не се вписва в типа герои, които харесвам; Б) няма толкова екшън, за който да разгръщам с интерес страниците и да съм на ръба и В) има някакъв триъгълник, който е толкова драматичен, че направо не ми се иска и да коментирам по него, но за да е пълно - ще. След като си изясних тези точки и вие може би си мислите, че не ми е харесала тази история и се питате "Защо изобщо си я чела?". И аз нямам отговор, НО поредицата не е лоша и съм сигурна, че на много хора би се харесала. Сега по-нашироко за първите три книги.

Както винаги да започнем със ... 

*Свят
Everything Significant With The Selection<3-----that camera with the film is my favorite!!: Изключителна и интересна идея на Кийра, разбира се, с малки изключения. Историята се развива някъде след Четвъртата Световна война. САЩ си има ново име, народът е разделен на касти (8), като на върха са кралското семейство. Беше ми любопитно да разбера как се е стигнало до всичко това и се радвам, че толкова бързо отговорите ми бяха дадени. Светът си е "най-обикновената" планета Земя с леки промени и няма нищо свръхестествено, което да не е от реалния свят. 

*Стил
Лек и приятен за четене. Дори цялата драма покрай любовния триъгълник минаваше доста бързо или така ми се е сторило, защото бързах да премина по-нататък там където тя липсваше. Имаше достатъчно и ненатрапчиви описания, които не крадяха вниманието на случващото се, а и без тях ще е невъзможно да се усети цялото нещо. Дворецът, цялото управление и всички други неща са перфектно обяснени и могат да се разбират и от човек, който досега не се е сблъсквал с такава форма на управление.Друг плюс е, че е от първо лице, което за първи път вижда нещо толкова красиво, различно и клаустрофобично. 
От страниците на историята се носи усещането на приказките за принцеси, но вече като за по-пораснали деца, тъй като не всичко е розово. И тук е момента да кажа за другото оригинално, или поне според мен е - идеята. Отново авторката е подходила доста интересно за развитието, така че да се запази вниманието и желанието на читателя и през трите книги. Имаше драматичен край, отворен край, край на ръба, както се казва за всеки по малко. 

Perfection<3: *Герои
Да започнем с Америка Сингър, нашата главна героиня, на която замъкът изобщо не ѝ се харесваше в началото, но за това пък храната я спечели. Добавям още един плюс за вкусната храна, която сервираха в този замък, разбирах Америка напълно в това отношение. От едно момиче, което с чист късмет си спечели място в Изборът сред 34 други момичето, до последната книга преживя много. Следователно се и промени. В началото беше нерешителна с тук-там някоя хаплива реплика, незнаеща какво изобщо да прави с положението си, на края се превърна в една дама, която умее да взима правилните, макар и не лесни решения, показа боен дух, не се примири със статуквото. Да, някои от тези неща можехме да видим в малки отрязъци и в началото, но тогава беше просто игра, нищо сериозно. Единственото, което не ми допадна е как се въртеше между план А и план Б, историята тогава щеше да се развие по съвсем друг начин, пък и щяха да са включени други по-интересни неща, а и тя знаеше, че не може да държи единия план, защото не е честно за никой. 
Максън Шрийв - принцът, който трябва да направи избора измежду всички момичета. Той е толкова миличко създание, готово, естествено, на всичко за любимите си хора и винаги да помогне. Понякога може да изглежда като страхливец или някой, който не прави нищо с дадената му сила, но изобщо не е така. Той си имаше собствен начин на справяне с някои неща, които го издигнаха в очите ми. 
Аспен Леджър - първата любов на Америка, а по-късно и страж в двореца. Не разбирам защо толкова хора не го харесват. Може би авторката е виновна, че го е направила по такъв начин, но аз не видях нещо нередно в него. В Америка ми бяха проблемите с героите. Аспен е човек, който до последно се държи за надеждата, но не е мекушав и когато му се отдаде шанс за нещо друго той го грабва. Смел е, прави разлика между работата си и това, което всъщност е правилно, но тази граница често е много тънка, за да не я преминеш. 
За кандидатките от Изборът имаше достатъчно информация, главно за няколко от тях с по-голяма роля. Има лошото момиче в лицето на Селест, която е от втора каста и напълна ѝ прилягаше да се държи по този начин, така че не намирам нещо УАУ!. Има и такива, които са просто там за слава и за короната, а Максън е някъде на дъното на желанията им, сякаш той върви с короната и всичко останало, а не е на първо място. Марли е другото момиче, което пък не се вписва в по-горната категория, тъй като нея вятъра я отвя в съвсем различна посока. Тя показа доста твърдост, лоялност, любов и всички тези качества, които я превърнаха в приятелка на Америка. 

The Selection: Разбира се, че го имаше мотивът за приятелството и разбирателството, малко късно за някои, но е там. Авторката също е отделила достатъчно и внимание на връзките със семейството. Останалите момичета, които остават с Америка до края също се променят в това, което трябва да се - млади, силни и целеустремени дами, за които животът няма да свърши ако Максън не ги избере. 

*Кориците
Вмъквам такава точка, защото трябва да им се отдаде нужното внимание. С всяка следваща стават все по-хубави. На мен лично третата ми е любима. Наполовина желанието за четене ми дойде именно от тях, а и всеки, който ги види е веднага привлечен. Те могат да изиграят огромна роля. 

*Какво харесах: 
- светът и идеята са ми в топ 10, както казах ги приемам за много оригинални и интересни.
+ начинът на писане - лек и лесен за възприемане, на всичката информация, която се появява понякога.
- героите - 35 момичета, които стават 6 и в последствие на финала - 2. Всяка от тях е различна от останалите, нямаше един характер, който да се допира до друг. 
- достатъчно действие за такъв тип история. Е, аз винаги искам повече, но беше задоволителен. 

*Какво не харесах: 
- любовният триъгълник - просто той беше причината всеки път да давам на книгата по 4*. Съжалявам, но можеше да е направен много по-добре. Напълно излишна драма и запълване на страници. Без много щеше да е много по-добре. 
- някои части от качествата на Америка - нерешителността ѝ в любовта и как до последно мълчи и не взима никакво решение. За Бога, действай! Бях щастлива, когато се реши, но то пък тогава стана още по-голяма драма. 

Е, това беше мнението ми за първите 3 книги от "Изборът". Реших да са заедно, защото така ще избегна доста спойлери и ще ви оставя да си ги прочетете ако имате желание да дадете шанс на поредицата. Препоръчвам я на всички, които харесват приказки - любов, принц, драма, замък, корона и най-важното - вкусна храна! :) 

The American flag created out of The Selection Trilogy. I think this is adorable and totally represents America;-) Happy 4th of July, fellow Selection friends!:

Wednesday, February 1, 2017

Basically What I Like Other Than Books (and Food) aka Top 5 Wednesday



I know, I know it's impossible for me to like something that is not fictional or full of carbs but today I'll prove that as much as I can!
This is going to be my first Top 5 Wednesday post for this year and the topic is Current Favorites that Aren't Books. Let's see what I've been loving lately ...

1. And I FAILED!!! Because a new favorite of mine and that is cake(what kind of a creature I'd be if I don't!) in all of its glory, types and flavors. Especially with eclairs. I have to stop myself from going on about this because my heart and soul are ready to cheat every single day because of it. And I'm a person who likes salty things ... 



2. Favorite New Tv Show - Emerald City.
I'm a Wizard of Oz's trash so I if I see something that includes it or is inspired by it, or anything like that I have to watch it, read it, eat it or whatever it needs to. 
Basically is about 20-year old girl named Dorothy Gale who wants to improve her relationship with her mom. While she is looking for her mother she is swept by a tornado and lands in a mystical world. Yeah, nothing new you may say BUT you're wrong. That's just the beginning the more you're walking on the yellow brick road the more interesting it gets. It's a great kind of a retelling that you must check it for yourself! :) 

3. My hat is my new bestfriend. 
I don't know if I can survive this weather without it. When you are a person that wants to get out even when your feeling that may be you are going to freeze somewhere on your way, you need at least a little protection for your ears and head. Not to say that it keeps my thoughts in place as I like to think. And another plus is that my brain doesn't freeze. 
Bless the winter hats! 

4. The newfound wonder or at least new for me is the eyebrow liner
Bless that thing too. Who knew that the difference could be so big . I didn't expect it! I must have lived under a rock or something, or had to try it earlier on me because on the other people it didn't seem to be so drastic.


5. And another new friend of mine is miss Curling Iron
Finally I found something that I'm using almost every other day to do my hair. I know it's not healthy but what in this world really is?! I curled my hair before but not the whole of it just a couple of pieces and for Christmas I did it all and Voila!, can't comeback since then.

So that was my top 5 random favorite things at the moment in the comments you can share your or leave a link to your post! :)


И ето ме отново с един пост, в който не се говори за книги, защото темата за днес е "Пет любими неща, които не са книги". Естествено малко ми е трудно, тъй като по-любими неща от книгите и храната нямам засега, но нека да видим дали ще измисля поне 5.

1. И отново започвам с храна! ПРОВАЛ! Мислех, че ще издържа, но това беше първото, което ми дойде на ум. А най-любимото пълно с въглехидрати, даващо ми щастие в момента е тортата, най-вече еклеровата. Не знам откъде я развих тази любов, но пък с всеки изминал ден тя става все по-голяма.

2. Emerald City.
Нов сериал по NBC, който е вдъхновен от "Магьосникът от ОЗ", така че нямаше как да го пропусна. Въпреки че отначало почва като приближаваща се до класиката версия, идеята и развитието са напълно оригинални. Става дума за Дороти, която е на 20 години и иска да се подобри отношенията с родната ѝ майка, но когато отива в дума ѝ, за да я потърси започва буря и торнадо се появява. С няколко думи Дороти се озовава в Оз, благодарение на торнадото, но си има и придружител - едно полицейско куче. От тук нататък започва нейното приключение, колкото повече върви по жълтия път, толкова повече завръзки се получават. Ако търсите нещо ново, трябва да му дадете шанс.

3. Зимната ми шапка, която се превърна в най-добрия ми приятел. 
Аз съм от хората, които искат да излязат навън независимо, че има възможност да замръзнат. Но поне с една идея гледам да ми е по-топло и да издържа на студа по-дълго. А шапката ми е чудесен партньор, за да го постигна.

4. Молив за вежди.
Редовно си гледам клипове на т.нар. beauty гурута (американски най-вече) и винаги ми е било странно защо се държи толкова на попълването на веждите, докато един ден от чисто любопитство не си взех и аз един молив. Не знам как съм живяла преди без него, но сега ми е трудно и разликата се забелязва толкова ясно.

5. Маша за коса. 
Да, къдрила съм се и преди, но само отделни кичури, защото просто ме мързи (във всеки пост трябва да спомена това нещо), но на Коледа я накъдрих цялата и ми хареса страшно много. Сега гледам да я щадя и за това по-рядко я къдря и всеки път се получава по различен начин. Въпреки това ми харесва.

Е, това бяха моите 5 любими неща, различни от книги. В коментарите може да ми напишете вашите! :)