Tuesday, October 17, 2017

Six Books That Made Me Hungry


Здравейте! 
Много се радвам, че днес темата на Top Ten Tuesday включва две от любимите ми неща, а именно - храна и книги. Плюс това днес блогът ми прави 2 годиниЧестит рожден ден на него! Като си помисля, че не вярвах, че ще изкарам и три месеца, защото общо взето с повечето неща така правя, се чувствам горда със себе си. Пожелавам си да имам мотивацията и ината да продължавам това, което правя, тъй като ми носи едно доста голямо удоволствие в ежедневието. А, на всички вас, които четете блога едно ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ! 
И сега нека продължим по същество с тези "лоши" книги, които ме карат да огладнявам и да се моля да открия нещо вкусно и в моя хладилник. 

1. Хрониките на чародейците - Ками Гарсия и Марагарет Стоъл.
Няма как да не започна с тази книга, защото Ама е кралицата на кухнята. Тази жена ме е правила прекалено много пъти гладна, докато съм чела иначе напрегнатите моменти в книгите. Ако можех да си избера герой, който да стане реален - тя щеше да е моя избор, защото аз съм с вързани ръце в кухнята. 

2. Сърца за разбиване - Али Новак.
Колкото ми се отдава да си спомням за книгата това ми е останало, като най-голям спомен. Храната е важна. А, майката на Стела е кралица на палачинките!, нищо че не съм фен на кленовия сироп, ще го ям ако трябва само и само да ги опитам веднъж поне. 

3. Стъкленият трон - Сара Дж. Маас.
И тук говоря точно за първата книга от поредицата, тъй като след нея храната изчезна някъде в небитието. Все пак спомените за шоколада, тортите и останалите краски ястие ще останат с мен.

4. Гневът и зората - Рене Ахдие. 
Не съм фен на азиатската кухня изобщо, като видя подобен вид ресторант и се отдалечавам автоматично. След тази книга, обаче се случи друго сега искам поне да опитам персийската кухня. Описанията и винаги пълната маса нямаше как да ме оставят безразлична. 

5. Изборът - Кийра Кас. 
По принцип обичам ягоди под всякаква форма, а щом са като пълнеж на нещо - трябва да го изям. А, тук прочутите ягодови тарталетки, които те карат да се хванеш на бас ми говори, че трябва да изключително вкусни и да искам да ги пробвам. 

6. Похитителят на мълнии - Рик Риърдън. 
Като цяло книгата е невероятна и стана още по-прекрасна, когато разбрах, че с главния герой имаме нещо общо (освен сарказма) - и двамата обичаме пица. Изобщо не ми трябват описания за нея, самата дума да вида и край.  

ENGLISH

Hello, hello! 
Today is a relly important day in my blogging life. This blog gets old! 2 year anniversary and I thought that I would fail after the first three months. Cheers to me and my stuborness! 
Anyway I wish myself to have the motivation to continue on with whatever I'm doing on here and BIG THANKS TO YOU, the ones that reading that!!!! Now go and grab a slice of pizza or cake, and enjoy it :) 

 food chocolate cake dessert food porn GIF

So without further ado let's get to the serious work here. 
Really happy that finally I found a topic that mixes two of my favorite things in the world together - book and food. YESSS!! 
For today's post I'm linking up with Top Ten Tuesday and the topic is Books that Made You Hungry, and that is actually really rude of them. All it takes for me to become hungry is reading about how delicious is the food that characters are eating. Hello, I am struggling while you're having the time of your life eating that food ... 
Let me stop complaining now and go straight to those "exceptionally rude" books. 

1. The Caster Chronicles by Kami Garcia and Margaret Stohl. 
If we put the epic adventures and really adorable characters on the side we are left with the most delicious meals that have ever existed in the literature universe. Seriously, Amma is a goddess in the kitchen. If I had a choice what character to bring to live - it'll be her, because somebody needs to cook for me. 

 food breakfast delicious food porn pancakes GIF

2. The Heartbreakers by Ali Novak. 
Stella's mother is the queen of the pancakes . Thats's the traditional breakfast in the book and it was described so well that it was "bad". 

3. Throne of Glass by Sara J. Maas.
And here I am talking only about the first book because after it the food in that series disappeared. #rude!. But all the chocolate, cakes and royal meals in the first one still warm my heart. 

4. The Wrath and the Dawn by Renee Ahdieh.
Not a fan of asian's kitchen but after that book I wanted to try at least persian's one. The ones who have read the books know how rich that dinning table was. 

5. The Selection by Kierra Cass.
You see I love strawberries in general and when an oppurtunity comes to eat them with something else I take it and since the author so deliciously described the food and America's hunger for it I need to try those strawberry tarts that make people bet on something that they are sure they will win and in the end they don't. 

 pizza tumblr rainbow unicorn i love pizza GIF

6. The Lightning Thief by Rick Riordan.
I have a couple of things in common with Percy but the biggest one is that we both love PIZZA! I don't even need a full description of it I just need to see the word, and I am completely done. Look at it, I don't have the words for it ...

So there you go with the books that made me hungry and now since I've talked about them I have to see what is there in the fridge ... 

Q: What's your favorite food, and do you eat while reading? I would never do that because I'm afraid that the precious thing is going to get dirty somehow. #overthinkingtoomuch


Saturday, October 7, 2017

As Travars: Лос Анджелис



Здравейте! 
Продължавам с моето пътуване и този път е място, което ме е държало мотивирана най-дълго време в живота ми. Още си спомням как когато бях 10и клас при мисълта или когато чуех нещо за Лос Анджелис не само, че очите ми светваха, а цялата се изпълвах с енергия. Е, пет години по-късно си сбъднах мечтата и не знаех къде да се завъртя, когато разбрах какво наистина се случва... 
Както може би забелязахте смених името на поредицата "As Travars", както може би повечето, които са чели "Четирите цвята на магията"/"A Darker Shade of Magic" знаят какво означава - to travel. Какво по-хубаво име, радвам се, че имам изострено зрение.
А, сега е време да разкажа малко и за Лос Анджелис и моят престой там! 


Това приключение започна със страшна жега отново, но и тогава не бях подготвена, защото последните дни в Уисконсин (където бях през лятото) беше студено. Първото, което ми направи впечатление служителите на реда, които са навсякъде по метростанциите и направо идват към теб и ти казват накъде да отидеш. 
Метрото в Лос Анджелис е най-хубавото, на което съм се возила досега или поне на мен най ми хареса. 
Е, след хубаво ползване на обществения транспорт стигнахме до хотела си и се настанихме. Последва същото както в Лас Вегас. Излязохме с моята приятелка и се забихме в първия Мак Доналдс. Нищо ново! 
След това си объркахме рейса, с който трябваше да стигнем до китайския квартал, тъй като искахме да видим къде трябва да сме на следващия ден за екскурзията до Вегас. Вечерта премина в ядене на пица, гледане на Дисни и лепене на изкуствени нокти, а по-късно Юлия заспа все едно досега не е имала тази чест. Ако мислите, че се бях наспала на другата сутрин - не се. 

 След като се върнахме от екскурзията имахме пет цели дни да разгледаме града. Първият като напълно нормални туристи, които за първи път са на някакво ново място отидохме да харчим пари за дрехи по магазините и сувенири. 
Разбира се, като видях Barnes and Noble нямаше как да не вляза, но не намерих моите рафтчета с фентъзи, а си я обиколих доволно. Накрая се завъртях покрай едно семейство, където бащата обясняваше на сина си кои класики трябва да прочете. Накрая каза, че  "Граф Монте Кристо" ще е най-интересна на малкото дете и последва едно дълго обяснение за нея. Това цялото ме накара да се усмихвам като идиот.

След женския бой не мислех, че ще попадна на друго подобно нещо през остатъка от престоя ми, но после за два дни пред мен заключиха двама човека, точно както по филмите. Беше на живо този път, а хората които минаваха отстрани си продължаваха сякаш това не се случва за първи път. Явно са свикнали. 

Едно от запомнящите се неща е може би посещението на Universal Studios Hollywood. И тъй като си бяхме поръчали билетите онлайн имахме право да отидем един час по-рано за The Wizarding World of Harry Potter  и да се качим на двете влакчета. Добре, че го направихме още тогава, защото по-късно времето за чакане стигна 70 минути. И най-доброто влакче за мен си остана The Forbidden Journey, 4K и минаваш през Хогуъртс, който е направен повече от добре бих казала. Моята приятелка, която нито е гледала филмите, да не говорим за книгите също беше удивена и остана с добре впечатления от този ride. 
Няма да излъжа, че след този ден бих предпочела да се казвам само на 3D rides, защото са наистина много добри и не можеш да разбереш дали наистина се местиш или не. Всичко е толкова изпипано. Другият ride, който се нареди на второ място е The Simpsons, поради същата причина. Останалите са Мумията, Джурасик Парк (носете си дъждобран, ако не искате да си прецакате грима и прическата, защото случайно могат да ви сложат най-отпред), Трансформърс, който също беше добър. Е, Minions' Mayhem го оставихме за последно и сякаш след останалите не беше чак толкова "Уау", но не се и оплаквам. The Walkind Dead, където обикаляш в лабиринт и гнусни зомбита те сплашват хич не ми се понрави и по-скоро ми беше скучно. Друго, което задължително исках да опитам докато бях там беше прочутата Butter Bear, чийто вкус все още не мога да определя на какво е, но беше приятно сладка. Ако сте фенове на Хари Потър, то за вас има много неща за гледане и снимане. Наистина ще се почувствате сякаш сте в света от книгата. 


И понеже аз не обичам да съм най-типичния турист, когато става дума за снимки се разрових из Pinterest за известните места от Инстаграм и най-вече крилата на розовия фон. 10 минути по-късно бях затрупана с всякаква информация и места къде може да се намерят някои "известни Инстаграм стени". А, благодарение на Google Maps стигнах до местата прекалено бързо. Говоря за крилцата и лампите, които няма как да не сте виждали, ако следите американски блогъри/влогъри и т.н. 


Плажовете и кварталите около тях ме накараха наистина да поискам някога дори и за малко да остана и да живея в Лос Анджелис. Всеки квартал си е сам за себе си, но винаги може да намерите нишката, която ги прави едно цяло. А, на Venice, ако се поразходите малко повече и стигнете до каналите можете да се пренесете за малко и на друго далечно място. 


Ако искате да се наслаждавате на залез двата плажа са перфектното място и за това, особено ако го споделите с добри приятели и вкусна храна. 

Може би има още какво да напиша и кажа, но ще започна да повтарям епитети. Лос Анджелис е един невероятен град, има от всичко в него - и спокойни квартали, и плаж, и шумни квартали. Градският транспорт е на също много добро ниво, а хората са едни такива спокойни, че ако идвате от по-забързан град може и да се нервирате малко, защото понякога не се знае накъде отиват, а движението отдясно се нарушава през цялото време. 
Ще запазя града с топло чувство в сърцето ми и с надежда да се върна там някога отново, защото има още неща, които искам да видя. 
Ако имате желание за бригада със сигурност посетете Лос Анджелис, ако нямате желание за Ню Йорк. Двата града нямат нищо общо. В ЛА, въпреки тълпите и ужасния трафик, се усеща спокойствие.

Sunday, October 1, 2017

WANDERLUST: Лас Вегас и Гранд Каньон


Здравейте! 
Днес съм отново тук, но с нещо по-различно от това, което е имало досега в блога. За първи път ще споделя част от моето пътуване. Надявам се да се получи поне малко интересно ...
Естествено, веднага настъпи проблем с този пост, защото не знам под какво име да направя тези постове за пътувания. Спрях се на едно вече изтъркано, но какво да направя като ми харесва?!? 
Нека да продължим по същество ... 
Тази година бях решила в края на лятото да си направя една хубава екскурзия, независимо от всичко. Винаги трябва нещо да покаже, че целия труд и нерви, хвърлени през лятото си заслужават. Спрях се на Лас Вегас, Лос Анджелис и Ню Йорк (разбира се!). Но понеже предвидих, че ако и трите града ги включа в един пост, то той ще стане километричен-ще ги разделя на отделни. 
Започваме с Лас Вегас и Гранд Каньон, тъй като те бяха първите посетени от мен.

За да стигнем до тази дестинация трябваше да се запишем на екскурзия. С моята приятелка избрахме такава за 3 дни и в автобус от 50 човека се оказахме единствените две, които не говорят китайски. Който е ходил чрез сайта Tours4Fun знае за какво говоря. Предимно китайци и студенти, които са били на бригада се записват. 
Е, не беше толкова зле, колкото си мислех, че ще бъде!
Първият ден мина в път, за да стигнем до Лас Вегас и след това настаняване в хотела. Предложиха ни вечерен тур на града, но ние си бяхме решили да си го направим сами. Google Maps върши чудеса, ако знаеш как да работиш с него. За тези, които планират някога да посетят Америка във ваша полза ще е ако се научите как да го използвате. 
Дотук всичко добре, намерихме си стаята, оправихме се за излизане и дойде трудната част, а именно - излизането от хотела, който беше разделен на няколко сгради и трябваше да се намери главната. След половин час изгубен в ходене наляво-надясно и качване по ескалатори - излязохме!
Времето навън, което ни посрещна беше нещо, което не мислех, че ще почувствам отново - голяма влажност. Колкото до града - със сигурност ми харесва повече вечерта. Както се изразяват някои хора за него "Лас Вегас е като момиче - на светло (без грим) e красив, но вечер (с грим, т.е. подчертана е естествената красота) е невероятен."

Трудно е да се изгубиш, защото на главната улица е всичко, което ти "трябва" - хотели, магазини, заведения, храна.
Какво ми направи впечатление ли? Освен, че във всеки хотел има казино, без този на Тръмп, всеки от тях гледа външността да е различна и оригинална. Както ни е ясно – външността продава.


На втория ден трябваше в 5:00 часа да сме готови, за да тръгнем към Гранд Каньон- западна част. 
Когато стигнахме до там нашия гид просто ни показа автобуса, който обикаляа през три главни точки и ни остави сами да се оправяме.
Първата беше лично за мен скучна, защото бе като извадена от някой каубойски филм извадена. Набързо си взехме автобуса и тръгнахме към следващата, от която вече можеха да се направят снимки на Каньона и да се види.И точно тогава моят телефон реши да ми сподели, че паметта е пълна. Добре, че се бях сетила да качвам в Capture иначе не ми се мисли как щях да преживея. Всъщност по-лесният начин е бил да изтрия снимките от папката "Скоро изтрити", но ми отне известно време да се сетя за това.
 По принцип не съм от хората, които се радват на природни забележителности, но да си призная това успя да ме накара за малкото време, което прекарах там да си променя мнението. Най-вече това се случи на третата ни спирка.


Вечерта на този ден нищо, че бяхме почти убити от недоспиване, което продължи и в следващите няколко седмици, решихме да излезем пак. И аз като един банален турист видях, че всички носят по едно голямо подобие на шише със сламка в ръката. Оказа се, че го има на всеки ъгъл и разбира се да не остана по-назад и аз си взех. Изпих ли го цялото? Не.
Другото нещо, на което присъствахме тази вечер освен фонтаните на хотел Беладжио беше женски бой. В първия момент си помислих, че е някакво представление, но когато се намесиха и служителите на реда - разбрах, че си е напълно реално.
За малкото време, което прекарах в Лас Вегас – мога да кажа, че ми хареса. Едно е да го гледаш по картинки и филми и съвсем друго е на живо. Е, не успях напълно да разбера какво е да живееш в града, защото времето беше малко, но си заслужаваше. Бих го посетила отново някой ден, ако ми се отдаде възможност, но ще трябва да намеря нещо ново, което да породи любопитство в мен.


Е, надявам се първия ми опит за такъв пост да е сполучлив и да ви е било интересно! 
Очаквайте следващите два поста много скоро :) 


Saturday, September 30, 2017

Есенен Book Haul ||


Здравейте! 
Три месеца по-късно се завръщам отново в блогърското пространство. Много се радвам, че има нещо, към което да се върна, така че мозъкът ми да е зает с някаква работа, а не да блуждае и да се прави невъзможни сценарии.
Малко ми е трудно в момента да се съсредоточа върху едно нещо, но се надявам в процеса да ми стане по-лесно и да се върна към нормалното ми функциониране. 

През изминалите месеци бях на бригада в Америка за пореден път и както повелява традицията трябваше да си поръчам книги. И в момента се чувствам като дете в сладкарница, защото те са толкова прекрасни, че едва ли има нещо в момента, което да ми донесе повече радост, дори и пицата не може, понеже я преядох!!! Да, хубаво го прочетохте, и да има и такива моменти, когато искаш да стоиш настрана от любимата ти храна, тъй като малко или много ти е втръснала. По-скоро причината е, че в момента домашно приготвената храна е на първо място в списъка ми. Но стига за храната, да се върнем към главната тема.

Ето какво намери място в купчината ми за четене: 

  • "This Savage Song" на Victoria Schwab - "Четирите цвята на магията" се превърна в една от любимите ми книги и стилът на авторката е много добър, така че реших да се запозная и с друга нейна история. Резюмето е заинтригуващо, а моите очаквания са доста големи. 
  • "Crown's Game" и "Crown's Fate" на Evelyn Skye - действието се развива в Русия и това е първото, което ме грабна. Има магия и един любовен триъгълник, който леко ме притеснява, но ще видим. Да, купих си и втората част и останах леко разочарована, защото двете книги не са еднаква големина. Едната се извисява високо над другата. Ужасно е! 
  • "The Queen of Blood" на Sarah Beth Durst - всичко притежава душа в историята и проблемът е че тези, които населяват определена земя искат да се отърват от хората. Какво по-забавно от това, на мен лично ми звучи много интересно и приключенско, а самата корица е прекрасна! Това е първата ми твърда корица и не знам как не съм я сложила в рамка досега. 
  • "The Raven Boys" на Маги Стийвотър - тя беше първата фентъзи авторка, чиито книги прочетох на един дъх и заема специално място. Дойде ред отново да се срещна с друга нейна поредица, за която има доста хубави коментари. Дано и тази ме остави със същото впечатление, като предишната. 
  • "Wonder Woman: Warbringer" на Лий Бардуго - само кажете, че книгата е на Бардуго и съм я купила веднага и изобщо няма да ме интересува за какво ще се разказва в нея. Е, тук горе-долу от името се разбира за какво ще става дума и със сигурност ще е в първите три книги, които ще прочета. 
  • "Империя на бури" на Сара Дж. Маас (Юлия я мързеше да извади книгата от рафта и да я добави към другите от снимката) - нужно ли е да давам обяснения?! Вече е ясно, че тази  ще е първата прочетена, защото вече прекалено много време я отлагам, а желанието в мен не умира. Нямам търпение да проследя приключенията на героите и е трудно да се предпазя от спойлери вече, затова мисля че е време да я прочета. Единствено ме е страх от края ... 
  • "A Court of Wings and Ruin" на Сара Дж. Маас -(книгата не присъства, защото пристигна малко късно от другите) няма как да не завърша поредицата, колкото и все още да не проявявам пълен интерес към главната героиня, която ми стои като някак си празна и скучна на фона на останалите герои. Признавам, че във втората имаше някакъв напредък, но ме е страх тук да не се върнем в началото, когато беше една принцеска, чакаща принца. По тази причина нямам и очаквания, но съм любопитна да видя как ще завърши всичко и не съм убедена, че ще чета следващите книги, които ще излязат, или поне това е мнението ми засега. 


Сега изобщо не трябва да вярвате или дори да се помисляте, че всички тези книги ще бъдат изчетени една след друга! Няма шанс това да се случи, въпреки че бих искала. Започвам с "Империята", после може би "Дворът"  и след това е неизвестно. 

Е, това беше от мен за днес. Съвсем скоро ще има по-интересен пост от този! А, дотогава ще си се радвам на времето навън, нищо че е нечовешко студено и мирише на зима понякога. Есента е любимият ми сезон, така че смятам да ѝ се нарадвам тази година.  :)

Въпрос за вас:
  • Какво сте планували да четете и коя е книгата, в която сте се потопили в момента? 

П.С. Дали ще ви бъде интересно ако направя пост от екскурзията ми в края на лятото? (моля напишете в коментарите)



Tuesday, June 27, 2017

Най-добрите книги, които прочетох досега през 2017г. ||



Не знам дали е само при мен, но половината от тази година си отлетя много бързо от тези преди нея, но поне като се обърна назад, мога да видя колко неща са се случили. Дойде и за малка класация на книгите, които съм прочела досега през 2017г. и кои са ми харесали най- много. Постът е свързан с Top Ten Tuesday - повече информация ТУК.

1. Четирите цвята на магията - В. Е. Шуаб.
Може би съм една от малкото, която никак не харесва Лондон и всичко свързано с него и държавата, на която е столица, но дайте ми още да чета за този сътворен свят и ще го направя без проблеми! Желанието ми да прочета книгата дойде от любимата ми блогърка - Cait, толкова много говори за авторката и за книгите ѝ, че нямаше как да не пожелая да видя за какво става въпрос.
"Четирите цвята на магията" е една от най-прекрасните книги, които някога съм чела!!! Сега искам всички възможни книги на В.Е. Шуаб. Стилът, по който пише, света, героите всички са на едно страхотно високо ниво, което ми направи много добро впечатление. Не исках книгата да свършва. За първи път момичето спасява момчето и съм много доволна от това. Злодеите пък бяха също толкова невероятно добре изградени като всичко останало. Със сигурност заеха почетно място в моята класация за любими злодеи! 

2. Poison study - Maria V. Snyder. 
Друга книга, която изключително много ми хареса. Имаше доста положителни неща като това, че нямаше значение пола на човека, а неговите умения, така че жена да оглавява гвардията беше напълно нормално. А самата държава Иксия, в която се развива историята е на принципа на военната диктатура и е разделена на области, всяка с различни цветове на униформата и управлявана от различен ръководител. Главната героиня - Йелена е акробат и е пратена в затвора за убийството на сина на ръководителя на нейната област. Тя трябва да избере дали да умре или да стане следващия дегустатор на Командира.
Стилът на писане на Мария В. Шнайдер е лек и приятен за четене, а странизите минават толкова бързо. Хареса ми, че любовната връзка, която се получи беше оставена на заден план, не се фокусира върху нея, както в много други книги. Идеята е оригинална и развита доста добре. С нетърпение чакам да прочета следващата книга в поредицата. 

3. Прелестен Хаос; Прелестно изкупление.
За цялата поредица имам ревю, където можете да прочетете цялостното ми мнение. Но сега накратко: Историята се разказва от гледната точка на момче - Итън, който е страхотен. Храната, която се приготвя в цялата поредица е уникална, а приключението е вълнуващо и различно всеки път. 

4. Похитителят на мълнии - Рик Риърдън.
Много се чудих дали да си взема тази книга, защото исках много да я прочета, но нещо все ме спираше. Радвам се, че си я поръчах и я прочетох в най-натоварената седмица от семестъра ми, но си заслужаваше. Обичам как Рик Риърдън може да те накара да си любопитен за различните митологии и да ти привлече вниманието независимо на колко си години. Пърси е уникален герой, който по някакъв начин ми се видя много естествен в начина, по който вършеше нещата и говореше.

5. Чукът на Тор - Рик Риърдън.
Както повечето, които ме следят знаят, че съм огромна фенка на Маги. А в тази книга авторът напълно ме отвя с новият герой, който добави към историята. Напоследък много започнах да наблюдавам какви са героите в дадените книги, има ли разнообразие от тях чрез цвета на кожата, сексуална насоченост и т.н. Смятам, че към момента тези неща са доста важни, а много автори, които са популярни не го правят. 

6. Великият лов - Робърт Джордан.
Започнах "Колелото на времето" тази година и неочаквано доста ми хареса. Робърт Джордан е изградил един доста сложен и голям на обем свят, а героите, които поддържа са не малко и са различни един от друг. Харесва ми как всичко се развива последователно и действието въпреки големината на книгите не върви никак мудно. Избрах втората книга от поредицата, тъй като първата беше въвеждаща и не я четох толкова гладко, колкото тази. Тук имаше повече обрати и приключения. Всеки, който нарича себе си фен на фентъзито трябва да я прочете.

7. Кралицата на Тиърлинг - Ерика Йохансен. 
Както споделих в ревюто ми - дайте ми повече политическа драма в книгите, защото в момента и това много ме привлича. Като втори плюс се развива в бъдещето, а третият е силната главна героиня, която има голямо развитие от началото до края на първата книга. Много ми се иска издателството да издаде и втората книга скоро, за да не се налага да я взимам на английски език. 

8. За да си спомня - Лара Ейвъри. 
Избягвам да чета такива книги, защото понякога са доста драматични и ми е трудно да чета, но тази се оказа съвсем обратното. Написана е под формата на дневник, така че е съвсем лесно да преживеем всичко с главната героиня, която е смела, силна и не се спира пред нищо за мечтите си, а това в такива истории е много важно. Дава пример какъв трябва да е един човек винаги и във всичко. 

9. Стоманеното сърце - Брандън Сандерсън.
Първата ми "среща" с автора и мога да кажа, че мина сравнително много по-добре от очакваното. Не знам защо, но очаквах да не е толкова забързано действието, по-скоро да е малко по-бавно. Хареса ми, че стана точно обратното, а за обратът, който се случи хич не бях готова и се почувствах предадена наравно с героите. Със сигурност ще довърша поредицата, защото ми е интересно как ще се развият нещата нататък, а пък и все пак проследяваме нещата от мъжка гледна точка, а това не се случва често или поне при мен.
Ако се чудите с коя поредица на Сандерсън да започнете бих ви я препоръчала тази, защото е сравнително лека, бързо действие и много екшън, а главният герой прави чудесни метафори. 

10. Ще ти дам слънцето - Джанди Нелсън. 
Не съм от най-големите фенове на този жанр и избягвам тинейджърските драми, но нещо ме привлече към тази. Може би възможността да я прочета първа, тъй като беше чисто нова за библиотеката си оказа влияние върху мен, а пък и резюмето е доста интригуващо. Не съжалявам, че ѝ дадох шанс, защото авторката по много интересен начин е представила историята. А читателят доста лесно се поставя на мястото на героите и има толкова много изкуство в нея. Ще е чудесно четиво през летния сезон! 

въпрос:
  • кои са книгите, които сте прочели досега през 2017г. и са ви направили най-голямо впечатление? 
Това беше от мен! Нови постове ще има на есен, а до тогава не спирайте да четете и да се забавлявате. Направете нещо неочаквано за вас през този сезон, излезте от черупката си, защото времето тече - направете го за себе си! Благодаря ви, че следите и четете блога ми! 
Желая ви да имате най-хубавото лято досега! :) 

Saturday, June 17, 2017

Самостоятелна книга или поредица?!



От много време темата за самостоятелни книги и поредици ми се въртеше из кътчетата в главата ми и най-накрая ще види бял свят. 
И двете си имат положителни и отрицателни страни и днес ще се заема именно с това, да си кажа кои са плюсовете и минусите за мен на едните и другите.... 

САМОСТОЯТЕЛНИ КНИГИ
Не знам защо, но тук ми е трудно да се представя някоя книга от жанр фентъзи. По-скоро ако ми каже някой да му дам пример ще кажа веднага някоя от т.нар. contemporary. И докато пиша това осъзнах, че една от най-добрите книги, които съм чела някога "Битката" на Матю Райли е всъщност самостоятелна книга и е трилър. Добре, да приемем, че е твърде относително това с книгите и жанра. Защото криминалните романи на Агата Кристи също са прекрасни сами по себе си и не вярвам, че има нужда такива книги да са част от навързана поредица. 

Положителни страни:
  • когато не искаме да се занимаваме дълго време с едни и същи герои и свят; 
  • чудесни за излизане от читателски застой;
  • по-леки са от поредиците, защото всичко се решава в рамките на книгата;
  • имат край; 
  • спестяват пари от последващи книги в поредицата;
  • спестяват място на рафта, което може да се използва за други книги;
  • действието се развива малко по-бързо;
  • няма ненужни описания и се знае какъв е проблемът, който трябва да се разреши.
Отрицателни страни:
  • някои, ни оставят с желание да четем повече за света, героите, а просто си тръгват от нас #ГРУБО
  • имат край; 
  • развитието на героите е прекалено бързо и изкуствено;
  • понякога са доста тежки и пълни с драма;
  • много неща се случват по едно и също време, дори и такива, които са напълно ненужни;
  • няма равенство между пряка реч, действие и описание. 
ПОРЕДИЦИ


Като погледнете рафтовете ми ще видите изцяло книги, които са част от поредици. Като тук се включват и книги, където са с еднакви герои, но приключенията са различни. Навързани и самостоятелни книги от поредица за по-добро разбиране. Не знам какво толкова ме влече към поредиците и са ми такъв криптонит. Много малко са ми завършените такива, повечето чакат следващата книга да се появи на бял свят, а има и такива, които не могат да бъдат довършени. 
Нужно ли да пояснявам, че всичките са фентъзи или се подразбира?!


Положителни страни: 
  • повече време прекарано в света и приключения с героите;
  • щастието, когато най-после следващата част излезе;
  • възможност героите да се развият и да се променят;
  • поредиците изглеждат по-хубаво на рафта, когато са целите #естетика; 
  • опознаване и по-добра памет относно местата по света от книгата, и на героите;
  • повече мистерии, проблеми за решаване и действие. 
Отрицателни страни:
  • чакане по една година, за да излезе следващата част;
  • когато излезе следващата част има опасност да си забравил наполовина предишната;
  • заемане на повече пространство, но за какво ви е пода?!;
  • авторът да преустанови писането на следващата книга;
  • до излизането на последната книга всички завършват на ръба и те карат да страдаш и да започваш да си представяш всички алтернативи, които могат да се случат;
  • когато всичко свърши не знаеш какво да правиш с живота си;
  • издателството, което я издава да реши да не продължава;
  • много излишна информация и протакване; 
  • със сигурност ще се появи любовен триъгълник; 
  • все някой трябва да умре в някоя книга;
  • не знаеш какво може да се случи до последната книга;
  • героите могат да се деградират вместо обратното; 
  • ненужна драма; 
  • ако се чете на по-късен етап дадена поредица, когато повечето от частите или всички части са издадени има огромна вероятност да се спойлнеш, докато се ровиш за нещо, свързано с първите книги.
Не знам кое предпочитам повече. Понякога една самостоятелна книга може да ме накара да почувствам много повече, отколкото една трилогия, например. В повечето случаи бих избрала поредица, защото това ми дава възможност да съм по-постоянна с нещо и да знам какво ще бъде следващото прочетено от мен. Както се вижда и двете си имат положителни и отрицателни страни. Но всички са книги, които дават от себе си по нещо на читателя, а това е най-важното! 

въпроси:
кое преобладава повече във вашата библиотека? 
какво предпочитате да четете и защо?

Sunday, June 11, 2017

Кажи ми три неща - Джули Бъксбаум/ Tell Me Three Things - Julie Buxbaum


Три неща, които трябва да знаете за тази книга: (1) Историята е романтична, забавна и красива; (2) Тайната, около която се върти всичко, ще ви кара да прелиствате страниците с нетърпение; (3) В крайна сметка, имаме чувството, че страшно ще ви хареса!

***
По принцип не съм фен на този жанр и избягвам да чета такива книги, но понякога обичам сама да изненадвам себе си и си взимам подобни книги. Та, такъв е случаят и с тази книга, но точно нея я бях планирала отдавна да я прочета някой ден от моето бъдеще. Е, бъдещето дойде малко по-бързо за нея. 
Останах приятно изненадана, историята не беше толкова сладникава, колкото мислех, че ще е, героите бяха да кажем добре изградени, а и другият огромен плюс, че се развива в Лос Анджелис.

Естествено, няма да отивам в прекалени, скучни, и дълги обяснения, а ще го направя по начина както е всеки път. Любимите ми точици, защото бълети съвсем не ми звучи хубаво, та нека да започваме. 

КАКВО ХАРЕСАХ: 
  • Този път ще започна с храната, тъй като напоследък доста наблюдавам именно какво ядат героите в книгите. Е, тук имахме сериозно вкусни неща - палачинки и гофрети, а вторите се споменавах толкова много пъти, че дори са на корицата на американското издание на книгата. Книгата получи веднага плюс от мен за храната. Защото кой не обича палачинки, особено ако са направени от някой друг. 
  • Има мистерия, която със сигурност ми помогна да довърша книгата, защото не съм от тези, които четат последните изречения предварително. То, веднага ми стана ясно кой може да е Някой Никойски или Н.Н. за по-кратко, но на места почнах да се съмнявам. Е, оказах се права на края, но ми хареса тази лека мистерия, която малко или много държи в напрежение читателя. 
  • Начинът на представяне на историята също много ми хареса, тъй като напоследък ми се чете нещо по различно от да го наречем правия стил за писане. А, и имейлите са с онзи шрифт, който аз толкова много харесвам, така че очите ми винаги се радваха на имейлите. 
  • Идеята е много интересна, защото самата авторка в чата на живо беше казала, че книгата носи това име,  тъй като всеки ден тя е питала децата си да ѝ кажат три неща, които са им се случили през деня. Първо това е много сладко. Второ нещо оригинално е и показва, че се интересуваш от човека, но не по начин, който се нахвърляш като горила върху него и го измъчваш, докато не ти кажи последното нещо. И трето, ако поискаш само позитивни неща, влияеш на другия човек да се оглежда и да обръща внимание на хубавите неща в живота. Така че идеята, лично на мен ми хареса и чаках да видя кога ще се появи заглавието в книгата. 
  • Много реално са представени почти всички ситуации в книгата. Новото семейство, новия град, нови хора. Първоначално мислех, че главната героиня малко преиграва и не е нужно да е толкова гневна на всичко около нея. Но след това се замислих, защото имам малък проблем прибързано да съдя за героите в книгите и всъщност тя наистина беше нормално да се чувства по този начин, пък и както казвам американците си имат своя емоционална система, която е много по-лабилна от нашата. 
  • Харесаха ми различните герои, които са представени в историята. Със сигурност палитрата е пълна и има от всеки по-малко.
  • Джеси е типичната героиня за книги от този жанр. Объркано момиче идва в новия град, където не познава никого, а за капак си има нови членове в семейството. Авторката я е представила като типичната тинейджърка с всичко, което може да ѝ е присъщо, но поне не прекалява. Джеси се усеща много реално и със сигурност лесно може човек да се представи на нейно място, защото самият начин на разказване го позволява. Имаше падания и издигания на места, но поне накрая стана каквато трябва да е. Новите приятелки, които намира в лицето на Дри и Агнес и разговорите помежду им ми бяха изключително забавни и приятни за проследяване. Дри е онова тихо и кротко момиче, което обича по-скоро да гледа отстрани живота, отколкото да е участник. А, Агнес изпълнява ролята на приятелката, която е там, за да те върне на земята и да те вразуми, напълно честна с всеки. 
  • Тео е героят, който харесах още от първата сцена. Хареса ми как е изграден като герой и самата му роля, която изпълняваше в тази книга. Беше толкова открит, ексцентричен и забавен. 
  • Итън и Лайъм са две от лицата, които могат да се окажат отговора на мистерията. За тях се научава все повече с всяка следваща страница и ми хареса, че тук никой от двамата не се оказа лошото момче на гимназията. Поне този троп беше премахнат. 
  • Книгата като цяло се чете изключително бързо, лека и приятна е. Напълно подходяща за това време от годината. Очаквах да е изцяло направена си имейли, но не - те са в началото и края на главите, а понякога мисля, че дори и липсваха. 
  • Има един стереотип, който изключително много ми бърка в здравето и това е, че всички останали момичета в училището са блондинки с тела като на модели или по-слаби и от тях. И разбира се лошото момиче, или врагът, или както искате го наречете беше една от тях. Напълно нормално главната ни героиня беше специалната снежинка, която както никой не я познаваше изведнъж всеки говореше за нея.Това, че историята се развива в Лос Анджелис не означава, че всички са руси и имат добре оформени и изградени тела. Може би, защото се разказва от гледната точка на главната героиня ни е представен така, но е грешно. Както казах не понасям, когато главната героиня е направена да изглежда най-нормална от всички, а другите са все едно паднали от космоса момичета, но пък всички са заинтересовани именно от "нормалната".
  • Нещото, като любовен триъгълник и дори квадрат се появи по някое време в книгата, тъй като главната героиня беше изключително наивна на места и имам чувството, че чистите ѝ емоции я водеха да извършва тези действия. Може би те са нещо като инструмент, с който да се държи вниманието на читателя, но на моменти идваха в твърде много. 
  • Много неестествено приятелство между две от момичетата, когато се случи едно дадено нещо. Първо те се знаеха съвсем отскоро. Второ нещото, което направи главната героиня беше просто подло и тъпо от нейна страна, след като се пише за приятелка. По принцип очаквах друго да се случи, но за съжаление не стана.
"Кажи ми три неща" е една приятна за четене книга, като се изключат някои съвсем малки минуси. Ако харесвате такъв тип книги, то със сигурност ще ви хареса, или ако искате нещо, с което да разнообразите малко.


 въпрос за вас: 
с какво обичате да ядете гофрети?
 моите любими са със сладко от боровинки и сирене. 

Sunday, June 4, 2017

Ще ти дам слънцето - Джанди Нелсън / I'll Give You The Sun - Jandy Nelson


Джуд и нейният брат близнак Ноа винаги са били много близки. На тринайсет години Ноа страни от околните, рисува непрекъснато и се увлича по магнетично момче, което заживява в квартала им. Джуд скача от опасни скали, носи предизвикателни дрехи и говори от името на двама им.
Три години по-късно почти не разговарят помежду си. Те са се променили до неузнаваемост, преживели са тежка загуба. И двамата трябва да преосмислят отношението си към творчеството и неговата мъчителна сила. Джуд се сблъсква с личност с огромен талант и влияние.
Близнаците представят хрониката на драматичното си израстване. Ноа разказва за ранните години, а Джуд - за по-късните. И двамата не осъзнават, че всеки разполага само с половината от историята и че ако намерят отново път един към друг, ще успеят да изградят наново целия си свят.

***
Още една книга, която се намира твърде далече от зоната ми на комфорт, но американската ѝ корица ме привлече, а когато я видях в библиотеката на български, дори не се замислих втори път. Да не говоря за чувството да имаш удоволствието първата дата върху Датника да е тази, на която ти трябва да върнеш книгата. Кара ме да се чувствам специална по някакъв странен начин.
Самата книга е едно изкуство, с изключително добре изградени и комплексни герои, история, която ме накара да чакам да се прибера с нетърпение, за да разбира какво следва, много силни чувства и един прекрасен край.
От много време не бях попадала на такава книга, която да ме кара да не я оставям.


" - Ще се изкъпя в оцет, ще ям сурови яйца и веднага ще започна да търся гнездо на оси, за да си го сложа на главата.

- Не разбира това.

- За да промениш влеченията на сърцето. Древна семейна мъдрост.

-А, много добре. В моето семейство просто страдаме."


А, сега малко по-подробно за нещата от книгата ... 


  • Начинът на представяне на историята ми хареса много, защото беше много интересно да се потопиш в двамата герои и да разбереш причините зад действията им. Ако беше само от името на единия, то със сигурност щях да намразя другия. Имаме Джуд на 16 години, която разказва за настоящето и е изпълнена с вина и Ноа, с който преживяваме случките им, когато са били на 13 години, а той от своя страна е пълен освен с въображение и гняв.  
  • Героите бяха много реалистични и добре изградени. Можеше да се усети абсолютно всичко. Сякаш не просто четеш за тях, а направо си се слял. Въпреки, че двамата са пълни противоположности, те се обединяват от изкуството. И двамата показват много силни чувства, че не можеш да останеш безразличен нито към единия, нито към другия, а през цялото време ще чакаш момента да се съберат отново и да се радваш на някакви мимолетни моменти. С напредването на историята и двамата се променят много, и научават важни истини за живота.
  • Тук формата на изкуство не е просто рисуване на картини, имаме пясъчни скулптури и работа с глина. Които са описани толкова добре, че се чувстваме сякаш ние самите творим и се бъхтим.
  • Много хора казват, че трудно навлизат отначало в историята, поради главите от името на Ноа, защото той олицетворява всичко с картини и изкуство, а метафорите са цяла лавина. Но веднъж свикнеш ли, а ако ги и харесаш идва времето на насладата. При Джуд имаме друга форма на изразяване, която ми беше по-странна, че дори при мен се получи обратното и по-трудно се слях с нея. 
  • Авторката със сигурност знае как да си играе с думите, така че да накара читателя да иска да чете и да го накара да чувства. Стилът е лек, а прочетените страници се натрупват по-бързо от нормалното. 
  • Нещо, което ми направи впечатление, че абсолютно всичко в книгата има някакъв смисъл и играе някаква роля. Не се оставя нищо, за което да гадаем или да се чудим защо е сложено в историята. 
Приятелство, Любов, Семейство, Вина, Гняв, Предателства, Изкуство, Прошка. Щастие - "Ще ти дам слънцето" има всичко това. В края ѝ ще искате да се заловите с това, което обичате и да творите. 

"Какво би станало, ако аз отговарях за ключа на проклетата си лампа?"

Thursday, June 1, 2017

Favorite songs from Disney Channel's shows and Original Movies


Първата реакция, когато кажа на някой, че гледам Disney Channel понякога е безценна. Все едно този канал е с контрол за годините, и когато минеш определени рождени дни не можеш да го следиш. Е, аз съм винаги в опозиция на нещо, което не смятам, че е нормално. Така че, когато вдъхновението за този пост ми дойде бях малко 50-50 дали да го направя, но после пък си помислих "Защо не?" и ето ме сега. За Дисни години няма!, а това гласи и за много други неща, ако ви се играе на "Не се сърди човече" - играйте, ако ви се пие сокче Калифорния, или както там го водят в момента - еми пийте. Почти всички неща, които сте правили като по-малки, някои от тях можете да правите и сега. Стига да може да премахнете това сериозно изражение от лицето ви и да се освободите от мислите на тема "Какво ще кажат другите?", защото това нито ви плаща сметките, нито нищо, а само ви пречи. Така че давайте смело!!

И е време да спра с житейските си уроци (ако има желание бих направила и такъв пост), и да започна с темата на поста, която е за любимите ми песни от сериали или филми на Дисни. Ще ги направя до 10. 
Нека да започваме ... 

Бях огромен фен на Shake It Up и ме е яд, че приключи след третия сезон, защото беше много свежо и различно от останалите ситкоми. А тази песен ми носи много спомени и хубави моменти, така че понякога си я пускам, за да се почувствам по-добре. 

2. Descendants Cast - Set It Off (Disney's Descendants)
Чаках с нетърпение филмът за "Наследниците" да се излъчи в България, а благодарение на Дисни, които обичат да пускат новите филми по няколко пъти, си се нагледах стабилно. Беше ми много интересно да вляза в този свят и да го видя през други очи. Героите от филма са оригинални и е изключително приятен за гледане. Ще кажа само, че тази песен съм я слушала толкова много пъти, че дори съм правила упражнения на нея. I know!

3. Sofia Carson and Sabrina Carpenter - Wildside  (Adventures in Babysitting 2016)
Този филм също имах голямо желание да го гледам, а по онова време (Лято 2016) бях в Америка, така че не чаках много и го изгледах още на премиерата му. Беше доста интересен, забавен и ми хареса, че имаше приключение в него. А за песента, е, тя е от тези, които ми подобряват настроението и е чудесна за лежерен слънчев следобед.

4. Olivia Holt - Time of Our Lives (I Didn't Do It)
Не бях огромна фенка на ситкома, но пък когато съм попадала на него ми е било интересно, така че не е един от лошите.В песента пък ми харесва текста, а и музиката е жива и подходяща за много дейности. 

5. Sabrina Carpenter - Stand Out (How To Build A Better Boy)
Ужасен филм! (Да, и аз не си вярвам, че го казвам) През повечето време исках да удуша главната героиня, която беше напълно отчаяна, поради факта, че няма с кой да отиде на бала. Ох, каква болка за умиране! Добре, че останалите герои спасяваха положението. Колкото до песента - отново текстът ми харесва, а и Sabrina Carpenter е от малкото звезди от новото поколение на Дисни, която наистина има някакъв талант. 

6. Sterling Knight - Hero (Starstruck) 
Обожавам този филм и не знам как бях забравила за тази прекрасна песен, която завинаги ще си има място в сърцето ми. Ако някой някога ми я изпее, това ще е краят ми!! Уникална, сладка, хубава и смислена..... Ааааа просто е перфектна! Като цяло всичките песни от този филм са страхотни! 

Нямаше как да оставя и класиките в игралните филми на Дисни, особено след като са любими на толкова много хора. Това е може би най-любимата ми песен от "Училищен мюзикъл", нищо че с Габриела не постигнахме съгласие ... Песента е толкова сладка и мила, а после изведнъж става много силна и вдъхновяваща по някакъв начин! 

От този филм мога да извадя толкова много хубави и любими песни, че поста ще стане прекалено дълъг. Спрях се все пак на тази, защото ми харесват гласовете и на двамата, колко силни и подходящи един за друг са. Завинаги ще си остана фен на Jonas Brothers, а Деми, нищо че понякога звучи като на auto tune ми харесва гласът ѝ. 

9. Miley Cyrus - Wherever I Go  (Hannah Montana) 
Само не искам сега да се разплачете, защото тази песен си е малко тъжна, особено когато я свързваш с хора от реалния живот. Но точно затова ми харесва, защото показва истинското приятелство и всичко свързано с него. Харесвам и мелодията, и текста.

10. Jonas Brothers - LA Baby (JONAS LA) 
ОБИЧАМ!ОБИЧАМ!ОБИЧАМ! Дано разбрахте чувствата ми и към песента, и към групата. Също ми носи хубави спомени и ме подсеща за моята обсебеност от Лос Анджелис по онова време. Някой ден ...! 

Е, това бяха част от любимите ми песни. Беше ми изключително приятно да си припомням някои от тях, а с тях и отминалото време, към което имам само топли чувства. Тези песни до голяма степен правят така, че да съм настроена положително към миналото. Там където са от филми има голяма вероятност, както споменавам на някои места, да харесвам и останалите песни. 
Ако искате още такива тематични постове (сериали, филми и т.н.) можете да оставите коментар! За първи път правя такъв пост и ще ми е интересно да разбера мнението ви. :) 
Също така сте напълно свободни да оставите и вашите любими Дисни песни и аз с удоволствие ще ги изслушам. 



Monday, May 22, 2017

Кралицата на Тиърлинг - Ерика Йохансен / The Queen of the Tearling - Erika Johansen


Приключение и тъмна магия, мистерия и романс – „Кралицата на Тиърлинг“ е абсолютното откритие на годината!

Тронът я очаква... ако живее достатъчно дълго, за да седне на него. На деветнайсетия й рожден ден войниците идват за Келси Глин, за да я ескортират до родното й място... и за да се погрижат да оцелее достатъчно дълго, за да може да получи онова, което е нейно по право.

Но като много деветнайсетгодишни, Келси е непокорна, има високи принципи и вярва, че знае всичко. За разлика от много деветнайсетгодишни, й предстои да наследи кралство, което е на колене – корумпирано, покварено и опасно. Келси или ще стане най-страховитата владетелка, която кралството е познавало... или ще е мъртва до седмица.

***
Вече на пазара има толкова книги, които в заглавието си имат нещо свързано с "кралица", че човек може да си каже "Няма нищо ново в тази, което вече да не съм прочел.". Моето забавяна да взема "Кралицата на Тиърлинг" още първия път, когато я видях беше, защото много хора казваха, че съдържа много политическа драма, но като цяло историята била хубава. Съвсем случайно един ден реших да я погледна и отново "Защо не?!" и си се прибрах вкъщи с нея, а пък и има слухове, че главната героиня е такава, каквато аз харесвам. 

Сега да преминем към нещата, които ми направиха впечатление: 
  • Светът - бъдещето на Земята, а както написах в един пост това ми е много интересно. Действието се развива през 24и век. Не можах да добия пълна представа къде се намира точно страната, но колонизаторите ѝ са тръгнали от Америка, така че трябва да е някъде там, а в момента нямам и книгата, за да дам пълен отчет. Тиърлинг е била нещо като мечтаната държава, да могат хората да се изхранват с нещата, които произвеждат сами, но за съжаление както много държави, граничи с най-лошата страна, която я минава по всичко и специално армия и техника за водене на война. Затова Тиърлинг трябва да плаща един да кажем данък, който тя спазва стриктно до встъпването на новата кралица - Келси. 
  • Цялата политическа драма и интриги, които ставаха всъщност ми държаха вниманието. Това е единствената книга, която чета в градския транспорт. Надявам се това си говори само за себе си. Монархията тук е много по-различна, от това, което някои могат да си представят. Разбира се, има ги продажниците и др. такива неприятно личности, които освен да всяват смут не могат нищо повече. Вярно е, че това е завзело по-голямата част от съдържанието и има много обяснения за едно или друго нещо, свързано с държавите, но е по напълно разбираем начин написано и не се уморяваш да го четеш. За първи път чета книга с толкова много политика в нея и мога да кажа, че сега дори искам да чета повече такива книги. 
  • Главната героиня е страхотна. Не е спасителката, която всички боготворят и се страхуват нея, а напротив тя трябва да се доказва твърде много, за да се затвърди. Решенията, макар и крайни са всъщност това, което и аз бих направила. Друго, което ми направи впечатление е, че сама пожела да я научат как да се бие. Не се среща твърде често из книгите. Напълно обърна представите на хората от кралството ѝ, затова каква трябва да е кралицата, в добрия смисъл, естествено. Претърпя много добро развитие и нямам търпение да я "видя" и занапред как ще е. 
  • Историята се разказва в трето лице, но се въртят точките на няколко герои и така картината е цяла, пък и можем да опознаем самите герои по-добре и начинът им на мислене, както и причината за действията им. Не настъпва никакво объркване при смяната на гледната точка на героя, но и да не ви харесва тази част не можете да я пропуснете, защото в нея се съдържат важни неща, без които някои от предстоящите събития няма да имат толкова смисъл. 
  • Книгата е написана на много разбираем и лесен за възприемане език дори и ако понякога се използват някакви сложни термини. А, майка ми напълно подкрепя това мнение, защото и тя я е започнала да я чете и много ѝ харесва. При нейното натоварено ежедневие книгата действа много отпускащо.
  • Няма толкова битки или повратни точки, но изобщо не е скучно, защото има достатъчно други неща, които да водят нанякъде историята и да поддържат интереса. 
Книгата е едно много добро ново изобразяване на монархията и как това, че сте една кръв съвсем не означава, че идеалите са ви еднакви и ще управлявате по един и същи начин.